езикът в учебниците е твърде академичен (натоварен със сложни термини и понятия). нужно е опростяване на учебниците откъм текста и повече картинки и илюстрации. нужно е изместване от текста към интерактивността (игрите, креативното въображение).

на училището не бива вече да се гледа като на фабрика, която произвежда продукт (човешки ресурси), а на общност основана върху ценностите на знанието и креативността.

проектът за електронизация, тематизирането на материално-техническите проблеми на училищата поддържа модела училище-фабрика и акцентира върху материалната база и технологиите. по този начин се измества говоренето за взаимодействието между ученик, учител и училище. в някаква степен интеракцията започва да се случва все повече като взаимодействие между човек-с-машина и човек-с-машина, а не толкова като междуличностна комуникация.

Ама айде стига сте изхождали от идеята, че тези ученици и тези учители имат емоционален, интелектуален и духовен капацитет. Истината е, че масово нямат.
Машините не пречат - освен на хора, които си пишат 5 минути името на компютър (за по-кратко наричани учители), и хора, които са виждали компютър на най-малко 10 метра (за по-кратко наричани ученици).

Или може би училищата в малките градове и селата не влизат (за кой ли път) в сметката, а се брои само София? 10 години след навлизането на комбинацията бяла дъска + маркер, в град с население 3000 души още нямат такива в училищата. Масово се ползват компютри, които са само една идея над Правец 8 и не стават дори за писане на домашно, защото това домашно може да се принтира само с матричен принтер.

Нещата са навързани и трябва да се започне от човека - учител и ученик, а тогава да се оправя всичко останало. А ученикът идва от семейство, учителят - от университет/колеж. Проблемът тоест започва в семейството и във висшето учебно заведение. При това положение - как точно ще се реши този проблем?

***
Ей-това имам предвид, разбираш ли?