Заспах заслушан в стари спомени,
замислен с мислите си страшни.
Събудих се сред пещи доменни,
ръмжащи, съскащи, ужасни.
Побегнах край стените тухлени,
напукани и с дупки грозни.
Минавах покрай маски каменни
като лица безкрайно гнусни.
Добрах се до врата стоманена,
ръждясала и тъй олющена.
Прищипала душа размазана,
прегърнала меченце плюшено
и хлипаща така отчаяно...
Отворих я със силно дръпване.
Отмести се със злобно скърцане.
Открехна се и бе достатъчно
това за сянката измъчена
да отлети към небесата,
към радостта и светлината.

Попаднах сред цветя ухаещи.
Заскачах аз от цвят на цвят -
вселена от души мечтаещи,
пищипани от мрачен свят
сред другите така нехаещи
за своя собствен дишащ брат…

И смеех се щастливо радостен
със глас отпаднало трептящ
и полетях във въздух сладостен
във изгрев алено туптящ

Събудих се в легло разхвърляно.
Събудих се в среднощен час.
Разказах всичко на завивките,
на листа бял и тук – на вас.

винаги ще има...... изгарящи души

Странни усещания предизвикваш, но оставяш надеждата, че има и друг свят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите