Имам син на почти две години. Досега не съм имала никакви проблеми с отглеждането и възпитанието му. Но от два - три месеца насам нещо му стана- не спи добре, много плаче през нощта, много се глези, посяга, хвърля всичко което му попадне в ръцете,когато се ядоса - с две думи,стана съвсем друг. Не ходи на градина/но мисля да го запиша в скоро време/ Водих го на лекар,но изследванията,които му направиха показват,че е напълно здрав и ни посъветваха да се обърнем към детски невролог. Аз имам едно съмнение относно тази промяна в него - това лято гоизпратих при баба му идядо му, които живеят в друг град да поседи при тях, като баба му се грижеше за него, а аз започнах работа. В рамките на 3-4 месеца той с по 2-3 седици беше при тях,с по 2-3 седмици при мен. Дали тази промяна и раздяла така го изнерви? Въпросът ми е как да постъпя , как да се държа с него за да бъде онова спокойно и нелигаво дете ?

опитайте се да си спомните кога възникна този проблем и времето на възникването му съвпада ли с някакво "събитие" в дома вви?

здравей ,
аз съм майка на 2 деца .Едното ми е доста по голямо от твоето и искам да ти кажа да не се тревожиш.Всяко дете минава през тази фаза -започва да посяга става неспокойно нощем, защото почва да сънува преживява емоциите от деня..Това от самосебе си ще премине ....не се тревожи,дръж се както и преди с его но бъди строга и справедлива .

Cъгласна съм с теб, че може би поведението на детето ти е продиктувано от промяната, настъпила в живота му. колкото и да обича баба си, то иска да бъде с теб толкова време, колкото сте прекарвали заедно преди, и това го афектира. Той реагира по единствения възможен начин, защото не може да се изрази с думи, не може да опише чувствата си, а и вероятно му е трудно да ги идентифицира. Не се опитвай да му угодиш по всякакъв начин. Дръж се с него както и преди, но нека той почувства, че го обичаш все още толкова силно.
Разбира се, всяко дете преминава различни етапи в развитието си и е възможно това да е просто етап, който дори да няма много общо с това, че не е при теб постоянно.
Ако поведението му продължава да е такова, помисли дали да не се консултираш със специалист педагог или психолог, но мисля, че ще се справиш сама.
Успех!

Спооред мен на детенцето са му пораснали изискванията за повече внимание от ваша страна към него.
Опитайте да играете повече с него, да разговаряте постоянно , да му разказвате приказки, да го водите в зоологическата градина и т.н.А за градина му е много рано.

Ne e rano za detska gradina,obratno:mnogo mu e nujna v takav moment!

Има нужда от контакти с други деца.
Подобно нещо се случи и при нас. Заведохме я на детска градина / ясли / .
Детето рязко се промени в положителна насока, но му беше трудно в началото. С радост и настроение я посещаваше.
Подобно отношение има днес и към училището.

Лично мниние от личен опит.

По-скоро се касае за "ранен пубертет". Става самостоятелен и е по-нервен. Децата също се изнервят, не мисли, че им е розово пред очите.
Да го изнерви раздяла...не, това е било лятото.
Запиши го на градина и свикни с мисълта, че ще става все по-различен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите