Цитирам ви:
Застанете срещу 30 тухли, маймуни, едноклетъчни и други подобни (епитети, с които съм чувал родители да наричат децата си!!!), да видим как ще съумеете да "налеете" знания в главите им, особено, когато те се бунтуват и не искат нищо да поемат. Когато за тях знанието не е ценност и искат да бъдат на друго място и сред други хора... такива, които идват на училище всеки ден с по 2 учителски заплати в джоба - за семки и бонбонки...



И какво ако заплатата ви е 1000 лева? Тези 30 тухли, маймуни и други ще се променят ли? Те ще са същите. Жалко за вас, че се наричате учител а убиждате децата.
Дори и 1000 лева да взимате на месец, пак ще има родители които да изкарват по 10 000 лева на месец. И тогава какво? Пак същата работа господин Учителю!


Цитирам:
Колкото до частните уроци, за разлика от някои колеги, които "се скъсват" да дават частни уроци, аз преподавам така, че на учениците ми да не се налага да ходят на консултации, на курсове и на частни уроци.

Похвално е за вас, ако е така! Но с това не си ли противоречите с по-горната тема с която сте съгласен, че затъпяването идва отгоре и от политиците, които искат тъп народ! И, че не са виновни учителите а системата?
Изяснете се, моля ви !!!

Колкото повече пишете господин Учителю, толкова повече оставам с убеждението, че всичко зависи от всички нас. Не отгоре, отдолу или където и да е. Похвално е ако наистина преподавате така, че децата да не си дават парите за уроци , частни учители и прочие....

Точно така, Ралица, започваш да разсъждаваш в правилната посока...

Училищният живот е такъв, какъвто го правим всички ние - министерството на образованието и науката, районните инспекторати, командният състав (директорите), учителите, непедагогическия персонал, учениците, родителите...

Ако учителят дава полезни, научно достоверни и интересни знания на учениците си, ако учениците не пречат на провеждането на педагогическия процес, ако учители и ученици взаимно се уважават, ако родителите на тези ученици контролират дейностите им след училище и се интересуват от училищния им живот...

Същото се отнася и за интернет форумите - атмосферата в тях е създадена от потребителите им.

Педагогическият процес е двустранен. Учителите и учениците трябва да са партньори в него, а не - взаимно да си правят "спънки". Също като при играта на шахмат - трябват двама.

В работата си като учител (а и не - само като такъв), аз следвам една максима, която е изказана от китайския мъдрец Конфуций - "Ако мислиш за 1 г. напред, посей ориз. Ако мислиш за 10 г.напред, посади дърво. Ако мислиш за 100 г. напред, образовай населението".

Както беше казал някой:
"Не давай на гладния риба, а го научи сам да я лови!"
И още...
"Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се."

Ела на работното си място, свърши си съвестно работата и си тръгни оттам с чиста съвест!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lSTORlK на 06.11.07 22:15.

ралица, животът ти ще се подобри, ако залягаш повече над учебниците и домашните, отколкото на интернет форумите.

усмивке, шестиците няма да ми направят живота по-лесен, по-хубав, по-богат......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не ги наричам с такива епитети, просто дадох примери как ги наричат съучениците и родителите им.
Не ги нападам, държа се с тях човешки и затова понякога някои от тях ми се качват на главата.

Прекалено съм интелигентен, за да се правя на звероукротител или на бостанско плашило в час. Все пак, учил съм за учител, а не - за надзирател в затвора, нали...

Между другото, като си говорим за моите ученици, сред тях има и прекрасни деца, заради които си струва човек да продължава да работи тази предимно неблагодарна професия, а има и такива, заради които ти идва да я напуснеш завинаги.

Бившите ми ученици съжаляват, че не съм продължил да им преподавам и да ги "изкарам" до края на обучението им и са ме завъртяли на други класове. Други мои бивши ученици, на които съм преподавал в други училища, ме дебнат в коя гимназия работя, за да се запишат там.
А завършилите съжаляват, че не им преподавам и в университета.
Като се видим на улицата, не ме подминават и не пресичат на отсрещния тротоар. Вероятно, има - защо...

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Еми ако е така е супер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В интерес на истината, ИСТОРИК е сред малцината, които заслужават да получават 1000 лева заплата. Би заслужил всеки лев от тях. Жалко, че специалистите като него не са мнозинство. И трябва да ти кажа, че учениците го обожават.

Много лошо впечатление ми направихтв, че наричате децата 30 тухли и там какво ли още не....Не трябва така!

Прочети пак. Той цитира. Не изказва собствено мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Усмивката" е права. Трябва да залягаш над книгите и учебниците.
Не, не става дума да зубриш уроците, да ги "изпееш" в часа, когато те изпитат, и на мига да ги забравяш.
Не!!! Не се стреми да получаваш отлични оценки! Това не трябва да е самоцел. Още повече, че оценката е субективна и отразява знанията само за даден момент.
Ако имаш двойки, това не означава, че не можеш да изкараш 6. Ако си отличник, това не означава, че не можеш да изкараш 2. Още повече, че училището те подготвя "за живота". Когато го напуснеш, не са оценките тези, които ще "изкарват" прехраната/заплатата ти. Заплатата си ще заслужиш само със знанията и уменията, които си натрупала в училище и в университета.

Някъде ти казваш: "...повечето учители са били отличници в училище и в университета, а вижте ги сега - какви малки заплати получават..." (с други думи - времето в тези институции е било загубено за тях)...

Няма такова нещо!
Всяка секунда, прекарана с книга в ръка, с учебник в ръка, е безценна.
Всяка секунда, в която не четеш, в изгубена безвъзвратно.

Много от учителите не мислят толкова за себе си и за семействата си, колкото - за учениците си, за науката си и за професията си. За много от нас, за дълго време, нашият личен живот е бил свързан с отдаването ни на нашата наука и на нашата професия. За да станем най-добри от най-добрите.

Такива учители са готови (както в един виц) да си плащат, за да ходят на училище. За такива професията не е само работа, труд, а най-вече - начин на живот. Те живеят от, чрез и за науката си.

Колкото до теб, никой не казва да учиш здраво, за да станеш учителка или, за да те наричат "зубрачка".

Просто идеята е да не си губиш времето в училище, да вземеш всички знания, които учителите ти ще споделят в часовете си (а и извън тях) с теб.

Аз казвам на моите ученици да не излизат от училище през междучасията, а да ходят в училищната библиотека, където те редовно ме намират и аз им препоръчвам хубави книги за четене в свободното време. По време на час им препоръчвам много книги за четене, свързани с темата, която преподавам.

Разбира се, аз преподавам история.
А на децата им е много интересно в часовете ми, защото научават купища интересни неща, които няма да научат нито от родителите си, нито - в университета.

Преподавал съм и други учебни предмети - география (също много интересни неща се научават там!), литература (антична и средновековна), български и френски език, изобразително изкуство, трудово обучение и (да не пропусна нещо...) физкултура.

Такива неща...

Приятна вечер и лека нощ!

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от lSTORlK на 08.11.07 21:02.</EM></FONT></P>

Редактирано от lSTORlK на 08.11.07 21:03.

Много добре казано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Налице са девет ключови области за избор на цели във възрастта между 18 и 25:
1. вътрешен мир - търсенето на смисъл, духовно осъществяване.
2. лични взаимоотношения - цели във взаимоотношенията с родителите, приятелите, преподавателите, работодателите и др. хора.
3. учене и образование - защо искам да знам повече!
4. статус и уважение - към кои групи искам да принадлежа? личностно - кой искам да ме уважава?
5. свободно време - за какви дейности - спорт, хобита, пътувания искам да науча повече и да върша по често?
6. добра форма - да съм в добра физическа форма и цялостно добро здравословно състояние.
7. парични потребности - целта да имам достатъчно пари, за да правя нещата които искам.
8. работа - все още тече избора на типа професия /специалността не го предопределя на 100%/. Полагане на целите за продуктивна работа и успех в професионалната кариера.
9. Други цели - тук влизат цели, които не попадат в предишните категории, като например семейното планиране, подсигуряването на дом и пр.
Най-глобалната психологическа предпоставка на образователните ценности ечовешката потребност от самоусъвършенстване, от перманентно самодоказване на своята компетентност, от преживяването на успеха от познанието, владеенето, умеенето. Същевременно това е потребност, която изисква най-много съзнателни усилия от страна на студентите. Затова и оценките им за образователната сфера са често противоречиви: от пълно приемане до пълно отхвърляне. Причина за това е че между личността и образованието се разполагат множество посредници - университет, преподаватели, състуденти родители, учебно съдържание на учебните дисциплини, оценки, материална база и пр. Ето защо студентите често формират отношението си към познанието, ученето или образованието на основата на впечатленията си от някоя посредническа верига, която може да благоприятства, но и да снижава индивидуалната ценностна значимост на образованието. Под влияние на околните в съзнанието на студентите се формират различни критерии за оценка на учебните им постижения - количествените и качествени оценки по изучаваните дисциплини, отношението на другите студенти към техните познания и компетентност, мненията на работодателите или собствената им мяра. Следователно, когато се изследват ценностните ориентации към институционалното учене и образованието, трябва да се отчитат не само особеностите на индивидуалното познавателното развитие, но и атрибутивните оценки на студентите за значимостта на факторите, които опосредстват тяхната учебна активност. Следването е период, през които се подготвят контурите и релефа на житейските ценности и успешност. Това е противоречиво, неравномерно, интензивно, много емоционално и поради това с променлив успех време. Но то е личният шанс на всеки да стигне до смисъла на своето съществувание, за да го превърне в най-надеждната си защита спрямо предизвикателствата на бъдещето.