мен частите от тялото не ми трябват, след като си отида, ако на някого са му полезни - окей. тъпо е отношението на държавата, 'черния ти дроб е наш, то се подразбира'...




макр, че едва ли ще ми искат точно черния дроб;)))))

...
Nobody ever said the life was fair

Тялото не е собственост на държавата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Haчko на 20.07.06 02:16.

Много мъчителна дилема е това. Представете си, че загубвате близък човек. Дали бихте желали поне част от него да не изгние, а да продължи да е жива? Например, сърцето му да продължи да тупти в нечие чуждо тяло?

Мисля, обаче, че близките на починалия трябва да дадат съгласие за взимане на органи и трябва да знаят на кого помагат. Така е по-лесно да се вземе такова решение.

И друг важен въпрос: каква е вероятността някой подкупен лекар да не направи "всичко възможно", за да спаси някого с идеята да бъдат използвани органите му?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятността някой лекар да обяви измислена клинична смърт е огромна. Дори само 10 % от споменантите хиляди долари да прибере - пак са маса пари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо се чудя как може да се разсъждава така! Възможно ли е хора с модерно мислене да разглеждат мъртвия и никому ненужен труп (особено на бившия му "собственик") като частна собственост? Собственост на кого Ветриме? На наследниците ли? Да не би да им трябва за зимнина?

Имате ли представа колко човешки живота могат да бъдат спасени от здравите органи на един мъртвец? Или по-важното е да се направи сметка колко $ могат да се "изкарат?

Имате ли представа колко $ трябва да заплатят болните българи в чужбина за един бъбрек, роговица, черен, бял дроб или нещо друго?

А колко българи умират годишно, защото на нашите мъртви и наследниците им е по - важно да запазят правото си на "СОБСТВЕНОСТ". Недай си боже да им се представи възможност да разпродадат органите на "НАСЛЕДОДАТЕЛЯ".
Май за това е "борбата"

Честно, не проумявам! Не проумявам как е възможно да се мисли така! Аз мисля, че да мислиш така е срамно, а да го изкажеш е позор!

Ще съм щастлив приживе, ако след моята смърт част от мене ще може да продължи да живее в нечие друго тяло, ако съм дарил живот!

Това от мен.

Изслушайте ме, вижте пък аз какви пробойни виждам и в сегашния закон, пък и по отношение на проекта, изключително недомислен на този етап. Всеобща тайна е, че в цялата здравна система, и в здравната каса е пълен хаос, последното противопоставяне на Лекарския съюз на не знам какво си от завчера, все повече го доказва.
Обяснете поне Вие какво предлагате: Например Вашето мнение е, да речем към всяка сключена застраховка живот да се прикрепя съгласието /несъгласието да става донор след смъртта си, то се запечатва, слага се в трезор /и банките ще Ви задължат да си заплащате абонамента - нови сметки, нови фактури, ами нали се хванахме на хорото/. Който не желае застраховка, по подразбиране да се питат близките му - може пък да са уверени, че им е говорил, че иска да дари нещо /кое точно - би трябвало да знае и личният лекар/.
Аз лично бих се замислила такааа по-дълбочко и в съответствие с алтруистичната си натура, може и да го дам съгласието си. Ама, ако се застраховам.
Но ето Ви пример: баща ми почина на 07.06 т.г., и поради немалката си възраст, въпреки, че е бил зрав като теле/ вол, ние не поискахме дори аутопсия, /защото при очевиден исх. инфаркт всичко е станало за две минути буквално/, трябваше да забавим всичко останало, процесия, погребение, та тялото и органите му са износени, на кого ще притрябват.
Освен това струва ми се донори би било удачно да бъдат определено достатъчно здрави физически и психически лица и така да се каже свежи и млади, непушачи, недрогиращи се, неспинозни.
Нали и аз мога да се причисля към вярващите , че дядо Тошо е имал да речем един - два органи от съвсем млади момчета.
В този аспект представете си, че следващия ход по закон е да бъде открит и регистър /а регистър ще се създаде най - малкото като "банка", където да се прави възможното да се оцени дали акцепторът би отхвърлил дареното му /на предварително далите съгласие. Е, хайде да си спомним как става с автомобилите нововнесени /със, без застраховка/, крадат ти я и после искат откуп, та жал ми е да си помисля, че някои младежи ще са сред "пречуканите", поради инсценирани злополуки, катастрофи, малко ли екшъни се въртят в Холивуд и книги има изписани по въпроса.
Друг довод - имаме ли надеждна система, израдена по законов ред/наредби и други актове, които да съпътстват закона/, която да е национална и да работи в насоката към действително улеснение на нуждаещите се от трансплантация и тяхната информираност - не, та какво стана с цунамите тази година, по - малко жертви, поради въведената система за ранно предупреждение.
Просто недоумявам, пък и се отвращавам, че както са заръфали "проблема" медиите направо ще ни "изманипулират", както винаги, когато са работили за лобистите, които и да са те

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много прав си е Ветрим да повдига въпроса.Със сигурност в съотношението "спечелени долари от някого"-"спасен човешки живот",водеща ще е първата величина.Замисли се и дали при наличие на органи за трансплантация,някои животни няма да са по-равни от другите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблема не е в това. Тялото е никому ненужно... вярно. Въпроса е, че органите ми ще ги получи някой шибан богаташ, дето името не може да си напише сигурно, а не някой светстен човечец, който няма да може да отдели 12 000 лева примерно за бъбрек и ще си умре. За това говорим
Ако можеше да се направи бих си разписал органите като 'безплатни' за хора, които не могат иначе да си ги осигурят. За съжаление това не може да се докаже....

...
Nobody ever said the life was fair

Да. Вероятността за подкупния лекар, която звучи направо страшно, е според мен единственият смислен аргумент против подразбиращото се съгласие, но тя е също толкова и аргумент-спирачка срещу неподразбиращото се, изрично съгласие.

Колкото до починалия близък, пука ми на мен дали неговият/моят/твоят черен дроб, сърце или роговица ще останат да "живеят" - никак не го възприемам това като частица от починалия, ама никак, честно.

Само че ако имам жив близък, който по всяка вероятност ще умре, ако не му бъде присаден бъбрек или сърце, тогава...

Я тону, и мне в этих пустяках
ты - рюмка на столе, ты - небо на руках.

Редактирано от Mиpa_M на 21.07.06 00:41.