I tochno zashtoto sme v Bylgariya, ne moga da priema. Ne moga da stoya zatvorena 100 dni s nadejdata, che sled tova eventualno shte polucha nyakakva seriozna oferta...Vij, ako mi prevedat parite, koito iskam v moya smetka i podpishem dogovor, che moga da gi izteglya na opredelena data, sled kato izpylnya tehnite usloviya - tova e drygo. Togava shte ima za kakvo da mislya prez tezi 100 dni i nyama da mi tryabvat drygi oferti, zashtoto az znam kak da izpolzvam polzotvorno sumata za biznesa si.
A i zashto vsichki mislite nepremenno za seks...vseki shte si ima otdelna staya, taka che tova e mnogo otnositelno...a i az ne sym nyakoya nimfomanka, koyato ne moje da izdyrji 100 dni...
No za tova vreme chovek se lishava ot mnogo neshta, taka che naistina e neobhodim seriozen stimul, pone za men e taka. :)

Мога да кажа че бях подложена абсолютно на същото изпитание ,но с тази разлика ,че по един или друг начин той не беше доброволен а бе по-скоро един вид необходимост или дори мога да го нареча принудителен,и трае вече 6ти месец.Това е единственното ми развлечение и начин на живот.С малки разлики.Излизам веднъж месечно ако трябва да ида на заболекър или до магазина,и то се придвижвам с кола така че все е затворено.Като трябва да вдишна чист въздух ,не излизам на тераска а пред входната врата ,за около10 мин и после пак същото.Повръща ми се вече при мисълта ,че трябва да седя на компютъра но просто друго няма какво да правя.И най-лошото е ,че не е само за 100 дни а за 300 най-малко.Само самотата в която живея ме подлудява.
Макар ,че в апартамента чат ,пат има и друг човек това за мен не е никакво разнообразие.Само като си помисля ,че се разбираме на съвсем различни езици и лошо ми става.Да не говориме за страничните ефекти.Почти с нищо не съм променила начина си на хранене,но надебелях с около 15 кг,никога през живота си не съм имала целулит,но го получих.Вече усещам как почвам да губя инстинктите си за оцеляване който съм имала години наред тъй като във всяка една ситуация съм се оправяла винаги сама.........да не говорим пък за полов и личен живот.......какво е това?Забравих .........дори и не се сещам за това.Нямам приятели..........нямам никакви развлечения,дори и да излезна от тази къща която се превърна в някакъв кошмар за мен няма как да достигна до приятелите и роднините ми ,тъй като ни дели разстояние от 30 000 км.
Усещам как затъпявам постепенно.......нямам никаква среда за развитие.
И какво може да има един човек преживял времето си с някакви машинарий,
спомени ли какво?С това нямаш нито настояще нито минало........просто един кошмар който няма край.............ставам ,че ми прилоша.
Ако ви интересува нещо по-конкретно бих споделила ...........бих се подложила и на един психо тест от ваша странна.............да видите какви ще са резултатите...........е хайде това е за сега.

No nie tyk ne pravim psiho testove...inache ti sychyvstvam i te razbiram, az samata imam mnogo priyateli, s koito se vijdam redovno i ne moga da si predstavya kak bih se chuvstvala, ako ne sa do men. A ti poradi kakva prichina si prinudena da stoish v tazi kyshta, razkaji pove4e, ako iskash...
I ne se predavay, ne pozvolyavay na mrachnite chustva i nastroeniya da te prevzemat! Vinagi pomni, che ima hora, koito mislyat za teb!

Ха, на мен мък ми е смешно защо не сте говорили за пари след кастинга, та после дори не на наживо, а по телефона. Ей, права си, съвсем несериозно звучи.
Ти вземи издай един наръчник поне- скрито издаване на инфо- а всички прилики ще са случайни. '101988 начина, по които да познаем, че искат да ни използват'. :)

добри хора

E, аз не предполагах, че съсвем за без пари искат. Та това е смешно :-))))))))))))))
Ама и аз искам да чуя историята, а няма да мога, пфу....

добри хора

Zashto da ne mojesh, ne si li ot Plovdiv?

Ami az lichno nyamah vreme da chakam da svyrshi kastinga, za da si zadam vyprosite i reshih, che ako me potyrsyat otnovo, togava shte popitam. :)
Posle im izpratih e-mail s nyakoi moi vyprosi, vklyuchitelno i s tozi za zaplashtaneto i mi otgovoriha, che i te ne znaeli kakvo shte e!!! Shtyalo da byde spored lichnite sposobnosti na kandidata! A i zashto vse tryabva da pitame kakvo shte e vyznagrajdenieto...to tryabva da e predvaritelno obyaveno, za da moje vseki da reshi, dali izobshto da se interesuva. :)

Е, не, това си е невъобразима смешка Интересно кой ли ще вържат... според личните способности :-)))))

От Пловдив съм, разбира се, но в момента не съм не там, за да слушам весели истории :-)

добри хора

Благодаря за духовната подкрепа и съчувствие които ми оказа.
Това е просто една принуда на живота може би.
Преди около 6 месеца дойдох тук в САЩ за да мога да усигуря един по-добър живот на хората който съпътсват живота ми,и въпреки че ми дават духовната си подкрепа на мен ми е много тежко.Все още съм на 20 а вече чувствам как живота ми се превръщна просто в една безмислица.Отказах се едва ли не от най-хуабвите ми моменти в живота ми само за да излезна от някаква безисходица която на пръв поглед нямаше никакво друго разрешение освен да предприема тази стъпка.Не ,че съм принудително затворена.
Мога да излизам,мога да ходя на различни места,да завързвам запознантсва с нови хора ,да си разнообразявам по някакъв начин сивото ми ежедневие за да забравя болката,но просто ЖЕЛАНИЕТО от моя странна да правя всичките тези неща липсва.Затворила съм се в себе си,нямам желание да общувам с хора който разсъждават по съвсем различен начин....може би само езика е пречката,макар и да се оправям с него,тяхната представа за добре изживян живот е съвсем разлинчна от нашата или поне от моята.За Американците ,живота е само работа и развитие в различни сфери на науки и т.н.Докато за мен не е.Аз съм чувствителна натура.........за мен по важни са приятелите,хубавите мигове прекарани в тяхната компания......веселието,смеха дори може би имам желание да се развивам в нещо но то да е с мярка, а не да е някаква фикс идея ,както те размишляват.
Мислат постоянно за пари.......повръща ми се само от този факт.
Може би наистина това е страна за материалисти.Но не и за хора на живота.
Предприех тази стъпка за доброто на семейството ми и донякъде за мое добро в бъдеще........но пак не е толкова относително за мен колкото за семейството което някога ще имам,като вземем в предвид ,че всеки човек живее по различен начин и се сблъсква с различни ситуаций изпада в различни трудности........аз просто не исках моето семейство някога,мойте деца с любим човек да изживеят същия живот като моя.......но сега чувства ,че нямам сили вече да се боря за нещо което ми причинява болка.Понякога си задавам въпроса-"А кога ще дойде време да помисля и за себе си,а не само за другите"?!Винаги съм правила това което е било добре за заобикалящите ме хора.Независимо дали са от семейството ми или просто приятели.Но сег аразбирам ,че греша донякъде,че трябва да помисля малко и за собственното си щастие.Колкото и глупаво да звучи....наистина не съм материалистка.......и дори ме влече идеята и мисля за завръщане.Но тогава вече идват другите факти който отново не са добри за мен,дори и да се върна само заради хора които значат нещо за мен ,то тогава аз няма да знача нищо за тях,защото тогава бих им провалила и тяхния живот.Това е накратко.
СТоя пред компютъра с дни,с месеци,не напускам апартамента въобще,дори днес и пред вратата неизлизах.Просто нямам желание.Вижда се ,че съм изпаднала в дълбока депресия,губя дори всякакав вид желание да се занимавам със себе си,което преди да дойда тук ми е било присъщо.
Винаги съм държала на себе си и на вижданията си колкото и грешни да са били те.И макар и смешно да звучи ако не беше създаден Нета може би още по-трудно щеше да ми бъде.Но и така виждам ,че не е полезно дори и само за психическото ни развитие.Полезно е но с мерки.Само ако знаеш ,че от месеци не съм си отваряла устата да поговоря с някой за повече от 10 мин.Всичко са просто едни мисли........както сега,мисля и пиша и отново чувтсвам тази горчивина която ме изпълва всеки път.Не мислиш ли ,че би било по хубаво ,да си кажа мъката........някъде на хубаво място,сред природа,сред хора,сред хубава музика,седнали приятелски в някое хубаво заведение пиейки ароматно кафе.Е това е моето виждане за хубав ивот колкото и смешно да звучи.
Обичам си приятелите,обичам си семейството.......живея заради тях.
Който каквото ще да ми казва.........това е живота за мен.
Помеждодругото не съм от Пловдив ,а от Перник но намирам доста хубави личности във вашия град ......харесвате ми.
Чао за сега от мен.Хайде че се улях с писането.

Vijdaneto ti za jivota si e syvsem estestveno i normalno spored men. Za men parite syshto ne sa nay-vajnoto neshto, no ima sityacii, v koito sa ot zna4enie. Da se jertvash za blizkite si e smelo reshenie, no vse pak jivota si e tvoy, taka, che ti tryabva da precenish dokyde mojesh da stignesh s jertvite.
Ako stoish tam samo zaradi drygi hora i na teb ti e nepriyatno, prosto si trygni, az taka bih postypila. No vse pak ne mi stana yasno zashto e tolkova neobhodimo da si tam..., ako e samo zaradi parite i tova okazva otricatelno vyzdeystvie na psihicheskoto i fizicheskoto ti zdrave, nyama kakvo da se 4udish, sybiray si bagaja i se pribiray! Kakyv shte e smilyla ot materialnite pridobivki, ako sysipesh zdraveto si... :)