Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 11:39 22.06.24 
Градове
   >> Перник
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема до бившата на бившетонови [re: smocker77]  
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано30.03.15 06:05





smocker77 (MAD MAX www.interpol.int/form/submit/10615 007)

Тема Re: до бившата на бившетонови [re: smocker77]  
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано30.03.15 06:06



http://www.infodar.com/images/gcovers/978-954-761-291-4g.jpg



smocker77 (MAD MAX www.interpol.int/form/submit/10615 007)

Тема Re: Малко да се сетите.....нови [re: nyctea]  
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано30.03.15 06:08



ех стихията балканска тя...

само приказки или нещо реално?

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров

абсолютно реално



а тука за триене пей сърцето неонел джул и въобще айде

ШОКОЛАД. 50 ЛЕСНИ РЕЦЕПТИ.
ISBN:978-954-761-547-2
АКАДЕМИЯ БАРИЛА
130 стр.
Анотация:
О, шоколадът! Черен, млечен, бял. С вкус на ванилия, лакриц или кафе; обогатен със сушени плодове и ликьор; съчетан с круши, ягоди и порто- кали...Има ли нещо по-неустоимо, по-приятно и по-успокояващо? Какво ни кара да жадуваме вкуса на бонбоните, вълнуващото хрускане на хрупкавото блокче, неописуемата сладост на горещия шоколад? Кое превръща муса в наслада за сетивата, на какво се дължи успокояваща та топлина на лешниците, разкошът на карамела и простичката, почти детинска поетичност на купчина еклери? Не е чудно, че преди появата на Колумб, шоколадът в Централна Аме- рика се използвал като част от обред, обгърнат от атмосфера на свещенодействие и загадъчност. Всъщност имали право да му се наслаждават само кралете, благородниците и воините. И макар бързо да е приспособен за използване в кулинарията, шоколадът не може да бъде сбъркан с други храни – според маите той е „храната на боговете“. Неслучайно е свързван с почти метафизична наслада и му се приписва способността да облекчава и разведрява живота. „Храната на боговете“ до голяма степен дължи кулинарния си успех на Италия, и по-точно на град Торино. Още от 17. век той се смята за една от италианските и европейски столици на шоколада и в резултат на това районът на Пиемонт става световноизвестен със своята не- надмината лешникова паста. От Академия „Барила”, международен център, посветен на опазването и популяризирането на италианската кухня, са подбрали 50 рецепти за шоколадови десерти. Те включват всичко от класически бисквити до оригинални десерти, от кремове до сладки хапки, от малки произведения на изкуството до невероятно привлекателни шоколадови торти. И не се ограничават само до италиански вкусотии като Cuneesi al rum, пармиджани с „Мараскино“ или шоколадови каноли. Все пак какаото е завладяло цял свят и е дало началото на множество отлични рецепти. Изборът на Академия „Барила” е разнообразен и всеобхватен, като се концентрира върху рецепти, които най-добре илюстрират чудесната хармония между традиция и иновация, умения и изпълнение, и преди всичко, дружеският дух на споделяне, или удоволствието от това да „живееш със“, в буквален превод от латинското convivium. В края на краищата, нима има по-подходящ начин да изразиш радостта си и задоволството от себе си, близките и приятелите си, от една усмивка, покрита с шоколад? Изключително закачливата форма на книгата „Шоколад” ще предизвика желание у всеки да отхапе част от нея! Прекрасен подарък за всеки, който не само обича да похапва шоколад, но и да изработва различни кулинарни шедьоври, с които да радва своите близки. Марио Грация - майстор-готвач и учител в Академия Барила. Роден през декември, 19-ти, 1965г., Марио Грация работи като главен готвач в ресторанти, хотели и курорти в целия свят / Италия, Кайманските острови, Франция, Япония, Великобритания, Швейцария, Америка /. Има дълъг опит като консултант и учител по готварство. Има много професионални публикации в специализирани списания и издадени книги на кулинарна тематика. Легендата за шоколада Историята на шоколада ни връща много назад. Какаовото растение е култивирано за пръв път около 1000 г. пр. Хр от маите в Централна Америка, а по-късно и от ацтеките. Според легендата мезоамериканският бог Кетцалкоатл подарил на смъртните какаовото семе – което той самият използвал за направата на горчива пикантна напитка с изключително ободряващо въздействие и свойства на афродизиак. В негова чест, семето първо било наречено „какахуатл“, а по-късно „ксоколатл“ (буквално „горчива вода“). Името остава подобно на почти всички езици по света. После легендата отстъпва пред историческите факти. През 1502 г., при четвъртото си и последно пътуване към Индия, Христофор Колумб пристигнал в Хондурас, където му предложили напитка, приготвена от какаови зърна. Вкусът на шоколада от онова време обаче не се сторил особено приятен на европейците и Колумб не му отдал особено значение. Седемнайсет години по-късно, през 1519 г., Ернан Кортес пристигнал от Испания, за да завладее Новия свят. Веднага го объркали с бог Кетцалкоатл, който според легендата трябвало да се завърне през същата година. По тази причина бил посрещнат миролюбиво от император Монтесума. На Кортес била предложена какаова плантация, тъй като за ацтеките какаовите зърна имали обменна стойност. Кортес веднага осъзнал икономическото значение на какаото и го пренесъл в Испания. Обратно в родината му, монасите заменили пипера и пикантните подправки, с които ацтеките подправяли своя пенлив шоколад, със захар и ванилия, и така получили сладка и вкусна напитка. Това просто изменение изиграло огромно значение за европейския вкус и през по-голямата част от 16. век откритието на Кортес било смятано за голяма придобивка сред испанския кралски двор. Питателна храна – и способна да повдигне духа Шоколадът е истинско съкровище заради своята хранителна стойност. Богат на протеини (особено млечният шоколад), той съдържа и множество минерали като калций, магнезий, фосфор, желязо и мед, както и витамините А, В1, В2, С, D и Е. Той съдържа и ценни флавоноиди със силно антиоксидантно действие. Освен това множество научни изследвания сочат ползата от шоколада по отношение на здравето и доброто настроение. Поради наличието на фенилетиламин (природна молекула, която залива тялото ни с вълни еуфория, когато сме влюбени), хапването на шоколадово блокче, когато се чувствате потиснати, може да послужи като антидепресант.
17.99 лв. - 20% 14.4 лв.

От същата поредица


Добави мнение

Име:
Анти спам: През коя година е създадена българската държава?:

Мнения за книгата


Всем умным счастье от безумья, всем глупым - горе
16 февруари 2015
19:43:19
защото като истинска руска жена, аз съм там, кде мъж ми и семейство ми Всем глупым счастье от безумья, всем умным - горе от ума.


HALLO NYCTEA
16 февруари 2015
19:41:10
Профил за kunichka Email Име kunichka Вид потребител Всичко мнения 280 Web страница Занимание (професия) Хоби Местонахождение Перник Биография ICQ номер Регистриран на 05.09.07 16:23 Добави в бележника си | Покажи всички мнения на потребителя


MARK SAVER007
16 февруари 2015
19:40:19
Re: Я тебя люблю [re: Cтaниcлaв!] Автор deep_ (единствен...) Публикувано 04.02.08 06:44 следващо непрочетено мнение )))) хубава песен...ето нещо от мен....клипа е с текст...за тези които не могат да слушат)))))... http : // www.vbox7.com/play:ac99333e Мисли,вярвай,мечтай,рискувай... P.S. Направих ти линка активен. Редактирано от Cтaниcлaв! на 04.02.08 06:57.


who the faqs is djm hope?
16 февруари 2015
19:38:56
Re: Обичате ли да си хапвате сладичко... [re: Джим Xoyп] Автор deep_ () Публикувано 07.01.08 21:39 следващо непрочетено мнение охааа обожавам сладкото..шоколад разтопен върху коремчето на някоя мацка,или домашно сладко от смокини)))))....но ако няма друго и на тортичка съм доволен....леле....колко съм лаком it is nyctea hanna and so on


fishek77 copy paste
16 февруари 2015
19:37:06
Re: нещо интересничко:)))) [re: nyctea] Автор grizana (*******) Публикувано 28.01.08 22:47 следващо непрочетено мнение ....това сериозно ще ме накара да се замисля, а бе ти друга работа нямаш ли си, та палиш подобни фитили,


interesnichkoto e copy-paste kaza firshek77
16 февруари 2015
19:36:16
нещо интересничко:)))) Автор nyctea (у......) Публикувано 28.01.08 10:04 следващо непрочетено мнение Пресах го де:)))))) Ценни мисли за любовта Не се жениш за човек, с когото можеш да живееш, а за човек без когото не можеш да живееш. Мъжете достигат своят сексуален апогей на 18, жените на 35, не мислите ли че Господ се шегува с нас? За да си щастлива с един мъж трябва да го рабираш много добре и да обичаш мъничко, за да си щастлив с една жена трябва да я обичаш много и изобщо да не се пробваш да я разбереш. Щастливият брак се осланя на 2 постулата: да намериш правилния човек да СИ правилният човек Брака е по презумция разочарование, защото жените си мислят, че мъжете ще се променят след него, а мъжете че жените им ще останат същите... krehi77 copy paste ;)


ama sasgto naistina zaj4e? krechetalo77 ot tevata
16 февруари 2015
19:33:18
Maлко кофти въпрос,но и за това трябва да се говор Автор nyctea (у......) Публикувано 12.02.08 08:34 следващо непрочетено мнение Намерих една случка,с която май много хора се сблъскват и искам да обсъдиме това Днес почти припаднах от смях в една аптека. До мен стоеше висока, нахакана мацка и още по-нахаканото й гадже. На нея обаче й звънна телефонът и тя излезе навън, като каза простичката фраза "Купи ги ти." След младежът и мацката бях аз, така че успях да се насладя на театрото. Изведнъж цялата нахаканост на пича оттече в канавката и с гласче, напомнящо на сричащо първолаче, и физиономия тип "иска ми се да съм навсякъде другаде, но не и тук" драматично помоли за кутия превръзки. Жената с гръмовен глас му каза, че не се продават в кутии дамските превръзки. Младежът с ужасено шъткане помоли да му дадат разфасовка Always или тама както се води. След което явно решил, че е приключил мъката се поотпусна. Да, ама не. Последваха още десетина минути, в които жената го разпитваше за количеството, за видът на превръзките, изобщо, горкият мина през истински ад на подробното запознаване с тази интимна част от женският живот. В един момент обаче жената почна да го поднася и когато го пита за предпочитаните цветове на превръзките, аз се смилих над него и му помогнах. Не бях виждала по-червено лице в живота си. Плати ги и буквално избяга от аптеката, а аптекарката се разхили като истински демон. На учуденият ми поглед обясни, че малкият редовно се правел на голяма работа, като пазарувал, искайки винаги разни гъзариики и просто не се стърпяла да му посмачка леко фасона". Ухилена излезнах от аптеката с витамните си и седнах под едно дръвче замислена по темата. Защо нещо толкова обичайно хвърля повечето мъже в същински ужас (разбира се, не важи за всички)? Какво толкова страшно има? Все пак, се стремят да достигнат до тези части на приятелката си през повечето време, това отвращение ми се струва тъпо и прекалено. Или е просто обикновен страх от кръвта? Вярно си , че мъжете са абсолютни бебета на моменти. После се зачудих какво всъщност искаме ние жените от мъжете? И не гояорим ли за цикъла си с желание да ги накараме да се чувстват некомфортно? Едва ли сикаме интересуващи се, загрижени и изпълнени с разбирания половинки. Все пак, за това си имаме приятелки, с които да обсъждаме тези подробности. Или? Мда, пак се опря до вечният въпрос "Какво искат жените?". А ако искате да знаете какво искат, гледайте хубавият филм с Мел Гибсън по темата. Мъже,казвайте,гадно ли ви е да говорите за това? Жени,говорите ли със своите гаджета за това нещо? изобщо казвайте какво мислите по въпроса ami az go kazah ama lipsvat temite kaza krechi77


KRECHI77 FORMER KRECHETALO77
16 февруари 2015
11:53:35
Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 07:03 *** That's good wisdom which is wisdom in the end. Превод на руски: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. Превод на български: Най-добре се смее този, който се смее последен. Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 09:40. Re: Благодаря H NYCTEA AND NUT


KRECHETALO77 COOL INTERPOL AVATAR
16 февруари 2015
11:51:58
Re: Благодарянови [re: QTEK™] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 07:03 *** That's good wisdom which is wisdom in the end. Превод на руски: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. Превод на български: Най-добре се смее този, който се смее последен. Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 09:40. Re: Благодарянови [re: krechetalo77] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 09:24 Може ли само малко да те поправя? извинявай Хорошо смеется тот, кто смеется последним. Хорошо смеется тот,кто смеется последний *нови [re: nyctea] Автор QTEK™ (ЗАЛИЧИТЕЛ) Публикувано 25.01.08 10:54 друго си е да та пОоправи спецЯлистка М и н а в а щ •• watch if you're smart!••• QUTEK IS SAVED AND YOU? Re: *нови [re: QTEK™] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 10:57 Re: *нови [re: QTEK™] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 11:25 Пич, внимавай, че шъ й хареше да ни пооправя тука. Превод на девиза от английски на руски език: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. That's good wisdom which is wisdom in the end Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 11:35. Тема Re: * [re: krechetalo77] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 15:49 така е,като превеждаш от английски а не от источника Re: *нови [re: nyctea] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 17.04.08 10:38 Е като сме почнале с бонтона, нека продължиме - като за последно обаче. Извинявай, нугдея, че чак сега ти обръщам внимание, ама сори, недоскив съм. Тва за източника ме заинтригува, хиляди благодарности ако ми го посочиш. Източника де. А иначе според мен обаче, де, май (изглежда) не превеждам, а цитирам. П.П. Абе да те питам нещо - ти отговори ли си най-после на въпроса дали любовта се купува с пари, дето питаше май (изглежда) август месец? Ама оная тема е ногу, ама ногу дърта вече, обаче некакси ми се наби ногу твоето питане. Рекни на кречетолото, верно ли според тебе любовта се купувала с пари? Мерси предварИтелно. А сега довиждане клубарчета, вече дотука бех, сори, извинявам се за натрапливостта и ногу любов, ногу пролетни емоции на сички! П.П.С. Оффф, ама ти си ме питала по-горе и още нещо, сладкодумнице… Ама нема тайни, бе, аз просто нонстоп бачкам, неам време за интернетя, дори за четене. Щото то си е масраф, дето си иска време, цялото временце гълта на некои, дето живеят за да пишат у виртуало. Па има и такива дето за сяка различна тематика като пускат темичка ново никче си регистрират, па цвят му тургат, па картинки, па девизче, па туй-онуй. Пинизчета (красоти, демек). Па некои като нищо търчат и от офис у офис да сменят айпитата, за конспирация, да си пишат сами със себе си за подигане на самочуствието и на виртуалнио имидж. Секви ги има. Че и интернет-модата… Требе да се следи. Сега гледам умрат за долна черта, верно, елеганция си е. Ами такива ми ти работи, никтея, нема тайни, нема загадки. Тия, дето сами са си шефове са най-ощетени, щото немат време да се доказват у нетьо. Еле па като има кралици като тебе… Немаш грешка – почти 8000 бисера за една година. Евалла ти праим. Редактирано от krechetalo77 на 17.04.08 15:27. Re: само приказки или има и нещо реално?нови [re: nyctea] Автор grizana (*******) Публикувано 17.04.08 23:55 а ти къде беше толкова време... здрасти, шоколадче донесе ли ми... Тема Re: само приказки или има и нещо реално? [re: grizana] Автор nyctea (у......) Публикувано 28.04.08 15:23 Разбира се,че ти донесох,не едно,а няколко избирай-с твърдички фъстъци-с мекичко кремче или сухички стафиди? i.dir.bg clubs icons cool.gif

Име:
Парола:

Нямате регистрация?

© 1993 - 2015 Издателство "ИнфоДар". Всички права запазени! Тел.: (02) 943-37-91 | E-mail1: office@infodar.com | Facebook
Tyxo.bg counter

smocker77 (MAD MAX 007)

Редактирано от smocker77 на 30.03.15 06:10.



Тема JALE..... ЩО МИ СЕ БЪРКА ТНОЯ ПА У ПЕРНИКнови [re: smocker77]  
Автор post scriptum (I AM CRAZY77)
Публикувано30.03.15 23:43



у кречетало77 не знам... като ме луднаха него регнах кречетало и забравих... така че споделянето на ника кречетало дотук, нали, ето тва ментето кречетало дето има ключове на мод и ми показва през модераторска лупа и неква таблица дира нека забрави да е то ментето авторът...

НАПИСАХ НЕ ТНОЯ А ТОЯ...



***
30 март 2015
04:21:59
1. Фишек изплува от някаква мъгла. Сънувал е. Значи е спал. На уютното фотьойлче в кабинета, свит на кравай? Защо? Мразеше да се връща към действителността по този начин. Изтерзан. Фините натури се чувстват изтерзани, когато не се ширят в любимото си легло. За да съзерцават с леност кокетното балдахинче с къдрички и да галят разсеяно или да дърпат за ухото плюшения мечок Джонатан. Но какво е станало, по дяволите, каза си някак вяло великият маг и приотвори око. Чувствам се като жертва. Спомни си, макар и тромаво, мислите му бяха тромави и много бавни, че орисницата , която беше вдигнала по кристалното кълбо голяма пушилка. Някакво хлапе създавало страшни главоболия, понеже много се смеело. А искали да го дарят с дарба, която щяло да провали, защото се искало сериозност за реализирането й. Разни такива нейни съмнения и проблеми. Твърде отвлечени и непонятни за Фишек, на когото смехът беше може да се каже едничката радост в живота. Нямаше никакви други идеи какво е ставало преди да заспи, поне докато се разсъни напълно. Странна работа, какъв беше тоя сън, да му се не знае. Поне половин час му отне да си възвърне способността да се движи. Цялото му тяло беше сковано, сякаш беше прекарал в сън сто години... Сто години! При тази мисъл Фишек подскочи като попарен и си каза: чакай бе, нали се задаваше точно това стогодишно занимание... Канех се да се изнасям от двореца... Панически се огледа, видя двата сандъка, в които беше започнал да подрежда най-важните неша от алабалаторията...Не беше ясно нито колко време е спал, нито колко време му остава, за да се изнесе в квартирата, която предвидливо бе наел... Познаваше се добре, така че беше напълно възможно да е прекарал в сън цяла седмица. Точно сега ли? Сега... Кое сега е всъщност? Нещо му подсказваше, че той, всезнаещият велик маг не е наясно, не може да си отговори на въпроса в кой ден, че и в коя година му се случва да се озове с тежаща от безброй сънища глава. И понеже никога не оставяше нещата на глупости като интуиция, вдъхновение, догадки, а разчиташе само на твърдо, подплатено с картинки инфо, великият маг Фишек светкавично си направи чаша ароматна кава. И трескаво се зае с прегледа на проследяващите си кълба, скътани грижливо от зловредните гномове и разни други любопитни в една кутия от бисквити. Кръгла мукавена кутия с грижливо махнати картинки. За да не се изкуши някой да бръкне вътре. И да го лиши от цялата информация, без която Фишек не можеше да живее. Неговата мания беше да знае всичко за всички, колкото и да беше безинтересно наученото. Не знаеше ли какво се случва го обземаха едни подозрения, че пак е пропуснал най-интересното... Така че беше наясно, че най-голямото и непредсказуемо зло в това кралство са лакомите гномове и всички останали крадци. Фишек се беше парил вече с едно скривалище и не повтаряше грешката си. Действаше вяло. Може би защото се чувстваше все още някак странно. Отдаваше това и на умората. Все пак се сети смътно за дълго пътуване, за кратко, може да се каже светкавично посещение на така наречения „родов” замък. Колко усилия за осигуряване на легендата родословно дърво бяха отишли нахалос... Реши да не се ядосва, все пак това, че на хартия се водеше граф Фишек Блиц си беше нелоша инвестиция. Но инак беше решил твърдо да се отърве от съборетината, слугите и занемарения парк. За да вложи парите в ново търговско предприятие. На първо време целта беше да си възвърне загубите заради каприза да се сдобие с титла. Невъзможна задача, ако нямаш под ръка свитък, удостоверявак, че си пълноправен собственик на замък. Което в случая на Фишек, както и на мнозина други надути местни благородници беше наличието на живописни руини. Плюс досадното, но незбежно задължение за хрантутиш поне малка пасмина запълващи си времето с клюки за господаря слуги. Любопитни търтеи, на които се плаща за безсмислени дейности от сорта бърсане на прах от старинни мебели, колосване на покривки за маса, игра на карти вечер на свещи и разни други подобни. Крайно време беше да ги хариже на някой, който не се дразни от това, че цяла грепа безделници си живее безгрижно живота на чист въздух и спокойствие. Изобщо това със замъка беше грешка, отчете си го. И каквото и да става, трябва да се отърве от придобивката. За щастие все още ничия глава с перука не беше измислила да пробута на краля проект на закон, лишаващ от титлата благородници, отървали се от недвиживото си имущество. Природата... И на нея не можеше да се разчита в тази приказна страна... Иначе на природата всичко си й беше наред... Живописна, много зеленина, река, подобава на едни околности. Нещо повече, имаше дори някакви хълмове, носещи гръмкото име планина. С лековити извори... Колко бяха лековити не беше ясно. Нсичко в тази страна се крепеше на легенди. Всичко е самовнушение, каза си Фишек. Подведох се от слуховете, че градчето в ниското го гласят за перла на аристократичния туризъм. И цялата работа тръгна оттам, че на майката на кралицата, тази стара досадница, й хрумна да се отбие там, когато я беше стегнала шапката със струващи цяло състояние пера... И наду на всички придворни ушите с бръщолевенията си, че се била почувствала чудесно, че и се била излекувала. От мистериозното заболяване, което я налягаше винаги, когато имаше нужда да изманипулира краля чрез дъщеря си кралицата. Да, заложих на бита карта, каза си с въздишка Фишек. Притежаваше изострено чувство за мъжка солидарност и изпитваше огромно съчувствие към краля, този свестен мъж, принуден да управлява едно кралство, където нещата вечно не вървяха. Защо? Ами защото в един свят, в който не се водят войни, обикновено съществата с кринолини и букли напират да вземат властта. Какъв беше тоя мой късмет да попадна на място, където липсват поне няколко народеца, които да си преразпределят територийки... Да речем. Може би това е моето наказание, че преди да се озова тук проклех съдбата си да си правя непрекъснато справки, да гледам карти, да се заяждам, да си въобразявам, че виж аз, ако измисля свят и армия... - Самокритичен съм, това е добре за враговете ми – самодоволно си каза Фишек. – От какъв зор ще си правя труда да издирвам и да измислям наказание за мизерното създание, разпространило слуха за нещо като туристически рай за скучаещи аристократи. Далеч по-разумно беше да помисля за нещо ново като първо се отърва от руините и паплачта. Зае се по-съсредоточено да преглежда инфото от проследяващото кълбо, в което се мяркаха междувременно някакви банални сцени сред отлично познат декор. Най-после започна да приижда информация, като нещата може да се каже се развиваха светкавично пред смаяния му поглед. Не може да бъде! Всичко отиваше натам, че противното кречеталце, както викаше на глезлата Виолетка все пак е осъществило пъклените си планове и се беше намесило коварно в хода на събитията! Подцених я, каза си Фишек с огромна горчивина. От грахчетата си знаеше, че тя е готова на всичко, за да се задейства сценария за стогодишния сън, харесан от кралицата майка и разбира се от дъртата вещица. Които заговорничеха в нейна подкрепа срещу краля... В грахчето, което изпращаше до разширените му от смайване зеници картинката на виолеткините своеволия, единствената наследница на трона се фръцкаше пред огромното овално огледало, тропаше с крак и повтаряше: - - Как не, ще ги чакам да решават още цял месец... Баща ми като нищо ще се наложи и ще ги чакам да ми правят някакъв тъп турнир... - Фатален пропуск - почти изстена магът... - Подцених я... Твърде зает със собствените си планове, напоследък се беше уморил от задачата да бъде учител и наставник на принцесата. Вярно, това положение имаше немалко предимства. Но напоследък страшно му беше натежало задължението да налива знания в наистина много хубавичката, но не по-малко празна глава на тази, от чийто избор на принц зависеха по-нататъшните съдбини на кралството. Най-малкото беше това, че непрекъснато прекъсваше занятията с въпроси за буклите си, рюшчетата, всичко друго, но не и конкретното нещо, за което ставаше дума. Изпита неволно уважение към Виолетка. Успяла беше да заблуди дори него, че ще поеме безропотно по утъпкания от техни величества път, какъвто и да е той. Разглезеното и мързеливо създание, застанало пред огледалото, нямаше вид на човек, лишен от воля, упоритост и съобразителност. Тези безполезни мисли преминаха светкавично през възпаленото му съзнание. Ясно. Заспали са тука всички заедно, при това преждевременно, внезапно, за цели сто години... С горчивина погледна записа в дневника си, където беше направил малък план за следващия ден. „Да отида до магазинчето да купя магически сироп Омръзнин...” За какво му беше нужен пък тоя сироп? Не си спомняше. То може за тия сто години и столица да няма, магазинът да е затворен, какъв сироп... Да, добър му беше плана, що се отнася до сиропа и интригата, но остарял. Както и да е, няма да се вайкаме сега, смъмри се Фишек. Доброто му настроение се възвърна донякъде от записа преди плана, в който твърде сполучливо изразяваше омерзението си от превзетостта на Виолетка и обосноваваше пестеливо мнението си, че тя е ужасна партия за всеки мъж, без да е принц. Реши да си спести по нататъшния преглед на записа в грахчето. За нея, за принцеса Виолетка, беше избрал най-малкото и леко дефектно проследяващо кълбо. Догади му се от бръщолевенията й пред огледалото. Отлично помнеше аналитичния си извод отпреди заспиването. Познаваше се, можеше да се довери вече, напълно събуден, на предишните си изводи. Дори техният господар на времето, стига да имаше такъв, не би го накарал отново да изслуша възпроизвелия се в паметта му като вирус, активизиращия някакво адско огнище монолог. Монолога за принца, целувката, вечната любов и така нататък. Какъв лош късмет всъщност... Да се озовеш в толкова семпло светче, че и заради нечий каприз да проспиш толкова години от живота си... - Да, банално е, но основното, което ме вбесява, е нейното непрекъснато превзето говорене, - каза си Фишек. - Дали няма нещо вярно в слуха, че старата добра орисница нещо била объркала с дарбите?... Е, дори тук всички май знаеха, че историята с орисниците е просто постановка. Поне Фишек имаше чувството, че се преструват. Уж били вярвали на историята за даровете им, които предопределяли съдбата на хлапето. Дрън-дрън... Предопределят друг път, каза си Фишек. Ясно е кой може да си позволи орисници... Достолепните дами ходеха само по разни замъци и се оплакваха, че им била запълнена програмата. Дай им на тях златни прибори, дай им това и онова... Заради въртелите на оная проклетница ту вкарват в разни сценарии и ти прецакват сделки и интриги... Защо, по дяволите, имах лошия късмет да се озова в кралство, където тази приказка е любима на техни величества? Що се отнася до Виолетка... Цялата се е метнала на онази досадница, майката на кралицата... Какво друго би могло да се очаква от нея? Тези разсъждения още повече изостриха неприязънта на Фишек, напълно събуден и бесен. Защото внезапно проумя, че именно семейните неразбории в кралското семейство беха станали причина да се провалят плановете му да превърне закупеното с цената на икономии и доста коствали му време и нерви спекулации живописно замъче в цветущо и най-вече доходоносно хотелче. Ами кралицата... Това, че е далеч по-поносима от майка си, не я правеше нито уравновесена, нито по-малко завеяна, нито царствена особа с лесен характер. Не, не беше извадил късмет да се озове в кралство, в което живели дълго и щастливо, за да може да се заеме спокойно със своите интриги, с бизнеса се, в крайна сметка. При тези вечно нещо се случваше, вечно се налагаше да се съобразяваш с техните капризи, вечно да си нащрек. Фишек толкова се ядоса, че направи малка пауза, преди да продължи с прегледа на историята... Като се благослови, че е успял да скрие сполучливо проследяващите клъбца, грахчетата, както ги наричаше нежно. Негово величество беше развил напоследък свръхчувствителност към магическите средства за проследяване, така че беше напълно възможно да е открил бръмбарчето в малката стая, където се усамотяваха с кралицата за така наречените си семейни съвети... С други думи за караниците си... Фишек погледна специалното грахче и се успокои. Когато се прекъсваше връзката с бръмбарчето то ставаше тъмносиво. Нито едно от подредените грижливо малки топченца от кристал не беше извадено от строя. То не че щеше да види нещо кой знае какво, но друго си беше да разбере точно какво е ставало. В какъв свят попаднах, каква беше тая моя съдба, тихо си каза Фишек. Защо изобщо започнах да чета от малък? Да си вземам тая беля още от малък... за всичко е виновна мама... Прав е онзи, как му беше името там... Изпита непреодолимо желание да си хапне крем ванилия, неговата магическа рецепта за оправяне на настроението. Но първо трябваше да прегледа записите, малките удоволствия могат да почакат. Дали кремът не е изгубил свойствата си за цели сто години? Вече беше сигурен, че е имало сън, продължил сто години. И че всичко, цялата му грижливо градена стратегия се нуждае от преразглеждане. Тревогата за насъщното измести всички останали съображения и Фишек се втурна панически в малката стаичка. За да запали с треперещи ръце печката и да забърка пристъпвайки от крак на крак от нетърпение солидна порция крем в любимото си лилаво котле. Как да мислиш и да осмисляш събития, променили съдбините на света може би, на гладен стомах? Та това е немислимо. Съдните способности на Фишек се изгубваха при най-малките признаци на терзаещ скъпоценната му особа глад. Отново ставаше себе си, това добре. Кой знае защо това много го зарадва. Още преди да се случи каквото се беше случило с тревога се питаше дали пък ако остане в двореца и преспи сто години, няма да се промени неузнаваемо и да се опитомява отново. След като се настани удобно в любимото си фотьойлче до масичката с вкусни запаси, Фишек реши да прегледа в грахчетата какво става без много да се вторачва в детайлите, освен ако не се случи нещо извънредно. Вече имаше идея какво се е случило, затова му беше любопитно да види дали неговата хипотеза съвпада с развоя на събитията. В двореца. Поредния разговор между Краля и Кралицата, за поредния й приказен сън. Кралят както винаги е отекчен. Фишек вече им знаеше до секунда времето за препирни по повод ползата от тълкуване на сънища, затова притвори очи и се наслади на крема, който беше възпитителен. Слушаше с половин ухо диалога между техни величества, който поради съображения за сигурност се провеждаше както обикновено в най-отдалечената малка и кокетна стая. Ясно е, че слугите, незабавно след събуждането доприпкали с леката закуска, са натирени по задачи, изключващи близост до периметъра. Сега идваше забавния момент, затова Фишек отвори очи и се загледа внимателно. Все пак никога не беше излишно да вникнеш в логиката на проследявания обект, в случая краля. Все пак може да се каже най-умния човек в кралството. Винаги имаше от какво да се поучиш, ако искаш да не те лишат от удоволствието да си в течение на събитията. Кралят, този хубав мъж служеше на Фишек за пример. Когато паднеше духом си казваше – има хора, които са в далеч по-тежка от моята ситуация. Уважаваше го и за това, че никога, също като Фешук, не пропуска да огледа внимателно обстановката, за да се увери, че няма някакви проследяващи устройства. Това винаги те държи във форма, каза си Фишек, който би се почувствал твърде ощетен от живота, ако не пренареждаше скривалищата си и не живееше в непрекъсната така да се каже обсадна обстановка. Поради което се примиряваше със съществуването на гномовете, от които непрекъснато се оплакваха всички. Не стига, че няма войни, ами и кродливи гномове ако няма, какво става? След като си каза това Фишек се попита разтревожено дали на малките крадци им е понесъл стогодишния сън... Понесъл им е, отсече той. В нито един от безбройните варианти на приказката, които общо взето се отличаваха един от друг с незначителни детайли като цвета на очите на принца или посоката, от която е довтасал, както и разни други дребни подробности, не се споменаваше за гибелно въздействие на съня върху гномове. Друг е въпросът, че те изобщо липсваха. Макар че се говореше за някакъв апокрифен вариант, в който се смесвали две приказки, но това, разбира се, бяха само слухове, поне така смяташе Фишек. Загледа се отново в картинката и си помисли, че не би било зле да помисли и върху варианта за всеки случай да забоде едно малко бръмбарче насред някой от пейзажите на гоблена с езерцето и идиличния пейзаж, някъде в горичката, където цветовете преливаха много удачно във всички нюанси на тъмнозеленото и кафявото. Иначе тактиката да крие малкия шпионин в някоя порцеланова фигурка или, както беше случая в един малък рапан, който очевидно не се набиваше на очи на слугата, който старателно почистваше стаята, се беше оказала твърде успешна. Поне засега. Хубавичка стаичка, каза си Шмонти, пък и гоблена си го бива. Кралството се беше напълнило с копия на ръчните изделия, с които беше задръстен двореца. През зимата бяха окачени на всяка стена, просто нямаше спасение. Кралицата се беше наложила, че само това е начинът да се изолират стените и да бъдат подсигурени с допълнителна защита от страховития студ. Проследяването на случката в тази стая щадеше сетивата му и не будеше раздразнение, вредящо на бистротата на мисълта му. Гоблените, наложени като канон, незнайно защо представляваха онагледяване на групи от дебели нимфи и недотам прелестни овчарки с вторачен поглед. Сметката впрочем беше повече от прозрачна. Това беше нейния, на кралицата ход, продиктуван от чудовищната й ревност. Както и да го погледнеш, имаше логика. Нищо чудно, че кралят често изглеждаше потиснат. Що се отнася до Фишек, просто не му се мислеше как би се почувствал лично той, ако непрекъснато се намира пред дулата на тия големи опулени очи и се опитва да управлява кралство, заобиколен от стени, от които го следят грозни женски създания, будещи потрес не толкова с чертите и формите си, колкото със струящата от тях глупост. Кралят, който по понятни причини, винаги живваше в тая стая, където кой знае защо имаше само един, при това неомрачен от присъствието на урунгели гоблен, моментално забеляза кацналата на завесата калинка. С отвращение на истински крал внимателно я огледа и я метна от прозореца, който отвори с една ръка и с неприкрито раздразнение. Фишек си го знаеше отдавна, че кралят страда от тежка форма на мания за преследване. Затова изработването на решението къде именно да трапоса бръмбарчето се беше оказало трудна задача. Не желаеше да причини на този достоен мъж поредното огорчение, от друга страна държеше да научи от първа ръка какви са плановете на техни величества за бъдещето на тяхната страшно присядаща на Фишек сладка дъщеричка Виолетка. От разговора става ясно, че и двамата се чувстват прецакани от избрания начин за женитба съгласно каноните на приказката, особено любима на сантименталната кралица, която е поръчала за Виолетка същото колие от перли, каквото има и русата хубавица със затворени очи от корицата на любимата й книга на Шаро Перото. Няма значение, че нейната сладка принцеска е брюнетка и не е точно копие на нейната приказна икона. Която е гледала в унес по време на бременността по съвета на мъдрата си стара дойка. В един момеит кралят, раздразнен от прекаленото вторачване на съпругата му в дребните детайли, ще отвърне на половинката си, че вместо да ангажират въоръжените сили и стражниците с претърсване на двореца за вретена, бабишкери и други съмнителни предмети и лица, тя все пак би могла да се сети да преброи позлатените прибори за орисниците. А не в последния момеит, както винаги да се окаже, че липсва комплект именно за злата орисница, за да нямат проблеми, а не да ги отстраняват. Но нищо, има време докато принцеската навърши рисковата възраст. Като дотолкова е раздразнен, че казва на Н.В., че тя е случила, че той е дошъл да я целуне и събуди. Ами ако дъщеря им заради едни прибори не случи на принц! Къде е гаранцията, че докато те спят, първият довтасал принц, случайно минал покрай обраслата с трънаци ограда и пожалил един кат дрехи, заради една нищо и никаква целувка ще се окаже най-подходящия за единствената им дъщеричка? Не се залага втори път на един и същи сценарий, казва той, макар че си личи че е сигурен че няма да бъде разбран. И допълва, че той например отдавна е изпратил съгледвачи тук и там и има някои кандидати предвид... Те като родители биха могли да изберат нещо подходящо, кой по-добре от тях познава дъщеричката... А сега? Едва ли ще им се размине стогодишния сън, че и ангажират стражите и войската... Защо ли не се учудва, когато Кралицата оскърбено казва, че тъкмо е искала да изпрати за още един комплект, когато внезапно той я е ангажирал с избор на подходящо жабо, така че... Ще стане дума за това, че след тези 100 години спане идва ред и на сватбата, после стават баба и дядо, и тогава единствено ако първородното дете е момче ще имат шанса да сменят приказката... Иначе пак в режим 16 години будуване, сто години сън и така до безкрайност, не намирате ли, че това малко омръзва ваше величество? Постигат известен консенсус, като решават, че вече се върви по тоя сценарий и примирени със съдбата си решават, че с оглед разходите, които ги чакат скоро след събуждане е по-разумно да огледат контингента от спящи придворни и слуги. Които отсега проявяват опърничавост и решават кой да спи или да не спи без да ги е еня за хазната и другите проблеми – трябва нещата да бъдат вкарани в ред... Темата ги сближава, обсъждат разни аристократи, ударили го през просото, решават да сменят един коняр и прочее битовизми. И вече примирени, че така и така ще се спи, понеже познават що за зло е орисницата, от чиито прогнози няма отърваване, решават… тука може много интересен разговор да стане, защо именно е важно от финансова гледна точка те да определят кой ще спи. Разумно е да се консолидират и да вземат мерки да направят прецизна селекция, защото рискуват да се събудят със сбирщина от лентяи и кариеристи, а добрите да бачкат. Но поради това, че не е ясно кой не спи, разни магьосници да ги доят и експлоатират. И да точат сто години външните източници за закърпване на положението с отънялата хазна. Междувременно по време на първата фаза, докато мама и тати се карат, Виолетка в будоара си се е преоблякла в дрехите, отдавна ушити за стогодишния сън, и се кипри пред огледалото. Замечтано оглежда профила си, любува се на красотата си и си представя колко ще е красива като заспи. Това е основното й занимание откакто става ясно, че животът ще тръгне по тоя сценарий. Говори си сама и заявява, че е много по-красива от принцесата от противната любима книжка на мама... Като личицето й се омрачава само когато си казва: Ами ако намерят вретеното и ако няма да се спи... Много се тревожи да не й се размине лежането на обширното розово легло с тези разкошни дрехи, толкова красива... И когато отива да се похвали на мама и тати с тоалета, просто не я свърта... дочува сериозната част от разговора за мама и тати, амбицирани да отложат сценария и да променят интригата, на пръсти се връща и побеснява. Защото в разговора се споменава, че част от претърсването ще се съчетае с ремонт, а за успокоение на Виолетка, ще й се каже, че задължително ще се нанка. Тоест интригата е, че те все пак са предприели много сериозни мерки, за да й спестят спането. Тя се прибира, оглежда красотата си и си казва, че тия не й минават. И за да не я прецакат решава да не чака рождени дни, след като те са толкова подмолни и некоректни… Трябва е да се задейства незабавно, че току виж разкарат вретеното и всичко остро – и после ньенте целувка от принц с тоалета, старите ще се намесят и ще стане повече от тъпо.Освен това тя иска, иска, иска да се убоде и да легне бледа и красива на голямото розово легло – започва да тренира позата, гледа замечтано тавана, вдига краче и се любува на обувката, търкаля се, навива букла на пръстчето си, изобщо тренира за сладкия сън и прехвърля варианти какъв да е принца, като особено държи да е със сини като незабравки очи, после решава защо не черни като въглени – хвърля тонове интелектуална дейност и се търкаля в леглото... От друга страна си личи, че крои нещо... Внезапно скача и решава да провери какво става при мазето, където под претекст складиране на мебелите да не пострадат от боята, яки лакеи, мязащи на стражи от известно време мъкнат не само мебели, но и пълни с нещо сандъци. Облечена с тоалета намята сив плащ с качулка и с победоносен вид изскача в коридора, стъпва на пръсти. И хоп, бинго! Двама пазванти мъкнат огромен сандък, от който стърчат разни железа, и се насочват надолу по стълбите. Вратата към мазето е отворена. Тя коварно като прилеп се шмугва в гръб и ги следва. За неин късмет ония оставят сандъка, за да отключат – и тя вижда най-отгоре нещо остро, грабва го и като птица отлита нагоре по стълбите и тича към будоара, нахлува вътре, заема най-съвършената поза, върти се и пред огледалото, защото мама отдавна й е дала кутийката с диадемата и колието. Прави се красива, убожда се без да й дреме за ремонта, за мама и тати, за това кой е в двореца, кой ще спи или няма да спи. Колкото по-рано заспи, толкова по-рано ще дойде принца да я целува красива, освен това стогодишниият сън е сигурен. Тя е голяма и взема съдбата си в своите малки красиви ръце. Убожда се с и аз не знам какво, пъхва го сънено под леглото и блажено заспива. Пазвантите заспиват до арката след завоя, кралят и кралицата в стаята. Всичко живо спи. да поразгледа какво става в столицата... Какви са клюките и коментарите на гражданството за ставащото в двореца. Казва си, че целувката се е състояла, щом е буден, но какво е станало после, как е ситуацията? То се знае, глашатаят току-що е разгласил новината за успешното събуждане на Т.В., тяхната еднствена дъщеричка и за антуража в двореца. Странното е, че но коментс. Липсва всякаква яснота по въпроса за взаимността на чувствата на събудената лигла и на целуналия я принц – а дали е принц, пак няма инфо. Казва си, че при нейното характерче, с нейните капризи и празнословие пак е добре, че се е намерил някой да отметне работата, някой залутал принц се е прелъгал да я целуне барабар с нейното дар-слово… Отметнал е най-важната работа – прежалил се е да я целуне, та да се събудят всички. Лошо няма. Защото още преди внезапното заспиване – преждевременно при това – обстановката доста се е замъглила поради рокадата на слуги и аристократи, желаещи да заспят групово или решили да се спасят, за да си отживеят без спящите. Освен това още навремето така й се е носела славата на капризно и лигаво създание, че е цяло щастие тия сто години да замажат на какви пачи яйце се натриса принца. От тази гледна точка дори му се струва, че сто години са малко време, някои апокрифи – измисли – може да се пазят още. Да живее липсата на информация. Доволен е. Все пак го глождят съмнения дали докато са спали не е остаряла конфигурацията на кристалното му кълбо, та може да не хваща актуалното инфо. Параноично решава, че някой изобретател може да е поработил върху изкривяване на инфото. Так че Фишек решава да добие лични впечатления какво става в двореца. А там съдейки по звуците, долитащи от коридора, цари странен хаос, някакво необичайно раздвижване… Както удостоверява това от пръв поглед Фишек, след като наднича в коридора с извивки, подобен на лабиринт, който тихо ехти. С изумление вижда как преди чупката две аристократки се млатят с истерични крясъци и може да са се вкопчили в перуките една на друга . Някакви сънени лакеи ги разтървават. Фишек светкавично се скрива и се подключва отвътре за по-сигурно. Кой знае защо на пръсти отива при прозореца и поглежда към градината, зад която има хубава полянка – там се готви дуел – двама си хвърлят надменни сънени погледи, оголили шпаги. Масовката от зяпачи аристократи с чаши кафе и запалени пури или лули е налице, идват и други. Секундантите – и те налице. Фишек отива и той озадачен да си направи кафе и да изпуши една лула. Тръшва се на люлеещия стол и доста озадачен пуши. Недоумява какво всъщност става. Ослушва се, защото зад вратата на талази минават някакви и долитат реплики от сорта “ние като сме спали сто години да не сме пасли трева” и вулгарен смях. “Тоя стогодишен сън ще ти го изкарам през носа, маркизе”, “добре, че се наспах и разбрах що за змия съм завъдил в пазвата си”, може и по-готини – измисли бе. Фишек внезапно се светва, че по време на стогодишния сън явно мнозина са сънували твърде интересни сънища и внезапно са наместили някой-друг пъзел, който им е убягвал поради свръхзаетост наяве. Богът на сънищата се е напънал и за сто години е решил да покаже на някои най-после голата истина на някои умни глави, които поради отдаденост на служебния дълг или поради вменени им в повече понятия за чест, морал и прочее възвишености, не са си позволили да изтълкуват правилно сънищата със заобикалки, не са сглобили правилно мъглявите намеци и са им треснали самата истина, чистата истина право в очите, буквално, за да няма недоразбрали. Самият Фишек се чувства някак странно. Ясно помни един-единствен сън. Лута се дълго из зелена гора, после внезапно излиза на ширнала се зелена поляна, след която се съзира в далечината столицата на кралството, разпиляна сред хълмовете зад крепостната стена, по която се разхождат стражи. После внезапно преминава по спуснатия мост под внимателния поглед на стражите, застанали от двете страни на арката – и на мига се събужда. Решава, че сънят, в който той сякаш не е точно той, не заслужава чак толкова внимание, твърде е обикновен. Макар че наяве нищо не се е случило по този начин. Оглежда се наоколо – и отново странна визия, сякаш за пръв път вижда стаята си, което е нонсенс. Изместване някакво – хем той е същият, пък не е същият. Решава че това се дължи на дългия сън. Нормално е за сто години да забрави как стоят нещата, ще му мине. Започва да се разхожда назад-напред, за да размисли върху картинките и да реши какво да прави.

а това пък няма начин нали да е негов текст щото е със заковано от интерпол данс и 007 каките ви сийки с фибички не ами ЦРУ ФСБ не групата а служба безопасности понеже ядрените неща ги интересуват представете си и тях...

така че ето останалите неща по въпросите за преводи тук, пък вие трийте, но клуб ПРЕВОДАЧИ стана ВИП и са изтрити събеседванията с въпроси по същество за преводи относно чаркове на реактора дето като ефир давах отговори по същество така че копвам за фейсбука и трийте.



Windows Vistahttp://www.infodar.com/images/gcovers/978-954-761-251-8g.jpg
ISBN:978-954-761-251-8
Аршад Котеча
212 стр.
Анотация:
ИЗЧЕРПАНА
Защо да предпочетете “Windows Vista в лесни стъпки”? “Windows Vista в лесни стъпки” разбулва петте различни версии на Windows Vista (Business, Enterprise, Home Premium, Home Basic and Ultimate). Тази книга разяснява ключови моменти като стартиране, основни функции за управление, използване на приложения, управление на фай­лове и папки, печатане и шрифтове, сърфиране в интернет и конфигуриране на локална мрежа. Тя изследва новия интерфейс на Windows Vista, включително и Windows Aero, особеностите по отношение на сигурността, Windows Mail и мултимедия, обяснява активирането на системата, архивирането и Windows Update. Независимо дали сте начинаещ потребител, или вече сте използвали предишна версия на Windows, “Windows Vista в лесни стъпки” ще ви бъде нужна, за да овладеете новата визия на операционната система.
Мнения за книгата
като ГЛЕДАМ ПАК МИ ВМЕНЯВАТЕ НЕГРАМОТНОСТ, НО ТОВА НЕ Е В МОЯ СТИЛ НЕГРАМОТНОСТ. СЛАБ 2
val dir.bg hallo neonel; ect. ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШн
13 март 2015
19:52:16
24 страница ГЛАВА ПЪРВА JAVA SCRIPT Е НОВ И МОЩЕН ЕЗИК ЗА ПРОГРАМИРАНЕ НА WORLD WIDE WEB. ТОЙ НЕ САМО ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ИСТИНСКИ ИНТЕРАКТИВНИ WEB СТРАНИЦИ ... ПРОПУСК ______ ЗАБЕЛЕЖКА JAVASCRIPT СЕ ПОДДЪРЖА ОТ NETSCAPE NAVIGATOR ECT. PROPUSK WEB WORLD WIDE WEB, ИЛИ ЗА КРАТКОСТ /ИТАЛИК/ WEB, Е ЕДНА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ УС-ЛУГИ, ПРЕДЛАГАНИ В ИНТЕРНЕТ. ПРОПУСК НЕ СЪМ МАШИНОПИСКА И ВЕЧЕ НЕ СЪМ ПРЕВОДАЧ МАЛКО ИСТОРИЯ: КАКВО ТОЧНО Е WEB /НЯМА ИТАЛИК/? WEB Е СЪВКУПНОСТТА ОТ ВСИЧКИ БРАУЗЪРИ, СЪРВЪРИ, ФАЙЛОВЕ И ДОСТЪПНИ ЧРЕЗ БРАУЗЪР УСЛУГИ В ИН-ТЕРНЕТ. СЪЗДАДЕН Е ПРЕЗ 1989 Г. ОТ КОМПЮТЪРНИЯ УЧЕН ТИМ БЪРНЪРС- ПРЕПИС ОТ КНИГАТА ПЪРЛ, ЦГИ И ДЖАВА СКРИПТ НА СИБЕКС ПО КОЯТО КРЕЧИ77 Е УЧИЛ ЩО Е ТО ИНТЕРНЕТ И ТОЙ КАЗА В МЕТРОТО С КАРД ОРИНДЖ И СНИМКАТА НА БРАТ СИ ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ, ЧЕ ЩЕ ПОСТАВИ САЙТА НА ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШЪН А ПЪК ЗА БТК И ПРОЧЕЕ СЕ ОПРАВЯЙТЕ БЕЗ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ КОИТО НЕ СА СИ НАПРАВИЛИ ПАЛАТ НА ТРИ НОМЕРА СТАВА ЛИ? СТРАНИЦА 25 НА СЕКТАНТСКИ ИНТЕРНЕТ ЕЗИК 007 ЛИЙ;НЕГОВАТА ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕЛ БИЛА ДА ОПРОСТИ КОМУНИКАЦИИТЕ МЕЖДУ УЧЕНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ. ДОКАТО РАБОТИ В CERN, ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АТОМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ИЛИ СЪЩО ЕВРОПЕЙСКА ЛАБОРА-ТОРИЯ ЗА ФИЗИКА НА ЧАСТИЦИТЕ) В ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, БЪРНЪРС- ЛИЙ ПРОЕКТИРА WEB И ПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДОКУМЕНТИТЕ ОТ ЕДИН КОМПЮТЪР В ИНТЕРНЕТ ДА ОСИГУРЯВАТ ВРЪЗКИ КЪМ ДОКУМЕНТИ ОТ ДРУГИ КОМПЮТРИ В ИНТЕРНЕТ. ЗА МНОГО ХОРА НАЙ-ДОБРЕ ПОЗНАТИЯТ ЕЛЕМЕНТ ОТ ууу Е БРАУЗЪРЪТ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ СЛЕДВА... ГЛАВА - ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ. ФРеНСКИ КУПОН НОМЕР 11559 НА КАРТАТА НА БРАТ МИ ЗА ПАРИЖКОТО МЕТРО... ОРАНЖЕВ ЦВЯТ... МАГАЗИН ОРАНЖ ПАРДОН ОРИНДЖ... ПРИЯТНА ВЕЧЕР ТАЯ НОЩ МИ СЕ КУПОНЯСВА. ОПТИМИСТ ЗА ОПТИМИСТИТЕ ПЕСИМИСТ ЗА ПЕСИМИСТИТЕ И МИЗАНТРОП КАТО ЦЯЛО.
доносник на МОСАД И_НТЕРПОЛ ДАНС И БЕЛИЯ ДОМ И ТАКа нататък - не стига място баце...
11 март 2015
13:25:37
Ким Филби Моята тайна война (5) (Спомени на съветския разузнавач) Данни Сваляне / Връзки Коментари (0) Включено в книгата КорицаМоята тайна война Спомени на съветския разузнавач Ким Филби Библиотека „Героика и приключения“ Мемоари Оригинално заглавие: My Silent War, 1968 ( Пълни авторски права ) Превод от руски: Димитър Ненчев, 1981 ( Пълни авторски права ) Форма: Документалистика Етикети: Документална литература История Шпионаж Оценка: 5,4 (Ч 5 гласа) Вашата оценка: (Дадена на 15 февруари 2015 в 14:13) Произведението е отбелязано като прочетено. Избрани (Прескачане на съдържанието)Съдържаниепоказване Глава I ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА В СЕКРЕТНАТА СЛУЖБА Доколкото си спомням, за пръв път установих връзка с английската секретна служба през лятото на 1940 г. Този проблем ме интересуваше дълги години. Още в нацистка Германия и по-късно в Испания, където бях кореспондент на вестник „Таймс“ при въоръжените сили на Франко, аз изпитвах някаква надежда, че ще ми „дадат знак“. Бях уверен, че веднага ще позная „своя“ човек още щом той ми направи първия предпазлив намек. Представях си го слаб, загорял, разбира се, с подстригани мустачки, не много приказлив и вероятно ограничен. Той, естествено, ще ми предложи да работя в името на родината и ще се намръщи при споменаването на заплатата. Но уви! Нищо подобно не се случи. Единственият офицер от разузнаването, който прояви към мене някакъв интерес в Испания, беше германец, някакъв майор фон дер Остен, наричан дон Хулио. Той загина в началото на Втората световна война при автомобилна катастрофа в Ню Йорк. Дон Хулио често ме водеше в помещението на абвера в манастира „Де лас Есклавас“ в Бургос и ми обясняваше големите карти, окачени по стените и набодени с обичайните цветни топлийки. Цяла година от време на време той ме гощаваше с обеди и вино и тази близост изглеждаше полезна. Но в края на краищата стана ясно, че той се интересува от мене с единствената цел да го представя на една моя по-зната дама. Когато му направих тази услуга, майорът веднага й предложи да работи за немското разузнаване и да изпълнява и други обязаности. Дамата с възмущение го прогони и той се отдръпна от мене. Когато избухна Втората световна война, „Таймс“ ме изпрати в Ара като свой кореспондент, акредитиран към щаба на британската армия. През юни 1940 г. се завърнах в Англия, след като бях два пъти евакуиран — от Булон и от Брест. В Лондон написах за „Таймс“ две-три статии, в които правех обобщение на кампанията и посочвах различните й морални аспекти. Не помня точно какво писах тогава. Като прочетох неотдавна острата критика на тази кампания в мемоарите на Ли-дъл Харт, аз изпитах само чувство на облекчение за този пропуск на паметта си. Изглежда съм писъл ужасни глупости. И така, в края на юни аз останах без работа. По този начин разполагах с много свободно време, за да планирам своето бъдеще. Главното беше да избера правилно основата, върху която да го изграждам. Реших да напусна „Таймс“, макар че там винаги се отнасяха добре към мене. Но полевата армейска цензура уби у мене всякакъв интерес към военната кореспонденция. Опитайте се да напишете дописка от фронта, без да споменете нито населения пункт, нито номера на военната част, и вие ще разберете какво имам пред вид. По-късно английската военна цензура стана по-либерална, но в периода на странната война тъпите ограни-чения на цензурата се сравняваха (не в нейна полза) с практиката на цензорите на генерал Франко, която по това време бе подлагана на остра критика. Но като реших да напусна „Таймс“, аз не биваше да забравям, че наближаваше времето да бъда повикан на редовна военна служба. Нямах никакво желание напълно да загубя контрола над своята съдба, затова с нарастващо безпокойства продължавах да „кова желязото“ за себе си, като се стараех да не го прекаля. Имах една многообещаваща среща с Френк Бърч, която ми организира наш общ познат. Френк Бърч беше важна фигура в държавната школа за кодове и шифри — криптографическо учреждение, което се занимаваше с де-шифриране на кодовете на противника (и на приятелите!). Но Бърч в крайна сметка ми отказа под обидния предлог, че не може да ми предложи заплата, отго-варяща на моя труд. Огорчен, аз тръгнах към Холъуей за медицинския преглед. След няколко дена ме извика в своя кабинет завеждащият международния отдел на „Таймс“ Ралф Дийкин. Той опули в мене очи, наду бузите си и смръщи чело — това правеше, когато беше разстроен. Някои си капитан Лесли Шеридън от военното министерство му позвънил и попитал дали съм свободен за военна работа. Шеридън не направил добро впечатление на Дийкин, макар и да се представил за журналист, доколкото в миналото бил свързан с „Дейли мирър“. Накратко казано, Дийкин не искаше да има нищо общо с тази история и започна да ме убеждава да се откажа. За съжаление, аз трябваше да го разочаровам. Никога не бях чувал за Шеридън, но реших да кова желязото, докато е горещо. И веднага приех поканата. Скоро след това ее срещнах с госпожа Мърджъри Мекси във въшния двор на хотел „Сънт Ърмин“, близо до станцията „Сънт Джеймз парк“ на метрото. Госпожата беше много приятна възрастна дама. Аз нямах никаква представа, а и досега не зная какво положение заемаше тя в държавната система. Но госпожа Мекси говореше авторитетно и очевидно в крайна сметка е имала право да ме препоръча за „интересната“ работа. В началото на нашия разговор тя засегна въпроса за евентуална политическа работа срещу немците в Европа. От десет години аз сериозно се интересувах от международната политика, бях обиколил много европейски страни, имах повече или по-малко вярна представа за подривната дейност на нацисткия режим, ето защо се показах достатъчно добре подготвен за разговора с госпожа Мекси на тази тема. Впрочем, през този период в Англия твърде малко хора сериозно се замисляха над тези въпроси, така че и представите на самата госпожа Мекси съвсем не бяха ясни. Този първи изпит издържах успешно. Госпожа Мекси ме помоли да се срещнем още веднъж с нея на същото място след няколко дена. На втората среща тя се яви заедйо с Гай Бърджис, когото аз добре познавах. Отново ме подложиха на проверка. Вдъхновен от присъствието на Гай, аз се стараех да се покажа в най-изгодна светлина, без стеснение подхвърлях имена, като че давах интервю. Моите събеседници от време на време се споглеждаха. Гай важно и одобрително клатеше глава. Оказа се, че аз напразно съм си губил времето, тъй като решението било взето предварително. На раздяла госпожа Мекси каза, че ако дам съгласието си, трябва да прекъсна връзките си с „Таймс“ и да премина на разположение на Гай Бърджис на Кекстън стрийт, в същия квартал, където е хотел „Сънт Ърмин“. От страна на „Таймс“ не срещнах спънки. Дийкин изду бузи, повъздъхна, но той не можеше да ми предложи нищо по-интересно. И така, аз безшумно напуснах Принтинг хаус скуеър. Реших, че новата секретна и важна кариера ме очаква, а също, че мой дълг е да се възползувам от опита на единствения си познат сътрудник на секретната служба. Затова съботата и неделята прекарах в черпене с Гай Бърджис. В понеделник официално му се представих. Учреждението, в което постъпих на работа, се наричаше Сикрет ннтелиджънс сървис (Си-ай-си — СИС). То е широко известно и под названието МИ-6, макар че обикновените хора го наричаха просто секретната служба. Останах учуден, че така лесно бях приет на служба. По-късно се изясни, че единственото проучване на моето минало била обичайната проверка в МИ-5 (контраразузнаването), където проверили името ми по регистрите и дали краткото заключение: „Нищо компрометиращо няма.“ Сега всеки нов шпионски скандал в Англия поражда поток от умозаключения относно „позитивната проверка“[1]. Но в ония райски времена никой не беше и чувал позитивната проверка. Понякога през първите седмици даже ми се струваше, че съм попаднал някъде съвсем другаде[2], че някъде има друга служба, скрита в сянка, действително секретна и действително могъща, способна на такива задкулисни машинации, които оправдават вечната подозрителност на французите. Скоро обаче стана ясно, че такава организация не съществува. Това бе краят на илюзиите, но аз го понесох безболезнено. Най-напред Гай ме заведе в определения за мене кабинет. Това беше мъничка стая с маса, стол и телефон. Гай ядосано изпръхтя и излезе в коридора. Скоро той се върна с топ хартия, която остави на масата. Доволен, че сега бях напълно обзаведен за изпълнение на служебните си задължения, той ми каза, че заплатата ми ще бъде като неговата — 600 фунта стерлинги годишно. Парите се получават в брой всеки месец, без удръжки за данък върху дохода. Не биваше повече да се интересувам от всеки секретен шилинг. Фактически зад тази секретност на заплатата се криеше очебийно неравенство. Всеки контакт между началник и подчинен теоретически беше частен, таен договор и ако началникът можеше да ангажира работника А по-евтино от Б, каквито и да са неговите качества, шефът би постъпил глупаво, ако не направи това. Но аз бях напълно доволен от предложените ми условия и скоро ме представиха на някои мои бъдещи колеги. Подразделението на СИС, в което попаднах, беше известно като секция Д (диверсия). Никога не съм виждал устава на тази секция, ако изобщо съществува. От разговори с колегите разбрах, че задачата й е да спомага за разгрома на противника посредством организиране на активна съпротива и разрушаване чрез невоенни средства на източниците на мощта му. Началник на секцията беше полковник Лоурънс Гренд, на когото ме представиха няколко дена след постъпването ми. Висок и слаб, той поразително приличаше на въображаемия човек, когото очаквах да ме завербува в Германия или в Испания. Разликата се състоеше в това, че той по никакъв начин не можеше да бъде смятан за ограничен. Свободно и бързо се ориентираше по всички въпроси, влизащи в кръга на неговите огромни отговорности, без да проявява безразличие към никоя идея, колкото и значителна или даже странна да изглежда тя. По това време се отделяше голямо внимание на идеята за взривяване на Железните врата на Дунава с цел да се прекъсне доставката на румънски петрол за германците. Бях виждал Железните врата, затова ме порази хладнокръвието, с което моите колеги говореха за взривяването, като че ставаше дума да се разруши шлюз на канала „Риджънт“. Подобна акция съвсем не съответствуваше на оскъдните ресурси на секция Д през 1940 г. И когато този опит все пак беше направен, юго-славската полиция го разкри и го ликвидира в зародиш, което постави английското правителство в неудобно положение. Със същото несъответствие между задачи и средства се отличаваше предложението да бъде нарушено снабдяването на немците с нефт чрез „изваждане от строя на бакинските нефтени залежи“. Впоследствие ми се удаде възможност да видя бакинската нефтена промишленост и се забавлявах с мисълта, как именно биха пристъпили англичаните към изпълнението на такава задача, ако допуснем, че започнат да действуват от база в Кайро. Дори и през 1940 г. бих сметнал разговорите на тази тема за празна фантазия, ако не бях присъствувал на пресконференция в Ара, свикана от генерал Паунл, по това време началник на щаба на лорд Горт. Генерал Паунл тогава заяви, че като се отчита мощта на линията Зигфрид, най-добри перспективи може да даде един удар през Кавказ.[3] В случай на успех такъв удар ще пробие „слабата източна отбранителна система на Германия“ и ще открие възможност за англо-френско настъпление. Лоурънс Гренд никога не получи средствата за осъществяване на своите идеи, въпреки че такива бяха щедро отпускани на неговите приемници. Лондонските служители на Гренд можеха да се съберат в една голяма стая. Така и ставаше всяка неделя, когато ние редовно се събирахме в неговата извънградска вила, където неизчерпаемите теми за обсъждане бяха само планове, планове и планове. В разузнаването за Гренд оставяха едва ли не само трохите. По-старите и утвърдени подразделения на разузнаването с неодобрение срещаха опитите да се вземе по-голямо парче от „секретната“ баница. Изхождайки от правилната предпоставка, че саботажът и подривната дейност сами по себе си не са безопасни (виновниците за взривовете не е трудно да бъдат разкрити), работниците от разузнаването с удоволствие бързаха да направят необоснования извод: саботажите чрез взривяване са кажи-речи напразно губене на време и пари, така че е по-добре всички финансови средства да се ползуват за финансиране на „тихия“ шпионаж. Затова исканията на Гренд, отправени до Министерството на финансите и въоръжените сили, често биваха омаловажавани още в самата разузнавателна служба. В най-добрите случаи на Гренд оказваха твърде сдържана подкрепа. В сферата на политическата подривна дейност имаше още по-големи трудности, тъй като тук се засягаха основните аспекти на британската политика. Английското правителство бе свикнало да поддържа монарсите и олигархите в Европа и беше против всякакви форми на подривна дейност. Единствените, които можеха да оказват някаква съпротива на Хитлер, бяха представителите на левите движения — селските партии, социалдемократите и комунистите. Само те бяха способни с риск на живота си да се борят срещу окупаторите. Но беше малко вероятно те да започнат да действуват заради интересите на английското правителство, продължаващо да кокетира с крал Карол и принц Павел, чиито власти системно преследваха всички леви в периода между двете войни. Така че в Англия идеолозите на подривната дейност започваха своята работа при сериозни спънки от страна на Министерството на външните работи и твърде късно разбраха, че какъвто и да бъде изходът от войната, слънцето на техните любими мерионетки е залязло завинаги. Затова няма нищо чудно, че в най-решителния момент съпротивителните движения се ориентираха към Съветския съюз и че балансирането на съветското влияние във Франция, Италия и Гърция можа да се осъществи само с присъствието на многочислени англо-американски въоръжени сили. От съобръжения за конспирация и удобство всички офицери от СИС получиха условни обозначения, които се използуваха в кореспонденцията и при разговор. Полковник Гренд, естествено, беше Д. Началниците на подсекции бяха известни като ДА, ДБ и т.н., а за техните помощници се прибавяха цифри, например ДА-1. Гай беше ДУ. Според установения ред, аз трябваше да бъда обозначен ДУ-1, но Гай деликатно обясни, че условното обозначение ДУ-1 предполага определна подчиненост от моя страна, а той иска да ни смятат равноправни. И разреши дилемата така: вместо цифра към моето обозначение да се добави буквата Д. Така моята кариера на работник от секретната служба започна с условното обозначение ДУД[4]. Подсекцията ДУ не беше идеалната отправна точка за моята кариера. Исках да намеря свое — собствено място в службата, за което преди всичко беще необходимо да разбера как тя е организирана и с какво се занимава. Гай бе превърнал своята подсекция, в своеобразна фабрика за идеи. Той гледаше на себе си като на колело, което при въртенето си изхвърля идеи вместо искри. Къде попадат тези искри, него, явно, не го интересуваше. Дълги часове той прекарваше в кабинетите на другите сътрудници, където предлагаше своите идеи. Когато се въодушевяваше, из коридорите гърмеше само неговият смях. След като бе прекарал предиобеда в разговори, Гай обикновено идваше в моя кабинет и предлагаше да излезем и да пийнем нещо. Един юлски ден Гай влезе при мене и за разлика от друг път носеше някакви листове. Това бяха страници от негова докладна записка. Гренд в общи линии бе одобрил нейното съдържание и бе наредил въпросът да се разучи и да се разработи по-подробно. Гай искаше да му помогна. Аз се зарадвах извънредно много. От дълъг опит знаех, че да „помагам“ на Гай означаваше да поема върху себе си цялата работа. И тъй като цели две седмици буквално нищо не бях вършил, бях доволен от всякаква работа. Взех документите, а Гай седна срещу мене в очакване да долови по лицето ми признаци на одобрение. Това беше характерно за него произведение — множество здрави съждения, забулени зад безброй цветисти изрази и съмнителни цитати. (Гай разполагаше с подходящи цитати за всички възможни случаи, които никога не си правеше труд да сверява.) Тук той предлагаше да се създаде школа за обучение на агенти по методите на нелегалната работа. Бях поразен не от факта, че се внася такова предложение, а че никой дотогава не бе направил това. Такива школи още не съществуваха. Гай доказваше необходимостта от нея — сега общопризната, но по онова време нещо съвсем ново. Той бе набелязал програмата на обучението. В заключение предлагаше школата да се нарича „Гай Фокс колидж“ в памет на неуспелия заговорник, „чиито планове бяха разкрити от бдителната елизабетинска СИС“. Той не можеше да предложи наименование „Гай Бърджис колидж“! Най-после аз имах някаква работа. Разбих въпроса на съставните му части — програма, подбор на слушатели, конспирация, настаняване и пр. — и по всеки раздел подготвих докладни записки. След като изсипа в ръцете ми своите предложения, Гай сякаш загуби всякакъв интерес към последния изблик на своите идеи, но съвсем не беше така. Той знаеше, че Гренд е прочел моите документи и е назначил комисия за тяхното обсъждане. Мене лично и тогава, и по-късно не ми харесваше работата на комисиите. Във всяка комисия обикновено има по едно плашило. Моето плашило в комисията по въпросите на обучението бе някой си полковник Чидсън. Той бе изиграл важна роля при спасяването от Хитлер на значително количество промишлени диаманти в Холандия, но за мене беше просто непоносим човек. На него му се привиждаха анархисти в цяла Европа и той отчаяно се противеше на идеята да се позволи на множество главорези свободно да се разхождат из континента. Веднъж го видях да върви насреща ми по Лоуър Риджънт стрийт. Минутка по-късно той също ме забеляза и застина на мястото си. След това бързо вдигна яката на палтото си и кривна в една странична улица. Необходимостта от нашата школа бе очевидна. По това време Гай непрестанно повтаряше: „Тази идея трябва да ги грабне.“ До известна степен постигнахме това. Скоро, за моя изненада, научих, че за целите на обучението вече е предоставено зданието на бившето училище Брикъндонбъри хол, разположено на обширен участък недалеч от Хартфърд. Представиха ме на капитан III ранг Пийтърз, който бе назначен за началник на школата. Той често ни канеше с Гай на обяд в ресторант „Унгария“, за да чуе какво мислим за неговата работа. Имаше замечтани сини очи и очарователна мека усмивка. Въпреки рязкото различие в характерите Пийтърз силно се привърза към Гай, който непрекъснато си измъкваше цигари от неговото бюро. За съжаление, нашата съвместна работа бе краткотрайна. По-късно той бе награден посмъртно с ордена „Виктория крос“ вероятно за, ненужната храброст, проявена в пристанището Оран. Когато научих за наградата, му, изпитах болка при мисълта, че Пийтърз никога няма да узнае за това. Той бе човек със сантиментален характер и би заплакал от такава чест. Школниците го обожаваха. В преподавателския състав влизаха различни люде. Тук беше веселякът Джордж Хил[5] — автор на книги за своите тайнствени приключения в Съветска Русия, един от малцината останали живи англичани, които действително имаха активна вредителска дейност. С голямото си шкембенце Хил по-скоро приличаше на оперетен крал с плешиво теме вместо корона. По-късно бе назначен за ръководител на мисията на Управлението за специални операции[6] в Москва. Моите другари в Съветския съюз го приеха с възторг: те знаеха за него всичко. Освен него имаше един специалист по взривните вещества — Кларк. Той притежаваше неудържимо чувство за хумор. Когато веднъж го помолиха да организира показно занятие на своите методи, предназначено за началника на чешкото военно разузнаване и сътрудниците му, той разстави мини-капани в една горичка, през която минаваше пътеката към полигона. Кларк предполагал, че чехите ще преминат през горичката в колона по един. Те обаче тръгнаха в редица и офицерите, които вървяха вляво и вдясно от пътеката, понесоха тежко сътресение. Само по щастлива случайност никой не пострада. Имаше и един меланхоличен чех, представен като печатар, работил в нелегална печатница в Прага. Беше бледен, нисък и дебел. Друга тъжна фигура беше австрийският социалдемократ Вернер. Него го готвеха за ръководител на школниците австрийци, които можеха да пристигнат, но такива школници не дойдоха. Вернер говореше само немски език и аз трябваше да губя много време, за да му обяснявам всичко. В последна сметка той си подаде оставката и получи друго назначение. Подводната лодка, която го превозваше към Египет, бе потопена в Средиземно море от пикиращи бомбардировачи. Несъмнено най-видната личност между нас беше Томи Херис, известен търговец на произведения на изкуството. Бе назначен по предложение на Гай като своего рода домоуправител и главно за това, че Херис и неговата съпруга бяха вдъхновени майстори на кухнята. Той единствен между нас още първите седмици установи тесен личен контакт с школниците. Работата в школата бе абсолютно недостойна за Херис — човек необразован, но с блестящ природен ум. Томи скоро бе примамен от МИ-5, където впоследствие стана инициатор и ръководител на една от най-изобретателните разузнавателни операции по онова време. За мене, както ще видим по-нататък, дните, прекарани в Брикъндон-бъри, бяха безпросветен мрак. Само зародилата се между нас и високо ценена от мене дружба с Томи Херис ги правеше по-поносими. При нас дойдоха малко школници — две групички белгийци и норвежци н малко по-многобройна група испанци. Общият им брой беше около 25 души. Възможно е теда получиха някакви полезни знания в Брикъндонбъри, макар че аз се съмнявам. Ние нямахме представа от задачите, които им предстоеше да изпълняват, и нито Гай, нито аз успяхме да изтръгнем от ръководството в Лондон необходимите сведения за това. Иначе казано, ние почти нямаше с какво да се занимаваме, освен да беседваме с Пийтърз и да му помагаме при изготвянето на докладни записки до ръководството, които рядко получаваха отговор. Беше ясно само едно: ние нямаше на какво да научим испанците, повечето от които бяха миноподривници от Астурия (бивши взривачи в мини). „Всички инструктори са едни и същи — каза веднъж един от тях, младеж на около осемнадесет години. — Те ни казват колко фитил да отрежем, ние отрязваме два пъти повече, за да сме сигурни. Затова все още сме живи.“ Англичаните биха могли да извлекат полезен урок из областта на конспирацията, ако се съобразяваха с нейните правила. Това пролича само след няколко години. Тъй като се предполагаше, че работим с агенти, които ще бъдат изпращани на неприятелска територия, и имаше голяма вероятност те да бъдат заловени, взе се решение самоличността на офицерите от преподавателския състав да бъде под фалшиви имена. Пийтърз стана Торнли, Хил се превърна в Дейл и така нататък. Давайки воля на своето момчешко въображение, без мое знание Гай убедил началника да ми даде толкова неприлично име, че аз не се решавам даже да го спомена. Единственото изключение бе Томи Херис, комуто разрешиха, по непонятни за мене съображения, да запази истинското си име. Известно време след края на войната Томи случайно срещнал ръководителя на нашата белгийска група, неприятен човек, който постоянно се хвалеше със своя аристократичен произход. Двамата отишли да пият чай. Като станало дума за Брикъндонбъри, белгиецът споменал, че школниците научили истинските имена на всички ни, с изключение на един. Томи го разпитал и се уверил, че той наистина знае всички наши имена. Тогава го запитал кой е изключението. „Това сте вие“ — отвърнал белгиецът. Скоро от тези страници за известно време ще изчезне името на Гай Бърджис, затова, надявам се, ще бъда извинен, ако разкажа една случка, разкриваща пристрастието на Гай към безобидни шеги. Една лятна вечер Пийтърз лежеше болен от остър пристъп на екзема. За да прикрие петната от нея по лицето си, бе си пуснал брада. До леглото седеше с чаша портвайн в ръка дошлият на посещение инструктор, който се наричаше Хезлит. Изведнъж откъм градината се чу вик, след който се нададоха възгласи на различни езици. В сградата нахлуха школници и всеки от тях твърдеше, че е видял кой три, кой десетина и даже повече парашутисти, спуснали се наблизо. Като чу това съобщение, Пийтърз заповяда белгийците да облекат униформите си и да поставят картечници на прозорците. Така се осигуряваше добър сектор на обстрел над спортната площадка на школата. Не знам какво би се случило, ако противникът влезеше през главния вход. „Ако германците са направили парашутен десант — каза Пийтърз на Хезлит, — ще се наложи да стана.“ След това той допусна фатална грешка, като нареди на Гай да изясни подробно произшествието и резултатите да съобщи на дежурния офицер в Лондон. Гай пристъпи към работа с престорена добросъвестност. Аз чувах откъслечни изрази от неговия доклад по телефона. „Не, няма какво да добавя към това, което казах. Нали не искате да кажете, че трябва да фалшифицирам показанията? Да повторя? В района на Хартфърд са забелязани спускащи се парашутисти на брой от осемдесет до нула… Не, аз не мога да определя достоверността на съобщенията на отделните очевидци. От осемдесет до нула. Разбрахте ли? Ще ви позвъня отново, ако се наложи. До чуване.“ Тържествуващ, Гай отиде да доложи. „Не знам какво ще направя, ако стана — каза началникът, — но явно е, че командуването трябва да поема аз.“ Изминаха един-два часа, но нищо повече не се случи. Белгийците натъжени демонтираха своите картечници „Люиси“ и ние си легнахме да спим. Цялата следваща сутрин Гай не се отмести от телефона, като от време на време съобщаваше весели новини. Оказа се, че дежурният офицер вдигнал от сън своя началник, той пък се свързал с военното министерство. Източният военен окръг бил вдигнат по тревога и на разсъмване неговите бронирани части заели бойни позиции. Гай направи не едно пресмятане, колко ли е струвало всичко това. Трябва да поясня, че цифрата „нула“ му бях казал вечерта аз, а цифрата „осемдесет“ си беше на Гай. Ние и двамата сгрешихме. Беше пуснат само един парашут, към който бе прикрепена мина. Той безобидно бе увиснал на едно дърво и мината не избухна. Летните дни летяха бързо, без да постъпват от Лондон някакви ясни директиви. Настроението на началника ставаше все по-лошо, той ставаше все по-мълчалив и по-затворен. Отначало аз мислех, че го безпокои екземата, но после до мене достигнаха слухове за служебни промени, за които нас официално не ни уво-домяваха. Ето какво беше станало. Секция Д беше отделена от СИС и реорганизирана, като същевременно бе минала под ръководството на министъра по въпросите на икономическата война д-р Долтън. Гренд бе отстранен и неговото място бе заел Френк Нелсън, скучен бизнесмен, чиито способности на мене така и не ми се удаде възможност да оценя. След посещението в Бри-къндонбъри на Колин Гъбинз[7] и група свежо избръснати офицери, които лаеха, помежду си и срещу нас, Пийтърз изпадна в дълбока депресия. Не се учудихме, когато една сутрин той извика Гай и мене и ни съобщи, че е прекарал цялата предишна вечер за съставяне на своя рапорт за подаване на оставка. Той говореше тъжно, като че осъзнал своето поражение и проявеното към него пренебрежение. После се ободри и заговори уверено, като за пръв път от много дни лицето му се озари от очарователна усмивка. Той, явно, бе щастлив да се върне при своите корабчета след краткотрайното му кръщение в политическия огън. Оставката на Пийтърз бе приета без трудности. Ние равнодушно започнахме закриването на нашето заведение. Взетите мерки с цел да се запази конспирацията си спомням смътно. Ние трябваше да прикрием нашите курсанти някъде по-далеч, за да ги използуваме в бъдеще. По-късно аз разбрах, че освен Вернер поне още двама са загинали. Единият, много симпатичен радист норвежец, бил заловен и разстрелян от германците наскоро след като се завърнал в Норвегия. Другият, най-добрият школник от белгийската група, спуснали с парашут над Белгия. Парашутът му се заплел в колесника на самолета и от голямата скорост белгиецът загубил съзнание и се задушил. Томи Херис ни напусна дълбоко възмутен. Скоро той намери истинското си място и стана ценен сътрудник в МИ-5. Ние с Гай пристигнахме в новия център на Управлението за специални операции на Бейкър стрийт 64. По-сетне той стана известен (или печално известен, според случая) просто като Бейкър стрийт. Във връзка с новите задачи се появиха и много нови хора. Набираха ги из средите на банкерите, юристите и едрите търговци. Отсъствието на предишните ни колеги ни угнетяваше. Нелсън провеждаше основна чистка. Той бе подпомаган от някои старши сътрудници на СИС, най-вече от Клод Денси и Дейвид Бойл, за които ще говоря по-нататък. Те бяха твърдо решени „да ликвидират“ не само Гренд, но и всички негови най-близки привърженици. Чистката достигна и до мене, но дотук спря. Една вечер ме навести Гай. Беше необичайно мълчалив. Накрая изплю камъчето: станал „жертва на бюрократически интриги“ (беше уволнен). Естествено беше да предположа, че моите дни, а може би и часове също са преброени. Гай очевидно ме очакваше сред своите другари по нещастие. Следващия месец обаче, а и по-късно аз продължавах да получавам плика със заплатата си. Възможно бе Управлението за специални операции да се нуждаеше от мене, или пък бяха толкова дребна риба, че не заслужавах честта да бъда уволнен. Гай не се отчайваше. Той скоро намери желано убежище в Министерството на информацията и даже започна с презрение да подхвърля за моята продължаваща обвързаност с „боклукчийската яма“[8]. Бележки [1] Подробно изследване на всички материали, отнасящи се до миналото на проверявания и свързаните с него лица. ↑ [2] На тази мисъл ме наведе колегата от Москва. Моите първи описания го накараха сериозно да помисли, че съм попаднал в някаква друга организация. ↑ [3] Разбирай: плановете за нападение срещу Съветския съюз, замисляни по това време от управляващите кръгове на Великобритания под лицемерния предлог за нанасяне на удар срещу Германия от изток. ↑ [4] Английската дума dud означава несполука (неудачник). ↑ [5] Сътрудничил с Брюс Локърт. Един от английските тайни агенти в Русия след революцията от 1917 г. Приятел на Сидни Рейли. През време на Втората световна война заемал висш пост в УСО и бива изпратен от Чърчил в Москва като представител на УСО/СИС. ↑ [6] Управлението за специални операции (УСО) беше създадено по нареждане на Чърчил през 1940 г. и ръководеше всички тайни операции (главно саботажи и диверсии) срещу страните от оста. ↑ [7] През 1939 г. беше помощник-началник на разузнавателното управление на военното министерство. ↑ [8] Началните букви на английския израз slop and offal, означаващ боклукчийска яма, съвпадат с началните букви на ан-глийското название на УСС — Special Operations. ↑ Към следващата част или към съдържанието Лични инструменти Val_99 Търсене Дума или израз Търсене Навигация Моята библиотека Читалня Автори Преводачи Книги Произведения Случайна творба Серии Поредици Читателски мнения Работилница Новодобавено Работно ателие Торенти Статистика Колекции Библиотека за ученика Препоръчано Рая Христова Рая Христова — Мини-книжка за личните финанси Мини-книжка за личните финанси още четива » Из Мрежата Библиотека „Словото“ българска литература още връзки » Допълнителна информация За Моята библиотека Правила Въпроси и отговори Връзка с екипа
*
8 март 2015
19:54:21
Всички постинги на 777n-50492 Профил на 777n-50492 Футбол Любов 20-30 40-50 Литература Астрология Медицинска Спортна екипировка Рок HTML версия на Лафче Шантав клуб Археология Лили Иванова Приказки Психоанализа и психотерапия Клуб на хората с увреждания Стани богат Пороци Българи в Америка Body Art Множествена склероза Животът, вселената и всичко останало Екзотични животни Жълт клуб Тема Клубове

Тема Инфодар ком плюснови [re: post scriptum]  
Автор post scriptum (I AM CRAZY77)
Публикувано30.03.15 23:48






станахме 31 март и това ми е празник годишнина от единствената сватба и мерси за сватбените вълнения

www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-252-5

Тема Re: Инфодар ком плюс плюснови [re: post scriptum]  
Автор post scriptum (I AM CRAZY77)
Публикувано30.03.15 23:51



НЕ СЕ СЕЩАМ КВО Е ТВА И ТО МИ Е ПОДПИС ОК





Тема Re: Инфодар ком плюс плюснови [re: post scriptum]  
Автор post scriptum (I AM CRAZY77)
Публикувано30.03.15 23:56



ААА ТВА ЛИ БИЛО АМИ ТО СТАРО КОНЦЕПЦИИТЕ СЕ МЕНЯТ ВСЯКА МИНУТА НО КАТО НЕЩО НАХВЪРЛЯНО НА ДВЕ НА ТРИ СТАВА БЛИН...



НАЧАЛО
ЗА НАС
КОНТАКТИ
КАТАЛОГ
КАК ДА ПОРЪЧАТЕ
Въведете автор, заглавие или ISBN: ТЪРСИ

НОВИ ЗАГЛАВИЯ
ОЧАКВАЙТЕ

ЖАНРОВЕ
бизнес
детски
компютри
луксозни издания
пътеводители
популярна психология
съвременни романи
трилъри
фантастика
фентъзи
хорър
чиклит
нобелови лауреати
научнопопулярни

Най-търсени поредици
52 брилянтни идеи
Абарат
Анита Блейк
В лесни стъпки
Инхибиторите
Криминални досиета
Многообразие
Нобелови лауреати
Ологии
Патрулите
Позитивно възпитание
Септимъс Хийп
Хейло
Троя


автори
Алистър Рейнолдс
Ан Райс
Анджей Сапковски
Аркадий и Борис Стругацки
Викас Сваруп
Грег Айлс
Дейвид Гемел
Джонатан Страуд
Емили Гифин
Лоръл К. Хамилтън
Мо Хейдър
Насим Никълъс Талеб
Питър Ф. Хамилтън
Р. А. Салваторе
Свен Хасел
Сергей Лукяненко
Сесили фон Зигесар
Стивън Хокинг
Тери Брукс
Тес Геритсън

Най-коментирани книги
Кървави кости
582
Престъпни удоволствия
243
Вещерът - Последното желание
169
Първият удар
163
Магология
159
Драконология
146
Кафенето на лунатиците
130
Саблено море
122
Потопът
122
Историята на пазителя Мартин
120


Visual Basic Express, Майк Макгарт
Visual Basic Express
ISBN:978-954-761-252-5
Майк Макгарт
188 стр.
Анотация:
ИЗЧЕРПАНА
Защо да предпочетете “Visual Basic Express в лесни стъпки”? “Visual Basic Express в лесни стъпки” ще ви покаже лесния начин за програмиране на Windows приложения с най-новата среда за разработка на Visual Basic. В нея ще намерите примерни програми, илюстрации и последователни процедури, които засягат всички аспекти на Visual Basic Express. Обогатявайки уменията си с всяка глава, в края на книгата ще разполагате с достатъчно солидни познания, за да създавате свои собствени интерактивни приложения на Visual Basic Express.
7.00 лв. - 20% 5.6 лв.

От същата поредица



Добави мнение

Име:
Анти спам: През коя година е създадена българската държава?:

Мнения за книгата


***
30 март 2015
04:24:53
NUT която познава фрий и темптър и прочее ме пита дали аз съм с трите звезди така че да аз съм с трите звезди кречетало77 фърст регнат в перник около имения ден на никтея розовата сова. въпроси? ок одмет е малко прототип на нът ама си е микс Втора глава Тука може да измисля нещо готино покрай кофти обрата за разни мераклии да прекарат сто години в освежителен сън, доста прецакани – сега не ми се мисли, но тука има много хляб. Засега толкова. Трета глава Гложди го страшно любопитство кой е принцът, как изглежда, от кое кралство е залутал, но в крайна сметка разумът надделява. Решава да изчака още малко, докато почне тържествената заря, фойерверките. По повод предстоящото бракосъчетание, пардон – годеж. Зад прозореца се е постъмнило. Фишек решава да запали свещите, подрежда ги красиво на перваза, като се наслаждава на красивото съчетание на цветовете, предвкусвайки зарята. Отвън от време на време долитат възбудени гласове на преминаващи хора. Откъслечни разговори. В един момент в далечината проехтява екзалтиран вик: - Къде е принцът? Къде е принцът? Започва се странна, непонятна суетня. Откъслечни викове: - Тук го няма? Май го зърнах в другия коридор... Принце, принце! Ново двайсет, казва си Фишек. Но с оглед личното му експертно мнение за Виолетка си казва: - Ако тоя тип толкова бързо се е усетил с какво недоразумение си има работа и се е светнал как ще го закъса, ако му я трапосат лиглата барабар с обеднялото кралство, аз май само мога да съжалявам, че не съм го видал поне веднъж, за да добия лична представа за него. Поради продължаващата истерична суматоха обаче решава твърдо да не мърда от квартирата. Приготвя си леглото, дръпва си балдахинчето, да не му свети пълната луна, вади от чекмеджето своя талисман плюшено кафяво мече с резедава панделка. Гушва мечето, загасява една по една свещите и блажено си ляга да си доспи след странното събуждане. Върти се от една на друга страна, защото го гложди любопитството, пък и отвън продължават да шумят нечленоразделно. Гушва мечето и се отказва да си разваля миговете преди заспиване с мисли за Виолетка. Писва му, какво пък толкова. Нея си я знае. И тъкмо се унася, някой тихичко започва да драска по прозореца, излизащ към малка веранда. Става и вижда силует, очевидно на принц – шапка с перо на фона на огряното от луната небе. Приотваря само малко прозореца и дочува тих глас, който казва: - Моля ви, пуснете ме да вляза... - Кой сте вие? - Всичко ще ви обясня. Казвам се Алигзандър. - Да не сте прицът, целуналия принцесата? - Донякъде да. Моля ви, пуснете ме да вляза... Фишек заинтригуван запалва една свещ и се удостоверява, че насреща си има лице, облечено като принц. Пуска го. Затулва свещта с длан, но все пак вижда основното – висок хубав млад мъж, дрехи от кадифе, шапка с перо, аристократичен вид. Пуска го в стаята. Преминават на шепот. Поканва новодошлия да седне и очаквателно поглежда неканения гостенин. И подхваща той разговора, като казва: -Донякъде да? Как така донякъде? Нали вие преди час-два целунахте Виолетка. Принцесата с дългите руси коси, идеално наресани на вълни, с диадема от брилянти и колие от бисер – с голяма висулка от червен рубин, ако трябва да бъдем точни? - Да, същата. Аз. Но не съм принц. - Така като ви гледам имате вид на принц. Да не би да не вярвате ъъъ в любовта от пръв поглед? Нещо против принцеса Виолетка? - Много против. - Тогава защо я целунахте? - Овчарят, който срещнах, ме заведе до един плет... гъсталак от рози. Имах чувството, че ме обърка с някого... - Е и? Разправи ли ви преданието? - Много бързаше и затова ми обясни, че съм длъжен да си проправя път през гъсталака за една кауза... - Кауза? - Каза ми, че трябва да вляза в двореца, обясни ми как се стига до стаята на принцесата... - И? - Харесваш – не харесваш, каза ми той – целуваш принцесата, за да се събудят и останалите. - И вие? - Целунах я. Обаче той нищо не ми каза за сватби и годежи. Нямаше да се навия, ако ми беше казал! - Вие, прощавайте, чел ли сте приказки? Като малък не ви ли четоха? Как така не сте знаели? - Тая – не, повече комикси, видео. Фишек се ококори, но реши, че тези въпроси засега остават на втори план. Изчака продължението. Гостенинът сподавено каза: - Ако знаех, че ще попадна в подобен капан... - За вас капан – за други мечтана и заслужена награда за подвига. Изглеждате интелигентен, можехте да се досетите. -Не искам никаква награда! Рано ми е да се женя! Освен това тя дори не ми харесва. Егати досадата... не млъква. Имах навремето едно гадже... - Гадже? Какво е това? - Приятелка, почитаеми. Абе ти как не знаеш, не се прави на интересен – внезапно фамилиярно каза новодошлият, окопитил се и щастлив, защото в очите на Фишек прочете много неисказани епитети, които погалиха нараненото му сърце и обещаваха мъжко приятелство за дълги времена. - Ти – също толкова фамилиарно рече Фишек – от кое кралство идваш тука? - Защо трябва да съм от кралство? - Защото в нашия свят, както добре знаеш, си имаме само кралства. Шегаджия... Новодошлият на свой ред се ококори и попита: - Какъв е тоя ваш свят? Е се занасяй... да ти кажа честно, така съм издокаран, защото правихме историческа възстановка... И баш на мене се падна да съм принц... - Нашият свят е светът на обединените приказки. Настава тягостна тишина. (напъни се за възстановките – твой проблем драга) Фишек оставя с тъга плюшеното мече до възглавницата и малко нервно пали лула тютюн. Интелектуалец, учен... Проблеми – мисли Фишек. Иновации. Но защо точно сега. Гостенинът пита: - И всичко при вас се случва като на кино, имах предвид по сценарий, като всичко се знае предварително. Така ли? - Сложна работа... Ти по-добре ми обясни защо си издокаран като принц, какво общо има историята, като това си е за приказка... Историята е нещо, което се случва, нали така? - Понеже участвах в театрална постановка в колежа... Играх като принц... И ме нарочиха. Тоя път репетицията, понеже времето беше хубаво я направихме в гората... Пийнахме бира. Легнах на сянка под едно дърво, заспах. И като станах ония ги нямаше. Тръгнах да ги търся... Срещнах овчаря... Останалото ти го казах. В този момент Фишек скача от мястото си, започва да крачи напред назад, след което развълнувано казва: - Слушай, да не е станало някакво объркване... Надушвам, че и ти си като мен. И ти си от другите... Гостенинът естествено пита какво има предвид. Фишек започва много тихо да му обяснява, като първо го кара да се закълне да пази тайна. И му казва, че и той навремето, много отдавна се е озовал незнайно как тук. Само че не помни нищо от миналото си. От онзи свой живот. Но твърдо знае, че принадлежи към някаква друга раса, макар че по нищо не се отличава от останалите тук. Казва му , че за пръв път споделя това с някого. Обяснява му, че онзи е попаднал в свят, в който всичко се случва по приказните канони, които са фасулска работа, но трябва да се знаят. - Например ти сега, без да подозираш си влязъл в една от най-силните приказки, за която със сигурност знам... Но не съм наясно как и откъде. Че това е една от най-омагьосващите приказки в онзи другия свят, който само чувствам като огромна празнота, от който явно и двамата сме дошли. Обяснява му, че тук няма време по часовник, в смисъл, че всички живеят в една вечност и не берат грижа за времето. Единствената смърт е от скука. А раждането се упровлява от фантазията. Но там в онзи нашия свят тая приказка създава момичета, които живеят до старини, тука не остаряваме – живеят в свят с време по часовник, но постоянно го бъркат с вечността. - Почти всички се омагьосват от тая приказка, живеят в очакване на принца, не улучват времето и си проспиват живота. Новодошлият го гледа смаяно и честно си признава, че не вдява. Разбират се, че има време да се обясняват по въпроса, понеже в коридора се започва бродене напред-назад. Мълчат докато не се успокоят нещата. Лъжепринцът изглежда смазан. Не е вдъхновен от перспективите, нещо повече, личи си, че е в паника предвид потерите. Фишек го поглежда и направо му казва, безжалостно: - Ти наясно ли си драги, че с непредпазливостта да се набуташ в спалнята и да целунеш първата срещната принцеса, макар и от благородни подбуди, си в основата на тежка дворцова криза? Която може да разклати баланса на обединените светове? - Ам аз... Добре де, не съм я чел тая приказка. И не ги взмах на сериозно... Да ти кажа не вярвам в тия измислици. - Ще ти се наложи да повярваш. Ако ти е скъп животът. Дори аз се огънах навремето. Нямах друг избор – и ти нямаш. Тук всичко е много истинско и много измислено. Лавирам по интуиция... Искам да се махна оттук, но не ми се получава. Гората е вход, но не и изход. Има вратичка, знам го – но с четене на приказки не става, няма мърдане. Всъщност това е истинската загадка, останалото се нарежда. - Кажи ми какво да правя аз? За разлика от теб аз съм го загазил. - Влизаш в играта като главен герой... По-лош късмет предвид сегашната принцеса... – Фишек казва нещата такива, каквито са. При него няма пет-шест. (тук е слабо, ще го оправя, да върви сюжетът. Мара подробната... ) - Ще ме оженят за ТАЗИ? Да знаеш само как й святкаха очите. Кръвожадно. И само ми говори бла-бла-бла. Каква вратичка, каква вечност, приятелю, помогни ми. Фишек го поглежда одобрително и намира забележката за много резонна. Замисля се и казва: - Понеже сме свят на обединените приказки, намират се начини. Поглежда дневника си, в който освен всичко останало е започнал аферата с продажбата на парцела с фалшификата и картата в скривалището, останала недовършена поради преждевременното заспиване. По принцип е смятал да не спи сто години, но малкото чудовище Виолетка добре ги подрежда в предходната глава – и маменцето, и татенцето и целия двор, барабар със слугите, там играта просто заспа. Така че по същество в момента придвижва между два века краткосрочен бизнес проект и намразва допълнително Виолетка, която не диша от първа глава още, поради преподавателски проблеми. Внезапно му просветва една нелоша комбинация. Мрази да губи. Освен това удоволствието да го върне на малката мърла, която очевидно е болестно амбицирана и ще гони лъжепринца до дупка си заслужава. Две в едно. Понеже се мотаят... заря няма... продължават някакви трополенета... обстановката се напича, явно търсят лъжепринца, Фишек му дава своя сив плащ и широкопола шапка и го изпраща през задната градина, където има изход към улицата, като пътьом му обяснява да се скрие в парка, а на сутринта да се спасява от града в южна посока – да хване пътя към курортно селище Сладко Безвремие, а оттам пътя, има табела частно имение маркиз, евентуално лорд, незнам още – Фишек, типът си е купил и титла за заслуги към кралството, принос в картографията (тоя прави карти като луд, понеже има шпиони навсякъде, търговци разни, но поради стогодишния сън тази му дейност е в упадък, поне той така си мисли) или нещо подобно - до замъка който се е надявал да засили преди сто години, и който му виси като сделка. Безкрайно е щастлив, че е открил себеподобен, при това единствен оценил Виолетка подобаващо. Което е залог за печеливш съюз. Приятел, сродна душа...Той иначе си разговаря сам в дневниците, написани със симпатическо мастило – и с мечето и пилето от часовника. То му е нещо като домашен любимец. С останалите заговорничи или ги поднася, доверие никому... Непрекъснато търсене на вратичката. И непрекъснато изчисляване на останалите други, съществуващи в пълна тайна в същия този свят на приказките – това са възловите играчи, но никога не е сигурно, те се пазят и това никога не се знае. Пътьом го съветва да се залови с четене на приказките в библиотеката на замъка, за да разучи основните правила, но не за да ги спазва, а за да ги заобикаля. Или да ги спазва. Всичко е според зависи. Иначе е извън играта. Не са партия. Споразумяват се. Външно и двамата си приличат, само дето Фишек е с по-насечени черти. В полумрака след дегизирането Алекс е може да се каже негово сполучливо копие. Фишек е надраскал бележка до иконома да вземе Алекс за градинар и помощник. До второ нареждане. Сега е важно да се скрие, защото има един вариант да му се размине, много реален – и Виолетка ще клекне. Или нарушава правилата. Междувременно и двамата се побратимяват по някакъв забавен начин – мисли драга. Двамата благополучно се разделят, след като Фишек като сянка превежда побратима си – безмълвно му сочи пътя и му дава знак да мълчи, защото в двореца внезапно светват тук-таме прозорци и има движение. Алекс хлътва в нощта и бързо се изгубва в тъмата. Умореният и щастлив Фишек се тръшва на леглото с балдахина, гушва мечето и с блажена усмивка заспива, понеже му е хрумнала още една далавера, която е черешката на тортата за Виолетка. И дори не чува пилето, което чак сега се събужда и с прозявка лъже, че е дванайсет часа, понеже това е сънувало. Часът е към два. Фойервеки засега няма.


КРЕЧИ77
17 март 2015
17:27:58
ДЪРЖА ДА ВИ НАЛЕЯ МАЛКО АКЪЛ ЩОТО ЮЗЪРИТЕ СМЕ ЗАГИНАЛИ И ПО ДРУГА ПРИЧИНА. АКО ЩЕТЕ МИ ВЯРВАЙТЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАТОПЕН ПРИ ТОВА ИДИ ДОКАЖИ ЧЕ СИ ПРАВ. ЧЕ НЕ СИ В МОЩНА ТЪПОТИЯ. НАПРИМЕР ИМАМ ПРОЗРЕНИЕ ЗА МРЕЖИТЕ И ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАЗНИ ПРОСТОТИИ АМА ОТ ЯКИТЕ ДЕТО НАЛИ... ТОВА Е И ЗА ИНТЕРПОЛ И ЗА АДМИНИ КИРО ВЪОБЩЕ АГИТКАТА ВНИМАВАЙТЕ В КАРТИНКАТА. ПРЕВОДАЧИТЕ СТЕ ЖЕРТВА ПАДНАЛИ СТОЙ ТА ГЛЕДАЙ. МЕН НЯКОЙ МЕ Е ТОПИЛ СТО НА СТО ПОНЕЖЕ Е НЯКАКВО МНОГО СТРАННО ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ДА СЕ ИЗПОВЯДВАШ С ЧУВСТВОТО ЧЕ СИ ИН В ПАНДЕЛАТА НЕ АМИ СПУСЪКА И АРИВЕДЕРЧИ. НИЩО НЕ Е ИЗМИСЛЕНО. ТО НЕ Е ЧОВЕШКО АКО РЕШАТ ПОДМОЛНО ДА ТЕ РАБОТЯТ. И АКО СА АГИТКА ЯК ОТБОР ОТ НЕКВИ КЪРТИЦИ КРИМИНАЛ И МОМЧЕНЦА И МОМИЧЕНЦА ЗА СИЧКО... ПОНЕЖЕ ТОВА СЪС СВАЛЯНЕТО НА ДИСКА СИ БЕШЕ КАТО РУТИННА ПРОВЕРКА И НЯМАШЕ АГРЕСИЯ, НЯКОЙ ТЕ НАКЛЕПАЛ ДОШЛИ ПРОВЕРИЛИ ЧАО. НО СИ БЕШЕ ЕКСТРЕМАЛНО ЩОТО ИМАШЕ И МЪРШАВ МОМЕНТ. НО ДА НЕ ГУБЯ НИШКАТА. ЗНАЧИ АЗ ПОНЕЖЕ МНОГО АНАЛИЗИРАХ КОЙ МИ ВИСИ НА ГРОЗД В МАШИНАТА НА БОНЖУРА ТО БЕШЕ ТРАФИК ЗА СВЕТОВНО НЕ АМИ ГИНЕС ДА МЕ ПРОЩАВА. АЗ БАЧКАМ И ГЛЕДАМ ДЕВЕТ ЦИФРИ ПРИ ПРОВЕРКА НА ПАКЕТИ А БАЧКАМ С ПРОФИУЪРЛД СЛАБА МАШИНА И ТВА ПЕРМАНЕНТНО... ТРАФИК... СТАРТИРАМ... ОПА ШЕСТ ЦИФРИ. МИНЕ МРЕМЕ ДЕВЕТ ЦИФРИ. МАНИ АМИ И ПРИ ОТВАРЯНЕ НА СЕТО МАЙМУНИ САТЕЛИТНИ НА КЛОНА. ПЛЮС ЕНЕЛОТА АУЙЪРЛЕС. ПРИ ТОВА ЗАНЯТИЕТО БЕШЕ НЕ ПОНЕЖЕ БАЧКАХ А РАЗПУСКАХ. И КАКТО СИ РАЗПУСКАМ ХОП МАШИНАТА СМЕНЯ ПИЛОТА И НЯКОЙ СЪРФИРА ШЕМЕТНО ВМЕСТО МЕН. ГУБИШ КОНТРОЛ НА СТАЦИОНАР, АБЕ ВЕСЕЛБА... АМА НЕ СЪВСЕМ ЩОТО БЕ НАХАКАХА В ЩАТСКИ САЙТ ПРИ ТОВА КОСМОТЕХНИКА РОБОТИ СИГУРНО ЩЕ ДА Е БИЛО ТИП НАСА ОБАЧЕ ВИДЕО БАСИ И СИ ЛИЧИ ЧЕ ТВА НА ЛАМЕРИ ИМ ТРОШИ НЕ КОМПА А БЕЗ КНТРОЛИ НАХАКАЛИ ТЕ У НЕКВИ ХАНГАРИ И ТИ НЕКВИ РОБОТЕХНИКИ ОБАЧЕ НЕ КИНЦЕ АМИ ИДЕЯТА Е ДА ТЕ ИЗМЕНТЯТ ЧЕ СА ИЗВЪНЗЕМНИ ОБАЧЕ ТЪПОТО КРЕЧЕТАЛО НАЛИ БАШ ПА Е ТЪПО... НА ЛЕТЯЩ СТАРТ НЕКВИ ПРОСТОТИИ РОБОТЕХНИКИ И ПРОСТО ОБЩО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ПОТРЕС И ОТТАМ КАТО МЕ ПОДХВАНАХА ПРЕЗ МРЕЖАТА И АРЕ КРЕМЪЛ... ВИДЕОРАЗХОДКА НО БЕЗ ТЕХНИКА А КОРИДОРИ ОБСТАНОВКИ И ЦИРКА БЕШЕ ЧЕ МИ ПОКАЗАХА НЕКВА САУНА ЯКА СПОКО БЕЗ ПОСЕТИТЕЛИ И ПОСЛЕ ДЖИТ ПАК ПРЕЗ ОКЕАНА... И ПОНЕЖЕ ТОГАВА МАЙ ИМАШЕ КРИЗА НЕКВИ КАРИБСКИ ПИРАТИ АБЕ ИМАШЕ НЕКВИ КОРАБИ ПИРАТСКИ ИСТОРИИ И ОП НЕКЪВ ЩАТСКИ УХИЛЕН ОФИЦЕР ВИДЕО ФЛОТСКИ И АЗ СЕ РАЗХОЖДАМ ПРИ НЕВКИ НАВИТА ИЛИ НЕЩО И ПИРАТИТЕ БЯХА ТАМ АМА РЕАЛНИ ПИРАТИ ОТ ТИЯ ДЕТО НАПАДАТ КОРАБИ И ГИ ТАРАШАТ... И ПОСЛЕ АРЕ ЧАО... И СПОРЕД МЕНЕ ЕЩО В КВАРТАЛА СМЪРФОЛЯ ВЛИЗАХА ОЩЕ ТОГАВА ЩОТО ЧУДЕСАТА ПРОДЪЛЖИХА... ЯВНО СА СЛАГАЛИ НЕЩА ВЪВ ПИТЕЙНАТА ВОДА ИЛИ НЕЩО ПРОВИЗИИ И БЕШЕ НЕКВА СТРАННА ИСТОРЯ - И ВМЯТАМ ТОВА БЕШЕ В НАЧАЛОТО, НЕ РАБОТЕХ ОЩЕ ПО ПРОСЛОВУТОТО БЕЛЕНЕ... ИМАШЕ ЕДНА НОЩ ТАКИВА ИЗПЪЛНЕНИЯ.... В СМИСЪЛ ЯКО ТЕХНИКА ИГРАЕ И КАТО ЗВУК И МЕ НАБУТАХА В НЕКЪВ САЙТ НЕ В РУСИЯ ТОЧНО А В НЯКОЯ ОТ АЗИАТСКИТЕ РЕПУБЛИКИ... И КАКВО СТАВА - ИМАШЕ НЕЩО КАТО НА УРЕДБАТА НЯКАКВИ РИЗНАЦИ КАТО ЗА СПЪТНИКОВА ВРЪЗКА... И САЙТА Е ЗА КОМПЮТЪРНИ ИГРИ... А ТОГАВА ИМАШЕ НЯКВА КРИЗА НЕЩО ПО РЕПУБЛИКИТЕ И ГЛЕДАМ АЗ НЯКАКВИ ИГРИ АМА КОМПЮТЪРНИ И ПОЧНАХ ИГРА ТАКА И КВО СТАВА ИМАМ СЛУШАЛКИ И МИ СЕ ВКЛЮЧВА КАТО НА УОКИТОКИ РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВАМИНА, НЕ ГИ ВИЖДАМ А МИ ТЕЧЕ НА СЛУШАЛКИ РАЗГОВОР ИНТЕРЕСЕН В АСПЕКТ НЕ КАКЪВ ДА Е СМЯТАМ ХАРД СПЕВКИ И АЗ НЕЕЯ ЩОТО ОНИЯ СИ ЛАФЯТ СЯКАШ И АЗ СЪМ ТАМ САМО ЧЕ НЕ ГИ ВИЖДАМ. ДАЖЕ БЯХ ЗАБРАВИЛА ЗА ТОВА. НО ВПЕЧАЛЕНИЕТО МИ Е ЧЕ НЯКОЙ СЕ ОПИТА ДА МЕ НАБУТА В БАНАНОВА КАША И ДА МУ СТАНА НЕЩО КАТО ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПОМАГАЧ И КОМПЮТЪРНА ПОДДРЪЖКА. ДРЪПНАХ ШАЛТЕРА И ТО Е КАТО НЯКАКВО ГАДНО ЛЕПКАВО ОМАГЬОСВАНЕ. ПРАВЯТ ТЕ НЕЩО КАТО ПРИДАТЪК НА МАШИНА И ТЕ СЕТВАТ СЯКАШ КЪМ МОЗЪКА ТИ ЗАКАЧАТ ОБРАЗНО КАЗАНО КУПЛУНГ... МАЗАЛО. И Е МНОГО ГАДНО ЗАЩОТО АКО НЕ СЕ ВЛАДЕЕШ ТИЯ ТЕ ПОЛЗВАТ КАТО БИОЛОГИЧЕН МОЗЪК. И ПОСЛЕ ВЕЧЕ НЕ МОГА ДА КАЖА ДАЛИ СЪЩАТА ВЕЧЕР ДА ТАКА СИ БЕШЕ КУПОНА ПРОДЪЛЖИ. И ТО ПАК С КОМПЮТЪРНА ИГРА. МЪРЛЯТ ТИ АЙПИТО И ИДИ СЕ ОПРАВИ. ОБАЧЕ АЗ СИ ТРАЕХ И НИКАКВИ КОМЕНТАРИ. ГРАВИТИРАШ МЕЖДУ ЗОМБИ И РАЦИОНАЛЕН СУБЕКТ. И СИ ЮЗЪР. И ЧАК СЕГА РАЗБИРАМ СМИСЪЛА НА ТИЯ РАЗХОДКИ НА ЕКСКУРЗИИ - ТОВА БАЦЕ СА БИЛИ ОФЕРТИТЕ ЗА ЛАЙФ... В СМИСЪЛ ТИ ЧЕ БАЧКАШ ЗА НАС А НИЕ ТУКА ЕКСТРИ... И ТО НЯКАК БЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ЗА БЕЛЕНЕ ЩОТО ПРИ МЕНЕ ОВОС АМИ ТО НЕ Е СЕКРЕТНО ЧАК ПЪК ТОЛКОВА... ТОЕСТ ПОДМОЛНО ТИ СЕ ВНУШАВА ВЪЛНОВО И С БРЪСНЕЩ7 ПОЛЕТ... АБЕ СЕГА МИ ИЗКРИСТАЛИЗИРА ИСКАТ ДА ТЕ КУПЯТ ЗА ТРИЦИ... ЗАЩОТО СЪМ НАЯСНО ЧЕ ТОВА Е ПОДЛО И ТЪПО. АЗ ОБАЧЕ КАТО АВАТАРЧЕТО МИ МИГАМ НА ПАРЦАЛИ И СИ ТРАЯ И ГЛЕДАМ НА ЧЕТИРИ. И МИ СЕ ИГРАЕ НОВА КОМПЮТЪРНА ИГРА... ТОВА БЕШЕ ЩАТСКИ ИЛИ ПОНЕ АНГЛОНАПРАВЕН СТИЛ САЩ САЙТ С ИГРИ АМА ПИСЪК. НЕ СЪМ ГЕЙМЪР НО Е ЯСНО НЕ ПАСА ТРЕВА. И НЯКАК ПО НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ СИТУИРАТ НЕЩАТА АЗ ВДЕНАХ НАМЕКА ЧЕ ТАЯ ИГРА НЕ Е БАШ ИГРА... А ЗАМИСЪЛ ДАЛЕЧЕН ПОКАЗАН НАЛИ КАТО ПОДГОТОВКА ЗА АЙДЕ ДРУГА НЕБРЕЖНО ПОКАЗАНА ИГРА. ОБАЧЕ СЪМ ЕДНО КОПЕЛЕ ГАДНО... УСЕЩАМ АКЦЕНТИТЕ ДОРИ НА КАДЪР И НА МИШКА ЩОТО ПУСТО ПРЕВОДАЧ... ИГРАТА БЕШЕ НЯКАКВИ ХОРА С ФЕНЕРЧЕТА ИЗСКАЧАТ ОТ КАНАЛИЗАЦИИ И РАЗНИ ПОДЗЕМНИ ДУПКИ В ПЛАНИНАТА ИЗОБЩО ИЗВИРАТ ТАКИВА БЕЗЛИЧНИ ПРОСТО ФИГУРИ НА ХОРА И С ФЕНЕРЧЕТА В РЪКА.. А ТУКА ЗАБЕЛЯЗАХ ТРЕНДА ЧЕ ХОДЯТ И СИ СВЕТКАТ И МНОГО ИГРАЯТ С ФЕНЕРЧЕТА... И ТИЯ ПОЧВАТ ДА НАХЛУВАТ В ЩАТСКИ ДОМОВЕ И ТАКА ИГРА НАЛИ БАЧЕ ЧУВСТВОТ ЗЛОВЕЩО. ДАЖЕ МИСЛЯ ЧЕ Е БИЛО ИМИТАЦИЯ НА ИГРА НА ФОНА НА НЕВИНЕН САЙТ... ЩОТО АЗ ОСЛЕ СИ НАМЕРИХ ПЪТЕКАТА ВЕЧЕ БЕЗ ДА МИ СЕ ПРЕЧКАТ СМЪРФОЛЯ И ТАЯ ИГРА Я НЯМАШЕ. ТОЕСТ СЕ ЯВИ НЯКАКЪВ ЗАМИСЪЛ ЧЕ ХОРАТА ОТ БУКВАЛНО КАНАЛИЗАЦИОННИ ТРЪБИ И ДУПКИ РАЗНИ СИНОНИМ НА ДОЛНО НИВО ИЛИ НА НОВОДОВТАСАЛИ ЧЕ ПОПИЛЕЯТ АМЕРИКА ВИЗИРАМ ЩАТИТЕ... И ТО Е КАТО СИМВОЛ НЯКАКЪВ И ОБЩА КОНСТАТАЦИЯ ПОМНЯ УПЛАШЕНИТЕ АНИМИРАНИ ДЕЦА И СЕМЕЙСТВО НЯКАКВО. ОТВАРЯТ И НАХЛУВАТ И НЕ ВИЖДАШ ЛИЦА ПРОСТО С ФЕНЕРЧЕ И НОЖ И ПРОЧЕЕ В РЪЦЕ ПОЧВАТ ДА СЕ РАЗПРАВЯТ С НАЛИ ХОРИЦА РАЗНИ ДОМАШНИ ЗАВАРЕНИ ВКЪЩИ... АЗ МИСЛЯТОВА ДА НЕ ГО ТРИЯ ТУКА АЗ ТОЛКОВА НЕЩА РАЗКАЗАХ И МИ ПРОСВЕТВА ЧЕ ТИЯ СА МИ ГЛЕДКАЛИ КОМПА НОН СТОП. ОБАЧЕ НЕЩО МНОГО ВАЖНО. НЕ САМО ОТВЪН ПРЕЗ САТЕЛИТ В АГИТКАТА БЯХА И МЕСТНИ РАЗНИ ОТ ПРОГИМНАЗИИТЕ ЯВНО ЩОТО СИ ИМАШЕ НЕЩОТО ФОЙЕРВЕРК. И СЕ ЗАПОЧНА ЕДНА БИТКА С ТЯХ. В СМИСЪЛ ОПИТИ ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПРИСЪСТВИЕ В КОМПА. ЗАВЛЯКОХ ВТОРИ КОМПЮТЪР. ЩОТО РАБОТЯ. И НА ЕДИНИЯ БАЧКАМ ПРЕВОД А НА ДРУГИЯ НАБЛЮДАВАМ РАЗНИ СМЕШНИ ДВИЖЕНИЯ И ИЗУЧАВАМ РОТИВНИКА И МИ ИДЕ ДА ГО ПРЕЧУКАМ. ВЪВ ВИРТУАЛА. КАТО ОТВАРЯМ ИНТУИТИВНО РАЗНИ ПРОЗОРЦИ, ПРОВЕРЯВАМ СИ ЦЕТО И ВОДЯ БОРБА С НЕЯСЕН ПРОТИВНИК. ПОСЛЕ СЕ ОТКАЗАХА. ИНТЕРЕСНОТО БЕШЕ ЧЕ СПОРЕД МЕН СЕ ОТКАЗАХА КОГАТО ДОЙДЕ НЕЩО ЗА ПРОСЛОВУТИЯ ПРОЕКТ. ТАКА ЧЕ АЗ С ХИЛЯДИ ВРЪТКИ СМЕНЯХ МАШИНИ, ФЛАШКИ И ТОМ ГОРЕ-ДОЛУ УДЪРЖАХ ФРОНТА. ОБАЧЕ НАЛИ БРОДЯ ИЗ ДИРА И ГЛЕДАМ ТОВА ОНОВА И ЧЕТА КАТО ПОЧИВАМ, В КВАРТИРАТА КЕФ И АЗ СИ ДЖИТКАМ И РАЗСЪЖДАВАМ НАД ОНИЯ ИСТОРИИ И СЕГА НЕ СЪМ МАШИНА ТО ТИ Е ИНТУИТИВНА ИГРАТА ЩОТО НЕЩО ТЕ Е ЗАМИСЛИЛО. ОНОВА С ИГРАТА В АЗИАТСКАТА СИ БЕШЕ НЯКВА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА МОЩ И ДЕМЕК НИЕ СМЕ ЕГАТИ ГОЛЯМАТА РАБОТА. НО АЗ ЗАДЪЛБАХ В РАЗМИСЛИ КЪМ ЩАТИТЕ И ОНАЯ ИГРА... И ПОНЕЖЕ ТАМ ИМАШЕ И РЕЛЕФ И НЯКАКВИ ПОДСКАЗКИ И АЗ НЕ ЗНАМ КАК НАБРОДИХ НА ТРИ СЪВЕТНИКО ДЕТО КАЛМАРО ФРУТО... СЕГА СЪМ В ЛИСТАТА. И ХОП ТРА ЛАЛА ПОЧНАХ ДА РАЗГЛЕЖДАМ ИНТЕРЕСНИ МЕСТА В АСПЕКТ РАЗНИ ПЛАНИНИ ИЛИ ЕВЕНТУАЛНИ ДУПКИ В СМИСЪЛ ПЕЩЕРИ. И МОМЕНТАЛНО АХА БАЦЕ - ГРАНД КАНЬОН... КАК БЕ... И ТАМ ФИЛМЧЕТА НА ПОСЕТИТЕЛИ... ТУКА ЩЕ СЕ ПОСПРА НО ТАМ ИМАШЕ УЖ СКРОМНИ ФИЛМЧЕТА ЗА ПОЛЕТИ ТУРИЗЪМ И МДА. ПРОСВЕТЛИХ СЕ ЗА НЯКОИ НЕЩА В ТОЯ АСПЕКТ И НЕ САМО. ЗА ТОВА НИТО ДУМА. ТРАЯ СИ И СЕ ПРАВЯ НА РАЗХОЖДАЩО СЕ ЛЮБИТЕЛЧЕ. ТУ ФИЛМЧЕ ТУ НЕБРЕЖНО ТАКА АБЕ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ЩОТО ВЕЧЕ СЕ ЧУВСТВАХ НЕУЮТНО ОТ РАЗНИТЕ КИНА. ЗА ЩАСТИЕ МЕ ОСТАВИХА НА МИРА ДО СЛЕДВАЩИТЕ ТЪПОТИИ КАТО ОПИТИ ДА МИ БЪРКАТ В СИВОТО ВЕЩЕСТВО И ДА МЕ РАЗПИТВАТ ЗА МОРАЛА НА НЯКОИ БАЩИ ПРИ ТОВА АДСКИ ГАДНО, ЗАЩОТО УЖ ТЕ ПИТАТ А ТИ ВМЕНЯВАТ ЧЕ ТЕ ПИТАТ НО ПОЧТИ НУЛЕВА ВЕРОЯТНОСТ ДА Е ЧАК ПЪК ЗА МОРАЛ. ТАКА ЧЕ МИ ПОБЕЛЯ КОСАТА ПРИ АНАЛИЗА. НО ОТГОВОРЪТ БЕШЕ НЕ. ОБАЧЕ КОГАТО ТЕ ПИТАТ ТИ СЕ ВМЕНЯВА, ЧЕ АКО ТИ ИЗЛЪЖЕШ КРАЙ С ТАТЕТО. ПОВЕЧЕ ОТ ГАДНО. АБЕ БОРБАТА БЕШЕ НАСИЛА ДА ТЕ НАКАРАТ ДА ИМ СТАНЕШ ИНТЕРНЕТ СЛУГА. ПРИ ТОВА НЕ ИДВА НИКО И НИЩО НЕ КАЗВА. РУТЯТ МАШИНАТА И ГАДНИ НОМЕРА. И ПОДМОЛНО. ПРИ ТОВА НЕ МИСЛЯ ЧЕ БЯХА ХОРА ОТ КООПЕРАЦИЯТА НЕ. И ПРЕЗ УМ НЕ МИ Е МИНАЛО. А ОТВЪН ИЛИ НЯКАКВИ ПО-СЕРИОЗНИ ТЕХНОЛОГИИ. И АЗ ГО УДАРИХ НА ЯК ТУРИЗЪМ, ФЛАШКИ И НИКАКВО СЪРФИРАНЕ ЗА ДА НЕ ИЗЛАГАМ НА РИСК РАБОТАТ СИ. КАТО ТОГАВА СЕ СВЕТНАХ ЗА МНОГО МОИ ЗАЩИТИ И НОМЕРА КОИТО СЕГА СЕ ВЪЗРОДИХА. АЗ МНОГО МИСЛИХ КАК ДА СЕ ОТЪРВАВАМ И ДА СЕ БРАНЯ. КАТО ОСВИРЕПЯХ СРЕЩУ ДИРА. ТАМ СЕ ИГРАШЕ МРЪСНО СРЕЩУ МЕН. ОТБОР БОТОВЕ ДА Е БИЛ АМИ ГАДОСТ СЪЩА. ГЛЕДАХ ПРОФИЛИ И ЗЯПАХ КОЙ Е ОНЛАЙН И СЕ ОПИТВАХ ДА ХВАНА ЛОГИКАТА НА СПЕКТАКЪЛА. А ДА. СЕТИХ СЕ. НАЛИ УИКИПЕДИЯТА Я ЕКСПЛОРВАХ, ПОНЕЖЕ В ДИРА ЛИНК И ТАМ ЧЕТОХ ЗА КАНЬОНА ИПРОЧЕ, АБЕ САМ ЧОВЕК В КВАРТИРА ПЛЮС ТОВА НЕ БЕШЕ РАБОТАТА НОНСТОП ИМАХ ВРЕМЕ РАЗХОДКИ БРАУЗ И НАХЪСЕНА СРЕЩУ РОЗОВАТА СОВА АЗ ОЖЕСТОЧЕНО ПРОУЧВАХ КАКВО ЛИ НЕ И ПРЕОРАВАХ ДИРА КАТО ЛУД КОН. ТАКА ЧЕ КАРТИНАТА Е ПЕЧАЛНО ТЪЖНА БРО ЕНД СИСТА... НО И ДОНЯКЪДЕ РАДОСТНА. АМИ ТО ПОЛЕ БЕЗПРЕДЕЛНО ДА ТИ БЪРКАТ В ПРОФИЛА И ДА СИ ПРАВЯТ ГОБЛЕН ДОРИ БЕЗ ДА ГО ПИПАТ. АЗ НАЛИ БЕЗПАМЕТНО ТАКА. И ПРОУЧВАМ КОЯ Е АНКА. СТИЛ. ЛОГИКИ. АБЕ ИЗДИРИХ Я СМЕНЯ НИКОВЕ КАТО РЪКАВИЦИ И АЗ КАТО КОПОЙ. СИЧКО ЛИЧНО. НО СЛЕДЯХ НЕЯ ПРЕДИМНО И ТОВА Е И КЪСМЕТ. ЩОТО ПОСЛЕ СЛЕД ВРЕМЕ КАТО МИ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРОУЧВАМ ПАК НЕЯ НАТУРАЛНО ЗАБЕЛЯЗВАХ НЕЗАБЕЛЕЖИМИ НАГЛЕД ПРОМЕНИ В ПОСТИНГ. ТОЕСТ ВДЯНАХ И ПОНЕЖЕ ТЪПО СИ ВОБРАЗЯВАХ, ЧЕ ВОДИМ БОРБА И ТЯ НЕЩО ВАСКО НАЛИ И ТЪРСЕХ КОМПРОМАТИ ДА ГО ОТЪРВА ПОНЕ ОТ ТОВА ЧУДО... ЗАЩОТО МНОГО АМА МНОГО НЕ РЕВНОСТ. ОПАСНОСТ ЗА НЕГО. ЧЕСТНО КАЗАНО МЕ БЕШЕ ШУБЕ И ТЪПОТО Е НО СИ Е ФАКТ ТЯ ДА НЕ ГО ЗАРАЗИ СЪС СПИН ИЛИ НЕЩО ДРУГО И УСЕЩАНЕТО МИ БЕШЕ, ЧЕ ГО Е УПОТРЕБИЛА ЗА ДА МИ СЕ МЕСИ В КОМПА. ЕДНО НА РЪКА ЧЕ В ПЕРНИК КАТО СТАНАХ КРЕЧЕТАЛО77 СЛЕД ИМА НЯМА ВРЕМЕ НЕ МОГА ДА СИ ВЛЯЗА В ПРОФИЛА... И КАКВО ДА ВИДЯ? В ПРОФИЛА МИ СЕ НАМЪРДАЛО НЕЩОТО С НИК JALE КОЕТО СТАНА МОЕТО ПРОКЛЯТИЕ. МЕЖДУ ДРУГОТО АЗ РАБОТЕХ В ПЕРНИК И ЗА ПРОЕКТА СЪЧЕТАНО С ДРУГИ РАБОТИ. И ТОВА ПЛЮС НЕЙНИТЕ КРИСТАЛНО ЯСНИ НАМЕЦИ МЕ НАЗЛОБИ СТРАШНО. АЗ Я ХВАНАХ И СЕ ЗАИНТЕРЕСУВАХ ОТ НЕЯ ПОКРАЙ ТЕМА В КОЯТО ТЯ БЕШЕ ИЗТЪПАНИЛА НЕЩО КОЕТО МЕ ПОДСЕТИ ЗА НАШИЯ С ЛЕЙЗИ ЖИВОТ. И КАТО Я ЗАЧЕТОХ НАПРАВО СВИТКИ НЕ АМИ ЗЛОБА ТИХА МЕ ЗАТРЕСЕ ОТ НЕЙНИТЕ НАМЕЦИ И ИНСИНУАЦИИ. КЪДЕТО МОЖЕШЕ МИ ЗАБИВАШЕ НОЖА В СЪРЦЕТО. И АЗ СТАНАХ КРЕЧЕТАЛОТО ХРЪТКА. ТАКА ЧЕ КИСНЕХ В ДИРА И ПРОУЧВАХ БЛАГОДАТНАТА ПРОФИЛА ОСНОВНО. ЕРГО СМЯТАМ ЧЕ ТЯ ИЛИ Е ТО ЯЛЕ ИЛИ НЕГО ГО СВЪРЗВАМ С ДЖУДЖЕТО ДЕТО РОМАНСА. В ИНТЕРНЕТ. ЗАРЕЖИ РИЪЛА. ТОЯ БЕШЕ ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ В ИНТЕРНЕТ И МИ СЕ ЛЕПЕШЕ. И МИ ПРАЧЕШЕ. ИЛИ АЗ МУ ПРЕЧЕХ. ЩОТО ГО ИЗДИРВАХ ИЛИ НЕЯ Я ИЗДИРВАХ И В ПОЧИВКИТЕ ОЖЕСТОЧЕНО ПРАВИХ ПРОФИЛИ И АНАЛИЗИРАХ И МИСЛЕХ КАКВО СТАВА С ЛЕЙЗИ. ТАЯ ИМА НЕ ЗНАМ КОЛКО ПРОФИЛИРАНИЯ... И НА НЕЯ ДИРА ДЪЛЖИ ТОВА ЧЕ СТАНАХ ЕБАТИ ПОЗНАВЧА НА ЛОГИКИ РАЗНИ, МАНИ, ПОНЕЖЕ СЕ ВИХРЕШЕ ПОРАЗГЛЕДАХ В ПО ШИРОК ПЕРИМЕТЪР... ЗАСЕГА ПАУЗА, УМИРАМ ЗА СЪН И СЕ ХИЛЯ КАТО СЕ СЕТЯ КАКВИ ТАБЛИЦИ И ПРАВЕХ И В ДВЕ РЕДИЦИ ДАВАЙ. НИКТЕЯ, ИЗА БЕЛЯТА, ИЗАБЕЛА, ПОСЛЕ ХВАЩАМ НИШКАТА И АХА.. ТОВА Е ТЯ. АБЕ НАВЪРТЯХ И АЗ НЕ ЗНАМ КОЛКО... ПАДАШЕ УСИЛЕН ТРУД... ДАЖЕ И ВАДЕХ ТЪПИ ТЕМИ И ПОНЕЖЕ ТЯ НЕ СПОДЕЛЯ КАКВО СТАВА С БИВШЕТО СИ ТРОШИХ ГЛАВАТА ПРЕДСТАВИ СИ КАКВО ЛИ СТАВА С НЕГО И НАПРАВО СТАНАХ ПОЗНАВАЧ И ЕКСПЕРТ И ЗАЩИТИХ ДОКТОРСКА НА ТЕМА АННА ВЕЛИКА РОЗОВАТА СОВА СЛАДКОТО АНЧЕ И ТАКА НАТАТАКА. ТАКА ЧЕ ТЕ В ПРИСТЪП НА ТЪПОТА ПОЧНАХА ДА ЧИСТЯТ ПРОФИЛЧЕТО Й. МАНИ, ОЩЕ ПРЕЗ 2007 АЗ Я ИЗЧЕТОХ ОТ НАЧАЛОТО НА 2007 И БЯХ ГОТОВА ДА Я ПОПИЛЕЯ КУЧКАТА ДОЛНА ЩОТО ТЯ ЗА ТРИМА ЛИ РЕВА ЕДНО СЛЕД ДРУГО... АБЕ РЕВА. И ТОЙ СЕ НАТРЕСЕ НА ЕГАТИ КАРТИНАТА... ПОЧИВКА. СПОМЕНИ НАПИРАТ... ЕРГО МИСЪЛТА ВИ Е ЧЕ СЛАДУРКАТА БЕШЕ ИМАЛА ШЕМЕТНА ВРЪЗКА СЪС СЪРБИН И РОНЕШЕ СЪЛЗИ БАЯ ТАКА И ВЪОБЩЕ ЗНАЕШЕ СРЪБСКИ И НЕ Й БЕШЕ ЧУЖДА ТАЯ СТРАНА ВЪОБЩЕ... ТАКА ЧЕ АНИЧКА ДА СИ ЗНАЕШ РОЗОВА ПАНТЕРКЕ... ИЗТРИ СЕ ДОСТА НО ТВОЯТА ИЗГОРА И ЗАЛИТАНЕ КЪМ СЪСЕДКАТА КРЕЧЕТАЛОТО ЗАПОМНИ И ТОВА БЕШЕ ДООФОРМЯНЕТО НА ЧЕРНАТА ТОЧКА... В ПОСОКА НАЛИ МОЩНОТО РАМО НА АВАТАРА ДЕТО ВЪРЗАН С ПОСТЕРА МОЯ... ЕРГО СТАНА МНОГО ЗАСУКАНА ИСТОРИЯТА. И МНОГОПОСОЧНА. ТИ МАНИ... ТЯ НАЛИ ВЪОБЩЕ ТАМ КАТО ЦЯЛО НА ТАЯ СТРАНА БЕШЕ МНОГО ТАКА ЯВНО СВЕТНАТА, ПЛЮС ЧЕ ЕЗ Я ИЗКЪЛВАХ ОТКОГА ВЪРШЕЕ ТУКА НЕУМОРНО ... ТО БАСИ Е МАТА ХАРИ НА БАЛКАНИТЕ И НАЛИ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ В СМИСЪЛ НАВСЯКЪДЕ ЧАС НЕДОМЛЪВКИ ДУМИЧКИ ПОКАЗВАЩИ ПОЗНАВАНЕ НА ЖАРГОН.. НО ПОНЕЖЕ АЗ СЕГА СИ ПРОМЕНИХ КОНЦЕПЦЯТА ТОВА НЕ МЕ ВЪЛНУВА ЛОШОТО Е ДРУГО ТАМ И СЯ ЦЕ И НАМЕРИМ ПРОФИЛЧЕ И ГОВА В ПРОФИЛЧЕТО ЩЕ ДООФОРМИ ЕДНА ПРОТИВНА НА ВСЕКИ КАРТИНКА... РАЗНИ БЕБЕТА В РЪАТА Й ПИЕЩИ БИРА... И ПРОЧЕЕ В СТИЛ СЕКТА СНИМКИ НАЛИ... ТАКА ЧЕ АЗ МОЖЕ ДА БЯХ ПРИСТРАСТНА НО МНОГО ИНТЕРЕСНАЯ ДЕВОЧКА. КАТО ДОПЪЛНЯ ЧЕ ТЯ СЪЗДАВАШЕ ВИДИМОСТ, ЧЕ МЕ ОСВЕТЛЯВА В ЛЮБОВ ЗА ТЕХНИТЕ РАЙСКИ ЖИТИЯ С БИВШИЯ МДА. АБЕ КАКТО НЯКОИ СА ГОНИЛИ СЪР ЛАДЕН ТЯ БЕШЕ МОЯТО ОБСЕСИЯ. ТАКА ДА СЕ КАЖЕ... И СЪБЕСЕДНИЦИТЕ Й СЕ ЧУВСТВАХА МНОГО ОБГРИЖЕНИ ОТ МЕН. И НЕ ИМ БЕШЕ ПРИЯТНО. БАЯ ОПИТИ ЗА ХАК. АМИ НА ТАЯ БЛАГОПОЛУЧНА НОТА ДА СЕ ОПИТАМ ДА Я ОТКРИЯ ТАЯ НИМФО В ПО-РАНЕН ПЕРИОД И ДА ПУСНА ЕДИН ФАМОЗЕН КРЕЧЕТАЛО РАЗГОВОР С НЕЯ СЪС СКРИТИ И ТОЧНИ УДАРИ ПО РУСАТА ТЪПА КУХА ЛЕЙКА...ВЕРБАЛНИ.


КРЕЧИ77
17 март 2015
15:18:07
ТРЯБВА ДА ПИЙНА КАФЕ ЩОТО ИМАМ НЯКОИ МАКАР И ДРЕБНИ ПРОЗРЕНИЯ. НО НЕКА ГИ НАРЕКА ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ. РУСКАТА АГИТКА НАРЕЧЕНА ИНЕТ ОБЩЕСТВО ЗА МЕН УМРЯ И СЪР МЕДВЕДЕВ ДА МЕ ПРОЩАВА АМА НЕ Е СЕРИОЗНО ДА ГИ БРОИ ЗА ХОРА ФАКТОР. БОКЛУЦИ МОЩНИ. РИНАХА МИ КОМПА. КЕФЯТ СЕ НА ЯК ПЛЯВА И НЕТА ИМ Е БОКЛУК И ЯВНО МНОГО ГИ ТРЕСЕ МАНИЯ ЧЕ ТОВА ТЪПО ПРЕДАВАНЕ ДАВАЙ ПОЖЕНИМСЯ Е ГОЛЯМАТА РАБОТА. А ТО Е ПРОСТО ЧАСТ ОТ ПОДМОЛНИЯ ПРОЕКТ. МНОГО УДОБНА ЧАСТ. И НЕКА СИ ВЪОБРАЗЯВАТ НО НА НЕСЪЗНАВАНО НИВО ТЕ ОНЛАЙН С ТАЯ ПАУЪР МОГАТ ДА СИ ОРГАНИЗИРАТ МАСОВКА И СЦЕНАРИЙ И АКО ТИ СИ ЮЗЪР И ТИ НЕ КЕФИШ ДРУГ ЮЗЪР ДЕТО ТЕ СА ФЕНЧЕТА ИЛИ НЯКОЯ СКУБЛА ИМ Е НА СЪРЦЕ ИЛИ АКО В ПОДОБНО ПРЕДАВАНЕ НЯКОЙ ДРЪПНЕ КОНЦИТЕ ИЛИ ГИ ДЪРПА... ТЕ СИ ТЕ ОБСЪЖДАТ НА МЕТА ЕЗИК АКО ЩЕ ДА СИ РИМСКИЯ ПАПА... ТЕ СА С МНОГО ВИСОК НИВО НА МАЙСТОРСТВО НО АКО ЩЕТЕ МИ ВЯРВАЙТЕ КОГАТО СЕ ВИХРЕХ ЯКО БЯХ ИМ В ПРИТЧИТЕ И АЗ И ТОВА МИ БЕШЕ КАМБАНКАТА ЗА НАГЛАСАТА НА РУСКИТЕ ЮЗЪРИ КОИТО МИ ПАДНАХА В ОЧИТЕ С ТОВА НЕГЛИЖИРАНЕ НА МОЯ ПРЕЗИДЕНТ... ТРЕСЕ ГИ НЯКАКВА МАСОНЩИНА И ВЪОБЩЕ МАНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕ ОБЧЕ БЕЗ МАЙТАП ХАКНАХ ГАДНО ХРОМА И ОГЛЕДАЛНИЯ САЙТ Е ДАЛ ПО ЛИНКОВЕ ФИРА... АЗ ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ ГИ НАПРАВИХ НА ТАРТАЛЕТКИ... ХАКВАХ ПРЕЗ ТРИ МАШИНИ СЪС ЗАШИВАНЕ И БЕЗ НИКАКВИ ПРАВИЛА ПО НАЙ-МРЪСНИЯ НАЧИН ЩОТО ВИДЯХ КАКВОТО ВИДЯХ... И МОЖЕ И ТОВА ДА Е ПРИЧИНАТА ЗА МОИТЕ ПАТИЛА... МНОГО ПРИЧИНИ АЗ НЕ СЪМ С ПАУЪР И ИНСТРУМЕНТИ НО ПЪК ИГРАХ ВА БАНК... ТОТАЛНО И НЕ СМЯТАМ ДА ГИ ОСТАВЯ ДА СЕ КЕФЯТ НА ОВЧЕДУШИЕ. РАЗНИ СЕКТИ ЗДРАВО СЕ ВИХРЯТ ИЗ РАША... ТЕ МЪТЯТ ВОДАТА И АКО НЕ СЕ ПРЕКРАТИ ТАЯ МЕДИЙНА ИСТЕРИЯ И У НАС... АМИ ТО ИМАШЕ ЛАФ ЧЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ БИЛИ ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ... ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКОТО ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ СЪЩО Е ЛУДНАЛО... НЕДООЦЕНЕНИ... СПОРЕД ТЯХ...И АНАРХИЯТА ПРОСТО ЗАЕДНО С ДРЕБНИТЕ ПОМАГАЧИ НАПРАВО РАЗКАЗВА ИГРАТА НА СВЕТА.


КРЕЧИ77
17 март 2015
14:57:35
МАЛКО ОТПЛЕСВАНЕ В НАЧАЛОТО НО ПОЯСНЯВАМ НЯКОЙ МНОГО ДЪРЖЕШЕ ДА МЕ ЛИШИ ОТ РУСКО ГРАЖДАНСТВО И ДА МЕ ЛИШИ ОТ ДЪРЖАВНА ЗАКРИЛА. И КАКТО И ДА ГО МИСЛЯ ТОВА Е НОВОДОШЛАТА И СТАРАТА АГИТКА НА РУСКИТЕ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ И НЕ САМО. УКРАИНЦИТЕ И ТЕ НЕЩО ДОСТА ВКЛЮЧЕНИ ПОНЕЖЕ... А ДА, И МОЛДОВЦИТЕ ЗАЩОТО ИМАХ ИСТОРИЯ С ПРЕДИШНАТА ЛИЧНА КАРТА... ИМА И ПОЛИЦЕЙСК МОМЕНТИ НЕЩО ТВЪРДЕ НЕДОКАЗУЕМО И НЕ ЖЕЛАЯ. НЕ ИСКАМ НИКАКВО РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШЪН НЕКА СА СПОКОЙНИ НО ГИ ЗАЧЕРКНАХ ОТ ЖИВОТА СИ ОСВЕН МАЛКИЯ СИН. ЗАМЕСЕНИ СА ПРЕВОДАЧИ АБЕ КОЙ ЛИ НЕ... АПРОПО САШО ВЕЛЕВ СЪЩО НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ ОТ ДИР.БГ. НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ НАМЕРЕНИЯ ДА ЗАМЕСТВАМ СЛУЖБИ И ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИ ОРГАНИ. НО ТАКА ТИ ГО ПРАВЯТ ЧЕ Е НЕДОКАЗУЕМО. ЗАЩО ЛИ? АМИ ЗАЩОТО СИ ТЕ РАБОТТ КАТО КУРСОВ ПРОЕКТ. ТЕ СА ГРУПА. И СИ СВЕТКАТ И РЕДЯХ ЗАДРУЖНО ПЪЗЕЛА. И ЗАТОВА ОСЛАНЯНЕ САМО НА СЕБЕ СИ ВЯРА С ГОЛЕМИ РЕЗЕРВИ И ПРОСТО ДЕ Е НАПОЛОВИНА- НЕ ЦЯЛАТА. МНОГО Е ПОДЛО И ПОДМОЛНО. КАКВО ОЩЕ МИ ЛИПСВА? МНОГО ДОКУМЕНТИ. ТОЕСТ ДИПЛОМАТА Е МОЕТО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА САМОЛИЧНОСТ. ТОВА ЗА СИМЕОНОВО И СИВИЯ МЕРЦ И ЧОВЕКА НА ЗАДНИЯ МЕРЦ Е ТОЧНО ТАКА. ДЪРЖАТ ТЕ ОБАЧЕ ЧРЕЗ МРЕЖАТА. МРЕЖАТА Е ГОЛЯМО УДОБСТВО И КОМУНИКАЦИЯ ЗА ТЕХНИТЕ ТАКА НАРЕЧЕНИ ФЛАШМОБИНГ АКЦИИ. ОХ, ПРАВЯ ГРЕШКИ И ЩЕ ПОСПЯ. НО АЗ ИНАЧЕ МАЙ НАЙ ПОСЛЕ НАМЕРИХ СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ И НЕ САМО НО НАМЕРИХ МНОГО ПРИЯТЕЛИ И НЕ МИ Е САМОТНО. МНОГО МЕ РАЗСТРОИ ИСТОРИЯТА ЗА ЛУДАТА МИ БАБА. И МЕ ИЗКАРА ОТ РАВНОВЕСИЕ МАЛКО ОСЪЗНАВАНЕТО НА ПОДЛОСТТА С БОЛЕСТИТЕ НИ С БРАТ МИ И С ЛУДНИЦИТЕ МИ. ВКАРВАЛИ СА МЕ КВАЛИФИЦИРАНО ТОВА Е ФАКТ. ФАКТ Е И ТОВА, ЧЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТИЯ КУРСОВЕ ТАКА ДА СЕ КАЖЕ ОЦЕЛЯХ. ИСТИНАТА Е ЧЕ СТАНАХ С ТИЯ ИСТОРИИ НЕЩО КАТО ФРИЛАНСЪР 007. И НАЛИ НА ШЕГА СЕ КРЪСТИХ ПРОФАЙЛЪР. АМИ НЯКАКВА СТРАННА ИСТОРИЯ Е ТОВА. ОБАЧЕ НЕ ДА ТОПИШ КОНКРЕТНО. ТОВА Е ТЪПОТА. НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА СИ СИГУРЕН В НИЩО. ПРОФАЙЛЪР ЗА СЕБЕ СИ НАЙ-ВЕЧЕ И 007 ЗА СЕБЕ СИ. И Е ИСТИНА ЧЕ СЪР ЗИКУЛОВ КНИГАТА ПРЕВОДИТЕ НА СЕРИОЗНИ НЕЩА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И МНОГОТО РАБОТА ПРОСТО ТИ ДАВАТ ПРЕДИМСТВАТА ДА СТАНЕШ НЕЩОТО ЗА СЕБЕ СИ И ПРОСТО МИ Е СТРАННО КАК СЕ СПРАВИХ. ЧУВСТВОТО Е ЧЕ ИГРАЕШ СРЕЩУ НЕВИДИМ ИГРАЧ СЪСТОЯЩ СЕ ОТ БЕЗЧЕТ БРЪНКИ КОИТО СА ИГРАЧИ. ДАЖЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ВИРТУАЛА... ТЕ ТИ НАДПИСВАТ СИСТЕМНО СМЕТКИ, ТЕ ТЕ СЪСИПВАТ НА НЯКАКВИ БИТОВИ НИВА И ТЕ РИНАТ ФИНАНСОВО И ТЕ МРАЗЯТ И ТЕ СЪСИПВАТ ПЛАНОМЕРНО И БЕЗОГЛЕДНО. МАЙСТОРИТЕ НА СЛУЧАЙНОСТИТЕ. ЗА ЖАЛОСТ ИМАТ ЛОСТОВЕТЕ. АДМИНИСТРАЦИЯТА Е ХИДРА. ТЯ Е МНОГО ОПАСНА ХИДРА И ЕДИН ДОСТАВЧИК НА ПРИЗОВКИ ДА РЕЧЕМ МОЖЕ ДА Е БРЪНКА, ИЛИ СЕКРЕТАРКА ФОТОКОПИРАЛА ПИСМОТО. НА ПРОКУРОРА. ИЛИ ПРОДАВАЧКА НА МЯСТО КЪДЕТО НЕ СИ СТЪПВАЛ НО ОМРАЗНИЦАТА ТИ ИМА ТАМ ТОПЛА ВРЪЗКА И СА БИЛИ ЗАЕДНО И СА ТЕ ВИДЕЛИ. НАЛИ СЕ СЕЩАТЕ ЗА РАЗКАЗА В КЛУБА ЗА АВТОБУСНОТО МИ ВРЪЩАНЕ ОТ ПЕРНИК ДЕТО ШОФЬОРА КАРАШЕ СПЕЙКИ. ИСТИНА Е. ТОЙ СПА НА ВОЛАНА ПИЧА. И МИНА И ЗАВОИТЕ. НО ТАМ НА АВТОГАРАТА Е ПИЛ КАФЕ И ТАМ СЕ БАЛТАВЯТ НЯКАКВИ ЛИЧНОСТИ. МАЛКО ПРИСПИВАТЕЛНО В КАФЕТО. ТОЙ БЕШЕ ПЪЛНИЧЪК. ЖЕГА. И ЕТО. ЕЙ ТАКИВА НЕЩА. СЛОЖНО Е. МИЛИОНИ ВАРИАНТИ ДА ТЕ ПРЕЦАКАТ. ДРУГОТО Е МРЕЖАТА. МЕЙЛА. АЗ ИМАМ ЖЕСТОК СТРЕС ОТ МЕЙЛА СИ. АМИ ТЕ НАГЛО ТРИЕХА. ПИСМА ДО ИНТЕРПОЛ. ВСИЧКО. КОМПЮТЪРЪТ МИ БЕШЕ АТАКУВАН СИСТЕМНО ОСОБЕН И НЕ САМО ПРЕДИ ТАЯ ГРАНДЕ ИСТОРИЯ. ПРЕДСТАВИ СИ В СИМЕОНОВО НАМИРАМ В КОМПЮТЪРА МИ ПРЕВОД ЧАСТ ОТ ПРЕВОД НА КНИГАТА НА СЪР ЗИКУЛОВ. ПРИ ТОВА С МНОГОЗНАЧИТЕЛНО ОЦВЕТЕН В СИНЬО ТЕКСТ. В СИМЕОНОВО МЕ СЪСИПВАХА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ МОДИФИЦИРАХА САМИЯ ПИДИЕФ НА БГ-УСА ИНВЕСТИЦИОННАТА БАНКА. ПРИ ТОВА НАЙ-МРЪСНОТО Е, ЧЕ ТИ ПРАВЯТ МИЗЕРИЯТА И ТОПЯТ НЯКОЙ, КОМУТО ВЯРВАШ. ЗАТОВА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА Е МНОГ ТОЧЕН В ПРЕЦЕНКИТЕ. НАПРИМЕР ЗА 007 ГРЕШКАТА ДА НАРИНЕ В СЕБЕ СИ НА БРО Е КРАШ ЯСНО КАКЪВ. А НЯКОЯ КЪРТИЦА НАГЛАСИЛА КАТО ШВЕЙЦАРСКИ ЧАСОВНИК ТОПЕНЕТО. АЗ МУ ВИКАМ НА ТОВА СЪСЕДСКИ ИЛИ ДОРИ СЕМЕЕН ТЕРОРИЗЪМ. КОЛКОТО И ДА Е ГАДНО И ТОВА СТАВА. НЕ ГОВОРЯ ЗА МОИТЕ НО СРЕЩА ГИ УГРИЖЕН СЪВЕТ И ТЕ МЕ ЛУДВАТ СТАВАТ МУ МАША А ТОЙ ЧАКА ШОУТО ЕТО ГО ЛУДОТО КРЕЧЕТАЛО. ПЕРФЕКТНО ТОПЕНЕ С ПОЧТИ НУЛА ОТГОВОРНОСТ. ПЕРФЕКТНО СЕТВАНЕ БЕЗ ДА СЕ УСЕТИШ КАКВО И ЩО ЗАЩОТО СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК. ПОМИСЛЕТЕ СИ НАД ДУМАТА МЕДИИ. ПОСРЕДНИК. МРЪСНИКА В СЯНКА. ЗАТОВА ХЕМ СЕТИВАТА СА ОКЕЙ, ХЕМ СИ В ЗАТВОРЕН КРЪГ И ЖИВОТА ТИ ПОНЯКОГА ЗАВИСИ ОТ ЕДИНСТВЕНОТО ВЯРНО РЕШЕНИЕ. АЗ НЯМАХ ДРУГ ВАРИАНТ КАКТО И ДА ГО МИСЛЯ. ПОНЕЖЕ НЕ СЪМ САМО С ОПИТА ОТ СИМЕОНОВО. МРЪСНИЦИТЕ ТЕ МРАЗЯТ БИЛО ЗАЩОТО ТЕХЕН НЕНАВИЖДА ТВОЙ БЛИЗЪК, БИЛО ТО ЗАЩОТО ТИ ЗАВИЖДА И ТАКА НАТАТЪК. СМЯТАМ ЧЕ НАЙЛОШОТО МИНА НО УЖАСЪТ БЕШЕ ВСЕ ПАК ГОЛЯМ. ОСВЕН ТОВА ПОНЕЖЕ МЕ БРОЯХА ЗА ЛУДО И БЕЗПАМЕТНО ЛИЦЕ И Е ЛЕСНО ДА СИ МИШЕНА. АБЕ ОСТАВИ ТОА Е ЛУДО И КРАЙ. ЗАСЕГА СПИРАМ И ФАЙЛА ДА ЗНАЕ ЧЕ АКО ЗАКЪСАМ СТИГА РЕШИЛ ЩЕ МУ ДАМ СТАЯТА СИ ПОД НАЕМ И ВЪОБЩЕ МЕ РАЗМАЗАХТЕ С ОНОВА ПАРЧЕ БРОС. ГОЛЯМА КЛУБНА ПОДКРЕПА. НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ПОЧУВСТВАХ НЕ ОТХВЪРЛЕН НО СЕ БОРИХ С МНОГО ГНУСНА НАПАСТ И НЕ МИ БЕШЕ ДО РАЗЗЛОБВАНЕ. ЗЛОБИХ СЕ ЯКО. СКАЧАХА СИЛОВО. В СМИСЪЛ ТИ НЕ ПОЗНАШ НИКОГО И НЯКАКВА ПРОЛЕТАРСКА БАБИЧКА ТИ СКОЧИ ДА ТЕ ПРОВОКИРА ЩОТО ЗНАЯТ ЧЕ СИ ЛЕЖАЛ ЕСНАФИТЕ В ЛУДНИЦА И СЕ ПРОБВАТ. АМИ НАКРАТКО ТОВА. КАКВОТО ПИСАХ Е ИСТИНА. НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪМ СУПЕР 007 НО АЗ СЪМ НА ТЯХНАТА СТРАНА И ГОТИНИТЕ МУТРИ СА МИ БРО. В СИМЕОНОВО ЯКО РАМО ОТ ТЯХ ПЪК И ТУК. АЗ СЪМ ЛИЦЕ ИЗРАСНАЛО С ИДЕАЛИТЕ НА САЩ ДЕМОКРАЦИЯТА И МАЙ НАЙ МИ ПАСВА АМЕРИКАНСКАТА ЖИЛКА. АЙ ЕМ БОРН ФРИЙЙ. КАКВОТО И ДА ОЗНАЧАВА ТОВА. ВАЖНОТО Е ЧЕ СПЕКТАКЪЛА ВЪДВОРЯВАНЕ НЕ СЕ СЪСТОЯ, А ИМАШЕ ДОЛНОПРОБНИ МОЩНИ ОПИТИ. НА БИТОВО НИВО. ЧРЕЗ БЛИЗКИ. ЛУДВАТ ГИ ЕСНАФИ. СВЕТЯ ЛИ НА МАЙКА МИ? МОГА ЛИ ДА ОПАЗЯ ХРАНАТА НА МОИТЕ ХОРА ОТ ЛЕКИ ДОЗИ МЕДИКАМЕНТИ ИЛИ ДОЛНИ СЛУХОВЕ, НАМЕЦИ, ОТРОВНИ ВЪПРОСИ ИЛИ НЕЩА Т СОРТ АБЕ ВИДЯХ КРЕЧЕТАЛОТО И ТО МАЙ НЕАДЕКВАТНО ПИЕ ЛИ СИ ХАПОВЕТЕ. А ПО СЪЩЕСТВО ЗА СПОМЕНАТИТЕ ГАЛИМАЦИИ- МОЖЕ НЯКОЙ ДА ИСКА ДА НАТОПИ РУСКО ПОСОЛСТВО, КРАДЕ СЕ, НОСИ СЕ ОТ МАЙНАТА СИ ПАСПОРТ МЕНТЕ. МНОГО ПОДЛА ИЗРАБОТКА. МНОГО. ПРИ ТОВА НАЗАД В ГОДИНИТЕ Е БИЛО ВСЕ СЪЩОТО...


КРЕЧИ77
17 март 2015
14:09:52
ЗНАЧИ И РАШЕДА НЕ Е ВИНОВНА СПОРЕД МЕН, НАПРОТИВ БЛАГОДАРНОСТИ. КАКТО И КОЛЕГИТЕ, С КОИТО РАБОТИХ НЯМАТ ПРОБЛЕМАЦИИ. МИНАХ И ОБЯСНИХ ОСВЕН ТОВА ПИСМА И ДАНС, ФБР, ВСИЧКО Е ТОЧНО. ИМЕННО ЗАТОВА ДОБРЕ ЧЕ СТАНА СВЕТОВЕН СКАНДАЛ. КАТЕГОРИЧНО СЪМ ФЕН НА СЪР ПУТИН И НА ЖИРИНОВСКИ И НА ХОРА, КОИТО УВАЖАВАМ, И КОГОТО ХАРЕСАХ В БЛОГА И С НЪТ МАЛКО ПРЕКАЛИХ НО ИСТИНАТА СИ Е ТОЧНО ТАКАВА И КИРО ЗНАЕ ТЕМАТА ЗА ШИЗОИДИТЕ НО КАКТО И ДА Е. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА БЕСНИТЕ ПРОФИЛИ, ОБАЧЕ СИ СЛОЖЕТЕ ГОЛЯМА ОБЕЦА НА УХОТО. ИНТЕРНЕТ ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ РАЗГРАДЕН ДВОР. УИКИПЕДИЯТА Е БЛАТО ЖЕСТОКО. И Е СВЕТОВЕН УЖ ПРОЕКТ. ЧАСТ ОТ ЦЯЛОСТЕН ПРОЕКТ ДА НИ ОБЕЗЛИЧАВАТ И ДА НИ ПРАВЯТ ОВЦЕ. НО ПАСАРАН. КРЕЧЕТАЛОТО СИ Е НА ГОДИНИТЕ НА КОИТО Е И ИМА ИНТЕРЕСНО СЕМЕЙСТВО, КОЕТО Е БИЛО СЕТ ТАКА ДА СЕ КАЖЕ В НЕЩОТО, КОЕТО ТЕ ТЪПО И УПОРИТО НАРИЧАТ Р-ЕВОЛЮЦИЯ. ИМА НЯКАКВА КАСТА ПОДМОЛНА И АЗ Я НАРИЧАМ ЖРЕЦИ, АМА НЕ Е ТОЧНО. ТОЧНАТА ДУМА Е МРЪСНИЦИ И ИЗПОЛЗВАЧИ МАЗНИ И УСМИХНАТИ, ДА КАЖЕМ ПАРОДИЯ НА ХРИСТИЯНИТЕ, ПАРОДИЯ И ТА ПАРОДИЯ НИ ТОПИ И НИ ОРГАНИЗИРА ЖИВОТА ПО ЖЕЛАНИЯ ОТ ТЯХ СЦЕНАРИЙ. ИЗЖИВЯВАТ СЕ КАТО ГОСПОДАРИ НА СЪДБАТА. И ЗА ОРДА. ДА БЕШЕ ЕДИН, ЧУДЕСНО. АЗ ГИ НАРИЧАМ КАСТАТА НА ПРЕДАТЕЛИТЕ. НА ВСИЧКИ НИВА И ВЪВ ВСИЧКИ СЛОЕВЕ. ТОВА СА СМЪРФОЛЯТА ОБРАЗНО КАЗАНО, КОИТО С УСМИВКА ТИ ЗАБИВАТ НОЖА В ГЪРБА. И ИЗОБЩО НЕ СТАВА ДУМА ЗА АГЕНТИ ИЛИ НЕ. ТЕ СА СИ ТАЙНО ОБЩЕСТВО. И СПОРЕД МЕН СИ ИМАТ ПОДКАСТИ И ЖЕЛЯЗНА ИЕРАРХИЯ. НАЙ-РАЗБИРАЕМИЯ ПРИМЕР СА ДЪНОВИСТИТЕ, В ТЕХНИЯ ОБАЧЕ ПОДЧЕРТАВАМ ЛЪЖОВЕН АСПЕКТ - ЗАЩОТО ИМА РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ В НЕЩО НАЛИ ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА... НО ТОВА СА ИНТРИГАНТИТЕ И ЛЪЖЕПРОРОЦИТЕ ДА РЕЧЕМ. ХОРАТА, КОИТО ПРЕДСКАЗВАТ ИЛИ ТИ НАГЛАСЯВАТ ЖИВОТА ТАКА КАКТО ТЕ ЖЕЛАЯТ И ИГРАЯТ С ШАХ КЪДЕТО ФИГУРКИ СМЕ НИЕ ХОРАТА НОРМАЛНИТЕ ПОЧТЕНИ ХОРА. Е ДА ОБАЧЕ? ПОДМОЛНИТЕ МРЪСНИЦИ НЕ ПРОЩАВАТ. ДА СЕ ЗНАЕ ЧЕ ТОЧНО ХРИСИМИТЕ И ТАК НАЙ НЕЗАБЕЛЕЖИМИТЕ СА ВЪТРЕ ЗДРАВО. ИМАТ СИ И ОРГАНИЗАЦИИ. НЕ, ЗА МЕН ТЕ СА ВНЕДРЕНИ НАВСЯКЪДЕ ЛИЦА. ПАРАДОКСЪТ ЗА МЕН Е ЧЕ У НАС ТОВА Е АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ВСИЧКИ НИВА - ПОВТАРЯМ, НЕ ОБОБЩАВАМ, ПРОСТО РАЗСЪЖДАВАМ. ПРОСТО ТОВА СА СИВИТЕ ХОРА ОБИКНОВЕНО. НЯКАК СИВИ И БЕЗЛИЧНИ,БЕЗЖИЗНЕНИ, НЯКАК ИЗМИСЛЕНИ ХОРА... ТА МИСЪЛТА МИ БЕШЕ, ЧЕ В МОЯ СЛУЧАЙ СРЕЩУ МЕН ИГРАХА КАТО ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ ЗАЩОТО ВИНАГИ ИМА ХОРА ЗАД КАДЪР - ТАКИВА ИГРАЧИ КАТО ЛИЦА С ВРЪЗКИ ИЛИ РАБОТЕЩИ В ОБЩИНАТА, В ПОЩАТА, АБЕ КАК ТАКА ПАРИТЕ ВНЕЗАПНО НА 17, ИНАЧЕ ПОНЕ ДО 18... РАЗНИ ТЪПИ СЛУЧАЙНОСТИ... СПОРЕД МЕН И В СИМЕОНОВО Е ИМАЛ БЕЗКРАЙНО МНОГО ТАКИВА ПОТАЙНИ ОМРАЗНИЦИ. В ТОВА ЛУКЯНЕНКО Е ПРАВ НО НЕ СТАВА ДА ГИ НАРЕЧЕШ МАГОВЕ.


кречи77
17 март 2015
13:49:33
НЕ ЛЪЖА ЗА ТОВА ДЕТО Е МЕДИЕН ПРОЕКТ. В ЗАЛАТА СТАНАХА ЧУДЕСАТА СЛЕД НЯКАКВИ СПЕВКИ ОТ ДИРА. ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ. ПИШЕХА ПРЕДИМНО ЖУРНАЛИСТИ ОТ БТА И РАЗНИ ВЕСТНИЦИ. НЕ СИ ИЗМИСЛЯМ НИЩО. НИЩО. И БЕЗ МОЕ ЗНАНИЕ НЕЩО СА МЕ ЗОМБИРАЛИ ПО СИСТЕМАТА СУГЕСТИРАНЕ. ВСИЧКО МИ Е КАТО В МЪГЛА. И ЗА СИМЕОНОВ НЕ Е РОМАН НО ДОКАЖИ. ПАРАДОКСЪТ Е ЧЕ ИМЕННО ТАЗИ РЕАЛНА ИСТОРИЯ С ДОКУМЕНТИТЕ ДОКАЗВА ИСТИНАТА НА МОИТЕ ТВЪРДЕНИЯ. ИРОНИЯ НА СЪДБАТА Е ЧЕ НЯМАМ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РАЖДАНЕ, НЯМАМ ДВЕ КРЪЩЕЛНИ, ДВА КАРТОНА ОТ ОНКОЛОГИЯТА, НЯМА МЕ В РЕГИСТЪРА НА АП, НЯМАМ ЗДРАВНИ ЗАСТРАХОВКИ, ОТКРАДНАХА СНИМАНИЯ В ИНТЕРНЕТ РУСКИ ПАСПОРТ, ОТКРАДНАХА ЛИЧНОТО МИ КАРТА, ОТКРАДНАХА ВСИЧКИТЕ МИ ПАРИ, ОТКРАДНАХА ФЛАША С КАНАРЧЕ 15, ИМАМ ФАЛШИВИ БЕЛЕЖКИ ОТ ОБЩИНАТА БЕЗ ЕГН, ЕДИНСТВЕНИЯ МИ ДОКУМЕНТ Е ФАЛШИВАТА ДИПЛОМА, ЧЕ СЪМ ГРАЖДАНКА НА УРАИНА И ТО НЕ Е ОТКРАДНАТА ПОНЕЖЕ Е БИЛА ЗАБУТАНА, СЧУПИХА МИ ДВА ЧИФТА ЦАЙСИ ЗА 200 КИНТА, И ТОВА НЕ СА ЗА МЕН БЪЛГАРИ, СЪСЕДИ ИЛИ НАШИ КРИМИНАЛЦИ. НИТО РУСКО ПОСОЛСТВО. НИТО ХОРА ОТ ДАНС И ДРУГИ СЛУЖБИ. КРАДЕНЕ НА ПАРЧЕ СЪОБРАЗНО ИНФОРМАЦИЯТА ВЪВ ФЕЙСБУК ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ИЗЧИСЛЕНО ДО МИЛИМЕТЪР. ЗА СМЕТКА НА ТОВА ВНАСЯНЕ НА НОВИ И НОВИ ПРЕВЕЖДАНИ ОТ ДРУГИ ЛИЦА ДОКУМЕНТИ ФОТОКОПИЯ. ПЪЛНО В АРХИВА НА МАМА С ПОДМЕНЕН ФАЛШИФИЦИРАН ПАСПОРТ - ТОЕСТ ИМАШЕ МОДЕЛ КАТО МОЯ ФАЛШИВ, ПОСЛЕ СЕ ПОЯВИ ДРУГ ТИП ПАСПОРТ, НО СЪЩО КАТО МОЯ РУСКИ ПАСПОРТ ЗА ВРЕМЕННО ПРЕБИВАВАЩО В БЪЛГАРИЯ ЛИЦЕ. ТОЕСТ АЗ НЕ СЪМ ЖИВЯЛА В БЪЛГАРИЯ НЯМАМ ЖИЛИЩЕ НЯМАМ РАК И ИЗОБЩО НЕ СЪМ ПРЕВЕЖДАЛА ЗАЩОТО МИ ИЗПРАЗНИХА ДИСК С ПРЕВЕЖДАНИ В ГОДИНИТЕ ДОКУМЕНТИ. И ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ НОВА ГОДИНА НАСЕТНЕ. НЯКАКВА ПАРАНОЯ ТРЕСЕ НЯКАКВИ ХОРА БЕЗ ДА ИМА ПРИЧИНИ НИКАКВИ НАГЛЕД. АПРОПО ДИРА СПОКОЙНО ЕСТЕСТВЕНО НИКАКВИ ПРОБЛЕМАЦИИ И ЗА ВАС СКАНДАЛА СТАНА СВЕТОВЕН. НИЩО ВЪВ ФЕЙСА НЕ Е МЕНТЕ. СЕРИОЗНИТЕ СЛУЖБИ НЕ СА МОИ ИЗХВЪРЛЯНИЯ, МАКАР ЧЕ И НА МЕН НЕ МИ СЕ ВЯРВА ЗАЩОТО ЖИВЕЯ В СЮРЕАЛИСТИЧЕН КОШМАР. И НЕ ВЯРВАМ ЧЕ ТОВА Е ВЪЗМОЖНО. НО ТО СТАВА. В СОФИЯ И КУЧЕТАТА МЕ ПОЗНАВАТ И РАДОСТНО Е ЧЕ МЕ ПРИЕМАТ МНОГО ДОБРЕ. НО В МАГАЗИНА ОНЯ МИНАХА ГРАНИЦИТЕ НА ДОПУСТИМОТО. ХОРАТА СА ЗАРАЗЕНИ ОТ ВИРУСА ЛУДИТЕ ТОЕСТ ЛЕЖАЛИТЕ СА ОПАСНИ ЗА ЖИВОТА НИ И ТОВА Е. ПОТРЕСЪТ Е ЧЕ КОГАТО БЯСНО ПРАВИХ ПРОФИЛИТЕ И УМИРАХ БЕЗ РАБОТА И ПИСАХ АРГУМЕТИРАНИ И КУЛТУРНИ ПИСМА ДО ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ, ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ПОТЪВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИТЕ МИ ЗА ТЕЛКА, ЗА НЕПОМЕРНИТЕ СМЕТКИ, ПИСАХ И ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ КЪДЕТО БИЛИ ЗАВЕЛИ НЯКАКЪВ СИГНАЛ, И ДО ПОСОЛСТВОТО НИКАКЪВ ОТГОВОР. ЗВЪНЯХ ПО ТЕЛЕФОНА В МЗ - ХАХАХА, НЯМА Я СЕКРЕТАРКАТА. ИЛИ НЕЩО ТЪПО ОТ СОРТА. ДО ТОПЛОФИКАЦИЯ АМА МОЛЯ ВИ СЕ. ПРОДЪЛЖАВАМ НА СЪЩАТА КНИГА...


krstic77
14 март 2015
09:20:23
oprajte se without me and ZIVELI! dj sami is my bro


pink panther77
14 март 2015
09:19:26
https : // is.dir.bg /dirid/ 5avatars /160 /15 /03 /05 / 56a2nl_14.jpg 4opy is me


ЕФИР ДЕМЕК КРЕЧИ77 ОТ ДИР.БГ 2010 АМИ НЕ ВЪОБЩЕ ОТ
13 март 2015
19:53:13
24 страница ГЛАВА ПЪРВА JAVA SCRIPT Е НОВ И МОЩЕН ЕЗИК ЗА ПРОГРАМИРАНЕ НА WORLD WIDE WEB. ТОЙ НЕ САМО ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ИСТИНСКИ ИНТЕРАКТИВНИ WEB СТРАНИЦИ ... ПРОПУСК ______ ЗАБЕЛЕЖКА JAVASCRIPT СЕ ПОДДЪРЖА ОТ NETSCAPE NAVIGATOR ECT. PROPUSK WEB WORLD WIDE WEB, ИЛИ ЗА КРАТКОСТ /ИТАЛИК/ WEB, Е ЕДНА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ УС-ЛУГИ, ПРЕДЛАГАНИ В ИНТЕРНЕТ. ПРОПУСК НЕ СЪМ МАШИНОПИСКА И ВЕЧЕ НЕ СЪМ ПРЕВОДАЧ МАЛКО ИСТОРИЯ: КАКВО ТОЧНО Е WEB /НЯМА ИТАЛИК/? WEB Е СЪВКУПНОСТТА ОТ ВСИЧКИ БРАУЗЪРИ, СЪРВЪРИ, ФАЙЛОВЕ И ДОСТЪПНИ ЧРЕЗ БРАУЗЪР УСЛУГИ В ИН-ТЕРНЕТ. СЪЗДАДЕН Е ПРЕЗ 1989 Г. ОТ КОМПЮТЪРНИЯ УЧЕН ТИМ БЪРНЪРС- ПРЕПИС ОТ КНИГАТА ПЪРЛ, ЦГИ И ДЖАВА СКРИПТ НА СИБЕКС ПО КОЯТО КРЕЧИ77 Е УЧИЛ ЩО Е ТО ИНТЕРНЕТ И ТОЙ КАЗА В МЕТРОТО С КАРД ОРИНДЖ И СНИМКАТА НА БРАТ СИ ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ, ЧЕ ЩЕ ПОСТАВИ САЙТА НА ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШЪН А ПЪК ЗА БТК И ПРОЧЕЕ СЕ ОПРАВЯЙТЕ БЕЗ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ КОИТО НЕ СА СИ НАПРАВИЛИ ПАЛАТ НА ТРИ НОМЕРА СТАВА ЛИ? СТРАНИЦА 25 НА СЕКТАНТСКИ ИНТЕРНЕТ ЕЗИК 007 ЛИЙ;НЕГОВАТА ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕЛ БИЛА ДА ОПРОСТИ КОМУНИКАЦИИТЕ МЕЖДУ УЧЕНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ. ДОКАТО РАБОТИ В CERN, ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АТОМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ИЛИ СЪЩО ЕВРОПЕЙСКА ЛАБОРА-ТОРИЯ ЗА ФИЗИКА НА ЧАСТИЦИТЕ) В ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, БЪРНЪРС- ЛИЙ ПРОЕКТИРА WEB И ПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДОКУМЕНТИТЕ ОТ ЕДИН КОМПЮТЪР В ИНТЕРНЕТ ДА ОСИГУРЯВАТ ВРЪЗКИ КЪМ ДОКУМЕНТИ ОТ ДРУГИ КОМПЮТРИ В ИНТЕРНЕТ. ЗА МНОГО ХОРА НАЙ-ДОБРЕ ПОЗНАТИЯТ ЕЛЕМЕНТ ОТ ууу Е БРАУЗЪРЪТ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ СЛЕДВА... ГЛАВА - ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ. ФРУНСКИ КУПОН НОМЕР 11559 НА КАРТАТА НА БРАТ МИ ЗА ПАРИЖКОТО МЕТРО... ОРАНЖЕВ ЦВЯТ... МАГАЗИН ОРАНЖ ПАРДОН ОРИНДЖ... ПРИЯТНА ВЕЧЕР ТАЯ НОЩ МИ СЕ КУПОНЯСВА. ОПТИМИСТ ЗА ОПТИМИСТИТЕ ПЕСИМИСТ ЗА ПЕСИМИСТИТЕ И МИЗАНТРОП КАТО ЦЯЛО.


И ЗА ДЕСЕРТ77
5 март 2015
21:41:19
ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ПРАВИТЕ? ЦЯЛАТА ВИ ВАВИЛОНСКА ИНФОВОЙНА СРИНАХ АЗ И ВИЕ МЕ ЗАЛИЧАВАТЕ СВЕТОВНО ПО ВСИЧКИ НЕ САМО ИНТЕРНЕТМЕДИИ. ВИЕ СЕ БОРИТЕ С ЕДНО КРЕЧЕТАЛО77 ЩОТО СТЕ АУТ И ВАШАТА УИКИПЕИДЯ И КЛУБОВЕТЕ НА ДИРА СА МЕДЕН НО УВИ НЕ САМО МЕДИЕН ПРОЕКТ. ЧАО. ДАВАЙ ПОЖЕНИМСЯ МЕ ИЗПЪЛВА С ТИХО ПРЕЗРЕНИЕ ОТДАВНА НО ВИЕ ЗАПОЧВАТЕ ДА ГРАДИТЕ СЪДБИТЕ ПО ПЛАН МНОГОСТРАННО И ТЕЗИ МЛАДИ И ВЪЗРАСТНИ ХОРА НЕКА СИ ЗНАЯТ ЧЕ АКО НЕ ВИ БИЯТ ШУТА ЩЕ ЖИВЕЯТ ПО ВАШИТЕ ПРАВИЛА НА КУКЛОВОДИТЕ ОТ ЮТЮБИ И ПРОЧЕЕ НЮЗ.


УИКИПЕДИЯ Е НУЛА БЕЗ МОЯ БЕКГРУНД
5 март 2015
21:09:42
Ярким фейком считается заявление украинских СМИ о причастности сепаратистов к ракетному обстрелу Луганска 2 июня 2014 года.[31]. Более ранним примером фейка считается информация о снайперах, которые расстреливали протестующих якобы по приказу Януковича[32][неавторитетный источник? 81 день]. Отличием фейка от вброса является наличие визуального материала в виде фотографии или видеоролика, снятого по другому поводу. Также украинские СМИ подчеркивали миф об успехах украинской армии и безоговорочной поддержке новых властей на востоке Украины[33]. Украинские СМИ в свою очередь обвиняют российские СМИ в тенденциозности, лжи и подтасовках фактов во время выпусков новостей, в ходе которых сообщается непроверенная информация со ссылкой на неназванные источники в государственных органах (вброс) или на пристрастных очевидцев событий (слух). В результате вещание ряда каналов было запрещено на территории Украины[34]. В России в аналогичной практике обвинили западные СМИ за их преждевременные обвинения до завершения следствия по делу о сбитом малайзийском Боинге[35]. Часто в информационных вбросах с украинской стороны обвинялся Дмитрий Тымчук[36]. Его российским аналогом (по версии украинской стороны) стал Дмитрий Киселев. В информационной войне за Украину участвовала и британская газета Independent (журналист Margareta Pagano), сообщив 31 июля с ссылкой на «источники» (sources) о планах по свержению Путина и возвращения Крыма Украине[37]. Также в августе британские журналисты (Guardian, Telegraph) сообщали о вторжениях русских войск на территорию Украины[38]. 20 февраля 2015 года немецким СМИ стало известно, что МИД ФРГ «…снабдило своих дипломатов списком аргументов для использования в ходе дискуссий о конфликте между Россией и Украиной»[39] под названием «Проверка на соответствие действительности: Российские утверждения — наши ответы» (Realitдtscheck: Russische Behauptungen – unsere Antworten)[40]. В этой памятке на восьми страницах предлагались ответы на 18 наиболее распространённых утверждений российской стороны в конфликте вокруг Украины. К примеру, на утверждение, что в Киеве правят фашисты и что свержение президента Украины Виктора Януковича являлось государственным переворотом при участии стран Запада и о том, что НАТО использует кризис вокруг Украины для расширения сферы своего влияния следовало отвечать, что в конце 2013 года «…мирные демонстрации на Украине переросли в массовые протесты с требованием уважать правовые принципы, бороться с коррупцией и прекратить насильственное подавление народных выступлений» и «…западные политики высказались за мирное урегулирование этого кризиса и призвали украинское правительство уважать свободу слова и собраний, а Украина обязалась перед партнёрами на мировой арене уважать основные свободы и права человека»[39]. По поводу Крыма немецким дипломатам было рекомендовано указывать, что «…Крым на протяжении истории населяли самые разные народы», в 1954 году он был передан Украине, а «…после распада СССР в 1991 году этот регион остался в составе независимой Украины, территориальную целостность которой Россия явно признала в рамках Будапештского КАКВО


лице без гражданство не ми пука за вашите войни
5 март 2015
21:07:06
Также М. Саакашвили выразил благодарность сенатору Маккейну за то, что тот «остановил своей деятельностью многие тысячи танков»[19]. Чуть ранее Саакашвили заявлял: « Россия желала уничтожить Грузию и расчленить моё тело. Михаил Саакашвили[20] » В ходе конфликта и сразу после него российские и южноосетинские представители заявляли, что в Южной Осетии погибло более 2000 мирных жителей[21][22], впоследствии Следственному комитету при прокуратуре Российской Федерации удалось документально подтвердить гибель лишь 162 мирных жителей[23]. Американские специалисты по компьютерным технологиям неоднократно отмечали, что на сайт президента Грузии шла продолжительная кибератака со стороны России в виде увеличения ложного трафика в соотношении 5000:1, что приводило к значительному замедлению и остановке работы сервера. Также была проведена атака на сайт парламента Грузии, где были размещены изображения Саакашвили, напоминавшие Адольфа Гитлера.[24][25] Доктор социологических наук, профессор кафедры социологии РХТУ имени Д. И. Менделеева, профессор кафедры политической социологии РГГУ. Козырев Г. И. в работе посвященной «конструированию „жертвы“ как способа создания управляемой конфликтной ситуации» пишет, что западные политики и подконтрольные им СМИ пытались представить Грузию жертвой агрессии, подвергшейся нападению со стороны России. Но эти события были лишь кульминацией длительного и сложного процесса конструирования из Грузии жертвы, который осуществляли США и их союзники. Козырев проводит сравнение с произошедшей ранее подобной операцией по конструированию жертвы из косовских албанцев, которая была проведена в Сербском крае Косово. Целенаправленное конструирование из Грузии жертвы-страны, пишет автор, по сути, началось с приходом к власти президента М. Саакашвили. Периодически инициируемые грузинской стороной провокации в отношении российских миротворцев интерпретировались западными СМИ как посягательство большой и кровожадной России на маленькую, но гордую, демократическую Грузию. То есть, шла подготовка мирового общественного мнения к тому, что Россия является потенциальным агрессором, а Грузия — жертвой[26]. Евромайдан и Украинский кризис 2014[править | править вики-текст] Проукраинская сторона


трещетка77 тест 1
5 март 2015
21:00:15
Информационная война [править | править вики-текст]Материал из Википедии — свободной энциклопедии Ramses II at Kadesh.jpgGustavus Adolphus at the Battle at Breitenfeld.jpgM1A1 abrams front.jpg Война п·о·р Военная история Эпохи войн Доисторические • Древние Средневековые • Мануфактурные Индустриальные • Современные Боевые действия Сухопутные • Морские • Воздушные Информационные • Подземные • Космические • В киберпространстве Вооружения Бронетанковое • Артиллерия • Биологическое Кавалерия • Химическое • Электронное Пехота • Ядерное • Психологическое • Космическое • Кибернетическое Тактика На истощение • Партизанская Маневренная (блицкриг) • Осада • Окопная Стратегия Экономическая • Гибридная • Ядерная Структура вооружённых сил Воинские звания Тыловое обеспечение Военное оборудование • Материалы • Обеспечение Списки Сражений • Войн Стилевые проблемы Стиль этой статьи неэнциклопедичен или нарушает нормы русского языка. Статью следует исправить согласно стилистическим правилам Википедии. Информационная война (англ. Information war) — термин, имеющий два значения: Воздействие на гражданское население и (или) военнослужащих другого государства путём распространения определённой информации. Термин «информационно-психологическая война» был заимствован в русский язык из словаря военных кругов США. Перевод этого термина («information and psychological warfare») с английского языка может звучать и как «информационное противоборство», и как «информационная, психологическая война», в зависимости от контекста конкретного официального документа или научной публикации.[1] В этом смысле также используется термин психологическая война — психологическое воздействие на гражданское население и (или) военнослужащих другого государства с целью достижения политических или чисто военных целей.[2] Целенаправленные действия, предпринятые для достижения информационного превосходства путём нанесения ущерба информации, информационным процессам и информационным системам противника при одновременной защите собственной информации, информационных процессов и информационных систем.[3] Содержание [убрать] 1 История 2 Основные черты информационной войны 3 Методы ведения информационных войн 4 Холодная война 5 Наше время 5.1 Грузино-осетинский конфликт 2008 года 5.2 Евромайдан и Украинский кризис 2014 6 См. также 7 Примечания 8 Ссылки 9 Литература История[править | править вики-текст] Одно из первых задокументированных проявлений информационной войны[нет в источнике 175 дней] было зафиксировано во время Крымской войны (1853—1856), когда сразу после Синопского сражения английские газеты в отчётах о сражении писали, что русские достреливали плававших в море раненых турок.[4] Основные черты информационной войны[править | править вики-текст] В информационной войне не задействуются психоактивные вещества, прямой шантаж и запугивание (это характерно для терроризма), подкуп, физическое воздействие и т. п. Хотя указанные воздействия могут применяться параллельно с информационной войной, они не являются обязательным элементом.






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.