Сам..............
Да сам.........аз който винаги съм бил заобиколен от много хора...........
много,много..........
сега в един момент съм сам....и кво....малко ми е криво
човека с който исках да бъда го няма.....или по точно жената де
и както се очертава за в бъдеще ще бъда сам.......
какво да правя......не съм свикнал така
чувствам се като мъртвец.........без да знам как се чувстват мъртъвците де
ей са бех на кръчма после на бар....ми.......гадно ми е сам.....бех свикнал да съм с няккой
имам предвид жената до мене де....а сега я няма .....тя е някъде далеч
какво да правя сам
да търся някоя друга...........
незная........незная дали.....
баси гадно е да си сам
много гадно
поне да имах някво семейство........родители.......да си седя в нас ........обаче уви
имам възможност да бъда с много хора
ама си търся моята половинка .........и тъкмо си помислих че съм я намерил......след 6 години,,,,
всичко се баталяса.......сичко се срина кат световния търговски център......без атентати....без самолетии
ей така.....както си стоях
имам нужда от вас
сам е криво чесно
нека си пишем нека си говорим нека........................

дано някой ме е разбрал

искам да бъда с някой........с жена или мъж
да излизаме
да се черпиме
искам когато поканя некое момиче у нас на кафе да не си мисли че го каня да се наебем
искам да бъдем просто хора
искам да си вярваме
искам да се обичаме
ей така........човеши съвсем обикновенно.....първобитно
искам да си вярваме............

Само минавам...................................

Четох те и си мисля,че някога много някога и аз съм изпадала в подобни ситуации. В мигове в които най-много ми е било необходимо приятелско присъствие,точно в тези мигове като,че ли около мен се получава вакум-празнота,по гадна от космическата!Дали съдбата не си играе с нас за да ни накара да ценим още повече миговете на взаимност,като ни причинява болка със самотата?Единственото спасение от самотата,която за мен е равносилна на смърт,са приятелите.Любовта е като най-ценния подарък,който можеш да получиш и да дадеш.Загубата на любов може да те промени,да те направи скептик,да скрие красотата на света от теб.Всъщност аз говоря за себе си!

Може би нямаш нужда точно от това,но ще ти напиша две стихотворения.Първото е мисля описание на състоянието,в което се намираш.А второто,хм,второто, е ..не зная как да го нарека.Може би покана за приятелство.

След любовта/Момо Капор

След любовта остават телефонни номера,които бледнеят.
След любовта остават чашите с гравирани монограми,откраднати от по-добрите хотели.
След любовта оставва обичаят бьлого вино да се сипва в две чаши и чертите да бъдат на една и съща височина.
След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер за това,че ни вижда с други.
След любовта остава на устните металният вкус на несполуката.
И някакви адреси на взети под наем стаи-от четири до шест.
След любовта остава изречението "прекрасно изглеждаш,не си се променила с нищо" и "Обаждай се понякога,имаш ли още телефонния ми номер?"..
След любовта остават тъмните улици,по които се връщахме след любов.
След любовта остават мелодиието по радиото,които бавно излизат от мода.
Остават тайните знаци,любовните цифри,остава твоята страна от постелята и страхът да не би някой да дойде.
Взъклицание и оставената слушалка,когато се появи някой чужд глас,хиляда и една лъжи..
След любовта остава изречението"Ще вляза първа в банята" и отговорът"Нима няма заедно?"
-.Този път-НЕ!
След любовта остават съучастниците-пазители на тайни,които вече не са никакви тайни.
След любовта остава леко безпокойство,когато пътем вдъхнем познатия парфюм на непозната жена.
Слд любовта улиците са празни,а градът-пуст.
След любовта остават неподписаните изгледи от венеция и Амстердам.
Препълнените пепелниции празното сърце.
навикът да се палят две цигари едновременно.
Фотографиите,направени пътьом,загубените фиби,шофьорите на такси,които не ни обичаха и цветарките,които ни обичаха.
След любовта остава накърнената суетност.
След любовта остават другите хора и другите жени.
След любовта не остава нищо
***
Мой далечен близък/Невена Стефанова

Говорехме разни езеци,
а когато слушахме птиците,
тревогата на листата,
лудостта на вихрушките,
се разбирахме помежду си.
Вървяхме из парка-
пътуки намирахме,
след туй ги изгубвахме.
Бяхме много щастливи,
че не занем общ език,
за да търсиме рими,
да спорим..
Стигаха мигове за чувствата неизразими.
Най-хубавото беше,
че никой от нас не посегна към другия
и с това разреши онова уравнение сложно,
което малцина не знаят.
Ний не искахме нищо.Съззнавахме,
че се разбираме
като два инструмента,
звучащи във странна хармония.

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

Азилит........
знаеш ли.........аз искам.................
искам някво момиче........няква жена......за приятел
всъщност за нещо повече от приятел..........всъщност търся момичето с което бих съчетал .........гадже....и приятел
момиче с което да споделям
с което да спя
с което да не се лъжем за нищо.......аз да лъжа всички и целия свят но никога нея и тя да лъже целия свят но никога мене.........
момиче което да прегръщам и целувам
момиче с което да се чувствам приятел и любовник

бе с две думи приятелка и другарка в леглото

чесно намеря ли я.......намеря ли я ше бъда с нея завинаги(хех)
смея се или по точно усмихвам се ехидно защото мислех че съм я намерил....бех с нея 6 години........
мисилих че беше ТЯ......обаче уви.......кво стана и аз незнам......дет се вика"шо стана та не вечеряхме"

чесно искам я........тва искам нищо друго останалото бих могъл да го направя и сам........в интерес на истината за тва живея да намеря този човек
за мене сички други цели са несъщественни
кво.....образование.....работа......приятели
искам да съчетая всичко в един човек
както казах да го обичам....да спя с него....да споделям с него......да се грижа за него
чесно тва ми е целта в живота......другото....да кажем че съм го направил...или поне съм поставил основите.....се пак съм малък....на 25 години съм
хех има хора който на 25 години карат мерцедес.....ама той е от мама и тати.....аз се оправям сам....каквото мога правя.........жив съм.......не съм се лишил от нищо....искам да направя нещо за някой.....за някой който обичам....който ще сподели живота,радостите и мъките ми.....тва искам
много ли е беееее БАСИ!!!!!!!!!

ае да не пиша повече в момента.....става ми гадно

Азилит радвам се че....................

колко точки има в многоточието?????

Само минавам

Ми.......не ми остава друго освен да ти благодаря........
красиви са найстина и.....двете
но не по красиви от тебе предполагам
благодаря че си направи труда да ги напишеш
харесвам такива неща.......съчетани с кърваво червени рози
бе може да прозвучи странно......незнам как.....но обожавам червени рози........любимото ми цвете

бих ти написал нещо сега но не съм в състояние....просто започнах много да пия........трябва да спра...знам че трябва но не мога.....странно защо.....никога не съм го правил....

Вървейки............

Благодаря.
И на мен червените рози са ми слабост.
може би ще ти прозвучи нравоучително,но ноистина не виждам смисъл да пиеш.Това няма да реши проблемите ти-алкохълът е само временно отлагане,а не генерално решение.Най-много съвсем да я закършиш,потапяйки се в алкохол.Ама я да млъквам
Дали ще дочакам това,дето щеше да ми го пишеш,ако не беше пил?

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

Забелязала съм,че любовта идва когато най-малко я чакаш и искаш.Когато човек е щастливо влюбен,тогава се появяват и възможности за нови връзки,а когато е нещастен,като че ли около него изведнъж опустява.Гадни парадокси....Ааааа,не си падам по броенето на точки в многоточия-мога да смятам само с калкулатор....

Връщам темата,защото сега за пръв път влизам в този клуб.
Майло, едва ли от датата на публикацията ти до сега ти е минало, но повярвай ми-времето наистина лекува. Знам, че звучи много изтъркано, но го казвам от собствен опит. Едва ли ще ти олекне ако знаеш, че във всеки един момент по света някой е тъжен , някой е сам, някой плаче(и това е много тъжно) ...Но е добре ако човек може да избърше сълзите и да продължи напред.
Може би има едно хубаво нещо от подобни ситуации-човек разбира дали има приятели и кой точно му е приятел.
Надявам се ти да имаш такива-или поне един, с когото да разговаряш, да псуваш, да се смееш.
Гадно е да си сам, тъжно е да си сам- но може би това е цената, която трябва да платиш за да бойде подходящия човек, подходящятя жена, защото тя ще се появи-знам, рано или късно ще се появи, ако не се е появила вече. И тогава ще си наваксаш. Пожелавам ти го! Пожелевам ти ако си плакал от болка, да плачеш от радост, от щастие!

Това ще бъде-вярвай!

Искам и аз да ти напиша едно стихотворение :

ВИК ЗА ПОМОЩ

Той се спря в ПРОСТРАНСТВОТО.
Огледа се.
Въздъхна.
Продължи без път да върви.
И все му се струваше,
че оттука бе минал преди.
Той търсеше помощ. Извика.
Викът му затихна
без отговор.
Само ЕХОТО злобно
му се присмя.
Той закрачи отново в ПРОСТРАНСТВОТО.
Кой беше ТОЙ?
Човекът, който никога не губи НАДЕЖДА.

Мариела Апостолова

И в заключение за да не ставам досадна-всички искаме това, но дали е възможно!?

"Happynes is beeng maried to your best friend"

ami.........да........не ми е минало и едва ли ше ми мине скоро,но ще ми мине надявам се

хареса ми това което си написала....красиво е но то е написано от някой който също е бил в неква безизходица като мене или като тебе или като нея ...като редица други.Това написаното не ме грее.......дори и не ме кара да мисля по друг начин.Написаното......е в книгите,стихосбирките то е филмирано или съществува като театрална постановка......може да съществува под различни форми.....но аз искам да съществува между хората....например едно време като малък вярвах че съществува Ян Бибиян,Пипи дългото чорапче и редица други......но вече не съм малък както и ти.......
Един път се зачетох в един любовен роман и си зададох въпроса дали найстина съществува написаното.......съществува ли или е плод на нечие въображение......дали красивата Ан съществува и обича ли така истински Дан както е описано в романа.....когато оставях книгата в библиотеката погледа ми неволно попадна на една книга със синя подварзия със заглавие"Приказки от Ангел Каралийчев".Взех я и прочетох "Ането"както едно време.....но докато четях тази хубава приказка се замислих за красивата Ан от любовния роман в който тя толкова обичаше Дан

Та така.........щом харесвам красотата и чистотата в отношенията между хората,а всъщност не я намирам между тях.........към кой рафт на библиотеката си да я пречисля.....към любовните романи или към приказките или може би към криминалните романи
в кой раздел да я търся?????????

Може би съществува..................
Дано само не те отегчавам с тая си тема обаче.......вече ми писна чесно.......
На улицата.........секи гледа да те преебе....в магазина секи гледа да те излъже.....ако не си добър артист в днешно време не бива да излизаш на улицата или да започваш некаде работа в персонал бе трябва да си стойш у вас да си поръчваш пици по телефона и да се наслаждаваш на красивия ден през уиндоуса(джама).
Честен ли си искрен ли си излезеш ли на улицата ше бъдеш оплют от всички.
СЪжалявам че пиша още веднъж за това но всъщност то е жестоката действителност.
Бих могъл да напиша некой виц или интересна случка.....но момента не е подходящ.
Аз поне така мисля........защото ако продължаваме така някой ден като си поръчаме нещо в некое заведение трябва да го подлагаме на химически анализ да не би каймата да е кучешка или преобладаващата съставка на алкохола да не е спирт или като си купуваме хляб от магазина трябва да проверяваме дали вътре има тесто....................

Закво трябва да е така незнам..........
Хората ли са виновни.......името на държавата ни ли......??????

Кога ше се оправиме.......кой ше ни превъзпита....как да възпитаме децата си да живеят честно и почтенно след като крадем и обиждаме пред самите тях......заради тях.......

Де да знам аз мисля че живеем в болно време......

И ше зема да направя нещо.....ще отида на лекар майка му стара
Ше ида да се прегледам......вече започвам да имам чувството че аз не съм добре
Може би всички около мене са нормални......може проблема да е в мене.......може би трябва да си сложа слънчеви очила....да виждам нещата по друг начин......знам ли

Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Редакцията на Майло не носи отговорност за допуснати правописни грешки....
За запетайките сме се разбрали(ама тва е отделна тема)не ми забелязвайте!!!

За съжаление си прав-трябва да призная.
Но все пак си мисля, че любовта и красотата ще спасят света. Пак "клише", но го казвам, защото го вярвам.
Човечеството се самоунищожава. Системно и неуморно-ежедневно и ежечасно. И ако ние, които сме може би "последните мохикани" си кажем:"аз какво мога да промена сам?"-тогава какво????.........

Знам,че като си нося боклука в джоба и в чантата, а не го хвърлям на улицата(не се правя на много културна) няма да направя града по-чист, но няма да е по-мръсен....ако не нагрубя някого-няма да го направя по-щастлив, но не бих му развалила настроението(ако изобщо го има).

Трудно е да си добър,когато всичко около теб се разпада, когато всички са лоши....
Лесно е да даваш(пари например) когато ги имаш в излишък-по-трудно е обратното.....
Ние, които обичаме красотата-красотата в живота, красотата между хората.....
сигурно няма да променим света, но трябва да се съхраним-поне това си дължим............. И друго ако оскотяваме по малко-няма ли в един момент да изгубим човешкия си облик?????

Стига за сега, че почнах много да философствам.............

P.S. Мислиш ли, че богатите со по-щастливи? и немотията ражда злодеи!?

P.P.S Ако имаш време "хвърли 1 поглед" на е. издание на "клубМ"(www.clubm.bg) на следната статия:"УМРИ ПРЕДИ ДА УМРА врагът в твоя дом" (има и други интересни неща)]



-Всичко е любов!!!