Ето ви на една истинска история

Та една приятелка миналата седмица отива на интервю в голяяяяма фирма и се кандидатира за длъжността ПР Менъджер. Подготвило се момичето с всякакъв бекграунд за фирмата и всякаква друга информация. Влиза в една супер баровска обстановка и започва да си търси шефа на отдел "Кадри" дето я е поканил на интервюто.... И какво става..не се явява никакъв човек от отдел "Кадри", а друг господин, който дори не си прави труда да се представи.... и какво пита господина: "Какво ще направите за нашата фирма?". Мацката се стяга и се опитва да каже нещо от сорта на това, че зависи от маркетинговите цели на фирмата и т.н. Онзи я прекъсва и пита втори въпрос: "Какво очаквате от фирмата"?.....естествено тук следва опит за договаряне на зплатата и така след 4 минути по часовник интервюто приключва. И ето тук се почва трагедията. Моята приятелка си тръгва и започва един рев....ум да ти зайде. Направо няма сила дето да я убеди, че проблема не бил в нейния телевизор.
Та с нея си поговорихме за това как един ПР да си направи собствен, личностен ПР за да не се чуства глупаво при подобни случки.

Вие какво си мислите по въпроса???

P.S. Оказа се, че човека дето водил интервюто дори не бил от управленския състав на фирмата!!!!!!

как да ви кажа, много е сложно това нещо - представянето пред хора, които и капка хабер си нямат от това какво представлява PR-ът. Вярно е, че е добре да внушиш, че си им нужен и без теб не биха се справили, но това се прави, все пак, пред запознати. Следователно като начале е необходимо да се прави PR на самия PR и след това да се представяме. Само тогава ще сме сигурни, че говорим на един и същ език с този, комуто се опитваме да внушим, че сме неговия човек. Или казано по-точно - да боравим с еднакви символни полета. А това не е ли един от основните проблеми в комуникацията?