е не! писна ми вече! не ми се присмивайте, не падам от небето, някак си приех мисълта, че се пишат поръчкови хвалебствени статии. казвам си - и журналистите трябва да изхранват семейства... и те са "задължени" някому.... и те са хора - черпят ги.... редакторите им нареждат - няма мърдане...
но да свикна с идеята, че се пишат поръчкови дискредитиращи статии не мога! да пишеш хубаво за някого - да речем, че не може да навреди, но да пишеш лошо за конкурентите му - е това вече е недопустимо и антипрофесионално!
какво прави PR- специалистът в такъв момент?! моля ви за съвет! първо - как да се справя с психологическия си проблем - личен гняв и чувство за безсилие и второ - как да реагирам професионално?!?!?

Който плати повече - той ще поръчва музиката... т.е. статиите

иронията ти ме шокира. а намигването считам за повече от неуместно. може би съм загубила чувството си за хумор, но поставих ужасно важен и сериозен въпрос и очаквам сериозното ви отношение по темата.

... не мога да дам смислен съвет. Често ми се е случвало да се сблъсквам с подобна ситуация, даже просто поради глупава злонамереност, не даже и корист. От позицията на човек - аз не съм PR специалист- бих иронизирал ситуацията посредством конкурентно издание. Не бих търсил конфронтацията, тя е пагубна във всеки случай... В края на краищата именно подиграването (в смисъла на Григорий Цамблак) е един добър начин да се изтъкнат недостатъците на противника. И не го приемай лично, всичко е бизнес.

Errare Humanum Est, Sed Perseverare Diabolicum

Znam, che sigurno shte mi teglish edna v tozchno tozi moment - ama zdraveto e nai-vajno. Ta parvo:
1. Uspokoi se - nakreshti se, skachaia kato luda s dvata kraka silno taka, che da te zaboliat petite i se napregni, nadui do krai. Posled sedni, otpusni se sas zatvoreni ochi i dishai dalboko.
2. Sled kato se uspokoish sledva segmentacia ( ne znam kakav ti e problema tochno ): koi nai-silno she e povlian ot tazi publikacia, t.e. koi te e nai enia da ne poviarvat. Ako e dragiat srednoststisticheski chitatel, ne se kosi mnogo - imash vreme da obarnesh predstavite. Ako e druga specifichna grupa - tam, triabva da se reagira mnogo barzo. Ama pusto kato ne znam za kakvo stava duma, samo obshti saveti davam. No niama ednotipna reakcia pri krizisna situacia, vsichko e spored obstoiatelstvata. Ima samo dve neizmenni maximi:
-istinata na tabla s garnitura
-navremenna reakcia.
Sashto ne opitash sas speshna preskonferencia s druga strav?

Welcome to the real world, дето се вика.

Нещо ми се струва, че подобни реакции от конкуренцията трябва да се предвиждат още в началото, а то като се обърне колата пъщита много. И най-грешния е платена публикация от рода на "Ние сме тук, за да останем, ние сме много почтени, ние така, ние онака..." И слепия да разбере, че нещо не е било съвсем наред.

А какво се случва ако има нещо вярно в казаното ....

...такива случаи, права е Даниела.

Аз лично бих потърсил по-сериозни позиции от тези на конкурента в изданието, което в основата на проблема и със серия от добре прицелени в таргет групите ти публикации бих опитал постепенно да променя нещата. Все пак всичко зависи от конкретната ситуация.

P.S. Ти защо не се регистрираш, тада да мога да ти пратя една лична бележка?

This cold war just got hot!

благодаря за съветите, но нещата не стоят ТОЧНО така... нали знаеш, че има две близначета на пазара дето нямат реална конкуренция в лицето на всички останали издания взети накуп дори...

хмммм... Даниелче... конкретната ситуация тепърва ще се развихря все по-мощно и по-мощно и аз усещам, че е толкова контролируема, колкото торнадо...
представите на драгия средностатистически читател са най-важни за мен, но как да ги обърна?!? кажат ли веднъж, че сестра ти е "компаньонка" нужно ли е да вадиш инфо, че си единствено дете?!?

Асене, колата е направо на тресчици от преобръщане и на журналистите хич не им е омръзнало да я подритват по нанадолнището. истина винаги има, обаче номерът е как я представяш. истина има и в моите приказки за свекърва ми, обаче на нея й звучи адски обидно...