мравки пъплят по стените

на главата ми трептяща

идват те от дълбините

на душата ми крещяща



от сърцето ми извира

мътна кръв и черна слуз

а умът ми не побира

собствената си горчива гнус



хванал със ръце очите

мачкам ги със злоба сива

но дори така мечтите

продължават да убиват



късам яростно ушите

ала този глас не млъква

сълзи капят по страните

демони от тях се пръкват



чувствам че ще се разпадна

и не ще успея вече

да се събера - пропадам

в бездната така далече



няма връщане обратно

и не искам да се връщам

може би е непонятно

но във феникс се превръщам...

Хей Феникс страшно ми хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко ли пъти това стихче на Дамян Дамянов ще се пише тук, колко ли пъти като го прочетем ще изнамерим силата, скрита вътре в нас, колко ли пъти после ще я губим, може би не точно от раздаване, но от какво ли? Защо я губим - Силата - защо се крием сами за себе си? Защо?



КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш








Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива,
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува,
да бъдеш силен, кога невежеството се надсмива
и да простиш, когато враг на твоя бряг гостува!

Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе път надежден ще ходи хорската съдба!
......................................................Ваклуш Толев

Редактирано от Лъчeзapнa на 23.02.01 10:02.