watch me now:

защото жабата е балерина
и жабата е акробат
защото езикът и е много дълг
а устата и балша
и жабата е вир вода.

какво ли жабата си мисли
и кого ли наблюдава тя
може би мухите
сред човешките гета
да, жабата е със душа
на черна попова лъжика.
и когато ти играел си, със Петърчо на жмичка
жабата е била, във кална улична кавга
и след това война, и на островите на Марица
на мирни преговори със врага
и жабата от теб е, сто пъти по-добра
затова:
ако вместо микрофона
си задъвкал от тръстиките във яд
и ако ти не вярваш
на Отеца Дижсъс Крайст
знай, че жабата е метаморфоза.

тя вижда с вътрешните сетива.
и далеч от суета, преди гласът на птица.
преди ливингсън-чайката креслива.
утринната синева, гърдите и изпълва .

(ако искаш ти отивай, да кълчиш
кълките с някой йога, и ако искаш
отиди да станеш на гуруто подлога.
и рови триста транскрипции на
тантрите в мантрите и в калта се наври
да търсиш на лотуса корена.
жабата идва от там.)

ти знаеш ли какво е
да живееш без крака
и само със опашка
под вода
да се бориш със бълхите
и да си малък на света
забравен

със душа на попова лъжичка
и е дълъг и навит
жабешкият и език
и тя лови мухите
и комарите досадни

джаба е с уста голяма
има нервен тик
и окото дясно
със езика ближе бясно
малко е на тясно
под небето ясно и прекрасно
губи търпение сластно
във униние захластно
по калното място подхрастно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остави жабата да си квака на воля. В гьола. Не е лесно да си жаба (като я гледам)

Не е лесно да си тъп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хареса ми как квака и отправих поощрение...

На мен пък изобщо не ми хареса как квака. Много шум за нищо, както се казва. Но пък поощрението ти си го биваше. Признавам. Горката жаба, чак ми стана жално, с душа на попова лъжичка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от woow на 20.06.06 18:55.

woow kakvo ime original
no

woow v cherno kato gres
woow neshto mazno, neshto super super qko
woow i zashto taka na dve simetrichni chasti
woow q ni pokaji
woow dve-tri
woow (nice)
woow bravo
woow zavarti (nice), o da
woow chakaj, tova maj ti e gaza

wo ow - woow
woow - wo ow
wo ow - woow :)))

woow, ti podludqvash vsichki,
wo ow prodyljavaj
woow tezi buzi mnogo sa plastichni
wo ow ako opitash i flow
woow (didjeqt byrka vyv torbata)
woow shte ti pusne, obeshtal e
wo ow slow
goxow
oow
owowow

----

не се обиждай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

жабока изяде плавник по главата
и почти горкият се замаи
тя го стисна като да го удуши
но превъртяха се нещата
и добре,
защото тясно стана между бедрата
вече мислеше, че ще победи
виждаше се даже възкачен
на триумфалният камък.
когато към дъното го завлече

thx :)
аз съм в
поощрен

Виж, бих допълнила стихотворението ти написано в моя чест с една последна строфа:

blowwwwwwwwww it!

Нищо лично, надявам се, както имаш вкус да се шегуваш с другите понасяш шегички и ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от woow на 20.06.06 18:57.

за първи път пиша стихотворение, което се дописва само.
накрая разбира се вложих малко съспенс, а пък ти не издържа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, не се сдържах. Не обичам недовършените неща. Трябва да се отиде до край! това е веруюто ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не

джаба клати си краката
лее лиги до земята
чопли лаври на инсекти
пляска се по чело сетне
мисълта изтича в вира
през ухото на джабира
рибки черни трансформира
в златоперки промотира
да изпълнят хорски мисли
в материални недомисли
взора празен да подмамят
с скуката си да захранят
новички инсекти тлъсти
с лаври сочни и чевръсти

ларвите са глутница
бели вълци
която се впуска да разкъса
хрилете на малкото шаранче
но дж.моко няма вина за това
цветовете на слънцето
под водата
стимулират хищнически
апетити

джаба плува бавно в вира
цветове да си събира
в кошничка за сини сливи
пълни всякакви мотиви
пано ще си направи утре
от палитрите тъй мътни
слънцето да ги проникне
през ефира чист прозрачен
в изомери ярки да превърне
оттенъка им здрачен
на ситно после ще го скълца
въдица ще си изкълца
на кукичка ще го увиси
на риба замириса

дж.моко плува си във вира
слънцето препича нависоко
хората със кошнички за сливи
и рибарите дошли за риби
със жени и деца и
спомени за любовници
огънят да си накладат
и на шишове водните събратя
да опекат, не е ли жестоко
какво знае дж.моко
той слуша смеха на децата
и внимава за тракащи щъркели

и тва
дръвче

джаба в облачния град живее
има си дворец-палат
често по блатата си лелее
но грижата за бизнеса е факт
когато волно отпускарски скита
нивга страх не ще налита
тяло едро с кожа кат коприва
вредното по пътя ще обрива
жаби, змии, октоподи
деликатеси са за джабароди
чинно ще ги изсуши за зима
във одаята си димнна
ще ги вее на тавана
дорде есента се помая

джмока в общество атмосферно високо
прескача нежно облачни глави
и от багрени къдрици на лулата
плете омайни лаври от пари
когато змията е съблякла кожата
и кукувицата е настанена във гнездо
ти бди със тях една лунна вечер
от теб те ще поискат нещо утринта
сделката ще е изгодна повярвай
само трябва да мълчиш
пред никого де говориш, да си без език
тайната ще ти разкрият на една трева
в замяна искат нищо, само думичка добра
да се застъпиш, но за тях това е важно
пред един човек.
да кажеш само в тишината ясно.
обичам ги и то е в миг един.
без да те заплашва нищо.
без повече да разбереш.
подредба стара на земята.
измислица, но със голям ефект.
не знам защо, нито откога.
и не забравяй.
потърси ги, вечерта.

джаба спира света
за себе си само го прави
понякога
събира омайни цветя
и вдишва дорде започне спектакъла
с взор спокоен обгръща
околната блатна мъгла
в създания чудни превръща
на парите сиви мощта

онази сутрин помня
парата се издигаше като мляко над реката
и сърцето ми беше прозрачно

Обичам жабешкия бут

Обичам бутчето ляво
обичам бутчето дясно
надявам се да е ясно?
обичам го със гарнитура
обичам го и просто - дюс.
за този, дето го е гнус -
ела ме фани за папура.

дъждът е дошъл, дъждът е дошъл
дъждът, мили хора е дошъл
във храстите енот ме гледа
учуден и внимателен.
след това тихичко - се изнизва
а не е ли това
миеща мечка?!
откъде да знам!!!
не е толкоз голямо.

това енот ли е?
не дъвче евкалипт.
но гледа ме все пак.
и някак изпитателно.
какво ще иска?
плюс това ми писка
може би е мишка?
с толкоз малка пишка...
виж ако беше розова,
щях да съм кьоркютук пиян.
но не, не съм.
а може би е таласъм?
Или все пак енот?
подавам му душ-гел,
не, не се мие гада...
О, ясно - това е оня мармот,
дето завиваше шоколада..

може би е мишка?
с толкоз малка пишка...?

може би е мишка
дето в храста чишка?

ще помоля модератор/ката, :) ако от време на време чете в Поезия, да изтрие неудачния спам в темата, считано от предходното мнение. ще съм признателен - благодаря - thxxx и - тъй нататък. :))

тя цялата тема е спам бе.
бозав при това.
айде бегай под дъжда да онождаш еноти

моко се събуди по-рано
в тишината, преди изгрева
разгърна пръстите си
и започна да ги настройва
когато беше готов
докосна водата

като в сън
птицата прелетя над морното утро
угаси звездите
и с крясък събуди джаба

чинно застана,
на голия бряг щъркел,
вкамени джаба.

щъркел и жаба
в миг пронизаха се два
втренчени свята.

над моко лети тракащо същество
моко завърта очи без да помръдне.
моко примига без да преглътне..
този път - влаци :)

жабата говореше:

ти вече храниш щъркели
и призоваваш тракащите клюнове
на забавления в сумрака
на нощта (по никое време)
а беше време на игрите
игрите във тревата и реката
слънцето ни бе водител въртоглав
и раздърпаният вятър все насреща.

да, каза детето, но щъркелите
те знаят нощта, защото когато
слънцето угасва, клюновете им
пронизват в червено тишината.
и малко преди сенките да се
освободят от телата. те могат
да ги усетят.

жабока тука се намеси:

а ти усещаш ли ги тези сенки,
май ще се окажат големи глупости
и тренки.

детето каза: да, усещам ги, защото,
те казаха ми, че и аз съм щъркел.

тук жабата вече доста нервно:

как така щъркел, ти си дете.
не си ли дете? ами сега?

ами сега не знам, каза щъркелът
децата растат бързо и е време.

жабата съвсем се ококори:
преглътна и промълви едвам
време за какво?!

може би за люлка?

каза щъркелът и отлетя.

джаба обви се в тъга
и странно топло вълнение
по птицата от оня ден
раздрала съня без хаберие
танцува из блатото дива
с безкрайни изящни нозе
извива шия и плавно
разтваря за полет крилете
над камъка често прелита
поспира пера да суши
в небето после се скита
и пръски фини ръми

тъга

нямаше я жабата
пръските тихо пълнеха езерото с мехури
тревите се отпускаха прегънати във водата
над бакърената повърхност слънцето коронясваше облаци
в небето птиците пропадаха и се рееха, пропадаха
всички жаби бяха изчезнали

само толкова ли??!!?
не.

още време до есента имаше
и гореше сърцето на жабата като жар
но не се издаде
а се отпусна във водата хладна
и я молеше да го разбере.

студът се пропи в кожата
и обездвижи крайниците на жабока.
той застина:

тогава птиците летят самотно
земният въздух се издига на фунийки в небето
хвърчилата правят своите лупинги
някои късат връвта си и падат в равнината под хълма
детето се спуска напряко през скалите да си ги прибере.

долу край водната помпа водата е черна
и там жабока среща летящото дете
което му разказва за птицата над върха.

нежно розова после се спуска вечерта..
и жаба потъва в мислите си
за пернатото създание.
от което се бои
и наблюдава опашката му
с крайчеца на окото
от дълго време..
а какво ли ще стане
мисли си жаба
ако предолея страха..
тогава дълги крака се спускат да го сграбчат
и жаба трепери..

но птица разтваря крила
и в сянката им
жаба преминава в царството на съня.
този път птица е безкрайно далече
и жаба е безкрайно далече.
но в миг всичко се събира
птица е изменена,
и жаба е изменен
този път всичко престава
да има смисъл
птица преминава през жаба
и той преиминава през нея.
от допира се ражда топлина.
сърцето на жаба гори като жар
заседнало е по средата на двамата
тупти и спира, тупти
поема си въздух, и спира
очите им трептят под клепачите
оживяват неща

като да се потопиш
и да се усетиш прегърнат
да внимаваш да дишаш с нея.
или на два пъти, един път.
а тя е енергия пред теб
между главата и гърдите ти.
обгръщаш я с ръце към теб.
и тя се разлива по цялото ти тяло.
и пак и пак
и ако в стомаха ти се събуди
друго вълнение
то пак е тя, но не като
доброта, а като нещо друго

остави я да те завладее
върху теб и телата ви се
допират по цялата дължина
тя е само глава и тяло
като охлюв, който се е разположил върху теб
и те гледа от много близко
с допрени гърди

"като да се потопиш
и да се усетиш прегърнат"

моят свят отразен –
без натиск и крясък „имам нужда”
потъвам в отражението и ходя по дъното
без страх, че ще ме разкъса звяра
някой броди по моето дъно,
разликата в релефа не е звяр,
отражението е неговия свят.
понякога изригваме заедно
и по изхвърленото „аз” вървим
един към друг
нагоре.
срещам ново отражение...

не смея да погледна.
съдбата е написана по нейните ръце.

ти не ме обичаш
ти обичаш себе си
като цвете в гола равнина
непозволяваща клониране

thx, невероятна си

тайна,
--------

която живее в мен,
светът за нея съм аз.
опитвам се да не я оставям сама,
защото си няма никой друг.

leap
-----

огледални сенки под очите
звярът е релеф
"аз" покачен на носа
нямам нужда от крака
за да се освободя
в мига на преминаване

от бялото небе
в дъга от цветове

" ..от бялото небе в дъга от цветове.." - Много ми харесва стиха! Поздрави и никога не позволявай да се чувства сама!