Една нощ

Дъждът плющеше и заливаше прозорците
с океан от разярени вълни
океан на чието дъно в този миг
се раждаше най-рядката и чиста перла -
мидата бавно разтвори длани
и дъното бе озарено от
сияние неземно...

Часовникът на стената
отмерваше секундите
като звън камбанен
всяка секунда бе равна на векове
защото отмерваше миговете
на нашата последна
нощ любовна
знаехме,
и ти, и аз
че е разделна

Тишината се вслушваше във всяка
и чиста,
и греховна дума,
които крещяхме или шепнехме
вкопчени един в друг
като ангели грешни
като любовници
Мъж и Жена
с тела и души, създадени за
любов
- и свята, и греховна.

Ръцете ни бяха лотоси,
телата ни бяха долини, лъкатушещи хълмове
и ненаситни бездни от похот и страст
имахме само тази
една-единствена нощ,
разделна,
и се любехме,
скаш го правим
за първи път.

Ударите на часовника убиваха тишината
океанът заливаше стаята и се сливаше
със светлината, която се лееше
от бароковата нощна лампа
поставена в ъгъла
за да се любим
хем на светло
хем на тъмно.

Любехме се с отворени очи
ирисите разцъфтяваха и цветовете си меняха
а зениците бяха две черни като перли езера.

И след всеки достигнат връх
притихвахме, смазани
от набата на времето
и грозния рев на бурята
а на дъното на океана
розови отблясъци
ваеха ореола
на перлата
родена
през тази нощ
последна и разделна.

И после отново се вкопчвахме
един в друг
и нищо не чувахме -
а нас ни слушаше тишината,
дъждът заливаше прозорците с потоци
от сълзи
часовникът неумолимо отмерваше
всеки миг,
а Универсумът го превръщаше
във вечност.

А на дъното на океана в отворените длани
на мидата царствено сияеше перлата
само тя ни остана
от онази нощ.
последна.

*****

Всеки миг в онези мразовити дни,
бе очакване по-лудо и от самата лудост.
Очакване, обречено на смърт от Времето,
отмервано от часовниците безпристрастни,
безучастни, точни.

Очакване, дотолкова безплодно и напразно,
че правеше и залезите кървави,
а снеговете, чисти в свойта непокътнатост,
и те - те също сякаш бяха рани, посиняващи
от сенките на дърветата оголени.

Незабравима зима, белязана
от парещото, но и вледеняващо
нашествие безумно на страстта,
която надживява и разума,
и ограниченията на пространството и времето.

Любов без бъдеще -
най-благословена
и най-люта от прокобите.
Любов дотолкова лишена от земен смисъл,
че онемялото сърце сякаш не отмерваше ударите
а пращаше космически сигнали SOS
към звездното мастилено безмълвие.

Жестока и незабравима зима,
белязана от Любовта, но и от гледката
на птицата ранена, която агонизираше сред преспите...

Защо ли спомена за тази птица
ме връща все към спомена
за едно недочакано писмо,
разсечено от кинжала на недостигащото време,
едно писмо, което така си и остана ненаписано
и неполучено,
неизживяно,
неизплакано...

Но именно това,
несбъднатото
по някак странен начин ме дари с властта,
да се изпълни и неизстраданото, и неизживяното,
с космически, неземен, със вселенски смисъл.

Остана болката,
но остана и едно перо,
което вдигнах от снега
със сълзи на очи,
едно перо, което оттогава вплита
светлосенките на всичко
помечтано,
на всичко
докоснато и недокоснато,
дочакано и недочакано
във белотата на листа,
неопетнен като снега
осъмнал в зората на първия си ден.

Незабравима зима...

Няма въпроси
и отговори няма
има само танц
милувки на лунни лъчи
сняг
рими
Няма въпроси
няма отговори

Всичко на този свят
е любов
лов
сълзи
усмивки
ревност
умора
изгора,
брод,
реки
и извори

Но когато прочетох написаното
от теб
в зелената ретина на окото ми
блесна сълза
от бисер.

Птицата на любовта

Дали ме чака...
Дали ме чака?
Протягам аз ръце към нея,
но тя страхува се да кацне
Дали е бурята виновна, че я няма...
Дали защото тежко паднала е над града мъглата...
Не знам.
А може би се уморих да чакам.

Но аз си нямам златен ключ...

Не се страхувай, птицо,
Щастие, ела.

Аз знам, че ти ще дойдеш
А после идва краят на света

Краят на света

Когато сребърната нишка свързва те с всемира
когато пулсът ускорено, шеметно
отмерва миговете
в които над града изсипва се порой
а по стъклата нежно свирят нотите
на музика неземна
и гонят се със миговете на безвремие
когато сливаш се със вихъра на бурята
в която има много похот, много страст и сила
когато чакаш, но не чакащ
а дъхът ти спира
от нечие невидимо докосване във неуречен час
когато всички сетива долавят
как заедно с озона през прозореца нахлува любовта
на онзи, който търси те, но никога не те намира...

Когато тишината губи сила,
когато розата увяхва царствено във ваза прозирна
когато голи са дърветата,
а слънцето е уморено, губи сила,
но от нежност изнемогва
когато дъжд от жълти и оранжеви листа ръми,
а всичко е пропито с копнеж, смразяващ порив,
когато има, но и няма самота,
тогава вятърът донася заедно със птиците отлитащи
перца, които се превръщат в рими,
а всичко в теб е повече от истинско
и няма говор, има блага празнота...

Застанал си на края на света
и виждаш синя бездна как те мами
без страх се взираш в лентата на вената-река
и тя пулсира в ритъма на твойта кръв
готов си и да политнеш, готов си и да скочиш
свободен като полъха на есента и зимата
И само знанието за това ти стига
да бъдеш като вихъра свободен...

Но стига многословие...
Мълчанието знае всичко.
Какво е щастие
какво е любовта?
Само думи.
Значението им е скрито в една вечна книга,
в която всеки лист е празен като снежна белота,
тя съществува
- там, където слънцето изгрява,
безмерно я почитат...

The night

Нощта е муза на поетите и влюбените,
на разделените, във времето изгубените,
залуталите и обзетите от страст
на раздвоените и гневните,
на скитниците,
на връхлетените от еротичната напаст
Нощта е време за сълзи и безумна ревност...

Нощта е нощ - а ние сме й пленници
И сън не ни лови
събираме звезди в изплетения от Луната кош...
Нощта е нощ...

Любовта е като синята птица
от онази приказка
на Метерлинк
не само написана,
но и филмирана...

Благословен е всеки,
на чието рамо кацне
защото
има
човеци
на които това
не се случва
до последния им дъх
в този живот, който е низ от
много брънки,
а кой знае -
може и да е единствен.

Хората, на чието рамо
райската птица не кацне
са прокълнати
и никакво злато
никакви земни блага
не могат да овъзмездят
тази прокоба
да ги подмине Любовта.

На теб се е случило.
Бъди щастлива,
че си била сред избраниците
а не сред низвергнатите,
отритнатите.

Друг е въпросът
дали птицата ще се върне...

Ти си тази, която ще търси отговора.

To my brother, who die at Paris
He was one of the best programmer of Bulgaria

In memotiam

Сега изтрезняхме, приятелю Джо... [Мнение#: 524910 / отг: 524232 ]



И ще ти споделя
моята болка
непрежалима,
която в гърлото
пари
и сълзите напират
в зеленото ми
като вълните
око...

Не, няма, Джо,
нали сме корсари...

Откакто не сме се виждали
Изгубих мой човек в битките
Беше ми като брат
беше зеницата
на окото ми ястребово
Смъртта го взе -
а беше толкова млад
той беше
ръката ми -
лявата,
защото
с дясната
водя битките,
а лявата
е до сърцето...

Сърце, млъкни,
чакай да избърша сълзата...
Проклетият махмурлук
той е виновен,
прости ми, Джо,
но при този спомен
изворът на сърцето ми се отприщва...

Той беше чистокръвен принц -
но вместо богатството
предпочете
да скитосва из океана
с риск
да загине на борда...

Отиде си,
когато бяхме акостирали
на пустинен остров...
Затова напалихме клада
хвърлихме останките тленни
в огъня бушуващ
и няколко диви рози...

А пепелта...
Разпръснахме на онази чужда земя

После качихме се
в крещящо безмълвие
на борда.

Нямаше топовни изстрели
Тишината напълни шепи с прахта
на моя брат
хвърли я в морето
като езеро
смълчано
зачернено
огледално...

И в този миг рукна порой
но ние стояхме на борда
мокри до кости
и плачехме.

Дъждът стори ни милост
смеси се със сълзите ни
за да не се срамуваме

Защото корсарите никога не плачат.

Да помълчим малко, Джо,
а после,
може пак да ударим
по една
за живите и мъртвите...

Защо ми се струва, че всички
сме на борда, стари безбожнико!

Тя стои на брега
и го чака
загледана
замечтано в
замъгления
от буреносни облаци
хоризонт...

И си казва:

"Моят корсар
ми е верен
неверник,
защото
е
истински мъж
но аз знам -
той ме обича
нищо, че сърцето му е
от камък.
Животът му вечно
виси на косъм,
ала и смъртно ранен
Той знае,
че аз го обичам
че аз го чакам
и ако Съдбата
отреди
вятърът
ще е попътен
и ние ще се срещнем
в този залив пустинен
на брега
поръсен със пясък
златен

Той ще скочи
нетърпеливо
право
във водата ледена
аз ще се втурна към него
като райска птица
и той
мокра,
тръпнеща,
жадувана
до сърцето си
ще ме притисне
и ще ме целуне.

А защо го обичам?
Защото и моята душа
е като неговата
зачернена,
изгубена,
свята
и грешна...

Стоя на брега
и слушам крясъците на чайките
в сърцето ми - тишина
Нищо не чакам
времето не съществува
просто обичам
моя кален в битките
безсмъртен
корсар."

А горе, във висинето
звездите се усмихнаха
и започнаха да си шепнат
тайни вековни
за танца на
светлината,
за мечтите на всемира.

Девойката-жена помълча малко
и извика с пълен глас:

"Един път се живее и умира,
но ако в този живот не го дочакам
в някой друг ще се срещнем...

Защото любовта ни е взаимна
защото страстта изгаря
и двама ни
А дали ще се сбъдне - все едно!"

"Все еднооооо" - обади се ехото.
"Все едно" - потвърди Съдбата.

IN MEMORIAM
to V.A.Mozart
Date of die 5 december


На този ден аз те загубих
още неродена
и знам, че никога не ще те срещна
в това пространство
и в отреденото ми тук време
на онемялата без теб земя.

За тебе плача и бленувам,
макар със теб да изтанцувах
старинен танц в онзи сън прекрасен

Дивен сън,
когато заедно със светлината
в онази изтъкана от материя несъществуваща
и толкова изискана, пастелна, полутъмна гостна
от портала, очертан от мрака,
заедно със светлината
извираше твойта музика неземна
нечувана от никого
от никого
само от теб и мен.

Ти си отиде
За мен
остана само тишината,
изпълнена със спомена за твоята усмивка,
за погледа неизразим и твоя отговор
"Да, и аз."
На моето плахо признание:
"Аз ви обичам."

Ти си отиде
за мен остана само тишината
и спомена
за най-омайните и енигматични звуци,
които сигурно все още витаят в небесата
и се целуват с птиците и облаците

Дългите пътища се кръстосват
с големите
морската пяна
се прегръща с
вълните и
пяната на облаците
дори хълмовете
да не са зелени
щом двама са пристигнали
заедно
в един и същи миг
макар и в мрак непрогледен
на една и съща
спирка, макар и позната,
това означава,
че и двамата стискат в ръка
one way ticket

Птицата
отлетя
върху снега
остави
знаци магически

Аз стоя пред извора
виждам ключа,
той е там,
къпе се сред
струи чисти, смарагдово-ледени,
но не искам
да се пресегна
и да го взема

защото няма нищо
по-тъжно
от една голяма мечта,
която се сбъдва
не когато й е дошло времето.

Предпочитам
да се взирам в полета на птиците
с надежда да зърна отлетялата
и понякога да се отбивам при извора
за да измивам сълзите си
от смях или от мъка
със златистите отблясъци
на разковничето
което лежи
на закътано място
на тайно място
което само аз знам

Нека златният ключ
ме почака
ще го взема
когато усетя
че съм пред прага
на нов живот
когато сърцето ми
каже: "Ти си достойна"
Дано все пак се случи
преди смъртта
да ме прегърне
и да ме превърне огънят
в прах на пустинен пясък,
но всичко това -
ако златният ключ си остане
на същото място,
ако не го вземе някой друг.

А птицата
тя отлетя -
но аз също в птица
се превърнах

полета и свободата
предпочетох
пред сбъднатата
ненавреме мечта.

За любовта -
На детето в нас



Мечтай - и детето
ще се върне
то никога
не си е тръгвало
ти само
малко
си го позабравила...

Подай му ръка,
усмихни му се,
прочети му приказка
за мечо Пух
или за Снежанка,
целуни го за лека нощ


А аз ти пожелавам
да сънуваш звезди
и над тебе да бди
Андерсен
с пъстроцветния
чадър
на своя
щедър магьосник
който дарява
децата
с най-хубавите
подаръци
- вълшебните сънища -
прави го дори
за непослушните,
камо ли за твоето
чудесно дете,
което само малко
си позабравила...

Когато
на времето ни
земно
и оскъдно
Колелото
се върти
танцуват своя
ту вихрен
ту бавен
танц
сезоните...

И всеки
нещо ни дарява
нещо ни отнема

Защо ли?

За да ни плени
във свойта фина плетка
Животът.
А той е
не само
война,
омраза,
болка,
насилие.

Той може
да бъде
отмервана
и от часовниците
земни
и от часовниците
космически -
със стрелки
от злато и сребро -
Красота на човешкото
Битие,
чието друго име е
Вечност.

Онази Вечност,
където
от очите
на човеците
също извират сълзи
от щастие или мъка...

Тези сълзи са святи,
защото рукват
от най-чистия извор
благословеното
изстрадало
туптящо
в ритъм шеметен
живо, пулсиращо зад ребрата
и на Адам, и на Ева
светилище,
Сърцето

Светилище,
наречено
Любов

Порив
И май върховете са само
едно изкачване
след поредния връх
идва новото
предизвикателство
новата долина,
далнина,
каньон,
пещера,
лабиринт,
и все пак е добре,
че има върхове
и чувства
и синьо ширине
което отваря
нови хоризонти
нови бездни
Примамва ме
синята бездна
в която ми се ще
като соколица
със зелено око
да политна
за да зърна
моя сокол.

Любовта
На всички домашни любимци:)

Подхлъзнах се и паднах,
а светът се завъртя
и всичко се наопаки обърна.
О, колко скърца колелото
на сезоните...
На колене бях
Но видя ме само мойто куче
което лизна ме по бузката
а аз намерих сили да не плача
със сетни сили станах,
вдигнах чашата с кафето -
направено с последната лъжичка захар
засмях се, без да се оглеждам,
дали наблизо някой се от смях превива
целунах кучето си по носа
налапах няколко снежинки
допуших си последната цигара.

И със куцукане отправихме се към градинката
за да оставиме и нашите следи сред плетеницата.

Снегът бе пухкав, пресно навалял и толкова дълбок,
че моето другарче не тичаше, а правеше си слалом
а аз потривах десния хълбок и още нещо...
А какво - тук няма да ви кажа!

Лабиринтът

Лутането из лабиринта
е предизвикателство
риск
и
опасност

Отново
съм
поела
по тайните пътища
и пътечки
които сами ме водят
мамят
подканят -

накъде

и аз не знам,
но лабиринтът
е картата на битието
каквото има да става
ще стане
важното
е
да не си
на колене
да не се молиш
за хляб
за любов
да не се унижаваш
за каквото и да било
за нищо
на света

Отново съм в лабиринта
понякога долитат божествени звуци
понякога ревът на ранен звяр
или песента на птица
или заповедите
на цар всевластен
отправена към пазителите
на съкровищата
скрити дълбоко
в недрата
на
лабиринта...

А там?
Кой кого води
не се знае
важното е,
че не ме е страх,
че поемам риска
да кривна
по опасна пътека,
ако реша,
или да тръгна
по пътя,
който
сам
се
отваря
и се ширва
като люляков
хоризонт,
зад който обаче
не е ясно
какво се крие...

Дали има изход?
Не знам.

Важното е
че съм в лабиринта
на онзи живот,
който аз избрах
или отреди за мен съдбата,
или ми бе даден
по волята
на Универсума
или онзи живот човешки
заченат
по ничия воля,
освен на моите
родители -
аз съм дете на любовта.
На тяхната Любов.

Все ми едно
дали ще намеря изхода
избирам предизвикателствата
на омагьосаните пътеки
на неведомите пътища
нишката на Ариадна
дори да се изплъзне
от ръцете ми
моята
сребърната,
ще ме води...

Към любовта
аз знам
тя се върна
птицата отново
е кацнала
на рамото ми.

Спомен от стария Пловдив

Заскрежени дървета, улички стари
ослепели от вихрушката властна фенери
целувки, от които ти секва дъхът,
скрити зад завесата копринена на тъмата,
за да станат една от загадките
на стария град,
който никога не издава своите тайни...

Заледени искри припламват върху леда
Двама изгарят в прегръдките на студа.
Забулена с облаци ги засипва със звезден прах
безмълвната шатра - безпристрастен купол.

няма птици...
Няма минувачи...
Няма звуци...

само прозорците
зад свойте пердета дантелени
са неми свидетели
на борбата между светлината и мрака,
на задъхания ритъм на танцуващия
във плътта и сърцата
бесен, шеметен ритъм
Танцът на двамата луди,
които се щурат във нощта непробудна
със запалени факли
Като двама обречени
като прокудени
от прозата
а и от поезията
на реалността.

На сутринта чистницата зима
грижливо бе заличила следите
и на минувачите, и на влюбените.

Когато падне първата снежинка,
това е първата сълза на есента
тя си отива, отива си
разголена и чорлава,
оставя тук-таме по някоя следа
но тайно се усмихва,
защото е безсмъртна
и знае, че отново ще се върне.

А зимата ликува -
бутилка червено вино, запалена свещ,
по дърветата скреж...
рисунки по прозорците
признания в любов върху стъклата замъглени...

Довиждане есен,
На трон ще е зимата!

Бронзът

Металите са благото, което крие се в недрата,
те са тайна и награда, за онзи който ги търси,
та дори и да не ги намира.

От древността е сред най-почитаните бронзът -
запазил е за идното
безчет шедьоври
от него са извайвали прекрасни статуи
от него правили са първите огледала...

Той е сред царете на металите - защото сплав е със медта, подвластна на Венера, богинята на Любовта,
която пък дарява ни със свойта страст и нежност чрез сплавите със благородните метали.
Така че
Бракът между бронза и медта
е срещата любовна
на Марс
със светлоликата луна.

Самотните прозорци нека все по-кратко светят
запалени от летящите във есенната нощ греховни пламъци на еротичното желание

Господи, нека за всички самотни мъже и жени спре това ненаситно чакане, заченато от мечти за безпаметно сливане

Моля те, Господи, спри безнадждния полет на всички бременни със самота и безлюбие черни птици

Птици, които знаят само що е бездната синя на изпразнената от полет еротична експлозия...

Господи, моля те спомни си онази древна притча за съществата, които си създал по двойки -
Моля те, събери ги отново, но не им отнемай мечтите и не ги наказвай със скуката на предизвестеното съществуване.

Нека фениксът танцува за всички своя пламенен танц в унисон с музиката, която полита към мастиленото небе.

Благослови всички земни мъже и жени, Господи

Paris at night

Мразя Париж
защото там в самота
си отиде
най-любимият ми човек
брат ми
Обичам Париж,
защото
в музея на Роден
си казах
не,
не бива да умирам,
трябва
да живея
Мразя Париж
защото
там
из
лабиринтите
се изгубиха
приятели
които ми липсват
и до днес
Обичам Париж
защото
видях
летящата
Нике
над тълпите
пъплещи
след
табелата
"Мона Лиза"
Мразя Париж
защото
не ми се удава
френския
и видях
много
грозни
неща
Но красотата
на църквите, улиците
и триумфиращия финес
на града-слънце
ме покориха


И оставих частица от сърцето си
във любимата
и омразна Франция.

When

Когато себе си ти преоткриеш
и истинския лик
на същността ти
огледалото магическо
разкрие
пред смаяния взор
на капките сълзи
извиращи от извора най-чист
от центъра на твоя Универсум -
Сърцето...

Когато паднал си на колене,
но имаш сили
кървящ,
недъгав,
немощен,
от глутницата алчна
дори и пълзешком
да се измъкнеш...

Когато любовта
те осени и сложи ти клеймото
неискан, нежелан, низвергнат
но твоят чист и вихрен плам
не гасне
във вихрушката ужасна
и безмилостна
за твое щастие...

Когато смъртта отнеме
най-скъпото ти
и те потопи
във бездната на хаоса и мрака
но ти възкръснеш пак
не само заради живите
но и заради мъртвите
защото няма смърт
смърт няма...

Когато страха обсебващ
ти надвиеш сам
със смях, извиращ
от лабиринта тайнствен
на твоя Център най-свещен
във който времето линейно
танцува с Вечността,
наречена безкрайност...

О, птицо моя, щастие, ела
усещам как летим отново в небесата...
Това, че твоето докосване усещам
и този полет шеметен
дори това ми стига
Защото този полет
щастието мое прави свято...

Sik!

Love Yourself - to be loved

Защо ли трябва да е коледно?
Трябва да е истинско
нищо повече.

Да не е измислено
бутафорно
да извира
от онзи извор,
до който само
избрани
допускаме
но не да пият от него
а само да се огледат
за да видят
отражението
на мастиленото небе
лунните бликове
и може би
своето истинско лице...

Обичаш ли себе си
превръщаш се
в магическо огледало
което всички погледи
и сърца привлича
но това се случва
само когато
опознаеш
до дъното
на извора
вълшебен
себе си.

*****

Любовта е като синята птица
от онази приказка
на Метерлинк
не само написана,
но и филмирана...

Благословен е всеки,
на чието рамо кацне
защото
има
човеци
на които това
не се случва
до последния им дъх
в този живот, който е низ от
много брънки,
а кой знае -
може и да е единствен.

Хората, на чието рамо
райската птица не кацне
са прокълнати
и никакво злато
никакви земни блага
не могат да овъзмездят
тази прокоба
да ги подмине Любовта.

На теб се е случило.
Бъди щастлива,
че си била сред избраниците
а не сред низвергнатите,
отритнатите.

Друг е въпросът
дали птицата ще се върне...

Ти си тази, която ще търси отговора.

***

Любовта е като синята птица
от онази приказка
на Метерлинк
не само написана,
но и филмирана...

Благословен е всеки,
на чието рамо кацне
защото
има
човеци
на които това
не се случва
до последния им дъх
в този живот, който е низ от
много брънки,
а кой знае -
може и да е единствен.

Хората, на чието рамо
райската птица не кацне
са прокълнати
и никакво злато
никакви земни блага
не могат да овъзмездят
тази прокоба
да ги подмине Любовта.

На теб се е случило.
Бъди щастлива,
че си била сред избраниците
а не сред низвергнатите,
отритнатите.

Друг е въпросът
дали птицата ще се върне...

Ти си тази, която ще търси отговора.

Днес бях в една зачернена къща
и се влюбих от пръв поглед
в едно красиво като бог момче
което е наркоман
оцелял след петия опит
направен вчера
да се прости със живота

Обикнах го
сякаш да ми беше син
и дадох всичко от себе си
за да направя така,
че да замине
за една друга страна
където да се върне отново
към живота.

Той спеше на леглото
след поредната доза
майка му ме заведе при него
да го целуна по челото,
а той отвори очите си звезди
и стана, излезе от наркотичния транс
поиска да изпушим по цигара.

Пусна ми МТВ
пееше Сиско
седяхме прегърнати
на дивана
пушехме,
той ме беше прегърнал
казах му, че го обичам
и изтръгнах от него обещанието
да не посяга повече на себе си.

Три пъти ми обеща
три пъти се целунахме
по бузите
прегръдката му беше нежна
седяхме така
пред цялото му семейство
и аз му се обяснявах в любов.

Накрая, когато си тръгвах,
той ме изпрати до вратата
макар че беше друсан
прегърна ме
разцелува ме по бузите
накрая - най-нежно
целуна ме по челото...

Днес съм щастлива,
много обичана
в една бедняшка къща,
а това, което в стихове
ви разказах,
е чистата истина.

Християн ще живее
знам го
и ще бъде много обичан
това ми стига.

Сърцето ми го казва -
а то не ме е лъгало никога.

Редактирано от efir на 04.01.01 16:38.

Ода за ревността

Тя е огънят изпепеляващ,
подправката отровна,
ала и билката вълшебна
на любовта...

Тя е пазителят на дверите
свещени
на истинската страст
на обичта,
граничеща със лудост,
на обичта
с безброй лица.


Тя, ревността,
хем е прокълната
хем е мъчение,
хиена
със светещи
очи във мрака,
но може да е и свещена
пазителка на Любовта,
която хвърля в гаснещия огън
на страстта
искрата,
от която лумва
пламъкът отново.

Тя може да убива
има власт и да възражда
опасна е,
но истинска,човешка,
греховна
и безгрешна

Тя притежава силата
да бъде и прекрасна -
магьосница и фея,
която блудкавата
и омръзнала
до болка
нощ
нощ - дълг
и бреме -
да превърне
като с пръчица магическа
в нещо истинско,
в изпълнено
с желание и дива страст сражение,
в любовна схватка,
чийто пожар
възражда
върху димящите руини
дори и
мъртвата любов

Тя може и страстта изпепелена
да ги превърне в крилата птица
птица Феникс...

Където няма капка ревност
там е мъртва обичта,
сред пустош от омраза
и руини на отколешна
безкрайна нежност.

Ето защо вие, странници залутали,
в страната омагьосана
на любовта,
когато
до оазиса достигнете
Не бързайте
да пиете изпърво
от извора
със живата вода,
за да наситите
неутолимата си жажда
а първо гребнете
от извора отровен
на ревността
поне две пълни шепи,
отпийте малко
и полейте цветето,
разцъфнало
под сребристите лъчи
на пътеводната звезда,
която ви е светила
във мрака непрогледен
на пустинята.

И не забравяйте
и в най-щастливите си мигове
вкуса нагарчащ
на ревността,
когато грижите се
за свойто цвете,
разтворило
листенца
под шатрата,обсипана
със звезди-светулки
простряла се като небесен купол
над пустинята.

За да пламти, да ви е сладка,
да не вехне
Любовта
към живата вода
добавяйте
и капка ревност
от извора
отровен
на оазиса благословен,
в страната омагьосана.

Редактирано от efir на 04.01.01 22:52.

Ода за равнодушието и омразата

Те са убийците на любовта.
Кое е по-страшно от двете?
Равнодушието,
безразличието,
всичко,
което вместват тези две думи.

Омразата може да се превърне
по път алхимичен в любов - а равнодущието
никога.

И двете са част от живота -
и двете вървят по петите на любовта
душат дирите й
като глутница вълча
като побеснели псета...

Затова любовта трябва да бъде
пазена в тайна
от чуждите очи и уши.

Ода за любовта


Тя е нещо, което
или го има
или го няма.

Истината знае само сърцето.

И това се случва

Любовта не е моногамна
понякога
рядко макар
но се случва
човек да обича
неколцина
истински,
пламенно,
но
по различен начин...

Доста дълбоко, честно и интимно.
Само ца не беше толкова авангардно и да имаше малко повече музика.
Поздравления!

Благодаря ти, Емко.
Едно е сигурно - в този цикъл не ще фигурира сватбеният марш на Менделсон:)))))))
Искаш ли да ти пусна малко Моцарт?
Знам, че искаш.
Ей сега - и за него има цикъл.

IN MEMORIAM
to V.A.Mozart

Роден на 25 януари
Починал на 5 декември.


1.

На този ден аз те загубих
още неродена
и знам, че никога не ще те срещна
в това пространство
и в отреденото ми тук време
на онемялата без теб земя.

За тебе плача и бленувам,
макар със теб да изтанцувах
старинен танц в онзи сън прекрасен

Дивен сън,
когато заедно със светлината
в онази изтъкана от материя несъществуваща
и толкова изискана, пастелна, полутъмна гостна
от портала, очертан от мрака,
заедно със светлината
извираше твойта музика неземна
нечувана от никого
от никого
само от теб и мен.

Ти си отиде
За мен
остана само тишината,
изпълнена със спомена за твоята усмивка,
за погледа неизразим и твоя отговор
"Да, и аз."
На моето плахо признание:
"Аз ви обичам."

Ти си отиде
за мен остана само тишината
и спомена
за най-омайните и енигматични звуци,
които сигурно все още витаят в небесата
и се целуват с птиците и облаците




2.

Аз знам, че любовта към теб
докосва те във Етера -
пространството, за боговете отредено..

Ти знаеш
Има само вечност - останалото е измисленото
от човечеството,
понятие,
наречено линейно време,
където няма мерки и теглилки -
а само танц енигматичен
на светлината и на мрака
на тишината
и на звуците,
обезсмъртени
от Универсума всесилен.

О, Волфи, колко те обичам...


3.

Аз знам -
ти жив си още
и знам,
че ме обичаш
защото сънят ми
дали насън,
дали наяве
ще се сбъдне.

4.

Когато светлината се превърне в музика
а музиката слее се със мрака
тогава идва тишината
и запяват сферите небесни
О, Волфи, колко те обичам,

мечтая и копнея
да се срещнем
в небесата
когато
моят
час
настане
и аз,
по волята на Етера,
на Универсума,
да си отида от света.

Не искам нищо -
само онзи танц да се повтори,
онази музика отново да звучи
и пак да ти повторя своето признание...

Дано тогава дочакам
отново ти да ми отвърнеш с "Да".

А после нека да ме пратят
ако трябва в пъкъла.




efir
(старо куче)
23.12.00 21:50
Днес ти бе до мен [Мнение#: 531443 / отг: 515851 ]


Едно невидимо присъствие
тишина и музика
слети ведно
Какъв ден
божествена музика
кристална и чиста
примависта

Ти беше моето рамо
ти ми беше крило
моето е ранено
ти ми беше опора
земята се люлееше
под нозете ми.

Мечтата ми се сбъдва,
отново ще те сънувам...

Редактирано от efir на 07.01.01 18:47.

да срещнеш истинската
единствена любов
да успееш да я спечелищ
да имаш щастието да я запазиш
време да и се порадваш
да не бъдеш излъган
и този човек да вижда в теб
всичко онова
което той е за теб
не е ли това една илюзия
химера
или е просто част от приказка
за малки наивни деца

I love You, Dady


I miss You, Dady,
Now much I miss You...

You don't know

My tears are flow
like a river
My heart is broken
like a miror
of great love

I love You for ever
no -
till our meeting...


Words, only words
like a peace of broken miror
like Your's watch
which was stopped
at second
in which You die...

Татко,
обичам те,
Боже,
колко ми липсваш...

И моят баща.... беше най-добрият ми приятел....

А моят бе е бил понякога като маче о дирек... Но винаги с право. Той направи от мене човек...

Станахме малко късно най-добри приятели...
Или по-скоро винаги сме се обичали до смърт, но често враждвахме - защото много си приличаме.
Моите съболезнования, Брод, пиши ми на ефир дир бг - писмата ти ми липсват, скъпи приятелю.
Драсвай и на личните съобщение - пак ефир - на латиница.

А моят бе е бил понякога като маче о дирек... Но винаги с право. Той направи от мене човек...

Станахме малко късно най-добри приятели...
Или по-скоро винаги сме се обичали до смърт, но често враждувахме - защото много си приличаме.
Моите съболезнования, Брод, пиши ми на ефир дир бг - писмата ти ми липсват, скъпи приятелю.
Драсвай и на личните съобщения - пак ефир - на латиница.

вкъщи...
и алайв...
:))))))))))))

Колко съм романтично настроена, баси.

.
Търсете ме в други форуми, мръсници...
Който и да пише тук с моя ник - особено във Вечните - не съм аз
.

Така че въпросът с булхит поезията е приключен откакто срещна великия писател, любим на Афала - Елена Павлова, дето точеше лиги по него с разни други фенки в клуб Ефремов...

Сичкото виртуално - у лево!
Казах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е то... Ся че те обвинят за атентата на 11.9 в САЩ...
Съобразявай се с Таро Кроули цифроманията бе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мое ли да ти редактирам постингот?

да им се върне тъпкано любовта, с която ни дариха некои тука юзъри сизмислените си диЕгнози

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите