Никога няма да забравя как се събирахме перд Балкан - и въпросът беше "Къде е купона". Пиехме на крак по едно кафе, всичките се познавахме, все едно бяхме играли джамени денонощно и от деца. После се местехме - към Тримонциум, или по купоните - даже и в непознати хора. Мълвата се разнасяше мигом - адреси, и се тупвахме съвсем непоканени дори - и с радост ни посрещаха. Това го няма - няма как и да го има. Тогава всички бяхме еднакво бедни - кой по-умен, кой по-духовит, кой по-секси - само това бяха разилките. Всичко беше шеметно бързо - и мина - повечето се изнесоха - навън, останалите, като мен в София. Истински ми липсва. И не само това. Липсват ми сега протяжните кафета на Дриймса - един клюкарник, който няма никъде просто. Няма го и това - да минат всички и да ти кажат здрасти, защото просто не живея там. Идвам си събота и неделя - като всички пловдивчани - в изгнание. Ходим по клубовете като отвързани. И всичко е спокойно - хората са топли - съседите ти казват еееееееееей, как си? К`во става? Липсва ми всичко това. Малките разходки из града са супер - даже и не ти бипкат, ако се заблееш на светофара. Липсва ми това. Няма да забравя какво беше една пловдивска премиера - няма значение - дали в театъра или в операта - просто беше фул. Стояхме без места - по три часа. кой ли сега го прави това? Толкова беше филебилийско, фенско, все едно как ще го разберете - то не се повтаря. Но ми липсва. Сега също ми липсва. Този град има дух - има мисъл и спомени.

E де! Всичко тече всичко се променя! Ама Пловдив си е пак това - верно, че се попромени към европеизация, ама поне останаха тук-там някои дивотийки... Всеки има спомени... Кой си спомня за ОНАЗИ сърничка в парка на Джендема? Или онези две страшни пещери до блатото... Всъщност - помните ли че имаше и блато? А влакче?

Като го ударихме на спомени, аз пък си спомням как кино Фламинго беше Кочо Честеменски и не беше в това лайняно жълто-розово. И как се събирахме да гледаме за петнайсти път Хон Гил Дон. А после - на дискотека в Сашо Димитров. Луда работа!
Помня и лебедите в Цар Симеоновата градина, и едрите като дренки семки в Шекер мааала. Сега даже и там няма такива.
Помня естествено и как БОТЕВ биеше наред, ама това е за друг клуб.

Че как да не го помним?Та аз живея в квартала от 33 години.И не е сърничка,а коч.И влакчето го караше един бивш машинист,който отдавна не е между живите/лека му пръст/.Сега предполагам влакчето стои в тунелчето заключено между вратите в двата края.Колко са се радвали моите деца да се качат до спирка "Снежанка"...
Беше времето,когато поне 3 пъти в седмицата бягахме до върха на тепето и после засядаме на кафе някъде в ниското.
Ееееххх,спомени

Джендема беше ужаснооо далеч.Ни блато знам,че е имало,ни пещери,ни сърничка.
Виж,на влакчето веднъж се возих-от училище ни организираха мини екскурзийка.
И досега не съм се качвала на върха на това тепе.
За сметка на това обаче,съм изръшкала Бунарджика на длъж и на шир,както и Сахат тепе.С братовчед ми бяхме открили пряк път към Альоша през скалите.Изходната база беше голямата чешма,покрита с .....олеле,с какво беше обраснала,ами с пръчки.
Излишно е да споменавам, може би, за удоволстивето от лова на майски бръмбари-от разходката,понесъл буркан и конец,сред цъфналия бъз.
Страхотен детски спомен и и този как баба ми ми купуваше гевреци-едни такива гладки и много вкусни от гевречарницата ,намираща се в подножието на днешния "Космос" и как ходехме да храним лебедите в Езерото в Градската градина.
Голям кеф беше и да шляпаме в доволно хлорираните шадраванчета в кварталната градинка,докато часовият зорко бдеше.Имаше едни пъдар,който ни гонеше с дълга-дълга пръчка,защото сме му цапали водата.
Случката,когато кацнали върху покрива на току-що боядисаната пристройка на детската градина,водихме война с развалени хранителни подукти и кал,не е за пред хората,така че няма да ви разказвам за него
Ееееех,спри сърце
Но аз се върнах много-много назад ,Змеят все пак говореше за времето,когато е бил в по-съзнателна възраст

Аз с моите хаверчета си го бехме осиновили Сахата и отчасти Бунарджика. Нали с тебе сме съ-махаленци, btw?

Играехме там на калеми(фунийки), майна, (за Сахата става въпрос от 10 часа сутринта до 10 вечерта през ваканциите. Познавах всяка скала, всяка пътечка, всяко дърво......конската, змиярника, орловите, местенцата над диспансера и над децката градина. И после ходехме на лятното кино (без билет естествено Къде ти в 5 и 6 клас пари за лятно кино? Разни чички и луди отрядници ни гониха и глеаш възззз......как се зимат 100 метра за 10 сек. Та там израснах, там първата любов, първа целувка и т.н. Кино Комсомол, леля Тотка на стрелбището .....кво прави тя знае ли някой? Мач в Търговската гимназия докато каталясаме докъм 9-10 часа и после се мотахме по главната.


Ееех златни времена бяха

Хе-хе все комшии се събрахме в тоя клуб май, а? Кой знае може да сме се засичали някъде из скалите на Бунара или Сахата. Аз и по Джендема съм се мотал да воювам с калеми, ама по-малко. Альошата обаче си беше нашта територия. Колко преки пътеки знам, на Биляна ще и се завърти главата.
Хубави спомени. Той човек винаги има хубави спомени от детството си. Но ми е тъжно като гледам днешните деца как се загробват в тия интернет зали. Те сигурно си мислят, че прашка е няква нова игра

Това,че не знаят какво е прашка, е що-годе приемливо за мен,но не мога да приема това,че сегашното поколение тотално отрича четенето на книги.

Ама го казах и азсега овцете и козите ще се смеят,че съм сбъркала мъжкарите-и коч не е,пръч е.Как пък не ме поправихте и мен-не че е важно...
Май се заформя група "тепета близо до главната"-толкова ли няма съмахленци тук?

Ся ако кажеш че си учил и в Алекото ше те призная

А зимата на Бунара кво беше а? мини ски, найлони, шейни, чук и гек.....абе лудница

Това е Пловдив майна, поколенията идват и си отиват,но тези вековни скали и тепата остават напомнящи ни на величието на нашия град чак от Неолита, и античноста. Като сме били малки не сме осъзнавали, но сега като чета че на Бунарджика са ставали епични битки, че тук са били фалангистите на Филип 2-ри Македонски и Тракийските войни в 4-ти век преди новата ера, на Цар Ситалк и настръхвам