Самотните прозорци нека все по-кратко светят
запалени от летящите във есенната нощ греховни пламъци на еротичното желание

Господи, нека за всички самотни мъже и жени спре това ненаситно чакане, заченато от мечти за безпаметно сливане

Моля те, Господи, спри безнадждния полет на всички бременни със самота и безлюбие черни птици

Птици, които знаят само що е бездната синя на изпразнената от полет еротична експлозия...

Господи, моля те спомни си онази древна притча за съществата, които си създал по двойки -
Моля те, събери ги отново, но не им отнемай мечтите и не ги наказвай със скуката на предизвестеното съществуване.

Нека фениксът танцува за всички своя пламенен танц в унисон с музиката, която полита към мастиленото небе.

Благослови всички земни мъже и жени, Господи

Paris at night

Мразя Париж
защото там в самота
си отиде
най-любимият ми човек
брат ми
Обичам Париж,
защото
в музея на Роден
си казах
не,
не бива да умирам,
трябва
да живея
Мразя Париж
защото
там
из
лабиринтите
се изгубиха
приятели
които ми липсват
и до днес
Обичам Париж
защото
видях
летящата
Нике
над тълпите
пъплещи
след
табелата
"Мона Лиза"
Мразя Париж
защото
не ми се удава
френския
и видях
много
грозни
неща
Но красотата
на църквите, улиците
и триумфиращия финес
на града-слънце
ме покориха


И оставих частица от сърцето си
във любимата
и омразна Франция.

When

Когато себе си ти преоткриеш
и истинския лик
на същността ти
огледалото магическо
разкрие
пред смаяния взор
на капките сълзи
извиращи от извора най-чист
от центъра на твоя Универсум -
Сърцето...

Когато паднал си на колене,
но имаш сили
кървящ,
недъгав,
немощен,
от глутницата алчна
дори и пълзешком
да се измъкнеш...

Когато любовта
те осени и сложи ти клеймото
неискан, нежелан, низвергнат
но твоят чист и вихрен плам
не гасне
във вихрушката ужасна
и безмилостна
за твое щастие...

Когато смъртта отнеме
най-скъпото ти
и те потопи
във бездната на хаоса и мрака
но ти възкръснеш пак
не само заради живите
но и заради мъртвите
защото няма смърт
смърт няма...

Когато страха обсебващ
ти надвиеш сам
със смях, извиращ
от лабиринта тайнствен
на твоя Център най-свещен
във който времето линейно
танцува с Вечността,
наречена безкрайност...

О, птицо моя, щастие, ела
усещам как летим отново в небесата...
Това, че твоето докосване усещам
и този полет шеметен
дори това ми стига
Защото този полет
щастието мое прави свято...

Sik!

Love Yourself - to be loved

Защо ли трябва да е коледно?
Трябва да е истинско
нищо повече.

Да не е измислено
бутафорно
да извира
от онзи извор,
до който само
избрани
допускаме
но не да пият от него
а само да се огледат
за да видят
отражението
на мастиленото небе
лунните бликове
и може би
своето истинско лице...

Обичаш ли себе си
превръщаш се
в магическо огледало
което всички погледи
и сърца привлича
но това се случва
само когато
опознаеш
до дъното
на извора
вълшебен
себе си.

*****

Любовта е като синята птица
от онази приказка
на Метерлинк
не само написана,
но и филмирана...

Благословен е всеки,
на чието рамо кацне
защото
има
човеци
на които това
не се случва
до последния им дъх
в този живот, който е низ от
много брънки,
а кой знае -
може и да е единствен.

Хората, на чието рамо
райската птица не кацне
са прокълнати
и никакво злато
никакви земни блага
не могат да овъзмездят
тази прокоба
да ги подмине Любовта.

На теб се е случило.
Бъди щастлива,
че си била сред избраниците
а не сред низвергнатите,
отритнатите.

Друг е въпросът
дали птицата ще се върне...

Ти си тази, която ще търси отговора.

***

Любовта е като синята птица
от онази приказка
на Метерлинк
не само написана,
но и филмирана...

Благословен е всеки,
на чието рамо кацне
защото
има
човеци
на които това
не се случва
до последния им дъх
в този живот, който е низ от
много брънки,
а кой знае -
може и да е единствен.

Хората, на чието рамо
райската птица не кацне
са прокълнати
и никакво злато
никакви земни блага
не могат да овъзмездят
тази прокоба
да ги подмине Любовта.

На теб се е случило.
Бъди щастлива,
че си била сред избраниците
а не сред низвергнатите,
отритнатите.

Друг е въпросът
дали птицата ще се върне...

Ти си тази, която ще търси отговора.

Днес бях в една зачернена къща
и се влюбих от пръв поглед
в едно красиво като бог момче
което е наркоман
оцелял след петия опит
направен вчера
да се прости със живота

Обикнах го
сякаш да ми беше син
и дадох всичко от себе си
за да направя така,
че да замине
за една друга страна
където да се върне отново
към живота.

Той спеше на леглото
след поредната доза
майка му ме заведе при него
да го целуна по челото,
а той отвори очите си звезди
и стана, излезе от наркотичния транс
поиска да изпушим по цигара.

Пусна ми МТВ
пееше Сиско
седяхме прегърнати
на дивана
пушехме,
той ме беше прегърнал
казах му, че го обичам
и изтръгнах от него обещанието
да не посяга повече на себе си.

Три пъти ми обеща
три пъти се целунахме
по бузите
прегръдката му беше нежна
седяхме така
пред цялото му семейство
и аз му се обяснявах в любов.

Накрая, когато си тръгвах,
той ме изпрати до вратата
макар че беше друсан
прегърна ме
разцелува ме по бузите
накрая - най-нежно
целуна ме по челото...

Днес съм щастлива,
много обичана
в една бедняшка къща,
а това, което в стихове
ви разказах,
е чистата истина.

Християн ще живее
знам го
и ще бъде много обичан
това ми стига.

Сърцето ми го казва -
а то не ме е лъгало никога.

Редактирано от efir на 04.01.01 16:38.

Ода за ревността

Тя е огънят изпепеляващ,
подправката отровна,
ала и билката вълшебна
на любовта...

Тя е пазителят на дверите
свещени
на истинската страст
на обичта,
граничеща със лудост,
на обичта
с безброй лица.


Тя, ревността,
хем е прокълната
хем е мъчение,
хиена
със светещи
очи във мрака,
но може да е и свещена
пазителка на Любовта,
която хвърля в гаснещия огън
на страстта
искрата,
от която лумва
пламъкът отново.

Тя може да убива
има власт и да възражда
опасна е,
но истинска,човешка,
греховна
и безгрешна

Тя притежава силата
да бъде и прекрасна -
магьосница и фея,
която блудкавата
и омръзнала
до болка
нощ
нощ - дълг
и бреме -
да превърне
като с пръчица магическа
в нещо истинско,
в изпълнено
с желание и дива страст сражение,
в любовна схватка,
чийто пожар
възражда
върху димящите руини
дори и
мъртвата любов

Тя може и страстта изпепелена
да ги превърне в крилата птица
птица Феникс...

Където няма капка ревност
там е мъртва обичта,
сред пустош от омраза
и руини на отколешна
безкрайна нежност.

Ето защо вие, странници залутали,
в страната омагьосана
на любовта,
когато
до оазиса достигнете
Не бързайте
да пиете изпърво
от извора
със живата вода,
за да наситите
неутолимата си жажда
а първо гребнете
от извора отровен
на ревността
поне две пълни шепи,
отпийте малко
и полейте цветето,
разцъфнало
под сребристите лъчи
на пътеводната звезда,
която ви е светила
във мрака непрогледен
на пустинята.

И не забравяйте
и в най-щастливите си мигове
вкуса нагарчащ
на ревността,
когато грижите се
за свойто цвете,
разтворило
листенца
под шатрата,обсипана
със звезди-светулки
простряла се като небесен купол
над пустинята.

За да пламти, да ви е сладка,
да не вехне
Любовта
към живата вода
добавяйте
и капка ревност
от извора
отровен
на оазиса благословен,
в страната омагьосана.

Редактирано от efir на 04.01.01 22:52.

Ода за равнодушието и омразата

Те са убийците на любовта.
Кое е по-страшно от двете?
Равнодушието,
безразличието,
всичко,
което вместват тези две думи.

Омразата може да се превърне
по път алхимичен в любов - а равнодущието
никога.

И двете са част от живота -
и двете вървят по петите на любовта
душат дирите й
като глутница вълча
като побеснели псета...

Затова любовта трябва да бъде
пазена в тайна
от чуждите очи и уши.

Ода за любовта


Тя е нещо, което
или го има
или го няма.

Истината знае само сърцето.