Няма сбогом
ще се срещнем отново
нали сме една душа
пиратска,
препатила,
безбожна
греховна
и свята...

Корсарите нямат милост
Сърцето им е от стомана излято
И когато става дума за битка
Се бият
до
последна
капка
кръв.

Нямат милост и жал
към риданията и воплите
на ранените врагове
защото
са кървели и техните
рани, защото и те
са умирали...


На борда сме -
пълен напред
вятърът опъва платната
крещят албатросите
вълните шибат киля

Корсарите нямат милост!

До нова среща,
Джо,
няма сбогом,
ще се видим,
ще се срещнем,
за да се напием
до киля...

- Веселият Роджър да ни закриля!

Да, така е,
с това за душата ме трогна
до сълзи...
Пустият му махмурлук!
Той е виновен...
Но за сърцето
за сърцето
не си прав...

И ние, корсарите,
имаме сърца,
истински,
доблестни,
туптящи,
закопнели
за любов
и ласки...

Но стига сме си говорили
чака ни плячка, океанът ни зове...
Пожелавам ти да плениш кораба
на който ще е твоята принцеса!

Не се усмихвай, аз съм прав
Да ни е на помощ Веселият Роджър!

Животът е маскарад
и карнавал
вечно движение
непрестанен порив
копнеж
страх
и болка
музика
тишина
безмълвие
чаша с отрова
топъл вятър
който завихря се
и посред зима
ледена вихрушка
висулки от звънтящ
кристал
счупени чаши
пълен със вино бокал
вина и прошка
сребро и злато
избор без избор
лабиринт
кошмар
безсъние
пожар
огън в камината
среща
раздяла
сълза
от цветове
натежала
блато
мизерия
просяци
красота
жажда
похот
страст

Няма дума,
която да е
извън контекста
на живота.

- Но тогава за какъв избор говориш?
- Да бъдеш себе си.
- Но пътища много...
- Избирам моя.

Redaktirano ot efir na 21.12.00 21:08.

Дано си прав, дано...

Сбогом, приятелю
много се заседяхме
сърцето на път ме зове
и аз като тебе
мразя
да
се
застоявам
на едно място!

Вдигаме котва -
и пълен напред!

Развидели се
Погледни какъв изгрев -
Ще имаме попътен вятър!

А дали ще се видим отново...
Това знае
само
Веселият Роджър...

Все ни е едно, нали
важното е да сме стъпили
здраво на палубата.

Е, малко се олюлявам -
пустият
му
махмурлук
не
прощава...

Не се усмихвай, стари дяволе!
Наслука!

Redaktirano ot efir na 21.12.00 22:03.

Задава се на хоризонта
богата плячка..

Битката ще е страшна
изглежда
е от кралската армада,
май оня,
дето пренася
част от хазната...
Заедно ли ще се бием
или
ми отстъпваш
правото на първия
зърнал
кокошката,
дето снася
златни яйца?

- Искаш ли заедно,
че с тия галеони
с обрулени платна
сме бита карта
а не забравяй и за махмурлука...

- Да!

Тогава - Пълен напред!
Помагай ни, пресвета Дево,
и ти не ни забравяй, закрилнико
Роджър!

Тя стои на брега
и го чака
загледана
замечтано в
замъгления
от буреносни облаци
хоризонт...

И си казва:

"Моят корсар
ми е верен
неверник,
защото
е
истински мъж
но аз знам -
той ме обича
нищо, че сърцето му е
от камък.
Животът му вечно
виси на косъм,
ала и смъртно ранен
Той знае,
че аз го обичам
че аз го чакам
и ако Съдбата
отреди
вятърът
ще е попътен
и ние ще се срещнем
в този залив пустинен
на брега
поръсен със пясък
златен

Той ще скочи
нетърпеливо
право
във водата ледена
аз ще се втурна към него
като райска птица
и той
мокра,
тръпнеща,
жадувана
до сърцето си
ще ме притисне
и ще ме целуне.

А защо го обичам?
Защото и моята душа
е като неговата
зачернена,
изгубена,
свята
и грешна...

Стоя на брега
и слушам крясъците на чайките
в сърцето ми - тишина
Нищо не чакам
времето не съществува
просто обичам
моя кален в битките
безсмъртен
корсар."

А горе, във висинето
звездите се усмихнаха
и започнаха да си шепнат
тайни вековни
за танца на
светлината,
за мечтите на всемира.

Девойката-жена помълча малко
и извика с пълен глас:

"Един път се живее и умира,
но ако в този живот не го дочакам
в някой друг ще се срещнем...

Защото любовта ни е взаимна
защото страстта изгаря
и двама ни
А дали ще се сбъдне - все едно!"

"Все еднооооо" - обади се ехото.
"Все едно" - потвърди Съдбата.

Redaktirano ot Felice na 22.12.00 17:15.

- Джо, остани,
това е онзи нещастник Джон...
Наскоро избиха целия му екипаж
набра нов, но аз ги знам
те са неопитни...
Нека го оставим да живее
а и плячката ще е мижава
свидетел ми е Веселият Роджър!
Остани още,
не сме се наприказвали
не сме се напили
като печени пирати!
Остани, приятелю...
- Дадено, но само до утре...
Трюмовете ми са празни
хората ми са бясни
не искам да има бунт
и да увисна
на бесилото
или да стана
храна на акулите!
- Значи, оставаш?
- Оставам
и то
защото ми се е отворила глътката...
- Благодаря ти, пресвета Дево!
Отварям бутилката отлежало,
палиме лулите
и започваме!

Още си много фиркан - това не бях аз,
а гласът на моя ангел-хранител...
И аз го чух,
чувам го винаги,
когато животът ми е в заплаха.
Затова се разделяме - засега
вятърът е попътен
вдигаме котва
и кой откъде е!

Сбогом, приятелю,
задава се цялата кралска армада
а аз потеглям
към един залив...

- Сбогом, макар че гласът
който чух беше твоят...

- Не, на моя ангел-хранител
Една жена...

- Тогава вдигам платна.

...

Сега съм на своя опърпан кораб -
да е благословен твоят ангел-пазител...
Хвала и на Дявола, и на Бога

значи на тази Жена си кръстил своя галеон...
Нека за твоята обрулена от ветровете
"Санта Феличе"
също има попътен вятър...

Още съм махмурлия
затва сам си приказвам
но знам че сърцето ти
ме чува, както аз чух онзи глас,
но се чудя, защо не беше ангелски...

Вън съм от опасност, приятелю,
избегнах срещата с армадата,
но платната трябва да закърпя
и да се отбия до онзи пристан
където ме чака старата Джейн...
Пак ще ми пили
но и аз си я обичам...

Това е от мен
лягам в каютата
и заспивам като убит
капитан с убития си шкипер!

Океанът е тих и спокоен
слънцето заслепява едното ми око
махам превръзката от другото
и съм труп...

Ех, тоя твой отлежал ром...
Ама ни беше хубаво!
Ама можеше и по-яко да се отцепиме!!!

До нови срещи
Попътен вятър, приятелю!
Дано бди над теб Веселият Роджър
и те закриля твойта Феличе!

Ще се видим - ако е писано...

Redaktirano ot efir na 23.12.00 12:04.