Тревожи се...

А аз си лежа в каютата,
пуша,
ароматният дим
на лулата
рисува Фата Моргана
в каютата.

Не се тревожи, стари друже,
Добре съм!

Слънцето ми се усмихва
през замъгления илюминатор
топло ми е
няма вълнение
лежа си на койката
и си мечтая за девойката-Жена,
която ми е на сърцето,
не че съм светец
и не че други жени
не съм ни имал, ни поискал...

Минутите на отдих кратки са
за нас корсарите
но са толкоз сладки
истински
изпълнени
с мечти
за битки -
в океана
за битки -
любовни...

Млъкни сърце!
Пътят е дълъг
до онзи залив
като огледало,
където Тя
аз знам
ме чака.

Сънят унася ме,
дано да имам време да подремна
че махмурлукът не прощава...
Дари ми само два-три часа,
закрилнико Роджър!

Аз съм гроги!
Оставям лулата...
Дано Феличе ми се присъни,
Света Дево, помогни ми...
А ти ме предупреди, ако трябва,
стари приятелю Роджер...

Redaktirano ot efir na 23.12.00 15:28.

Чакай, какво ми се присъни,
всичко беше толкова объркано...

Стоя на брега, златист е пясъкът
океанът блести като огледало - също като злато
сигурно защото само за плячка си мисля...

Водата - с цвят на лазур,
прозрачна, бистра,
вижда се как щъкат рибките
и морно се полюшват водораслите...

И изведнъж от дъното като
змийче зелено към слънцето се стрелна
зелено като смарагд
стебло
с неразцъфнало
цвете
с цвят
на младо вино...

Показа се над водата -
и разтвори листенца
о, ама чудно хубав бе този цвят!
И после от дъното се стрелнаха още
стъбълца
над водата с цвят на сапфир
цветя безброй разцъфтяха
океанът се превърна
в райска градина...

Пресвета Дево,
чудно хубав бе този сън,
Феличе, любов моя,
кога ще те срещна
да ми го разгадаеш?

Още съм като замаян от гледката
а навън е нощ вече...
Я да запаля една лула,
да надигна чашката
и да не му мисля
сънищата са си сънища
а битките битки...

Нима си тук, Феличе?
Стори ми се
твоя ангелски глас дочух...
Ще млъкна и ще пия и пуша
дано си ти, дано...

присъни ми се сън прекрасен...

Стоя на пясъка в пустинния залив
и те чакам
в пълен мрак,

Изведнъж Слънцето изгря
водата стана бистра като моите сълзи,
за теб пролети,
и от дъното заизникваха безчет цветя
обагрени като моите устни
които за твоите целувки жадуват
Цветя неземни, с листчета вишневи
Разтвориха се над водата
и океанът заприлича
на огледало, обсипано с рубини...

Не знам ти какво си сънувал
но своя сън разтълкувах

ти ме обичаш
Жив си, оцелял си
във битките
Ще се срещнем
ще се любим...

А кога ще стане -
не знам...

Важното е, че ще се случи
Сърцето ми го казва,
а то никога не лъже

...

Закрилнико Роджър,
по дяволите, за Бога...
Но тя е сънувала
все едно моя сън!

Какво ли значи
двама
дето чезнат
един за друг
еднакви сънища да сънуват?

Дали не е поредната шега на Фата-Моргана
или на духовете, демонски или божии.

Но, млъкни сърце, корсарско!
Какво ще има да става
знае само Съдбата!

Важно е да сме на борда...

Няма дума,
която да е
извън контекста
на живота.

- Но тогава за какъв избор говориш?
- Да бъдеш себе си.
- Но пътища много...
- Избирам моя.
- Какво искаш да кажеш? Че имаш право на избор?
- Да.

Животът е риск и авантюра
животът е болка
любов
страст
отрова
смъртоносна
прокоба
битка
отмора
цел
мишена
липса на цел
цвете уханно
с мирис на арсеник
животът
е благословия
и проклятие
Животът е всичко,
което имам...

И ще го живея
с правото си на избор
в рамките на картината,
която рисува Универсумът

Я да изляза на палубата
и да огледам с око ястребово...

Виж ти!
На хоризонта нов кораб се задава...

Приятел или враг?
Все едно!
Корсари - на борда!

Санта Феличе,
дори да е битка страшна,
сънят ще се сбъдне...
Ще оцелея
за да го сбъдна!

Напред, с Веселия Роджър!
Йо-хо-хо!

Защо не ме чуваш,
а аз те чух...

Сънувах същия сън като твоя
дали ще се сбъдне?

Когато сребърната нишка свързва те с всемира
когато пулсът ускорено, шеметно
отмерва миговете
в които над града изсипва се порой
а по стъклата нежно свирят нотите
на музика неземна
и гонят се със миговете на безвремие
когато сливаш се със вихъра на бурята
в която има много похот, много страст и сила
когато чакаш, но не чакащ
а дъхът ти спира
от нечие невидимо докосване във неуречен час
когато всички сетива долавят
как заедно с озона през прозореца нахлува любовта
на онзи, който търси те, но никога не те намира...

Когато тишината губи сила,
когато розата увяхва царствено във ваза прозирна
когато голи са дърветата,
а слънцето е уморено, губи сила,
но от нежност изнемогва
когато дъжд от жълти и оранжеви листа ръми,
а всичко е пропито с копнеж, смразяващ порив,
когато има, но и няма самота,
тогава вятърът донася заедно със птиците отлитащи
перца, които се превръщат в рими,
а всичко в теб е повече от истинско
и няма говор, има блага празнота...

Застанал си на края на света
и виждаш синя бездна как те мами
без страх се взираш в лентата на вената-река
и тя пулсира в ритъма на твойта кръв
готов си и да политнеш, готов си и да скочиш
свободен като полъха на есента и зимата
И само знанието за това ти стига
да бъдеш като вихъра свободен...

Но стига многословие...
Мълчанието знае всичко.
Какво е щастие?
Само дума.
Значението й е скрито в една вечна книга,
в която всеки лист е празен като снежна белота,
тя съществува
- там, където слънцето изгрява,
безмерно я почитат...

Поредната шега на Фата-Моргана...

Връщам се в каютата
да си полегна
една лула и чаша ром
ще ми дойдат добре...

Първите лъчи на слънцето
пронизаха илюминатора
и целунаха корабния дневник
върху който съм оставил
мастилницата с перото...
Подаръка на Феличе
на моя ангел-пазител...


Любима, защо престана да чуваш
гласа ми?

Сърцето ми още бие
значи и тебе още те има...
Моля те, чуй ме
Моля те, разтълкувай тоя чуден сън...

Вятърът е попътен
Бързам към теб, любима,
но нали знаеш как е при нас
корсарите

Моли Пресветата Дева
да не ни пресрещне кралската армада!

Димът ухае
досущ като твоите коси
на разсъмване
след нощ любовна...

Млъкни, сърце,
не изкушавай Съдбата!

Redaktirano ot efir na 24.12.00 14:15.