Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:31 16.06.24 
Градове
   >> Пловдив
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема . Р О З А .  
АвторPassager (Нерегистриран)
Публикувано13.03.02 20:15



за контакти: ecolono@yahoo.com ICQ# 115216214

Р О З А

Очарованието на розата иде от нейното женско обкръжение от ангели. Пропастта, която разделя Арес от Афродита, се преодолява единствено от влечението им един към друг. Това, което може розата, не е сравнимо с нищо. Тя се разлива в света на сърцата с разкошна миризма, в която нито един брутален дух не може да живее даже и миг. Откъснатите рози нямат тази сила, но около розови храсти грубостта и жестокостта обикновено се обезсилват.
Розата, също като мака, с който са астрални антиподи, образува с листчетата си невертикални прави ( при прегъването на най-външните). Това я прави подвластна на мощни астрални сили. И розата и макът са жертва на своите силни влечения, макар и в противоположни посоки : в мака е неудържимо влечението по себе си, а в розата - това към определен обект. Животът на розата е непрестанна влюбеност, а на мака мощно желание.
Съвършенството на розовия цвят е миниатюрен модел на Битието. В най-висок смисъл розата е произведение на хипервселената и минава за Христово цвете, като в нея доминира верността, предаността - първото Христово качество. При това тъмночервената роза означава преданост към желанията на любимия, алената -предана любов, розовата - преданост към сродната душа, жълтата - предано приятелство, лилавата - предано съратничество, а бялата - преданост към Бога.
У розата намират покой и изцеление най - размирните марсови духове. Тя самата има влечение към тях и с това се обяснява, защо венерианките имат вкус към марсианци, а не към фините нептунови и аполонви типове. Последните обикновено са трагично влюбени именно в "рози", въпреки че по еволюция и Божествено очарование надминават тези рози стотици и хиляди пъти. Розата е капризна, обича да й доказват любовта си, жестока е понякога с желанието си да се харесва и същевременно да си играе с поклонниците си. Става център на всяка култура, изкуство, поезия, музика и вдъхновява най-чувствителните към красотата души и сърца. Но Арес - или макът й действа най - силно и тя става обикновено жертва на някой нискочел, мускулест и напорист марсианец. А той по правило ни най - малко не я обожава тъй романтично и рицарски, както влюбените в нея поетични души. Абсолютно необяснимо е за нептунианците как е възможно такова прелестно и красиво същество да има мъж, стоящ на много стъпала под тях. Те не разбират, че това е нейната най-главна роля : да усмирява луцифери и сатани; да издига в еволюцията същества от по-ниско равнище.
Користта й не е само нейна вина : шиповете са средство на Битието за отваряне на очите. Първоначалната роза в рая беше без бодли, но след грехопадението в сърцето на мъжките и женските Еви израснаха шипове като израз на желанието да задържат обекта на любовта за себе си. Розата съвсем не е като тръна : тя не боде когато се приближаваш, а когато искаш да се отскубнеш... Това подписа присъдата, розите навсякъде да са най - търсеното, ала и най - малтретираното цвете. Без този й порок тя би била съвършената райска любима на твореца, който не иска да бъде заробен към една пола, защото има какво да даде на всички.
Мистичната есенция на това нейно свойство, обаче е положителна. Който веднъж влезе в хипервселената като Христов ученик и побратим, връщане назад никога няма! Преданността към синтеза, милостта и абсурдът осигуряват абсолютното изобилие на всички възможни блага, тъй като милостта дава, а абсурдът не признава канони. Затова Божествената Роза без шипове няма нужда да задържа едно същество, както паякът - в мрежата си. Преданността й си остава, преданност към хипервселената - т.е. към самия живот. Свойството й да забулва същността си с десетки воали не отпада, но то е да се различава розата от мака, който раздава любов поголовно и безогледно на всички.
Същността на розата е любовта към сродната душа - и розовата роза притежава именно това свойство : да открива сродната ви душа в Трие Вселени. Запомнете, че розата наистина изисква вярност към сродната душа. Под "вярност" в Божествения свят съвсем не означава да не живеете интензивно до срещата си със сродната си душа; напротив - интензивното самораздаване и обмяна приближава часа на Великата Среща. Вярност от памти века, на Божествен език, означава способност мигновено да се откликнеш на сродната си душа, когато се яви на хоризонта, независимо от това, с кого си свързан в момента.
Има обаче и бяла роза - т.е. вярност към Христа или съвършена вярност, която също не означава самолишаване на сърцето от буен и щастлив живот, а значи радостно изпълнение на волята на Господа във всички възможни форми на милостта и абсурда. Това розовата роза нв може да стори, поради периода, който трябва да изживее в брачна изолация с дългоочквания си космичен любим. Най-голямото щастие, наистина е това и не случайно не бялото, а именно розовото е синтезът на хипервселената с тотвселената т.е. на Елма или Христа с Отца ! За тази любов, именно, е казано, че тя означава бракът на духа с душата. Това е абсолютното, съвършеното сливане на двете предначални полярности, след което нищо повече от вън не им е необходимо. От гледна точка на Съвършения Дух - или Бога - такова розово е много по - съвършено от бялото на хипервселената. Но земното розово е вече корист в сравнение с Христовото бяло и милионите нещастно влюбени никога не се досещат, че рано или късно Бог непременно ще даде това, за което копнеем, но не по-рано от момента когато станем готови да се отдадем на ония, които сами имат най-голяма нужда от нас - и то по начина, по който те имат нужда, а не както ние считаме. От само себе си се разбира, че тук не влизат извратените желания на вампири и престъпници, чиято главна стръв е - владеене.
Без розата, значи, вие не можете да откриете сродната си душа, нито начина на изпълнение на Господната воля.
Намерете един розов храст и кажете на елфата му :
"Прекрасна и удивително хубава Вен, покажи ми къде се намира моята сродна половина в Трите Вселени. Искам поне за миг да я зърна чрез тебе!"
Ако сте силно развълнуван и много емоционален, прекрасната елфа Вен ще се появи с корона от лъчи пред вас; ако сте жена - ще се появи елф.
Ще поиска от вас не друго, а нежна и пълноценна любов. Ако се съгласите, ще ви смали. И след няколко денонощия радости и утехи, за които няма земни думи, елфата или елфа ще ви прегърне и ще полети с вас из обширното Царство Божие - на свиждане с вашата сродна душа.



Тема :)нови [re: Passager]  
Авторsomeone (Нерегистриран)
Публикувано13.03.02 23:23



copy/paste e neshto veliko!!!




Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.