Любовта - 1 / Култура и изкуство / Поезия

IN MEMORIAM
to V.A.Mozart

Роден на 25 януари
Починал на 5 декември.

1.

На този ден аз те загубих
още неродена
и знам, че никога не ще те срещна
в това пространство
и в отреденото ми тук време
на онемялата без теб земя.

За тебе плача и бленувам,
макар със теб да изтанцувах
старинен танц в онзи сън прекрасен

Дивен сън,
когато заедно със светлината
в онази изтъкана от материя несъществуваща
и толкова изискана, пастелна, полутъмна гостна
от портала, очертан от мрака,
заедно със светлината
извираше твойта музика неземна
нечувана от никого
от никого
само от теб и мен.

Ти си отиде
За мен
остана само тишината,
изпълнена със спомена за твоята усмивка,
за погледа неизразим и твоя отговор
"Да, и аз."
На моето плахо признание:
"Аз ви обичам."

Ти си отиде
за мен остана само тишината
и спомена
за най-омайните и енигматични звуци,
които сигурно все още витаят в небесата
и се целуват с птиците и облаците

2.

Аз знам, че любовта към теб
докосва те във Етера -
пространството, за боговете отредено..

Ти знаеш
Има само вечност - останалото е измисленото
от човечеството,
понятие,
наречено линейно време,
където няма мерки и теглилки -
а само танц енигматичен
на светлината и на мрака
на тишината
и на звуците,
обезсмъртени
от Универсума всесилен.

О, Волфи, колко те обичам...

3.

Аз знам -
ти жив си още
и знам,
че ме обичаш
защото сънят ми
дали насън,
дали наяве
ще се сбъдне.

4.

Когато светлината се превърне в музика
а музиката слее се със мрака
тогава идва тишината
и запяват сферите небесни
О, Волфи, колко те обичам,

мечтая и копнея
да се срещнем
в небесата
когато
моят
час
настане
и аз,
по волята на Етера,
на Универсума,
да си отида от света.

Не искам нищо -
само онзи танц да се повтори,
онази музика отново да звучи
и пак да ти повторя своето признание...

Дано тогава дочакам
отново ти да ми отвърнеш с "Да".

А после нека да ме пратят
ако трябва в пъкъла.

efir
(старо куче)
23.12.00 21:50
Днес ти бе до мен [Мнение#: 531443 / отг: 515851 ]

Едно невидимо присъствие
тишина и музика
слети ведно
Какъв ден
божествена музика
кристална и чиста
примависта

Ти беше моето рамо
ти ми беше крило
моето е ранено
ти ми беше опора
земята се люлееше
под нозете ми.

Мечтата ми се сбъдва,
отново ще те сънувам...