Времето боли, когато теб те няма
и стара вещица в съзнанието ми крещи,
и злобен вятър от горчиви мисли,
покоя ми отне и от съня ми ме лиши.

И мразя се , защото любовта ми,
ми отне и радостта и гордостта ,
и вече малките, обикновените неща
без теб не носят радост.

За болката в която се удави моя свят,
за сълзите в постелите погребани,
за самотата със която ме обви,
не аз, животът ще те възмезди.

За клонките прекършени в
градината на нашто щастие,
за стъпките, с които си отиваше,
за тъжните звезди на победени блянове,
за вярата ми в любовта, която поломи:
Ще се превърне мойто минало във твое бъдеще
за да познаеш страданието, което ми дари.

Няма останало ненаказано добро !!!

hak ti e

Браво ,много истинско !
Поздравления!