Вчера е загинал на строеж пещернякът от "Еделвайс" Константин Велков. Вероятно го помните като Коцето Гумаджията.
Не знам как се пише такова нещо и трябва ли да го пиша въобще. Научих го преди няколко часа и от тогава съм на...няма значение колко ракии. Няма и да ги спра идните няколко часа.
През лятото на 99-та бяхме на платото Чатърдаг в Крим. Международен сбор, организиран от украинската спелеоасоциация. Водката беше копейки, а в "Еделвайс" никога не сме се гнусили от алкохол. Пихме до седем заранта него ден. Легендарният Генадий Пантюхин (малко преди да падне от пейката и да го извлекат млади спелеолози към палатката му) изфъфли: "Гледам ви, момчета - пиете много, а не се напивате? Как го правите въобще?". Рекох му: "Особености на българската национална спелеология.".
Няма и три часа след това, Коцето и Киро се спуснаха в Бездонная. 150 м. отвес, край чийто вход аз полегнах позорно (бях се спъвал по карите до ямата, а от изпаренията от тъмната гърловина хептен ми се зави свят). Изпомпаха си я юнашки, като след това (вече прибрали се в лагера) Коцето се засили и на състезание 30 м. за време.
Нямам представа защо точно това разправям. Историите не са една и две.
Много хубав човек и добър приятел си отиде, колеги. Който го познава и помни - да му отсипе.
Спокоен сън, адаш.
Константин

ЛЕКА МУ ПРЪСТ

Помня какъв ентусиазъм и упоритост показваше Коцето на Триградските експедиции, и то винаги с неизменната си лъчезарна усмивка. Дори когато се беше амбицирал и успя да качи старата си "Шкода" с торба купени по пътя картофи за поредната експедиция до лагера на 1700 м, който беше сред пълните с картофи картофени ниви и това беше естествено основното меню на отбора цяла седмица напред...
Вечна ти памет, Коце! Ти заслужаваш да те помним завинаги!