Здравейте!Другата седмица ще ходя с приятели на Лакатник!Ще нощтуваме на палатки(за първи път ми е...)Ако времето е лошо ми се иска да имам някаква алтернатива.Много ше ви бъда благодарна ако някой ми даде информация за нощуване в някоя къща или хотел

Добре дошла на Лакатник
Предполага се, че палатките ще са по Петраница. Алтернативи викаш, хм. Нагоре по реката преди Синия има една къща, предполагам е ставала за нощуване, но преди да останат само основите. Ореха срещу нея е Особено Подходящ при дъжд, за гръмотемици не гарантирам. Не толкова луксозни са другуте 3 летовни квартири - Голяма ниша - предлага до 15 места в общо помещение, нишата под Академишки - общо 7 места в две полуобособени помещения - цепката не се препоръчва. Отстрани има и младоженки ап. Третото е курортния комплекс Вражи дупки. Малките, уютни еднофамилни пещери предлагат завиден за мястото комфорт. По тази причина и мястото е предпочитано от претенциозните и капризни алпинисти. Основната част на комплекса е ВД14 с капацитет 15-20 души, а околовръст са останалите дупки за от 1 до 5 човека.
Друга обособена зона за отдих е Алпийска поляна. Тъй като е по близо до гарата и цените, и обслужването са по ..... Лакатнишки, някак си. Заслона - мотел и спа, предлага нещо уникално за района. Почти истински легла. По последни данни бяха три и даже запознати твърдят, че ставали за спане. За ВИП резиденцията, известна повече като "мамо, мамо, виж къщичката на върха....", няма да коментирам..... Лукс майка, режат глави....
И накрая, най - популярното и народно място - хотел Темната дупка. Със своите 4 етажа, реката, езерото и водопада тя предлага пещерен уют, топлина и завиден за района комфорт. С наскоро откритите нови части тя увеличи капацитета си и затвърди лидерските си позиции в района и бранша. Единственият проблем си остава студената вода - само такава има, а като има - има.
И на последно място. Има хора които изпадат до крайност, има и хора които се възползват от това. И затова последните са създали гаровия комплекс на Лакатник. Тази последна алтернатива е наистина последна и крайно краина. Ако тръгнеш да спиш на гарата, значи трябва да се замислиш на къде вървиш и докъде си стигнал, къде свършват мечти те ти и от къде почва упадъка на цивилизацията. Отговора боли, но е единствен. На гарата.
Последни думи. Палатката е малко, хитроумно изобретение, направено с една единствена цел - да даде подслон при лошо време. Тя е твоята къща и в повечето случай е по приятна от хотел. Приятно изкарване в това хубаво, а като иска и красиво кътче от БГ-то.
Със здраве и хубаво време.

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be afraid of the dark

И ние ще сме там по него време, а ще има и други, вероятно. Наблюдавай останалите къмпингуващи какво правят и накъде отиват, като се развали времето, и прави като тях.

Къде точно мислите да разпънете палатките си, за да ти дам исканата алтернатива?

За да е изчерпателен списъкът, ще добавим Ръжишка и Свинската

Нали все пак говорим за места за нощуване!!!

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be afraid of the dark

Благодаря на всички за изчерпателната информацията!По отговорите ви съдя,че нямате навика да спите в Лакатник на легло.Ще бъдем в месноста Петренски дол.Ще се радвам да се видим и зепознаем на живо!Ще разказвам след моята първа вечер на палатка
ПС:сигурно ще вали...карък

Твоят отговор на моето питане е достоен за пътеводител и гидовник.Всякакви подробности,гарнирано с особено чувство за хумор.Сигурно си поет а.....Стихчето на англйски ти ли го измисли?

Споко, няма да вали! Прогнозите се колебаят от слънце до разкъсана облачност. Дъжд се очаква от понеделник-вторник.

Приятно изкарване!

Сега чакаме разказа за първата нощувка на Лакатник. Аз лично още помня моята от далечната ...... ебем ти коя година
Предполагам, че ще от сорта:
В събота времето не беше обещаващо за приятно прекарване, но се задържа. Вечерта беше хладна (нормано за сезона), но край огъня беше приятно. Имаше на вира една шумна компания, но ...... . В неделя времето беше перфектно, на едни от скалите тренираше една групичка с китара, явно си прекарваха и те весело. Пихме по бира с по едни картофки на Бъбрека, там имаше много алпинисти и истински пещерняци дето се преобличаха и миха на извора. Изглеждаха so cool, so cool. Нямаше кой да ми каже, че са от клуб "Кейвинг"... Влакът в 18.30 беше пълен, но пътуването беше готино.

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be afraid of the dark

Редактирано от kenoby на 11.04.05 14:23.

Ами ние ходихме вече на Лакатник. Беше незабравимо, сега ще обясня защо. Не валя. Не и дъжд. По-скоро нещо като суграшица. С приятелите ми Жоро, Нгоро-Нгоро и Казуист се настанихме на Петрашеви ниви, по-специално на нива N.7. Доста се измокрихме. Малко преди Синия видяхме странна къща /всъщност само основите/, чиито силует на изгряващата луна напомняше средновековен замък /Хоенцолерн, например/. Там не ставаше за спане, защото едни момчета с китара /дълго време висяха на един отвес и свиреха някакви странни обработки на Гершуин/ми казаха, че видели змия. Малка такава, но не е смок, щото смока е голям. Сигурно е гюрза, каза Казуист и тайнствено се изплю на кеца си. Спахме в палатка Тектонка, петместна. Сънувах кошмар, че ме гони голяма говореща котка с каскет на главата и примус в ръка наречена Фагот. Абе, глупости. На другия ден тръгнахме рано. На кота 716 /Вражи дупки/ на Нгоро му се отлепи подметката /тяхната дахщайнска мама/ и той полетя към пропастта до нишата на Академишки. Тя, както знаете е с денивелация -302, та го бяхме прежалили вече. Все едно, след като дълго го викахме и не се обади решихме да го потърсим. Пихме по една темна бира и заслизахме надолу с лека, но тъжна стъпка. Очаквахме най-лошото /в случая - Нгоро мъртъв/. На траверс с Темната дупка го зърнахме. Отдалече, разбира се. Успокоих се, защото не обичам да гледам умрели отблизо, а той явно беше такъв, но беше поне на 4 км от нас. Казуист го разгледа през бинокъла /12х60/ и очите му се насълзиха. Това е поради лошата корекция на бинокъла, каза той. След това той внезапно се напрегна. Разбрах, че ще ми каже, че и втората нощ ще прекараме на палатка, но поне ще има повече място. Не, той тихо исписка и каза, че Нгоро е жив - някак си мърдал и даже произнасял определени думи. Грабнах бинокъла и зачетох по устните му /това го мога от малка/. Ясно различих думите: "Ес-О-Ес бе, идиоти!". Той апелираше за спасение. Хукнахме натам като минахме през Петраница за по-напряко.
/продължава в следв. брой/