Re: По Бая ви Стойо от Дивотино / Градове / Перник

Бай Стойо, нема да се сърдиш, ама събрах твойте писания и ги пуснах у един конкурс. Спечелих награда. Глей кво се получи:

Притчата.

- Здрасти бай Стойо. Къде се изгуби?
- Епа сине, зима люта, дома си седех. На жешко. Дръвца нацепим, огин накладем па като турим у тигано пет-шест яйца та ги изпържим и земем та се намлатим и я като човек. Па ка свършим дървата, отидем у кошарата и легнем у яслите. Оно у сеното жешко и я заспим. Па като засънуем Гинка – комшикята. Чисница и убавица е. И градинка си има. Тръгнала за вода на чешмата а я търчим по нея здравец да и носим. Па я настигнем, ем я целуем ем я гнявим. Па земе та ми стане студено на нодзете и се събудим. Ка погледнем я съм прегърнал Вакуша, а Рогуша ме лиже по бузите.Они кротки козите.
- На паша изкарваш ли ги?
- Па водим ги сине. Те време убаво, излезнем у корията там до Камико. Киселец си наберем, копривка малко. Некоя гъбка ако има. За чорбица. Па и некоя китка откинем, да си я турим у одаята. Они децата избегая у градо та нема кой да се сети. Еле Гинка комшикята, ама она млада а я стар. Ти сине, женет ли си? Оти аку не си да те запознаем. Ама да се пазиш от ергенете, и у кръчмата да не идеш да те не видат. За другоселец нема да я дадат.
- Женен съм. Две деца имам. Момче и момиче.
- Живи и здрави да са. Да си ги чувате и да се уважавате. Оти оно по дунята много вуци има. Те лани съм запасъл Вакуша и Рогуша у една ливада до глицерината на чича. Що съм се отвлекъл мисловно пай по наша Гинка, они ръгнали у глицерината. От дека е видел чича - търчи с бастуно, пцуе и ги гони. И куче води. Вълча порода. Дойдоя си при мене козите. Животинки. Не знаят дека беля прават. Иде и чича а я го гледам право у очите. Они светат като на вук. Завъртех се да погледнем дека е кучето а оно стои до мене и като човек ме гледа. Па земем та извадим от торбето комат леб та му дадем. Свето се обърнал, ама що да чиниш.
- Бай Стойо, щеше легендата за селото да ми разказваш.
- Аааа.... притчата ли? Ти що каза, дека мъжко и женско имаш? Я на тебе че ти я кажем а ти на сино ти, та те тека да се предава по поколение. На черка ти нема да я казуеш да се не плаши. Оти у древността преди да се появи първио наш селянин тука са живели киликанзери. Ма сега сине, време немам оти требе да идем сено да турам на козите. Та по натам. Айде сос здравйе.

Притчата- продължение.

- Ма що чиниш у кръчмата, бре сине?
- Бай Стойо, домъчня ми за тебе, та реших да те намеря.
- Я па ти. И селото знаеш, местото знаеш, часо знаеш. И Гинка я знаеш щом тука ме тражиш. Ама я те предупредих. Пиши я бегала. Геле, сипи две плодови от бидоно. Пиеш ли тутун сине? Дай една. Я че го скинем филтъро, та да ме резне пушеко у душата. Она саде ми е останала, та требе да и угаждам. Калем присаждах, сине. На цървен глог. Мушмула да расне. Он дълбоки корене има. Кога са ти дълбоки коренето, ветеро колко и да дува, нема да ги повали. Най-много кютуко да се повие, ама по-здрав стае. Ти знаеш ли що е братоубийство? - Граовец цепи кютук.
- Легендата бай Стойо, не си ми дорасказал.
- Начи сине, у древни времена те тука, до землището, у пещерата живели първите наши прародители. Секи ден мъжо одил на лов, я археоптерикс донесе, я саблезъб тигър, нога от мамут – що дойде. Един път жена му се разсърдила, па му рекра: – Мъжо, омръзна ми и на мене и на дечурлигата само месо да ядеме. Дай малку да смениме. -Епа жено, добре. Я иди у гнездото на хилиханзеро та земи две яйца. Жената се заинатила, ма нали яйца и се ядат – тръгнала. Тамън да ги прибере, те ти го хелиханзеро долетел, па я зграбчи с ноктите и улетел през девет планини, та у десета. От тогай, нашио пръв селянин се освободил от робство и заживел мирно и кротко с децата.
- А за името на селото?
- Че ти кажем. Преди години царо дошъл на госке. Спрел аутомобило на сред село. Застанал и реч че държи. Ка погледне – оно жива душа нема. И аутомобило го нема. Нашенци, кой с вила, кой на ръка, нали са гостоприемни – търча рана да му носат. Затрупали го със сено и слама. – Това село е диво и диво че си остане – рекъл царо, те и от там – Дивотино. После кога един учен – дофтор, му сакал да пробере по един луд от секо село, царо казал на слугата: - Иди намери по един луд от секо село. Ма ка стигнеш у Дивотино-кой фанеш – тоя е.
- Наздраве бай Стойо. А Гинка....
- Ти сега бегай у градо да си гледаш жената и децата, а я че посрещам Вакуша и Рогуша от паша. Па по-натам.

Айде сос здравие.

Бъдете добри!!!