Така е, не се сдържах. Не обичам недовършените неща. Трябва да се отиде до край! това е веруюто ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не

джаба клати си краката
лее лиги до земята
чопли лаври на инсекти
пляска се по чело сетне
мисълта изтича в вира
през ухото на джабира
рибки черни трансформира
в златоперки промотира
да изпълнят хорски мисли
в материални недомисли
взора празен да подмамят
с скуката си да захранят
новички инсекти тлъсти
с лаври сочни и чевръсти

ларвите са глутница
бели вълци
която се впуска да разкъса
хрилете на малкото шаранче
но дж.моко няма вина за това
цветовете на слънцето
под водата
стимулират хищнически
апетити

джаба плува бавно в вира
цветове да си събира
в кошничка за сини сливи
пълни всякакви мотиви
пано ще си направи утре
от палитрите тъй мътни
слънцето да ги проникне
през ефира чист прозрачен
в изомери ярки да превърне
оттенъка им здрачен
на ситно после ще го скълца
въдица ще си изкълца
на кукичка ще го увиси
на риба замириса

дж.моко плува си във вира
слънцето препича нависоко
хората със кошнички за сливи
и рибарите дошли за риби
със жени и деца и
спомени за любовници
огънят да си накладат
и на шишове водните събратя
да опекат, не е ли жестоко
какво знае дж.моко
той слуша смеха на децата
и внимава за тракащи щъркели

и тва
дръвче

джаба в облачния град живее
има си дворец-палат
често по блатата си лелее
но грижата за бизнеса е факт
когато волно отпускарски скита
нивга страх не ще налита
тяло едро с кожа кат коприва
вредното по пътя ще обрива
жаби, змии, октоподи
деликатеси са за джабароди
чинно ще ги изсуши за зима
във одаята си димнна
ще ги вее на тавана
дорде есента се помая

джмока в общество атмосферно високо
прескача нежно облачни глави
и от багрени къдрици на лулата
плете омайни лаври от пари
когато змията е съблякла кожата
и кукувицата е настанена във гнездо
ти бди със тях една лунна вечер
от теб те ще поискат нещо утринта
сделката ще е изгодна повярвай
само трябва да мълчиш
пред никого де говориш, да си без език
тайната ще ти разкрият на една трева
в замяна искат нищо, само думичка добра
да се застъпиш, но за тях това е важно
пред един човек.
да кажеш само в тишината ясно.
обичам ги и то е в миг един.
без да те заплашва нищо.
без повече да разбереш.
подредба стара на земята.
измислица, но със голям ефект.
не знам защо, нито откога.
и не забравяй.
потърси ги, вечерта.

джаба спира света
за себе си само го прави
понякога
събира омайни цветя
и вдишва дорде започне спектакъла
с взор спокоен обгръща
околната блатна мъгла
в създания чудни превръща
на парите сиви мощта