За мяукащия гларус,
за въздуха, недостигнал на удавения баща.
Мъглата се спуска над утихналия град.
Неусетно се прокрадна ято мъртви пеперуди...
Заспалия не иска да се разбуди.
Утрото е друго, розово едва ли. Може би зелено или пурпурно червено?
Душата ми е там, седнала на пейка, сама, жадна, но едва ли за вода.
Водата си тече от чешмичката позната.
Лъчите слънчеви даряват своята позлата.
Нека да е слънчев денят ти!

Да, ама не...

Не съм го чела, естествено. Нали знаеш, че дълги постинги не чета.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Интересно ми е, че Оро го защитават все анонимки.
И ми е интересно, че той пише с много никове.
То бива бива шизофрения, ама...

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Сграда, чиято архитектура е подчинена на триъгълник. Покрай магистрала Мюнхен-Берлин в нещо като гора. Вратата е триъгълна, прозорците също.
Торинската влащеница. Холограма, радиоактивност.

Да, ама не...

Морето мирише на леш. Или може би на водорасли? На сол? На копнеж?
И вятър поема вълната...
Морето е вечно, далечно, спокойно и бурно. Вода във водата в водата, вълната присреща вълната и плъзва се нежно по пясъка мокър.
Морето има душа и в нея потъва безсилна мойта душа.
Има ли морето душа?

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Много красиво, макар и малко тъжно...
Сега ще трябва да изляза, викат ме
След час обаче се връщам и ще ти отговоря.
В момента се сетих за това:
"Почукай и ще ти се отвори
искай и ще ти се даде"
Но трябва да умееш да помолиш правилно и да знаеш точно какво искаш:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

леле как сте се подпукали
кви са тия комунисти, кви са тия капиталисти, вижте календара, показва 2004, а не 1984

Вятърът, който гали косите ти иска ли да го прави?
Косата ти иска ли да бъде погалена от вятъра?
Когато чукаме, вратата иска ли да издаде звук?
Има ли някой в стаята, зад заключената врата?
Все питанки, чуденки и въпроси.
Кой пита, питат въпросите.
Никой, отговаря отговорът.
А вятърът продължава да гали, вратата да е заключена...


Да, ама не...

Че и да говори може. Разказва приказка една, за дълбоките неща.
Нещата, които, ако на плитко си не усещаш, ако навлезеш надълбоко, не се връщаш повече. А и няма за какво да се завърнеш.

Да, ама не...

Не съм Оро и не го защитавам. И той има думи за триене.
Ти също.