|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Отношенията дъщеря ми и мъжът ми
|
|
| Автор |
Poбинятa Изaypa (на живо) |
| Публикувано | 08.12.09 11:31 |
|
|
Здравейте отново, родители и деца.
Преди година питах тук . Получих помощ, за което благодаря.
Пускам линк към старата тема, защото голяма част от семейната ситуация е описана там. Живея с двете си деца и втория си мъж.
Сега се развива някакъв проблем на дъщерята с мъжа ми, която междувременно доста израстна, шести клас е и догодина ще направи 12 години. Доста е зряла и едра за тази възраст.
Та имаме и двамата с него чувството, че въпреки добрата му воля, ежедневна грижа и внимание към нея, тя го саботира емоционално и се мъчи да го пренебрегва и да го игнорира точно на границата на осезаемото, така че да не може да бъде посочено почти нищо конкретно. Мъжът ми е чувствителен и емоционален, а тя, мислейки вероятно, че е защитена, му прилага емоционален тормоз, цупене, мусене и надувки, и в тънко незачитане и игнор точно в премерената степен да не може да бъде обвинена в това, примерно като я вика, не откликва по два три пъти, виждам я как се поспира и нарочно го прави, и след това му казва "а, ама не те чух.. " и подобни тънки врътки..
С мъжа ми сме говорили , че се моля никога да не бъда поставена в ситуация да избирам кой от тях - той или някое от тях да запази домашния комфорт - защото ако бъда, избора е предопределен и ясен, няма да е мъжът ми, независимо кой какво кога и как сторил....
Той е съгласен с това на теория, приема го, но признава че много му тежи, и го е страх дори, чувства се във властта на детските, вече пуберски простотии и войната за надмощие и за мама.. Битките за моето внимание за ежедневни. Дъщерята взе да се мери с мъжът ми, хем се държи с него като с много близък човек, хем очаква той да й откликва емоционално, примерно му показва "виж това от училище" и очаква похвали, хем не му засвителства уважението, което му дължи за грижите му, държи се като с длъжен.. Приема ежедневните му грижи като даденост, без обратното чувство на респект и благодарност поне, няма да кажа обич, защото тя много обича баща си и тъжи за него..
Тя е уж малка, няма още 12, но така успява да го разочарова, ядосва го, с това си "потребителско" игнор държане, че се притеснявам, ако и когато той напълно я изолира емоционално, как ще я успокоявам и как ще й осигуря домашното спокойствие..
Дали са само пуберски неволи, или са нужни мерки..
Имате ли някакви съвети, или споделен опит?
| |
|
|
|
Детето се държи съвсем нормално за възрастта си и за ситуацията. Не виждам какви очаквания имаш? И два метра да стане тя е дете. Още по-лошо - пубер. Не знам до колко емоционално зрял е партньора ти но няма от какво да се дразни. Детето иска обич и внимание. Иска да види заинтересованост. И повярвай ми в тази възраст е много трудно да я види колкото и голяма да е вашата грижа към нея.
| |
|
|
|
аз се включвам за частта "битката за вниманието ми ...."
защо не пробваш да се отдръпнеш за малко - примерно - не ми е добре - отивам да си легна
нека малко да осъзнаят, че не може всеки да си цикли, защото в крайна сметка това да се отразява на теб
още по-добре кажи нещо от сорта "тук атмосферата МЕ КАРА ДА СЕ ЧАУВСТВАМ......."
като кажеш как ТИ СЕ ЧУВСТВАШ оставяш пространство в което всеки може да реагира и да се замисли за своето поведение, т.е. ти казваш какъв е ефекта върху теб, без обвинения или наставления
това оставя поле другия да осмисли какво в неговото поведение предизвиква това в теб.
| |
|
|
|
Точно такъв опит нямам, но тъй като оцелях след пубертета на сина , мога да предложа съвет, дано помогне.
По мое мнение, децата на тази възраст са все още емоционално "глухи" към чувствата на другите, и не осъзнават дългосрочния ефект от поведение като това, което описваш. Затова, всякакви апели (според моя опит, де) към здравия разум или каквото там имат в главиците си, не работи.
На ваше място бих подходила по друг начин: ангажименти.
Просто детето трябва да е ангажирано всяка минута. Училище, уроци, помощ в домакинството, всичко което се сетите. Детето трябва да има чувството, че времето не му стига, и че има да изпълни още една-две задачи (не пет или десет, което ще го обезкуражи). Разбираш ли, баланса е важен - натоварване дотолкова, доколкото да и се струва на госпожицата, че още малко и ще има свободно време, но то накрая се оказва много по-малко.
Трудът има силна отрезвителна роля, възпитава полезни качества, не им дава време да блеят в пространството, а и е от помощ на претоварената майка в края на краищата. И накрая спечеленото свободно време е много по-ценено от свободното време с което тя разполага ей-така, по презумпция и не го цени. И не само не го цени, ами и има време да се прави на важна и да ви притиска емоционално. Това едно.
Второ, непременно реагирайте на всяка врътка и скатаване - без да я нападате, кажете че сте видяли/чули. Ясно формулирайте кое е неприемливо, грубо и неделикатно. Без възпитателни речи след това.
Поогледайте приятелките - дали не копира нечие поведение? Без да издавате забрани, твърдо кажете, че във вашето семейство не допускате пренебрежително отношение и манипулиране. Ако се направи на неразбрала, кратко и ясно дайте пример с нейно действие/думи. Без оценки -"ти такава-онакава, как не те е срам". Тя сама да си направи изводите. Но да е сигурна, че вие двамата поддържате една линия - всички в семейството са важни, уважението и добронамереността са на първо място.
Накратко - не и оставяйте свободно време, защото тя е малка и не може да го запълни смислено; не подминавайте нито една демонстрация на игнор. Дайте и да разбере, че за вас е важно тя да порасне като един внимателен, възпитан човек, който умее да оцени усилията на другите.
За бога, не се поддавайте на пубертетските настроения...така само и изпращате посланието, че от нея зависи всичко. А то не е така.
| |
|
|
|
дано си права.
Изненадана съм на този ранен пубертет на 11 години и половина..
Но пък е шести клас, и съученичките й са по-големи, социално е по-зряла..
| |
|
|
|
Правила съм го, струва ми се има само моментен ефект... После пак продължават да се дърлят..
Обясних им и на двамата, че много ме тормозят, тъй като чувствата на двамата минават през мен.. и всеки търси в мен подкрепата.. и взимането на страна.
Главният ми комплекс е, че тя се държи така с него може би защото не й е баща. Ако й беше роден баща и така се държеше с него, щяха да си се оправят помежду си, е сега аз съм отговорна, а той няма правата на роден баща, а прави почти всичките ежедневни задържения...
| |
|
|
|
А, много благодаря. И ти смяташ, че е от пубертета.
Това ще го дам на мъжа ми да го прочете.
Ще се огледам за допълнителна заетост, именно да няма ресурс да ни притиска..
Той не вярва, че това са нормални пуберски прояви, а така малко ги демонизира тези неща, подозира я във крути замисъли...
А тя е наистина едно дете.. нищо, че прилича на госпожица..
| |
|
|
|
Определено пубертета е труден период, мъжа ти да не търси под вола теле и да знае, че тя щеше да се отнася така КЪМ ВСЕКИ ДРУГ който е част от родителското тяло.
Обаче, лоши навици и маниери, придобити или некоригирани в тази възраст остават за цял живот. Заслужава си да се погрижите в тази посока.
Защото игнор и дребни номерца можа и да минат пред вас като родители, но ако реши че това е начин да се справя в живота, ще има проблеми и то тогава ще станат сериозни. Сега е просто репетиция.
Категорично не и позволявайте да смята, че тя командва парада и непременно и внушете идеята, че може и да не са ви приятни някои нейни "изяви", но само заради благосклонното и отношение няма да престъпите принципите си и опита на възрастни и отговорни хора. Обърнете палачинката - ТЯ трябва да търси вашето благосклонно отношение и да отстъпва, а не обратното.
Ама пак да кажа де - това е период, и бъдете балансирани - не правете от мухата слон, нито омаловажавайте нещата. Просто - грам време не и оставяйте, пък да я видя кога ще прави фасони
| |
|
|
|
Привет и на авторката. Вече трябва да сте наясно кой съм. А ако авторката се съмнява кой съм, нека ми звънне на мобилния, когато прочете този пост, и ще потвърдя, че съм си регнал този ник само за да участвам в темата, която касае и моят живот, все пак.
Трябва да отбележа, че изчитайки темата, намирам информацията в нея за филтрирана от някои факти и събития. Преди да ги представя обаче, смятам да изчакам авторката на темата лично да ми потвърди, че е съгласна да пиша напълно свободно в темата, че осъзнава риска от евентуалните последствия за самата тема, и че е наясно, че това, което ще се изпише в темата след моето включване, е потенциална бомба, която би могла сериозно да промени представите на писалите до момента, при което може да се окаже, че тези, които са изказали мнения са ги изказали прибързано, и на базата на недостатъчно информация.
Като за първи пост това стига, а останалото, ако има такова, ще се появи след като авторката на темата лично, очи в очи, ми потвърди съгласието си да пиша свободно, и след като напише въпросното си съгласие и тук, в темата, в отговор на този пост, или в отговор на нейния собствен начален пост.
Поздрави на всички, които четат и пишат в тази тема.
| |
|
|
|
Разбира се, че ще участваш, щом пожела.
Целта е да намерим някакво решение на проблема с дъщерята. Дано повече хора пишат своя опит и мнение... независимо от рисковете. Ако съм пропуснала нещо, не е било целево. Изказаните мнения на мен са ми много полезни, и е нормално да бъдат основани на разказаното от мен.
Надявам се да ни вземат насериозно, защото за нас си е доста сериозно.
Така или иначе двамата сме родители, ти си й като втори баща, искаме или не, така се получава в ежедневието.... и такова напрежение не е никак добре.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
