OTВОРЕНО ПИСМО ДО СИНДИКАТИТЕ / Градове / Пловдив

ще кажа, че случващото се има толкова страни, че са трудно изброими и вероятно във в сяка има по нещо вярно.Не ви изчетох писмото, хич.
Лично аз подкрепям всички в страната ни да имат по-високи доходи.Но друго исках да кажа, за днес.Влизат две жени, наоблечени и нагримирани, с онова противно самочувствие тип "аз имам висше образование, а ти".Отправят се към една чанта и питат колко струва.Отвръща им се и какво следва.Мелодраматично чупене на китка и въпрос: За стачкуващи учители нямате ли намаление?
Момичетат мълчат, чувстват се неудобно заради тях и заради мен, не са оторизирани да правят отстъпки на стачкуващи учители и ме поглеждат въпросително.Питам с всичкото си уважение, по ккава причина да ви направим отстъпка, вие не правите голяма покупка, не сте редовни клиети, защо?А едната- миии, щото стачкуваме и нямаме възможности.
Аз свивам рамене и се усмихвам, но отвътре ми става неприятно, часът е дванайсет на обед, всички са на работа и работят, те си разкарват шапките и стачкуват осъвместявайки стачката с шопинг-уване.И се държат нагло, уверявам ви, надушвам наглостта на хората от километри.
Казвам, съжалявам дами, няма отстъпка-а на ум си мисля- и за нас няма отстъпки, работим цяла седмица от сутрин до вечер, не почиваме в събота и неделя, нямаме свободни часове, нямаме ваканции.Не помня някога да съм взимала отпуск, планиран предварително, а само по няколко дни наскубани в августовската жега, когато всички са на почивки.Вечно съм по пътищата- из страната, и в чужбина.Тревоги около пари, наеми и какво ли още не...аз, аз кога да стачкувам?Никога, предпочитам да се заема с решаването на проблемите си.
Отнесох се, та- на излизане едната се обръща и казва, търгаши!
Това можеше да бъде моята, твоята или учителката на децата ни, замълчавам.Възпитана съм в мир и уважение.Но тя не спира, тя търси реванш, че аз я наблюдавам усмихната, а светът й е крив.Не издържа и изплюва,-озлобени сте всички родители, защото няма кой да ви гледа децата, ами ще си ги гледате както си ги гледате през лятото, ясно ли е!
А така, ясно ли е ме пита клетата жена, всичко е ясно- на лицата им е изписано, те не се борят за идеята трудът им да бъде уважаван, те са просто лакоми в желанието си да продължат да правят почти нищо, а да получават пари.Това междувпрочем е лелеяната мечта на мнозина българи, като едно време- нищо не правя, взимам добра заплата.
Само, че учителките дето ни изрязваха калинки и детелинки, дето ни краха да боядисваме маргаритки с цветни карандаши и ни галеха косите, когато не се справим ги няма.Аз не се сърдя и за това, времената са динамични и всичко се променя, даже калинките не ги виждам напоследък..иначе, детелини с по четири, пет и нагоре листа пълно, все с чернобилски корени.
И така, искаме много, ще даваме същото или почти нищо.Не става така, никак не става.Аз взимам повече от тях, но не помня от колко нощи не съм спала и вече така съм свикнала, че когато мога да заспа, не мога- от преумора.И пак не печеля равно на труда си.Не стачкувам, но уважавам желанието за по-добър живот, всеки го заслужава.Само да е равно на положените усилия.
И за да завърша, не можах да се стърпя и й отговорих, че понеже ще намерим кой да ни гледа децата както през лятото, тя затова няма да може да си купи скоро чанта от 135 лв.Ай, как побесня и се развика- аз, аз съм богата, аз имам пари да си я купя, аз работя за разлика от повечето!!!