За желанията..... / Наука / Хуманитарни науки / Педагогика

Сега ще ви представя части от една много интересна книга написана от един американец / може би за българина англо-американската гледна точка на зрение по въпроса ще е по-интересна от.....ориенталската...Но...възнамерявам да ви преведа и откъси от оригинални издания на Бхагават Гита и др. също./
Тя се нарича: " Световните религии" и днес ви преведох няколко реда от норвежкото издание.

Ето:

" Хиндуизма "

"Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите, от които имаме най-много нужда, за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия. "
/ Макс Мюлер 1800 /

Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.

Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:

1. Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки ръката си в/у една нажежена печка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят нещо малко по-друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние, но.....в другия край на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно и личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. Нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"

Моята цел е чисто информативна ! Да ви представя една по-широка възможност, по-отворено виждане на света..... /бел. на преводача/

.....следва....

4.
Тема Re: Реализацията (4) Хиндуизмът - 2 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:31

....продължение на превода....

1. Богатството, славата и силата са ексклузивни, засегнати от конкуренция и следователно - несигурни. В противоположност на
менталните и духовни съкровища те не могат да се споделят с другите без собствения дял да се намали.
Ако аз притежавам богатство - то не е твое. Защото, за да бъде човек в светлината на прожекторите /т.е. на сцената/ трябва да има публика в тъмната театрална зала.
Същото е със славата и силата. От тази сила с благата до несигурността има една малка крачка....защото и другите хора искат да имат тези блага и..... кой знае кога щастието ще се прояви...
2. Натискът за успех е ненаситен. Тук са необходими известни модификации, защото фактически много хора са доволни от доходите си, репутацията и авторитета, който имат. Но се намират хора, които поставят това над всичко в живота си и които никога не могат да бъдат задоволени....и това си има своето основание. Защото това не е, което човек желае и търси и човек никога не получава достатъчно от това, което всъщност не желае. /става дума за това, че тези хора не търсят задоволяване а търсят пари, слава и власт..бел.прев./ Да се опитваш да погасиш лакомията с пари е все едно да се опитваш да загасиш един огън с топено масло. Приказката за селянина, който накарал своето муле да търчи като му вързал един морков на един прът пред него идва от Индия.
3. Третия проблем на светския успех има нещо общо с хедонизма. Значи успеха се фокусира на собствения ограничен “аз”, който се оказва твърде малък, за да събуди постоянен интерес. Нито големината на богатството, нито нивото на социалния статус могат да скрият дребността-нищожеството на собственика.
4. Последното основание, че светския успех не може да ни задоволи е, че притежанията са преходни. “Ти не можеш нищо да вземеш със себе си в гроба” - казваме ние....и защото не можем....избледнява разкоша. Защото ние сме създания, които можем да си представяме вечността и като последица от това да разграничаваме краткотрайните постижения.
Преди да продължим към другите 2 неща, които хиндуизма вижда, че хората желаят - може да е полезно да се върнем към двете, които вече споменахме. Хиндуистите поставят удоволствието и успеха на “Пътя на Страстите”. Те използуват това изразяване, защото направлението в живота досега е било продиктувано от природни страсти. Да разберем, че задоволяването на тези страсти все пак ни остава ...незадоволени, както бе казано не означава, че трябва да ги осъждаме. Човек не може да се отвърне от страстите преди те да се отвърнат от нас, защото хиндуизма схваща притежанията по Пътя на Страстите като игри и играчки.
По-скоро обратното - мисълта за едно дете без игри и играчки е доста тъжна....Мисълта за възрастните прескочили това ниво е още по-тъжна.
Но съществуват ли тогава някакви по-задоволяващи интереси ? Два! - казват хиндуистите. Преди да кажем кои са те ще споменем, че те съставляват “Пътя на Отказването” /Отречението/ "

......следва.....

5.
Тема Re: Реализацията (5) Хиндуизмът - 3 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:51

.....продължение на превода....

Пътят на Отказването.
Думата “Отказване” има едно негативно звучение и честата и употреба в Индия е създала на страната една слава, че е отхвърляща земните радости. Но всичко се претегля срещу това от което се отказваш. Когато един спортист, който е на тренинг лагер каже “не” на десерта, той се отказва от едно преходно удоволствие в полза на една по-значителна цел. Когато един човек от този свят обвини един индийски аскет за неговата способност да се отказва, йогата отговаря: “ Твоето Отказване е много по-голямо от моето, защото аз се отказвам от ограниченото/временното заради неограниченото/вечното - Бог, а ти се отказваш от вечното за преходното.” Ако хората можеше да бъдат задоволени от своите моментни импулси - представата за Отказването никога нямаше да се появи. Нека бъде ясно това: Хиндуизмът не казва, че всички в този живот ще открият, че нещо липсва следвайки Пътя на Страстите, защото една огромна “скала от време” разделя според хиндуизма хронологичната/календарната/възраст и....психичната възраст. Двама души, които са на 46г. напр. могат да имат същата календарна възраст, но единия може да бъде психично узрял а другия не. Хиндуистите развиват това разделение като разглеждат различните реинкарнации или прераждания - едно учение за което ще говорим по-късно. Като последица от това можем да намерим мъже и жени, които участвуват в играта на Пътя на Страстите със същия жар, както 9 годишните си играят на стражари и апаши и макар, че не знаят нищо друго - ще умрат с едно чувство, че са живяли един добър живот. Други могат да участвуват в тази игра със същата, но.... временна жар....Защо е тази разлика? Ентусиазма се обуславя от интереса към новото. Тези, които са играли играта много пъти търсят други светове - да покоряват. Тези други светове се намират отвъд егоистичното самоцентриране, защото празнотата, която се получава когато човек е получил това, което е искал да има за своя собствена полза произлиза от природата на изолираната собствена дребност и незначителност.
Означава ли това, че идентифицирането с нещо по-голямо, може да ни освободи от баналното чувство? Тази мисъл предшествува раждането на религиите, защото всички истински религии започват от стремежа за един смисъл и стойност извън собственото “аз”. Това предхожда прехода на “аза” към Вечното.
Когато се откажем от егоцентризма в какво навлизаме.... Хиндуистите са поставили два крайпътни знака, които заедно маркират
“Пътя на Отказването”

.......следва....

Това бе една част от моя превод на част от тая чудесна книга......Повече повече от този превод можете да прочетете в клуб Йога в темата на някой "Връзката Учител-ученик".....

За мен лично това описание на различните етапи в еволюцията на човека е много точно, сбито и ценно. Дава много отговори на много въпроси......

Радвам се, че си схванал !

Аз пък схващам твоя въпрос и на много хора и то.......отдавна.....И това е един ГОЛЯМ ВЪПРОС.

"Дали е Пловдив или Русе или с. Три къщи моя роден дом ?"

"Роден дом" ?
Там, където съм се родил и отрасъл и всичко ми е познато и мило и скъпо......
У дома!

Отново ще пусна нещо, което пускам периодически.....за тези, които се интересуват и могат не само да четат но и....да вникват.....

РЕАЛИЗАЦИЯТА

Реализацията? Що е то ?
Тези дни усетих, че тази тема яко витае из въздуха и....реших да и дам реализация.
Какво е това “реализация”? Какво влагаме в това понятие - тази дума? Нека да започнем с едно предварително размишление - разговор по тази тема.
Напр.
Когато някой реши да отиде и следва в един университет една специалност, която го привлича с нещо си....какво се получава?
Той става “студент”. Не всеки човек става студент, не всекиго наричаме с тази дума, нали. Има си определени условия и изисквания. Ето някои от тях:
1. Учебен материал /записани на хартия-книги на откритията и опита на хора натрупвани....може би от много години и базирани на вековни човешки усилия - но в синтеза. В днешно време все повече нахълтва модерната технология в учебния процес....и Интернет заема все по-голямо място...и в учебния процес/
2. "Преподавател". Т.е. човек, който има вече познание за написаното в книгите и ще помага на студента да го асимилира по-бързо и за най-кратко време./ Никак не е лесно в днешно време да си преподавател дори в основно у-ще......ако не си служиш с РС и Интернет....Защото децата вече си взимат всичката информация от Интернет и....често могат да конфронтират преподавателя с по-пресни информации и новости..../
Какво става, когато студента завърши?
Той отива и си търси работа. За да се “реализира” като специалист. Което значи да приложи на практика това, което е научил.
Да се развива по-нататъка и....може би да прибави сам някакъв принос в областа, в която е специализирал. Значи - “реализация” !
“Майка” - що е то?
Майката е жена....но не всяка жена е майка, нали?
Майка наричаме тази жена, която:
1. Е имала секс с мъж.
2. Е родила дете.
3. Грижи се за неговото отглеждане и възпитание..../често цял живот..../
4. Една жена може да бъде майка и без да е раждала /което е по-рядко явление/ но е осиновила едно бебе-дете и изпълнява точка 3 . Значи - за да се “реализира” като майка една жена - също си има някакви условия. Но първото и основно условие е.....наличието на ...дете. Тя се “реализира” като майка, като се грижи за него. Къпе го, облича го, храни го, дава му любовта и нежноста си, коригира го и го учи на нови и полезни неща.....и т.н. /Тук е момента да се спомене, че много жени се осъществяват или реализират като майки....не само към децата си.....но и към съпрузите си....които много се кефят от това..../
Какво е това “ватман” ?
Ватманът е човек, който се реализира като ватман при определени условия и изисквания:
1. Трябва да имаме трамвай.
2. Трябва да имаме трамвайни релси.
3. Трябва да има жица с ток над релсите.
4. Трамваят трябва да се движи /всеки качил се и седнал на ватманското място на спрял трамвай или някой, които е паркиран в едно депо - не е ватман.
5. Ватманът трябва да познава отлично правилника на д-ние по улиците и вътрешния трамваен ред. Напр. да не говори с ватмана /ха-ха-ха/, да е любезен и учтиво да псува на ум и на глас всеки пътник, който не е по вкуса му....и е....дръзнал да се качи на трамвая му...и др....
Една семка от ябълка.
Как пък тя ще се “реализира” ? Каква е нейната “реализация” ? Много просто - нейната реализация е да стане ...дърво един ден.
И тук имаме определени условия:
1. Необходима е почва. В нея трабва да се посади семката.
2. Вода, която да напоява периодически тази почва.
3. Слънце. Чист въздух.
Осигурете на една семка тези условия и....ще се получи едно от най-големите чудеса на света: От тази нищожна семчица ще порастне дърво, то ще роди много, много ябълки и те ще нахранят много, много деца и възрастни и.....дори някои /по-интелигентни индивиди/добре ще си пийнат.....ябълкова ракия....И така....година след година....ще се раждат килограми с ябълки.....И всичко това - защото тази семчица се е “реализирала”. С други думи е изпълнила своето единствено предназначение в своето съществувание на планетата.
А........можеше и да не го изпълни, нали? Можеше вместо да се реализира.......да попадне в една кална локва и да бъде смазана от стотици крака.....или да умре от суша и жажда...
Адвокат?
Що за понятие е това?
Ето необходимите условия, да се реализира един човек като адвокат:
1. Наличие на закони.
2. Да ги е изучил основно.
3. Да има налице нарушение на някакъв закон / ако никой не нарушаваше законите.....нямаше да има ни адвокати, ни съдии, ни подсъдими, ни съдилища..../
4. Да има някой, който се оплаква от някого и някой, който се защищава от оплакването...
5. Сграда и процедурен ред за осъществяване на “адвокатствуването” Когато имаме всички тези фактори - адвоката се реализира като такъв. И всичко е наред.... / не за всички....де.....някои винаги ще останат недоволни от решението на съда.../
"Футболист" - що е то? Да обяснявам ли, че трябва да има топка-футболна при това а не баскетболна....Терен - затревен. 2 врати.
Публика. Рефер и правила съответно. Футболиста трябва да търчи и да се стреми да ритне тая топка.....ако я олучи де...ама не винаги става...

Реализация ?

Ако се огледаме наоколо по-внимателно, ще забележим, че навсякъде се извършва някаква “реализация”. Ако решим да заместим думата с друга с подобно значение....може би думата “осъществяване” ще е най-близка дума.... Ние се стремим несъзнателно или съзнателно да осъществим, да реализираме своите мечти и блянове....своите желания....
Защо?
Много интересен въпросq нали? Колко от нас си го задаваме? Или вече отдавна сме забравили.....”как и кога се започна всичко това”....Как реших да избера....”тази проклета професия”......”тази проклета жена/мъж” за другар в живота......и да се ....нахендря така кофти.....в " този проклет квартал....този проклет град..."?
Ние следваме някакви вътрешни инстинкти нали? И най-вече.....да правим това, което всички около нас правят....това за което сме били програмирани още от деца....С едно се залавяме, друго оставаме, търсим....постоянно... нещо ново....нещо по-добро, по-рационално, по-приятно, по-лесно, по-благоприятно за нас.
А знаем ли кое е то? По-благоприятното......онова, което ще ни даде търсеното вътрешно задоволство и удовлетворение. Или казано направо - Щастливи! Нещо, което да ни направи щастливи.....Но ние не знаем какво е то....За повечето хора трайно щастие не съществува....Всеки се стреми да изпита някакво удоволствие....макар и временно - моментно. И всеки го намира в различни дейности и на различни места. Някои ...в спорта - “чудесно е да имаш здраво тяло”....Други в дейност.....”най-добре се
чувствувам, когато съм съсипан вечер от работа....така не мисля за това....колко съм нещастен...всъщност..” написа някой тук в един клуб... Друг се кефи в компания на приятели...на чашка/чашки прекарвайки си времето....в разговори за Щастието /може би не директно по темата,но.... всичко се върти около това все пак...../ Друг посвещавайки всяка минута, всеки дъх...да се грижи за семейство и деца.....и това му запълва времето / ех, докато един ден намери бележка на кухненската маса от жена си: “Напускам те завинаги....не мога повече с такъв мухльо да живея...Взимам и децата да не се мъчат с такъв баща...” И когато излезне да се разведри малко с разходка на чист въздух....с любимото си куче......изведнаж една кола блъсва кучето и го премазва в миг....Човека е също смазан.... виждайки целия си живот опропастен....всичките си денонощни усилия.... отишли на вятъра....Напива се яко и се наспива....Но това не е всичко...на другия ден отивайки на работа, както винаги го е правил през последните 20 год. ....винаги безупречно точен и изпълнителен...и шефът го извиква....”- Имам една тъжна новина за теб, но....нямам избор....много се влоши положението на фирмата и...трябва да се направят съкращение.... От днес си уволнен.....”
Какво стана с този човек......и всичките му мечти за нормален човешки живот. Той беше честен, той беше работлив като пчеличка, никого никога не обиди, не излъга и все пак.........Ето го сам като пушка.....употребен и изоставен...................Тези неща се случват всеки ден някъде по света....с хиляди хора...../ и жени също/....
Какво търсим ние в своя живот ? Определено не съдбата на този човечец....Но и ние можем да се отзовем в неговите обувки нали.....Кой ни гарантира обратното...Цели президенти се срутват гръмогласно от върха в калта.....за 0 време......И то точно, когато мечтите им са се развихрили до фантастични размери....”О, догодина ще направя това.....и това и това....и ще бъде прекрасно....”....И хоп - “шат на патката главата” Кво стана-а-а-а-а ?

......следва.....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!..

2.

.....продължение....

Ако видите на една стена написани с големи букви следните думи:
МИР. ЛЮБОВ. БОГ. ВЕЧНОСТ. ХАРМОНИЯ. СВЕТЛИНА. БЕЗСМЪРТИЕ. и.....много подобни от този сорт.... Какво ще си кажете? - Хм, хубави думички.....Къде са тия "вкуснотии - да ги опитам и аз? Защото каквото и да си говорим...както и да се надлъгваме....че
сме постигнали ...това....и това ....и това....и онова.... Всеки знае, че е.....самотен и ....нещастен..... Може би ако има един кантар - "Кантар на Щастието" и поставим на него всички онези мигове на радост и щастие и вътрешна изпълненост и чувство за хармония.....на едното блюдо - а всички мъки и страдания на другото....ще установим, че блюдото на мъките, болките и страданията е толкова препълнено и тежко.......като залепено за земята и...не може да се помръдне и отлепи дори на
милиметър...от блюдото на радостите и щастието, които сме изпитали през целия си живот.....и то се е вдигнало нагоре в небесата...леко като перушинка....
Защо е така? И дали е нормално? Дали така трябва да бъде..... Или.....има нещо гнило в цялата тази работа...? Много хора / м/у тях баби и дядовци, ще ги чуете да нареждат: "- Тъй е тя, баби. живота ни е даден...да се мъчим!" / Х-мммм дали? Ако приемеш това становище - това ще е твоя живот - борби и страдания и тук-таме по някоя радост, която следващия момент....се изпарява....Но траен МИР? ЩАСТИЕ?...... откажи се....

Колко религии има по света? Знае ли някой? Искам да кажа....от време оно....откак свят светува....Т.е. от няколко милиона години....Дали някой ги е броил?.... Нищо чудно в наше време някоя глава да се е заела с тази цел и да е вкарала в компютър....всички достигнали до нас данни за религии, секти /това е клон от религия/, учения, философии, догми.....и т.н. които са имали за цел и реализация - едно единствено нещо...Една върховна ТЕМА !
Темата за човешкото ЩАСТИЕ. Темата за МИРА. Темата за Бога. Темата за ВЕЧНОСТТА.
Не не-е-е, това не са различни теми ! Това е една и съща тема! Защото всички тези хубави думи представляват....или са символи на едно и също нещо. И това "нещо"...не е така лесно да се види и чуе и помирише и пипне както е случая с безброй материални неща на този, които ни заобикалят.....
И всички тези учения, религии и секти и философии и ...др. имат една единствена обединяваща ги Цел:
Реализацията на Истината, на Бога, на Истинското Себе си ....и т.н.

......следва.....

3.
Тема Re: Реализацията (3) Хиндуизмът - 1 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 24.02.02 21:54

Сега ще ви представя части от една много интересна книга написана от един американец / може би за българина англо-американската гледна точка на зрение по въпроса ще е по-интересна от.....ориенталската ...Но...възнамерявам да ви преведа и откъси от оригинални издания на Бхагават Гита и др. също./
Тя се нарича: " Световните религии" и днес ви преведох няколко реда от норвежкото издание.

Ето:

" Хиндуизма

" Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите от които имаме най-много нужда за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия.
/ Макс Мюлер 1800 /

Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.
Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:
1. Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки ръката си в/у една нажежена печка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят малко друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние но.....в другия крй на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно и личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"

Моята цел е чисто информативна ! Да ви представя една по-широка възможност, по-отворено виждане на света.....

.....следва....

4.
Тема Re: Реализацията (4) Хиндуизмът - 2 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:31

....продължение на превода....

1. Богатството, славата и силата са ексклузивни, засегнати от конкуренция и следователно - несигурни. В противоположност на
менталните и духовни съкровища те не могат да се споделят с другите без собствения дял да се намали.
Ако аз притежавам богатство - то не е твое. Защото, за да бъде човек в светлината на прожекторите /т.е. на сцената/ трябва да има публика в тъмната театрална зала.
Същото е със славата и силата. От тази сила с благата до несигурността има една малка крачка....защото и другите хора искат да имат тези блага и..... кой знае кога щастието ще се прояви...
2. Натискът за успех е ненаситен. Тук са необходими известни модификации, защото фактически много хора са доволни от доходите си, репутацията и авторитета, който имат. Но се намират хора, които поставят това над всичко в живота си и които никога не могат да бъдат задоволени....и това си има своето основание. Защото това не е, което човек желае и търси и човек никога не получава достатъчно от това, което всъщност не желае. /става дума за това, че тези хора не търсят задоволяване а търсят пари, слава и власт..бел.прев./ Да се опитваш да погасиш лакомията с пари е все едно да се опитваш да загасиш един огън
с топено масло. Приказката за селянина, който накарал своето муле да търчи като му вързал един морков на един прът пред него идва от Индия.
3. Третия проблем на светския успех има нещо общо с хедонизма. Значи успеха се фокусира на собствения ограничен “аз”, който се оказва твърде малък, за да събуди постоянен интерес. Нито големината на богатството, нито нивото на социалния статус могат да скрият дребността-нищожеството на собственика.
4. Последното основание, че светския успех не може да ни задоволи е, че притежанията са преходни. “Ти не можеш нищо да вземеш със себе си в гроба” - казваме ние....и защото не можем....избледнява разкоша. Защото ние сме създания, които можем да си представяме вечността и като последица от това да разграничаваме краткотрайните постижения.
Преди да продължим към другите 2 неща, които хиндуизма вижда, че хората желаят може да е полезно да се върнем към двете, които вече споменахме. Хиндуистите поставят удоволствието и успеха на “Пътя на Страстите”. Те използуват това изразяване, защото направлението в живота досега е било продиктувано от природни страсти. Да разберем, че задоволяването на тези страсти все пак ни остава ...незадоволени, както бе казано не означава, че трябва да ги осъждаме. Човек не може да се отвърне от страстите преди те да се отвърнат от нас, защото хиндуизма схваща притежанията по Пътя на Страстите като игри и играчки.
По-скоро обратното - мисълта за едно дете без игри и играчки е доста тъжна....Мисълта за възрастните прескочили това ниво е още по-тъжна.
Но съществуват ли тогава някакви по-задоволяващи интереси ? Два - казват хиндуистите. Преди да кажем кои са те ще споменем, че те съставляват “Пътя на Отказването” /Отречението/ "

......следва.....

5.
Тема Re: Реализацията (5) Хиндуизмът - 3 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:51

.....продължение на превода....

Пътят на Отказването.
Думата “Отказване” има едно негативно звучение и честата и употреба в Индия е създала на страната една слава, че е отхвърляща земните радости. Но всичко се претегля срещу това от което се отказваш. Когато един спортист, който е на тренинг лагер каже “не” на десерта, той се отказва от едно преходно удоволствие в полза на една по-значителна цел. Когато един човек от този свят обвини един индийски аскет за неговата способност да се отказва, йогата отговаря: “ Твоето Отказване е много по-голямо от моето, защото аз се отказвам от ограниченото/временното заради неограниченото/вечното - Бог, а ти се отказваш от вечното за преходното.” Ако хората можеше да бъдат задоволени от своите моментни импулси - представата за Отказването
никога нямаше да се появи. Нека бъде ясно това: Хиндуизмът не казва, че всички в този живот ще открият, че нещо липсва следвайки Пътя на Страстите, защото една огромна “скала от време” разделя според хиндуизма хронологичната/календарната/възраст и....психичната възраст. Двама души, които са на 46г. напр. могат да имат същата календарна възраст, но единия може да бъде психично узрял а другия не. Хиндуистите развиват това разделение като разглеждат различните
реинкарнации или прераждания - едно учение за което ще говорим по-късно. Като последица от това можем да намерим мъже и жени, които участвуват в играта на Пътя на Страстите със същия жар, както 9 годишните си играят на стражари и апаши и макар, че не знаят нищо друго ще умрат с едно чувство, че са живяли един добър живот. Други могат да участвуват в тази игра със същата, но.... временна жар....Защо е тази разлика? Ентусиазма се обуславя от интереса към новото. Тези, които са играли играта много пъти търсят други светове - да покоряват. Тези други светове се намират отвъд егоистичното самоцентриране, защото празнотата, която се получава когато човек е получил това, което е искал да има за своя собствена полза произлиза от природата на изолираната собствена дребност и незначителност.
Означава ли това, че идентифицирането с нещо по-голямо, може да ни освободи от баналното чувство? Тази мисъл предшествува раждането на религиите, защото всички истински религии започват от стремежа за един смисъл и стойност извън собственото “аз”. Това предхожда прехода на “аза” към Вечното.
Когато се откажем от егоцентризма в какво навлизаме.... Хиндуистите са поставили два крайпътни знака, които заедно маркират
“Пътя на Отказването”

.......следва....

6.
Тема Re: Реализацията (6) Хиндуизмът - 4 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 03.03.02 16:29

........продължение...

На първия знак пише: “Общност” /или “Братство”/. Че “Общността” същевременно поддържа нашия собствен живот и този на другите съдържа едно значение, което никой отделен живот не може да има. Нека тогава да прехвърлим нашата вярност към Общността и да и дадем правото на приоритет пред нашия собствен.
Това прехвърляне маркира първата значителна стъпка на религията. Това донася религията на задължението. В хиндуистките очи това е третата голяма цел в живота след Удоволствията и Успеха. Тя упражнява силно привличане към узрелите. Хиляди хора са трансформирали своята воля “да взимам” към “да давам”. Желанието “да печеля” към “да служа”. Не да “триумфираш”, но да приемеш отговорността за това, което трябва да се свърши - е станало тяхния избор.
Хиндуизмът е богат на линии на направление за хората, които искат да сложат едно рамо на колективното колело. Те подготвят пришълците за задълженията, които пасват за възраст, темперамент и социален статус и ние ще се върнем към тях по-късно. Тук ще повторим това, което бе казано във връзка с Удоволствията и Успеха.
И Дългът дава богато възнаграждение ....и все пак остава духът незадоволен. За да можем да оценим неговите възнаграждения - се изисква зрялост, но щом зрялостта е налице ....възнаграждението е значително. Този който изпълнява своите задължения с посветеност се радва на респект и благодарност от своите близки. Още по-важно е самоуважението, което се дължи на това, че спомагаш със своето. Въпреки че, когато му дойде времето....и това възнаграждение става недостатъчно.....
Трудно е да се достигне до една формулировка, която точно да идентифицира становището на хиндуизма към света. Светът съдържа значително много неща, за да ни задоволи за няколко живота. Но рано или късно всички ще станат наясно както Simone Weil: ....” че Доброто не се намира тук долу, че всичко което смятаме за добро тук е.....крайно и ограничено. Че ще се изразходва. И веднаж изразходвано.....оголва
студената необходимост.....Празнотата...настъпва”
Ако това, което се изразходва/изпразва не може да ни задоволи напълно - кое може тогава? Единствената алтернатива - безкрайното. Безкрайното е междо другото доста абстрактно понятие. За да го свържем с човешкото задоволяване ние трябва да го свържем с липсите, които обсъдихме вече. Удоволствията, Успехът, Дългът не са всъщност това, което ние желаем - казват хиндуистите. Това, което истински желаем
е да узнаем. Да бъдем, да узнаем и да станем щастливи. Никой не иска да умре, да бъде невежа за нещата или да бъде нещастен. Удоволствията, Успеха, Дългът са само заместители на това, което собствено желаем. Те са отвори през които нашите истински желания преминават през нас - временно. Както прозорците могат да пропуснат само една част от същността, природата, познанието и щастието. А това, което ние всъщност желаем е - тези неща в неограничена степен/количество. Това
четвърто, последно и истинско желание за което сме програмирани хиндуистите наричат “moksha”/освобождение/. Освобождение от всичко, което ни отдалечава от безкрайнaтa Същност, безкрайното Съзнание, безкрайното Щастие.
Това ни довежда до най-изумителното становище в учението на хиндуизма за човека. Това, което ние желаем най-много - можем да го имаме. И каточе ли това не е достатъчно - казват също: - Ти вече го имаш!
Защото какво е човека? Едно тяло? Разбира се - но нещо повече? Една личност, която се състои от ум, спомени и дадености. Това също - но още нещо повече? Някои отговарят - не, но хиндуистите не се съгласяват. Като основа в самия човек се намира един животодаващ резевоар, който никога не умира. Който никога не се изчерпва/изпразва и който е неограничен в Съзнание и Щастие. Този безкраен център на всеки живот, това скрито Себе си или Атман не е по-малко от Браман - самото Божествено. Тялото, личността и Атман-Браман. Един човек не е съвършен преди и трите да се включат в картината.
- Но ако това е верно и ние в същността си сме безкрайни, защо това не е явно?
- Отговорът е, че вечното лежи дълбоко “заровено” в нас под почти непроходимата маса от разсейване, заблуждения, илюзии и инстинктивни лични интереси, които съставляват нашето повърностно "себе си". Една светлинна шахта може да бъде задръстена с прах и отпадъци, така че да не пропуска повече светлината изобщо. Човек има задачата да прочисти своята “светлинна шахта” така че Светлината отвътре да може да блесне с пълна сила.
“Целта на живота е” - казва един мъдрец “ да се отдалечиш колкото се може повече от...несъвършенното “

.......следва.....

7.
Тема Re: Реализацията (7) Хиндуизмът - 5 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 16.03.02 22:21

....продължение на превода на откъси от книгата "Световни религии"

Хиндуизма смята, че е възможно да се прекосят несъвършенствата напълно и ги свежда до три:
1.Тези, които ограничават радостта, познанието и битието, които ние всъщност желаем. Да започнем с това, което затваря радостта и се намира в 3 подгрупи:
а/физическа болка
б/неизживяна страст
в/скука - една празнота, която напластява апатия и депресия - чувството за безмислието на живота.
За физическата болка ние ще схванем бързо, защото тя произлиза от тялото, което накрая ще я надрастне - духовния характер на хиндуизма се състои в надрастване.
Психологичните разочарования идват, когато Егото не получава това, което иска да получи и те ще се оттеглят накрая - когато Егото престане да настоява.
Празнотата ще изчезне, когато интереса се отвърне от външния свят, защото космическата драма е толкова мощна в своята привлекателна сила, когато Азът е привлечен към нея.
Друго ограничение в живота е “невежеството”. Упанишадите говорят за това “да узнаеш това, което носи Познание за всичко - когато човек се е научил да познае."
Тук не е вероятно да се говори за “фактически познания”. По-вероятно е, че се отнася за едно интуитивно Познание, което те отваря за значението на нещата в тяхната цялост.
Що се отнася до ограниченията на битието - третото ограничение в живота, ние можем да се приближим към него като попитаме - Как ще се дефинира “Себе си”?
Естествено ние не можем да го дефинираме с физическото пространство, което заемаме. С количеството вода, която изместваме във ваната. Лесно е да се схване, че ние измерваме нашето “Себе си” според нашата духовна големина - обемът на действителноста, която ни ангажира. Според този критерий хората, които могат да се слеят със Себе си като цяло, ще станат неограничени......но едва ли това се чувствува съвсем правилно.....защото те все пак ще умрат. Обекта на тяхния интерес ще продължи да съществува, дори и когато те са изчезнали вече. Затова има нужда да подходим към този въпрос не само “пространствено” но също и от переспективата на времето. Строго погледнато - всеки миг от нашия живот е един вид смърт. Този миг умира и никога няма да се роди отново. И все пак въпреки, че моя живот в това значение не представлява нещо повече от....погребения на мигове...аз не мисля за себе си като умиращ всеки миг....защото аз не се идентифицирам с тези моменти. И макар, че ги нанизвам като перли на един конец аз не ги изживявам като идентичен с тях.
Хиндуизма довежда тази представа до границата на логиката. Това постановява, че следващите животи по същия начин ще се нанизват както моментите в този.
Това е главния момент в оценката на хиндуистите за човешкия живот. Дълбоката психология ни е направила възприемчиви към представата, че има нещо повече от нашия ум от това, което си представяме. Хиндуизма разширява тази представа и схваща умът като безкраен. Щом като нашия ум е неограничен в своята същност, трябва да е също неограничен в своето съзнание, защото не съществува нищо извън това, което съществува - да се узнае. И то е безкрайно в своята радост, защото няма нищо, което да е чуждо на това, което може да застане на пътя на това блаженство.
Хиндуистката литература е осеяна с метафори, които са събрани, за да ни събудят за златното съкровище, което е скрито дълбоко в нашето същество. Ние сме като един крал, който е обзет от загуба на паметта и облечени в дрипи скитаме в нашето царство без да знаем кои сме ние.....Или...ние сме като едно лъвче, което се е отдалечило от майка си и е отгледано от овце и започнала до пасе и да блее като тях.
Ние сме като един любовник, който в един сън търси объркан в целия свят своята любима...без да схваща, че тя всъщност лежи до него през цялото време."

.....стига ви за сега....да не задимят някои глави...
..................следва..........

8.
Тема Re: Реализацията (8) Хиндуизмът - 6 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 23.03.02 01:33

....продължение на превода....

Ние всички живеем на брега на безкрайното море, което е творящата сила на живота. Ние го носим вътре в нас - висша сила, съвършенна мъдрост и необятна радост.....но то е скрито в нашите дълбини. Помислете си за това - ако можехме
да го извадим на светло и да черпим от него постоянно....
Хиндуисткото откритие да реализира човешкия потенциал се обобщава в понятието “йога”. “Йога” е един тренировъчен метод, който довежда до интегриране или обединяване-съюз. Той съдържа физически упражнения но тяхната крайна цел е
обединяване с Бога. Духовните пътища, които хиндуистите са прокарали към тази цел са 4 на брой. В първия момент това изглежда изненадващо.....Ако има една цел не би ли следвало да има един път към нея? Можеше да е така ако ние всички започвахме от едно и също място......но в действителност хората се приближават към целта от различни ъгли/посоки, така че трябва повече пътища. Различните стартови точки зависят и пасват за различните типове хора. Всички религии на света признават различни духовни типове, но хиндуизма е посветил в това отношение изключително
внимание - той идентифицира най-важните типове и скицира методите, които пасват за всеки от тях.
В резултат - едно признание, което преминава през цялата религия, че има повече пътища към Бог и всеки изисква своите методи за успех. Когато хиндуизма говори за 4 пътя - това отговаря на четирите типа хора. Някои хора са преди всичко съзерцателни-разсъждаващи. Други са активни и енергични. И накрая - някои, които обичат да експериментират. За всеки от тези типове характери препоръчват хиндуистите една специална йога, която е оформена така, че да извади най-доброто от
силните страни на този тип. Типовете не са разделени с огнеупорна стена.....Всеки човек има един дял надарености във всичките 4 посоки, по същия начин както ако разделим едно тесте от карти на 4 ще имаме във всеки дял от 4-те вида бои. Но най-често човек играе с най-силния си цвят.
Всичките 4 пътища започват с морални приготовления. Тъй като целта на йогите е
да достигнат до най-дълбоката - божествена същност на Аза, пяната от повърхността трябва да се премахне. Егоизмът размътва водата, омразата изопачава обективността.
Първата стъпка на всяка от 4-те йога поради това съдържа - отказване от лошите навици и създаване на нови добри навици. Отказване от нараняване на другите, отказване от лъжата, от кражбата, упражнения за владеене на себе си, чистота, доволство и самодисциплина и наличието на едно изгарящо желание да постигнеш целта. С тези общи приготовления на ум/предвид ние продължаваме по-нататъка към
специалните направления на 4-те вида йога.

......следва....

9.
Тема Re: Реализацията (9) Хиндуизмът - 7 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 28.03.02 18:38

........продължение на превода.....

JNANA JOGA - Пътя към Бога чрез опознаване.

JNANA JOGA е предназначена за духовните аспиранти, които имат силна наклонност към размишления/разсъждения. Това е пътя към единство с Бога чрез опознаването.
Това опознаване няма нищо общо с конкретната информация. Това е едно интуитивно разграничение, което превръща узнатото в опознато. Размисълът е важен за този вид хора. Тяхните мисли навлизат дълбоко в тяхния живот и го преобразуват.
За този тип съзерцателни хора хиндуизма предлага една поредица от доказателства, които ще убедят човека, че има нещо повече в един човек от това, което той си мисли че е. Ключът към разбирането е способността да направиш разграничение м/у повърхностния “аз”, който запълва нашето съзнание напълно и......Голямото “АЗ” което е скрито от погледа ни.
Когато човек иска да развие тази способност той минава през 3 степени:
а/ Слушане. Като слуша мъдри хора и чете свещенни писания аспиранта се запознава с виждането, че вътрешното същество е Себе си.
б/ Мислене. С продължително интензивно разсъждаване и съзерцание това, което бе представено в точка “а” като една хипотеза....добива живот. Предлагат се много различни посоки на мислене за тази цел. На учениците може да се препоръча да разгледат/анализират своя ежедневен език - на какво се основава и какво носи.
Думата “мой” напр.съдържа винаги едно разграничение между притежателя и това, което се притежава. Когато аз говоря за “моята” книга или “моето” яке аз не искам да кажа, че аз съм тези неща. Но аз също говора за “моето” тяло, “моят” ум, “моята “ личност - нещо, което означава, че в известен смисъл аз се виждам като нещо отделно от тях. От една друга гледна точка науката разказва, че не се намира почти нищо в моето тяло, което да е било там преди 7 год. и мисленето ми и личността ми са се
променили още повече....И все пак по някакъв начин аз оставам същия човек.
Какво е това “нещо” в моята същност, което е оцеляло ? Думата “личност” идва от латинската дума “persona”, която е била първоначално употребявана за маската, която един артист си слага на сцената. Маската показва показва ролята на артиста....но той самия остава скрит зад нея и анонимен. Хиндуистите виждат това като подобен пример за ролите, които нашия постоянен Себе си приема да играе в различни житейски ситуации.
Ако йогата е способен и постоянен тези размисли накрая ще се проявят в едно живо приближаване към постоянния Себе си, който съществува зад преминаващия себе си. И двамата ще стават все по-ясни и разделени, както водата от маслото, които бяха смесени преди като мляко и вода. Тогава човек е готов за третата стъпка по пътя на размисъла, който се състои от
в/ преместване на идентифицирането към вечната част в човека.
Един от ефективните начини да се направи това е да мислиш за номиналния себе си в трето лице. Вместо да мислиш: “Аз пресичам
улицата” да мислиш: “ Мария пресича улицата” и да подсилиш това становище като се опиташ да си представиш една картина на Мария пресичаща улицата.
Тези упражнения дават 2 резултата. Те вкарват един клин между самоидентифицирането с повърностния “аз” и заставят това
идентифициране към едно по-дълбоко ниво....докато накрая човека чрез разсъждения, които са идентични с тези на истинското
Аз става цял и завършен, какъвто винаги е бил в своето най-вътрешно Себе си.
“Ти си То и няма нищо друго освен То, което гледа, чува, мисли или действува.”
/ Упанишадите/

.....следва-а-а-а........

10.
Тема Re: Реализацията (10) Хиндуизмът - 8 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 31.03.02 16:38

........продължение на превода....

BHAKTI YOGA - Пътя към Бога чрез любов.

Йогата чрез опознаване/размисъл изглежда като най-краткия път към божествената реализация, но също и най - стръмния, защото общо взето живота се захранва по-малко от разума отколкото от чувствата. И най-силното от тях е любовта. Целта на Bhakti Yoga - йогата на любовта и посветеността е да насочиш любовта, която лежи в корените на всички сърца към .....Бог.
“Както водата на Ганг тече безшумно към морето” - казва Бог в Bhagavata-purana “така се движи душата на “бхактата” постоянно към Mен - най-висшето същество, което обитава във всички сърца, когато чуят за моята същност”
Bhakti Yoga е най-популярната от четирите йоги. Един от нейните най-известни представители е мистика и поета Tulsidas, който е живял през 1,500 год. В началото на своята женитба той бил толкова ненаситно влюбен в своята жена, че не издържал без нея и един ден. Но я чул да казва: “ Толкова страстно си привързан ти към мен! Ако можеше да прехвърлиш тази преданност към Бог - Него ще достигнеш веднага”
Тулсидас и повярвал и....то се изпълнило.
Bhakti Yoga си представя Бог по един друг начин от Jnana Yoga, в която водеща картина е едно безкрайно море на Съществото, което се намира под безкрайните вълнички на “азът”. В тази представа Бог е безличен или по-скоро “свръхличен”, защото личността /която е ограничена/ изглежда крайна, докато Бог в Jnana Yoga е безкраен. За Bhakti Yoga /или“бхактата” - този който практикува тази йога/ който приема чувствата за по-важни от мислите Бог изглежда различен по всички тези точки.
Първо, бхактата, когато използува любовта, отхвърля всички предположения, че Бог, когото обича е той самия или себе си еднакъв с Истинския Себе си. И настоява, че Бог е различен. Един хиндуиски поет е написал като подзаглавие: “Аз искам да опитам захарта, аз не искам да стана захар” и после:
“ Може ли водата да се пие сама?
Могат ли дърветата да опитат собствените си плодове?
Този, който благоговее и обожава Бог, трябва да застане до Него.
Само така ще може да изпита Неговата пълна с наслада Любов.”
Второ, след като бхактата е убеден в “различността” /от себе си/ на Бог, също и целта му е различна от тази на Jnana-та. Бхактата не прави усилия да се слее с Бог, но обожава Бог с цялата наличност на своето същество. Всичко, което трябва да правим упражнявайки тази йога е да обичаме най-много Бог. Не само да съхраняваме подобна любов, но наистина да обичаме Бог, да обичаме само Бог /докато други неща са обичани във връзка с Бог/, да обичаме Бог без никаква друга причина / нито тази - за да бъдем обичани в ответ/ Но изключително заради самата Любов. Съобразно степента на която сме се посветили на тази задача - ние изпитваме Радост, с която никакво друго изживяване не може да се сравни. С това да обичаш всеотдайно и пълно.
Как може да се създаде една такава любов?
Задачата не е лесна, защото света е толкова пълен с прах, че не е лесно да откриеш един невидим Бог. Тук на помощ идва хиндуизма със своите митове, своите прекрасни символи, своите стотици картини на Бог, своите ритуали, които превръщат деня и нощта в една безкрайна и непрестанна поредица от молитви. "

-----------------------------

........следва.....

11.
Тема Re: Реализацията (11) Хиндуизмът - 9 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 13.04.02 18:22

.....продължение на превода....

" Поставени като самоцел те могат да “конфискуват” мястото на Бога, но това не е тяхната цел. Те трябва да запознаят човешкото сърце с това, което представят - но самите те не са. Не е мъдро да се схващат картините/идолите на хиндуизма като отглеждане на обожествяване и неговото разнообразие като политеизъм. Вместо това картините са като летища, от които натоварения с чувства човешки дух може да отлети по “самотното бягство от самотата”. Един символ, които многоръките картини могат да представят Божията власт, митове които могат да достигнат дълбоко до това, което е заключено за интелекта, блянове и легенди представящи идеали по един такъв начин, който кара слушателя/зрителя да копнее да ги осъществи. Стойността на тези неща лежи в тяхната способност да повика нашето съзнание от световните абстракции назад към мисълта за Бога и Божията Любов. Когато пеем за славата на Бога, молим се с безрезервна посветеност, медитираме върху Божието величие и чест, четем за Бога в святи писания и схващаме цялата вселена като творение на Бога - ние придвижваме своята посветеност постоянно и сигурно по посока на Бог.
Три страни на метода на “бхактата” заслужават споменаване:
Japam - означава повтаряне на Божието име. То има паралел с християнството.
В една молитва на Христос, която е описана в една класическа книга в руски дух “Пътя на един пилигрим” - “Нека Божието име “бръмчи” във всяка твоя дейност!”
Това е едно от най-любимите изречения на бхактата. Дали човек пере или плете или сее или пазарува...проникват свещенните думи в подсъзнанието и го изпълват със святост.
Да повтаряш една любовна мантра е една религиозна употреба на факта, че любовта съдържа различни нюанси съобразно това към кого е насочена. Любовта на родителите към своите деца е пропита от защита, докато детската любов съдържа зависимост. Любовта към приятелите е нещо различно от мъжката и женска любов в брака и съвсем различна от любовта на посветения служител към неговия Бог. Хиндуистите смятат, че всички тези начини могат да подсилват Божията любов и окуражават бхактите да ги прилагат всичките в различни ситуации.
И накрая идва обожаването на Бога под формата на едно избрано божество -“Ishtadeva”. Хиндуистите представят Бог в безброй форми. Всички те заедно сочат в еднаква степен към Бог, но те препоръчват отделния обожател да развие една постоянна привързаност към една от тях. Само по този начин човек може да задълбочи своето приближаване и се приобщи към тази сила напълно. За повечето хора може най-въздействуваща “ishtadeva” да бъде една от реинкарнациите на Бог, защото любящото сърце е по природа склонно да обича човеци."

......следва...

12.
Тема Re: Реализацията (12) Хиндуизмът - 10 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 20.04.02 18:39

....продължение на превода...

" Пътят към Бог чрез работа.

Третият път към Бога - този който е подходящ за хора от енергичния тип е:

KARMA YOGA
КАРМА ЙОГА - пътят чрез работа.
Работата е най-важното в живота. Смисълът не е само в това, че хората трябва да работят, за да оцеляват. Повечето хора обичат да се ангажирват с нещо конструктивно - те намират това за задоволяващо. За тези хора хиндуистите казват:
“ Ти няма нужда да се оттеглиш в един манастир, за да реализираш Бог. Ти можеш също така да Го откриеш във всекидневния свят, както навсякъде другаде. Всичко, което трябва да направиш е - да се научиш да работиш по един такъв начин, който те приближава по-близо до Бог, а не те отдалечава от Него.
Как ще се осъществи това зависи от другите компоненти на природата на работника. За да избере пътя чрез работа карма-йогата вече е показал израз на своето чувство за активност, но сега остава въпроса дали на разположение е поддръжката от разсъдъчност или отдаденост/посвещение. Отговорът на този въпрос решава дали йогата ще подходи към работата по един разсъдлив начин или в духа на любовта. В първия случай практикува карма-йогата размисъл по начина на един jnana-yoga, но в другия случай практикува посвещение към любовта - бхакти-йога. Нека да видим от близо как духовната динамика функционира в тези два случая.
Според учението на хиндуистите всяко действие, което се насочва към вътрешния свят действува обратно към този, който е извършил действието. Всичко, което върша за собствена полза, наслагва един нов пласт в/у моето аз. И така като става все по-дебел този пласт.....постоянно ме отдалечава от Бога. И обратното - всяко действие, което извършвам без да се замислям за себе си, намалява моето егоцентриране докато....нищо повече не ме разделя от божественото. Във връзка с този принцип трябва хората с чувство да работят за Бога - а не за себе си. “Този, който извършва действие без привързаности и ги насочва към Бога, са толкова недокоснати от тях, както листата на лотуса от водата” / Бхагават Гита/
Един такъв човек е все тъй активен както преди, но работи с един друг дух - от вярност. Действията не се извършват за лични облаги. Те сега не само се извършват като служба на Бога, но се схващат като стимулирани от Божията воля и движени от Божията енергия, която струи през посветения служител. “ Ти си действуващия - аз съм инструмента”. Действия, които се извършват в този дух просветляват “аз” -ът вместо да го натоварват. Всяка работна задача се превръща в един свещен ритуал, който се извършва като едно любовно приношение към Бога.
За хората, които са по-разсъдъчни отколкото емоционални преминава работата насочена към Бог по един друг начин. Но те също работят неегоистично. Ние виждаме как философите имат една тенденция да схващат представата за безрайния Аз - в най дълбокия център на човека като по-смислена от мисълта за небесния Отец, който с Любов наблюдава целия свят. Затова те чрез работа търсят просветлението вместо постоянно задълбочаване в любовната връзка.
Те работят в един необвързан дух и изтеглят една линия между ограничения “себе си” и безкрайния Себе си, който лежи под него. По този начин те се “раз-идентифицирват” систематически от крайния “аз”. Това означава, че те подхранват една постоянна липса на интерес към това каква полза те могат за извлекат за своите усилия или какви заслуги, пари или признания ще получат. Подобни компенсации са наистина по-приятни но....карма-йогата познава тяхната цена: Ако човек инвестира в тях - те увеличават егото му. Като правят това - расте дебелината на изолиращия пласт между неговото настояще и неговото Истинско Аз и от там неговата ....изолираност.
Алтернативата е - работа, която се извършва по един необвързващ начин, така че човек е освободен от своето емпирично “себе си”. Работника продължава своята работа, но понеже се идентифицира с Вечното, оставяйки работата да се извърши от емпиричното “себе си” Истинското Себе си няма нищо общо с това. ”Този, който извършва своята работа продиктувана от неговото задължение, без да се интересува от плодовете на труда си - той е йога”/Бхагават Гита/
След като извършил по най-добрият възможен начин нещата, които трябва да се извършат...той остава печалбата да падне там, където пада. “За мен е все едно - печалба или загуба. За мен е все едно - слава или срам. За мен е същото - удобство или болка” /Бхагават Гита/. Този, който се е научил да работи по този начин, самият е спокоен, когато е страшно зает - като оста на едно въртящо се колело. Това е абсолютната тишина на движението. Дори и хората с философски или емоционални склонности практикуват карма-йога по различни начини. Лесно е да се види, че тези практики водят в същата насока.
Двете насоки се придържат към едно радикално намалено хранене, което има за цел да изтощи крайното/ограниченото “аз” като отнема вниманието от въздействието, което вашата работа има в/у крайното “аз”."

.....следва....

13.
Тема Re: Реализацията (13) Хиндуизмът - 11 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 04.05.02 22:03

....продължение на превода...

"RAJA YOGA -Пътят към Бог чрез психофизически упражнения

Поради зашеметяващите висини към които води Raja Yoga - Царската йога е известна в Индия под името “царския път към реабилитация”. Тя е оформена за хора с чувство за експериментиране и е пътя към Бог чрез психофизически упражнения. В противовес на научните експерименти, тези на Раджа Йога експериментират със собственото себе си. Човек няма нужда да приеме някаква догма, но експериментите изискват хипотези, които догмите са оформили за да се потвърди или отхвърли. Хипотезата, която лежи в основата на Раджа Йога е
индуисткото учение за човешкото “аз”. То може да се формулира както следва:
Азът има 4 пласта. Първият и най-явен е тялото. След това следва съзнателния пласт в нашето съзнание. Под тези двата е третата област - индивидуалното подсъзнателно, което се състои от наслояванията от нашата индивидуална история.
Ние сме забравили повечето от тези наслоявания, но те продължават да ни оформят.
Запада се доверява на тези три първи сегменти на “аза”. Хиндуизма се отличава с това, че приема и една четвърта съставка. Под другите 3 и в още по-малка степен схващан от съзнателния ум както и от безсъзнателното лично /макар че абсолютно е свързано и с него/ стои Самият Аз - безкраен, безпрепятствен и вечен.
“Аз съм по-малък от най-малкия атом и все пак по-голям от най-голямото. Аз съм Цялото, различновидовата, разноцветна, многоформена Вселена. Аз съм стария Бог. Аз съм същество от злато. Аз самия съм Божественото Блаженство.”
Целта на Раджа Йога е да демонстрира валидността на това четиристранно становище за човешкото “аз” като заведе питащия, към едно директно лично изживяване на “ най-вътрешното в своето вътрешно”. Нейния метод е съзерцателноста на волята, нейното намерения да насочва психическата енергия на “аза” към неговото най-дълбоко място. Със скицата на хипотезата на Раджа Йога пред нас ние сме подготвени да скицираме 8-те стъпки в експерименталния опит да потвърдим тази хипотеза.. Преди всичко нейното крайно и най-екстремално твърдение.
1. и 2. Първите стъпки се отнасят към морални приготовления, които са общи за всичките 4 йога, защото докато личния живот не е в един относителен ред и междучовешките отношения хармонични, няма надежда за по-дълбоко самоопознаване. Водата на повърхноста трябва да е спокойна. Първата стъпка включва изпълнение на 5 форми на въздържание: От нараняване, лъжа, кражба, сексуалност и лакомия. Втората стъпка - 5 поддържащи: Чистота, удовлетвореност, самоконтрол, прилежание и медитация в/у божественото.
3. Макар, че Раджа Йога по същество се отнася към съзнанието, тя въздействува и на цялото тяло. За да го кажем по-точно: Действува на съзнанието чрез тялото. Едно обикновенно добро здраве е главно изискване за тялото, за да не пречи на съзнанието да се концентрира. Най-прочутото откритие на Индия е позата “лотус”, когато йогата
сяда - за предпочитане на една тигрова кожа, която символизира енергия облечен в еленова кожа, която символизира спокойствие с кръстосани крака така че петите на всеки крак почиват на другия крак. /бел. на преводача: Аз превеждам от книгата дословно, но това за кожите може и да не го приемете......милиони бедни индийци правят “лотус” ей тъй както са си - полуголи. Откъде толкова кожи за всеки? / С приемане на естествената извивка на гърба - гръбначния стълб е изправен. Ръцете са отпуснати на коленете като показалците са свити и докосват върха на палците. Очите могат да са затворени или фокусирани в някаква точка отвън. '

Това бе то!