Със смъртта се погледнахме в очите -
раната ми бе смъртоносна

Тя ме попита:
- Искаш ли да умреш.
Отвърнах й:
- Вземи ме, но предпочитам да остана...
- Защо?
- Защото има още толкова плячка и авантюри.
- Не си светец, много си грешен!
- Взимай ме, млъкни!
- Ще те оставя.
- Защо?
- Защото тук на земята
са и раят, и пъкълът.
- Тогава ме остави.
Макар да е непоносима болката -
дори за един корсар...
И я ми кажи - къде ще ме
отведеш един ден?

Тя се усмихна, погали раната ми
обърна ми гръб
нищо не каза

Но преди да си тръгне
в окото й блесна
и сълза


Остави ме да се пържа в пъкъла
и да водя битки за рая
Остави ми само тишината
крясъците на чайките
и адската болка
превъзмогнах я
оцелях!

И въпреки всичко - останах на борда
А не да нямах избор.


На хоризонта се задава нов кораб...

Redaktirano ot efir na 20.12.00 11:45.

О, това си бил ти...

Стари приятелю, Джо
най-после се срещнахме
докато океаните
бясно кръстосвахме!
Ще пием ли по пинта ром,
стари приятелю!
Прехвърли се
за кратка отмора
на борда
на моя галеон...

Гледам и твоят
обрулен е от вятъра
колко пробоини,
платната ти приличат на сито
като моите...

Ела да се натряскаме като корсари
и юнашки да попсуваме
стари приятелю,
Джо!

Корабите остави,
остави пробоините
и скъсаните платна!
Най-важното е,
че ние сме живи!!!

Нищо че и твоето лице
е белязано
от удар кинжален -
я виж ми гърдите
под бялата риза
белега виждаш ли
с меч ме пронизаха!
Със Смъртта се гледахме
лице в лице...
Но стига
По-добре да си говорим
за подвизите
за пристанищата
за красиви жени
и доблестни мъже!

Ще се натряскаме здравата
Йо-хо-хо!
А после -
всеки на своя галеон
и хазартът със случая
продължава отново
авантюри
пожари
битки
на абордаж!

Добре е, че още ни има!
Наздраве!
Океаните са наши

Redaktirano ot efir na 20.12.00 16:44.

- А най-трудното нещо,
Ефир,
е не да живееш,
защото няма избор -
животът е живот
и трябва да се живее
Най-трудното нещо е да се откажеш
от избора си
Ти имаш ли сили да го сториш?
- Ако се наложи - да!

Redaktirano ot efir na 20.12.00 16:55.

напоследък с интерес и умиление следя корсарските ти изблици...ммм....мирис на ром и водорасли...

това е за теб. тъкмо като за късен зимен следобед :-)
гари снайдер:


ЕДИН ЕДИНТВЕН ПЪТ

почти при равноденствие
почти върху екватора
и точно в полунощ
над кораба е пълната луна

в средата на морето.

Твоето умиление
нека къса твоето сърце
моето е от камък
и желязо
и не те ще
на галеона
докато си пием рома
с моя стар приятел Джо!
Йо-хо-хо!

А сега, Джо, да си кажем приказката
ние сме печени
и такива ще си останем!
Непобедими
безжалостни
безскрупулни
но и авантюристи
романтици,
прелетни птици!

Наздраве, приятелю!
Много сме патили,
но това е част от риска
важното е, че сме на борда
и сме се натряскали
напили
нафиркали
наквасили!

Йо-хо-хо!
Вдигаме пак - и двамата
пиратското знаме!

сърцето ми е платно, пълно с вятър. цялото е в кръпки. но докато в ушите ми щъкат раци пустинници, а косите ми сребреят по пулнолуние, трудно ще се отървеш от мен, проклетнице! :-)

в.р.

Йо-хо-хо!
И бутилка ром,
Ние, пиратите
много сме проклети...

Прости ми, Джо,
че прекъснахме разговора,
но за миг се превърнах от корсар
в принц
или
принцеса?

Така се нафиркахме,
че и това не се знае!

Redaktirano ot efir na 20.12.00 21:45.

И ще ти споделя
моята болка
непрежалима,
която в гърлото
пари
и сълзите напират
в зеленото ми
като вълните
око...

Не, няма, Джо,
нали сме корсари...

Откакто не сме се виждали
Изгубих мой човек в битките
Беше ми като брат
беше зеницата
на окото ми ястребово
Смъртта го взе -
а беше толкова млад
той беше
ръката ми -
лявата,
защото
с дясната
водя битките,
а лявата
е до сърцето...

Сърце, млъкни,
чакай да избърша сълзата...
Проклетият махмурлук
той е виновен,
прости ми, Джо,
но при този спомен
изворът на сърцето ми се отприщва...

Той беше чистокръвен принц -
но вместо богатството
предпочете
да скитосва из океана
с риск
да загине на борда...

Отиде си,
когато бяхме акостирали
на пустинен остров...
Затова напалихме клада
хвърлихме останките тленни
в огъня бушуващ
и няколко диви рози...

А пепелта...
Разпръснахме на онази чужда земя

После качихме се
в крещящо безмълвие
на борда.

Нямаше топовни изстрели
Тишината напълни шепи с прахта
на моя брат
хвърли я в морето
като езеро
смълчано
зачернено
огледално...

И в този миг рукна порой
но ние стояхме на борда
мокри до кости
и плачехме.

Дъждът стори ни милост
смеси се със сълзите ни
за да не се срамуваме

Защото корсарите никога не плачат.

Да помълчим малко, Джо,
а после,
може пак да ударим
по една
за живите и мъртвите...

Защо ми се струва, че всички
сме на борда, стари безбожнико!

Redaktirano ot efir na 21.12.00 12:15.

Пак да се нафиркаме
да се натряскаме
и да си поприказваме
за това
какви сме ги вършили
из пристанищата
и моретата и океаните!

Ах, ако знаеш,
какви ги надробих...

- Не, трябва да се върна
при моите хора
друг път, друг път
Тръгвам си,
докато съм още изтрезнял...

- До нова среща, Джо
друг път ще ти разправям

- До нова среща, а може би - сбогом!

- Каквото фортуната отреди!

- Дай си ръката.

- Давай пълен напред!

Важното е смъртта да ни прегърне на борда.
А после - все едно
в рая или в пъкъла!