плетеницата отвежда ме долу, притегля стъпката ми, движа се в синкоп. потъвам вътре. ставам част от слънце, а жичките се впиват в мойта плът. избликвам в цветове от бели, черни, жълти и зелени странни и познати светове...

nezemno nejni krilca kristalno danteleni probliasvashti na svetlinata prechupvashti duha i omagiosvashti dushata treptiasht efir nenaranena cialost ot kraishtata onemiavash ot ogunia v stredata oslepiavash

крилцата са нежност дантелена същност, туптяща омайност на нашата цялост - дух, душа и плът... втъкани в безкрайност

sreburni nishki i zvuci zvuntiashti bolezneno silni, yarki, pishtiashti oglushitelno tiho ochite premrejvam i bez da useshtam napred se navejdam navutre potuvam kum siniata vlast vtukavam se v splita dushata otlita i niama otdelno tam sum i az

много червено е, много червено кръв ли потекла е там алено кърваво топло студено смърт идва бързо насам светлозеленото пролетно хубаво розово прасковен цвят гледаш и помниш и искаш и будиш се жълто с оранжево и филигран