|
|
|
Тема
|
 Малка клубна приказка
|
|
| Автор |
ДъpвeнФилocoф (откачен) |
| Публикувано | 22.11.03 15:18 |
|
|
Нека нека за миг оприличим това място на истински клуб. Помещаващ се в сграда, с двор и табелка отпред.
Преди време пуснах темата
Тогава всички ме нарочиха, че си отивам аз, а не че символично затворих клуба. По-късно, по друг повод, написах следното
Тогава, ако разсъждаваме пак символично освен, че сградата бе потънала в прах и паяжини имаше някое и друго пукнато стъкло, а двора бе обрасал в тръни и буреняци. Някои клубари чат-пат се навъртаха на тротоара отпред, пиеха едно кафе в пластмасова чашка на крак, тичайки нанякъде, пътьом разменяха няколко думи и си отиваха.
По-късно, по времето на темата
няколко души (двама, ако питате мен, но паметта ми изневерява за втория, може би защото ми се иска да вярвам, че се е ръководел от почтени намерения) подеха инициатива да постегнат клуба. Е да, но силите им стигнаха само да подрежат тръните и преметат пътечката в двора. По време на работата баш шефа на бригадата доброволци тръгна да се драка с комшиите. Стигна се до бой, последваха оплаквания, осъдиха го и го изселиха от града. След това хората се разотидоха.
По-късно един клубар лепна на оградата бележка "Айде да се видим". Прочете я, който я прочете, но срещата не стана като хората. И клубаря се обиди и си отиде и той.
Сега малко нещо е останало. Оградата е съборена. Двора е повече от занемарен - пълен е с боклуци и ... биологични отпадъци. Доста хора си изхвърлят кофата тука, фасовете и носните кърпички и си отиват. Миризмата се разнесе и по съседните сгради.
Сградата е с изпочупени прозорци. Трудно стигам до нея, а не съм и опитвал защото ще се изцапам, пък и да се приближа ключа не е в джоба ми ... поне вратата е все още здрава.
Друг е въпроса, за клубарите. В студените есенни вечери някой простенва "Ех, на какво е заприличал клуба. Трябва да се направи нещо!" и толкова. Ако съберем тия мнения на едно място, може да излезе нещо, но не би... По неизвестни за мен причини се разпиляваме, вместо да се насочим в една посока.
| |
|
|
|
Квартала в който се настанихме не ни харесва. Или по-точно съседите. Нямат си друга работа и ни идват на гости непоканени. Еми като нямаме домоуправител, така ще бъде. Но понеже на кмета малките къщички не му харесват и винаги, когато се появи някой по-смед домоуправител и го уволняват. Защото не допуска невинните съседи от другите къщи. Е това ни е проблема.
| |
|
|
|
Ей, ей - ама ти си бил саможивец. Не обичаш ли гости?? Има и добри съседи на тоя свят ... Не мисля, че невинните трябва да бъдат гонени заради виновните.
А за домоуправител - отиди в темата на Toffee, дискутирай, предложи някое смело сърце, ако мислиш, че това е проблема.
| |
|
|
|
Завиждам ти за това,че у теб,макар и дълбоко скрита,все още е жива надеждата.
| |
|
|
|
ДФ, човече, ти или си непоправим оптимист, или оптимистично непоправим...
Няма начин да сложиш домоуправител в тази къща - мишките в мазето ще изгризят дюшемето, пискайки че тях ге цензурират. И надавайки отчаян вопъл, ще гледат жалките останки, и пискайки с нечути гласове ще викат "Да живее мишкокрацията!"...
А другите съседи по етажите ще викат "Къде е тоз домоуправител? Защо с мишките се не разправи?".
Тогаз ще втурнеш се ти със Райд в ръка, вредителите да изчистиш, но някой пак ще писне с тъничко гласче: "Къде правата са на тези мишки? Не смей, ти гад, да пръскаш със отрова!!!"...
Объркан, стоиш с Райд-а пълен, едни по тебе викат "Пръскай", другите - "Изчезвай"...
И така от китната къщурка с две тополи отпред ще остане само спомен в нечий мозък, изплуващ късно пред нощта, тормозещ тихия му миши живот и прекъсващ за кратко писукането и гризането на дюшемето...
---
P.S. Сори, май съм ял нещо меланхолично...
| |
|
|
|
Аз имам предвид точно клуб, а не къща, ама нейсе.:) Интересно ми е, ти и Majestic зачекнахте темата за "домоуправител", дори ти започна с "няма начин да сложиш", като че ли това е въпрос, който априори витае из въздуха. А може би наистина е тема която стои в съзнанието на повечето клубари? А не мислите ли, че нямаме нужда от домоуправител - всички сме разбрани и интелигентни хора и не се нуждаем от това някой да управлява дома ни.
Знаете ли как става виното? Значи, доколкото си спомням от училище, в гроздето има захари. Определени микроорганизми се хранят с тези захари, а като ходят до едното място отделят спирт. В един момент спирта става повече, а захарите - по-малко от допустимото и въпросните микроорганизми измират. А сега, ако ви се отщя да пиете вино, да ви напомня ли всъщност какво съм чувал, че представлява пчелният мед? ;)
Ако наречем това място къща, то проблема в момента е натрупаната мръсотия. Мръсотия в която се развиват разни буболечки, мръсотия която сее зарази. Мишките, хлебарките, комарите и мухите, бездомните кучета и котки - не те са проблема.
Забелязали ли сте, че в запустялата ни виртуалната "къща" скоро малко хора са идвали да си хвърлят боклука? Това което забелязваме са старите купчини. "Ароматите" и заразите идват от мухите и микроорганизмите установили се в тях. Някои умират, други се раждат но колонията остава.
Докато не бъдат почистени, а те няма да бъдат почистени, няма да ни дойдат прилични гости, съседите ще се обръщат като минават по тротоара, децата ни ще бягат като порастнат. А ние ще млъкнем, ще сложим кърпичка на носовете и устите си, да не ни мирише и да не се разболеем.
Хм - първата приказка беше по-хубава ...
ПП: Сега да не излезе, че агитирам да назначаваме чистачка :)))
| |
|
|
|
Надеждата си нийде не оставям
По-скоро не бих се очудил, когато нещо тръгнало на зле се оправи...
| |
|
|
|
Зависи кое как определяш. Аз лично под "съседи" имах в предвид разните "русенци"(в кавички), "кубинци" и тем подобни. Не знам ти тях като мишки и хлебарки ли оределяш...
| |
|
| 
|
|
[