с орлово око

Ни приятел
ни враг

Най-обичам неизвестността
а след нея онзи залив
с пясък златист
който пази стъпките
на моята любов

Усещам толкова силно
близостта на смъртта и живота
че мога да си призная и това...

Искам винаги да съм на ръба
на тънката ивица
между гибелта
и съществуването...

Сърцето ми тупти
с бесен ритъм
вятърът развява косите ми
обичам те, свобода
аз съм пътник, бродник, скитник
който лута се между двата бряга
на единия ме причаква жената в черно
със сълза на окото
на другия - океанът на живота...

Толкова ми е хубаво,
че не искам ничия закрила
да става каквото ще
то ще е по моята воля

Боже, прости ми, знаеш,
че вярвам, но съм безбожник!
Роджър, прости ми, но дори и без
твойта закрила, корсар ще си остана,
Пресвета Дево, пред теб коленича,
ала и на теб казвам същото като на Господа
Съдбата - на нея какво да кажа?
Щастлив съм, че такъв път ми е избрала.

Какъв хоризонт се е ширнал,
как се стрелкат птиците само,
ела неизвестност,
очаквам те разгърден,
с око соколово
и сърце от камък,
предизвикателство
и доблест.

Скоро ще те настигна
не ще ми избягаш
мъртвото
вълнение
утихна...

Вятърът е попътен
знам те, усещам те къде си
свързва ни невидима нишка
тя ще ни слещне
за да разплетем кълбото
на Съдбата

Ти ще бъдеш сразен
копнея, жадувам
да дойде
час по-скоро часът на битката!

Платната плющят
черната армада пори вълните
ние сме по дирите ти
корсарю
прокълнат
и от Дявола, и от Бога!

А бяхме приятели неразделни
и рамо до рамо
сме щурмували неприятеля...

Какво пък -
във битката смъртоносна
ръката ми няма да трепне
право в сърцето
ще го пронижа
сърцето ми е от камък
нямам вече спомени
Най-страшно е когато
приятелят твой,
със който си делил
и последния залък,
във враг се превърне.

От другите може и да дочакаш милост
но от бивши приятели - никога.
Очаквам срещата с нетърпение
той е кален в битките
също като мен
най-после ще разбера
доколко ме бива
до смърт ще се бием
няма прошка
няма милост
ние сме заклети врагове!

Готов съм и сам
да се сразя със черната армада!
Разгърден стоя на борда
и сърцето ми не трепва
Целият съм очакване
Дано ме настигне,
дано...
А там - каквото сабя покаже...

съзирам на хоризонта...

Но може би е поредната шега на Фата-Моргана...
Дали това е неговата "Санта Феличе"
О, не...
Някаква стара барака
с окъсани платна...

Това е пияницата и похотливецът Питър
за него не си заслужава да се отклоняваме от курса...
Трюмовете му са празни,
толкова е пропаднал,
че напада само честни рибари,
и ги плячкосва,
взима им хляба...

За повече го не бива...

Какво ще кажеш, щурмане,
дали не го потопиме тоя дърт мръсник
или да го оставим да се шляе из пристанищата
да гони дръгливите кранти из бордеите
и да стреля с пищова по червените фенери
като се насвятка?

Ни си заслужава да си хабим мунициите
за толкова дребна и вмилисана риба...
Ще го пуснем да живее
докато чашата ми не прелее...
Може да съм флагман на кралска армада
но мразя изпадналите дърти пирати,
които плячкосват на дребно...

за мене щастието е теб да обичам,
и твоето да споделям.

Но истинското е в сражениета
в битките с неприятелите
с враговете
и достойни,
и недостойни...

Не можеш да си представиш
какво изпитвам
когато някоя отрепка
взема на абордаж
когато забия меча
в сърце на кръвник
подлец
и мизерник!

Прости ми, любов моя,
но никога няма да сляза на сушата
ти все ще ме чакаш в залива
където ще акостирам
докато ме има
докато съм жив...
Но дори заради тебе
не ще се откажа от битките
с черната армада.

Сега те са по петите ми
но не знаят какво ги чака -
по-силен съм от всякога
Веселият Роджър бди над мене
Пресветата също ме закриля

Каквото и да стане, любима,
обещавам ти
дори да загина
няма да съм на колене.

Чух те
чух и гласа
на твоя враг...

Обичам те,
чакам те в залива
вятърът милва лицето ми
боса стоя на мокрия пясък
бризът подръпва
любимата ти рокля
от сатен
изпъстрена
с незабравки...

Дори да не ме чуеш
искам да знаеш
само теб обичам...

Дори да не се видим
и онази с косата ни раздели
във другия живот ще се срещнем
в някой друг залив...

Онази ясновидка
ми каза, че след смъртта
сме се прераждали
ако е вярно - искам
да си остана Феличе,
същата, като сега,
а ти - пак да си моят корсар
който като истински мъж
кръстосва океаните
и има доблестта
нито да живее
нито да умре
на колене.

А превърна се в смъртен враг.
Чух те - с някаква дарба
дари ме сила неведома
гласове да дочувам...

Често казвал съм,
че сърцето ми е от камък,
но усетих болка,
прониза ме някаква жал
и тъгата за миг замъгли
моя поглед
а в зеленото ми око
соколово
блесна сълза
капка горчива
като морска вода...

Колко пъти рамо до рамо
сме се сражавали,
колко пъти сме се напивали
делили сме радост и болка...

Нося още във себе си твоя кинжал
който ти подари ми,
защото спасих ти живота...

А сега ни изправя Съдбата
пред избор без избор
или ти, или аз
ще намерим смъртта си
ще се слеем с вълните...

Но в сърцето на тази,
която обичаме,
само аз ще пребъда...

Предрешена е битката.

Редактирано от efir на 09.01.01 23:16.

Това бе краят....
забързах се да погледна през палобата..
Бурята бе мъртва....
какво от това..
можеби Рома който купихме от последното пристанище се е оказал твърде силен за моят крехък организъм..
Свикнал съм все пак..моя крехък да го поя с Ром "59% спиртна наслада"..от кой острови не се сещам...Амна си купихме...
Бурята....Бурята май се съживява...
олеле......възкръсна

Всичко се случва....

Нищо се не знае - ти що пишеш вместо мене... Знаеш ли колко още неща има да се случват? Нищо не е ясно...

ДА ОБИЧАШ!

Това е щастието
а каква ще е любовта
споделена
несподелена,
виртуална
невъзможна
без отговор
в писма
с погледи
с очи
с думи само
без среща
или с нея
Умре ли любовта
в теб -
само тогава
няма
надежда
само тогава
си
обречен
и си
кимвал, що не звека!
Нямам нито дъх
нито думи
повече
а и време



ЩАСТИЕТО Е ДА ОБИЧАШ!