Виждам нервна система и спазмен конвулс.
Всичко вика във мене и изпраща импулс.
Който сам се превръща в космична тъга.
Тръгва нощем да скита за сродна душа.
Виждам нервни аксони да протягат ръце.
И да късат душата парче по парче.
Няма път начертан за протрити нозе.
И за донор не става вече мойто сърце.
Присадиха ми ганглий от пиян октопод.
И ми дадоха спомен вместо живот.
Със зашита усмивка и гръбнак натрошен.
Съм послушна и кротка, непривично за мен.
Имам само очи, за да виждам стена.
маса, стол и прозорец и зад него-света.
Но намирам, че има все пак нещо за мен.
Във тъгата на изгрева всеки нов ден.
И тогава признвам, че някъде там.
Има някой за мен, и от мене по-сам.

ще стане за донор

добър стих, гореръцете -
(да ти кажа за ника как ме придърпа, все се сещам за една шантава книжка на съветски автор - "Горе ръцете или враг номер едно", до скоро ми се мотаеше книжката, сега ще я потърся пак да я прочета)

а за "Франкенщайн" - много филми има за него, но съм запомнила този с Робърт де Ниро, преди десетина години излезе

със усмивка започвам всеки нов ден,
и някак си вярвам по-различен ще бъде за мен,
нощен не скитам самотна зведа,
пътища млечни бленувам в съня,
пътища вечни,
болка която,
присадения ганглий не ще да отпрати,
непривично за мен се заслушвам, мечтая,
ах как мразя безкрая
без теб

Freestyle?!

Горе ръцете! Готин стих!

Можеше да бъде безкраен...Но намерих подходящото място да спра:)

хайдееееееееее, на безплатните стихосбирки, парят, не се барааааааааааат!!!