Наскоро в Змейова дупка изпаднах в ситуация;имах неблагоразумието да вляза там с човек без опит в ТЕВ и да го пусна да изкачи преди мен отвеса.Той обаче зацикли на прехвърлянето и ми даде шах с коня.В продължение на половин час се чувствах адски дискомфортно заради загасващата карбидка,невъзможността за комуникация (който е бил там знае какво е ехото) и дилемата дали да тръгна да го прихващам (който е бил там знае каква е планката).Накрая все пак всичко завърши добре-човекът успя някакси да се изклизми и ми остана само студената пот по гърба и обецата на ухото.Ще ми бъде интересно да разкажете за свои подобни преживявания-вярвам,че и полза ще има.

Podobna na tvoyata sluchka imah v "Golyamata Vapa" v Stranja. Vkarvahme otbor naprednali novobranci + edin mladezh, koito se podvizavashe v kluba ot okolo 3 godini i po sobstvenite mu dumi imal dosta opit. Lichno az ne byah vlizal s nego i prieh kazanoto na doverie. Cyalata peshtera se minava spokoino na klasika. Na kraya ima edna elementarna kaminka i... krai .
Grupata se sastoeshe ot 4 novobranci - 2 momicheta+2 momcheta, vaprosniat "opiten" mladezh i dvama stazhant-instruktori - sirech az i Sashko. Vsichki minaha kaminkata bez da zabelezhat che e tam (tya naistina e elementarna) s izkluchenie na 3-godishnia otlezhal peshternyak, koito speche na izlizane... Prestoyahme tam okolo 2 chasa v obyasnenia, kandardisvane i nakraya v otkroveni zaplahi, ama picha ne pomradna i tova e. A toi si beshe kam 90kg zhivo teglo, kam 185 visok i v prekrasno fizichesko sastoyanie (pone na vanshen vid). Nakraya Sashko izvadi novobrancite i se varna s inventar za spasyavane...

Mai nikoi ne e zastrahovan ot podobni sluchai, dori i v po-leki dupki.

Ama tvoeto si e bilo dosta po-seriozno de

Аз също съм имал подобно спичане по пътя за Мълнията в Духла, въпреки че бях ходил доста преди това. Искам да кажа, че никой не е застрахован и трябва да се предвиждат засечки дори и от сравнително подготвени хора.

Имаш предвид онази каминка между Устата на кита и Мълниите ли?

Преди около 2 години в Резньове до Леденика. Бяхме бая народ 8-10 човека, вече не помня точно. С нас имаше едно момиче дето не беше виждало въже. С дружни усилия я кандардисахме да се спусне по отвеса. На излзането трябваше някой да й прогони инвентара и да я овърже както си трябва. Мислех аз да свърша тая работа ама я оставих на друг, който е влизал по дупки много повече от мен. Само че той така й върза душегубката зад гърба, че тя се отвърза в най неподходящия момент- момичето беше насред отвеса. Гръдния й самохват се разхлаби и тя зацикли на едно място, щото не знаеше какво точно се е случило. Почнахме да й подвикваме отдолу и отгоре и разгеле след повече от половин час разбра какво трябва да направи и се качи. Ситуацията не беше чак толкова инфарктна, защото горе имаше няколко души, които в краен случай щяха да я изтеглят на ръце, ама ние дето бяхме още долу умряхме от студ.
Тогава за пореден път се убедих, че има ли новобранец в групата поне двама трябва да гледат как да го екипират и предварително да му се обяснява кое за какво служи от инвентара.

Я и аз да се включа със случка от 1976г. Тогава нямаше единично въже, но се изпълняваше една подобна на прехвърлянето операция, когато две въжета са свързваха при по - големи отвеси (а пропо, тогава се работеше сама с немски, пардон ГДРски, 9мм алпииски въжета!). Та правим си ние тренировка за прехвърляне на възел - на големия вход на Проходна. Имаме точно4 въжета по 40м. (вероятно и по по - малко, защото все някой се изхитряше да си отреже тайно прусече). Значи точно колкото ни трябват и нищо повече. Тръгва едно то лицата да минава възела, почва да се мотка на него, да се суче, да се клати и най - накрая се чува ясен метален звън. Изпусна си рогатката (ако не знаете това е устойството за спускане предшестващо десандьора и рака). При тово лицето се самоосигурява с жумар на второто въже.... Да го спуснем долу - и дума не става - няма толкова въже. Да го теглим нагоре - нямаме приспособления за полиспаст, а сме и само двама души.... На всичкото отгоре, тогава столчета нямаше - карахме я на прусечета и беше адски неудобно да се заседяваш по отвеса.....На всичкото отгоре, когато увиснеше на едното въже, другото си прибираше елонгацията и замъкваше част от джаджите нависоко. Много паяшка история се получи...., а не бяхме и с много опит... Добре, че сравнително бързо се сетихме да му вържем рогатката на рапелното въже и той някак, висеики по двете въжете си я изтегли нагоре... Посело баче се мота още около час докато се оправи.... Естествено през този час заваля проливен дъжд.... Накрая изпуснахме и влака..

bravos

За какво?

Разказчето на Дъртака ми припомни една моя преживелица на Проходна преди няколко години. Та отишли сме февруари месец на Карлуково за събота и неделя, а там и камъните се пукат от студ. Скалите в Проходна се бяха покрили с арктически лед, тоалетните в Пещерния дом също. В неделя по обяд вече мислехме да си ходим, но гледаме, че едни познати момчета са си пуснали въжето на големия вход на Проходна, да се сгряват с рапелчета. Нашето въже е 45 м и с цялото овръзване горе нямаше да ни стигне. Решихме да ползваме тяхното, което е 60 м и бая старо. Това не случайно го споменавам. Момчетата казаха, че оплетката тук там се била протрила та я бинтовали с лекопласт. Та тръгвам аз да се спускам с осмица и над нея за осигуровка с шунт. Ако сте ползвали такъв знаете , че палеца трябва леко да се придържа натиснат , за да се плъзга леко по въжето. Като стигнах на 10-ина м под тавана шунта зацикли на една от лепенките, бяха се попрестарали с намотаването й. В един момент се оказа, че вися изцяло на шунта. Това така го натегна, че опитите ми да го освободя с една ръка не дадоха резултат. За да го освободя ми трябваха и двете ръце. До тоя момент не бях пускала рапел с осмица и въпреки, че знаех как да я фиксирам нещо не й хващах вяра, а и не бях убедена, че след това ще успея да я отфиксирам без да е нужно да се набирам по въжето. Докато се чудех какво да направя ръцете ми съвсем замръзнаха, бях без ръкавици. Компанията отгоре започна да ме бъзика, да ходят ли за друго въже да ме спасяват. Това ми беше достатъчно за да взема решение - направих няколко намотки с долната част на въжето около едната си ръка и с двете заедно се опънах на шунта. Разгеле той се откачи и потеглих по живо по здраво надолу, като вече внимавах за другите лепенки.
Та това е.[namigam