Дано да си права относно пубертета.

Вече й предложих да ходи на нещо, и мисли какво.

Обърнете палачинката - ТЯ трябва да търси вашето благосклонно отношение и да отстъпва, а не обратното.

Това много ми харесва. Признавам, че не съм усетила като майка кога сме стигнали дотам те да трябва да се възпитават в емоционална отговорност, някак си го пропуснах покрай битовизмите... Наистина доброто отношение и благосклонност трябва да се търсят, целят и пазят, когато човек ги има.. И това, че сме родители, ни задължава да възпитаме такава емоционална култура в децата.

оф, какви са тея сапунки от време оно, я се пръждосвайте оттук.
И отидете на психолог и двамата. Имате нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пич... ако трябва да бъдем напълно честни, в БГ почти няма човек, на който да не може да се каже, че нещо му хлопа, така че пращайки някого на психолог, почти няма как да не се окажеш прав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за мнението, оценявам го и го имам предвид. наистина всеки има нужда, иначе нямаше са има цели индустрии с това

Но не ме гони, моля, защото това са реални проблеми и получавам реална помощ тук Дано не се повлияят хора, които иначе биха постнали и своето мнение

Тези, които сме изказали мненията си, сме абсолютно наясно, че цялата информация не може да бъде пусната тук. Добронамерено даваме идеи/отговори на база подадената информация.

Убедени сме, че участникът в клуба съзнава, че ако даде изкривена информация, ще получи и грешни идеи.

И не на последно място, когато си се вторачил в дървото, не можеш да видиш гората - участието в дадена ситуация автоматично те изключва от възможността да я прецениш безпристрастно.

Какво предлагаш сега - да започнете да публикувате редица подробности, и да привлечете клубарите на една или друга страна?! Сапунка, драги. Според мен, клубарите тук не застават на нечия страна, а ви предлагат възможни решения, споделят опит, и със сигурност ще намерите полезно зрънце.

Започвам да си мисля, че пубертетите във вашата къща са с един повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Започвам да си мисля, че пубертетите във вашата къща са с един повече

Това си е твое мислене и си е твое право да го мислиш. Факт е обаче, че пускането на подобна тема е редно да се координира и с мен, защото това, което се напише в началния пост е това, което обикновено дава основната тежест в една тема. Това сочи моят опит в клубчетата в раздел взаимопомощ. Битувах в този раздел поне 6 години, в началото като нуждаещ се, а в последствие като човек, който иска да върне дълга си към хора, които се нуждаят от хладен разум в напечена ситуация така, както това е било направено със самия мен.

Подробности няма да бъдат публикувани. Не и от мен. Темата си е на Изаура и се разбрахме да си я води както иска. Ако начина, по който я води, е далеч от моята позиция, то си е нейна грешка, за която обаче ще плащам и аз.

Мнението ми, че нещата са представени едностранно, и че има съществени пропуски си остава, и макар и да нямам намерение да се намесвам повече в темата, имам намерение да я следя отблизо и да изчета много внимателно всичко конструктивно, което се напише в нея.

специално благодаря, рефайн, за търпението и разбирането.

Ако има изкривяване, е неволно. И аз именно на този принцип когато си се вторачил в дървото, не можеш да видиш гората търся мнения.

Не ми се иска да стане привличане на страни, а именно възможни решения на база на собствен опит и познание.

Ето например това което той ми подсказа, че съм пропуснала, е че и за самата имам вина, че съм се държала непремерено и непочтително с него пред децата, впоследствие на което след известно време дъщерята си позволи да ползва фраза, казана от мен към него пред тяхл Фразата беше "това са комплекси", относно нещо, за което говохиме. Да, грешка голяма е да се каже това пред децата, особено за небаща им. Признах си я и обясних на дъщерята, че нява никакво такова право, и че това е невъзпитано, и че така никога няма да каже на баща си и всички знаем това..

Друго примерно, което се сещам допълнително, е че вече година и половина баща им се офлянква да се запознаят, въпреки че мъжът ми се грижи съвестно за децата и за дома ни. Това определено доста тормози и дразни децата, защото още незапознали се официално, се избягват един друг по улиците, когато станат водене и взимане с колите, колкото да се разминат.. Отдавна поканих баща им да се запознаят, но до ден днешен все не намира време и начин. Личностно го разбирам, неприятно е, но по отношение на децата е неприемливо. Сега специално питах дъщерята дали това, че баща им не намира начин да се запознае с мъжът ми, някак й влияе на отношението, тя първо каза "да, малко", и след като се усети, отрече..

Е, според мен това доста би повлияло на едно по-градивно и положително отношение към човекът, който ги гледа на практика.
Баща им ги вижда по два пъти месечно и не е много активен. Поне пет пъти го подканям за се запознае с човека, който му гледа децата, и така за самите деца да го валидира като полагащ грижата, БЕЗ да се деградира себе си като баща, ама на.. не може да се преодолее явно..
Аз примерно да бях родителя, който не ги гледа, примерно той да беше с децата и да има втора жена, дето да ги гледа всеки ден, и да осигурява ежедневното женско присъствие в дома им, всекидневната грижа - битова и емоционална, тази жена на ръце ще я нося.. Ще й треперя да е доволна, призната, мила с тях, ще й помагам, ще я валидирам всеки ден да има авторитета и от мен да я върши тази работа..
Това би било силен знак за децата. Един филм на тази тема "Втората майка" със Сюзан Сарандон и Джулия Робъртс, последната беше на татко новата жена, много пасва на това мое разбиране..
Извинявам се за дългия постинг.

Мдааа, заключението ми е, че пуберите в къщата, в която живеете, са двама, но дъщеря ти не е една от тях.

Повече готин отколкото пернат

Аз примерно да бях родителя, който не ги гледа, примерно той да беше с децата и да има втора жена, дето да ги гледа всеки ден, и да осигурява ежедневното женско присъствие в дома им, всекидневната грижа - битова и емоционална, тази жена на ръце ще я нося.. Ще й треперя да е доволна, призната, мила с тях, ще й помагам, ще я валидирам всеки ден да има авторитета и от мен да я върши тази работа..


Моя родителски опит е, че намеренията не -задължително съвпадат с възможностите, нито пък рационализираните виждания и възгледи не са непременно приложени в реалния живот.

В реалния живот се оказва, че всички имаме добри намерения, но някои ги отстояват по-упорито и страстно, а други си люлеят ташаците по сички посоки.


А трети не се и замислят дали изобщо имат добри намерения и въопще кво стаа - директно цапват некого по главата с дежурности и си глеат кефа...


За да нема объркване от практически човешките недомислия - вий требе да се замислите де се къса нишката и кой на кого требе да бъде родител, а кой на кого - дете.


Аз имах наскоро тая ситуация със детето ми - на 16. Той е отличен син - и фантастичен ученик. Ноо умен и интелигентен. Признавам си, че зимам акъл от него.


И в същото време емоционално той и аз сме свързани като майка и син. Да - и така стоят нещата. Както и да се върти ситуацията - дъщеря ти на практика показва, че приема грижите - но не се чувства емоционално ангаже със втория ти съпруг.


Това е мое частно мнение. Изказвам се, защото аз имам трети съпруг. Представи си - колкото и да съм се грижила за детето - той е трябвало емоционално да мине през целата тарапана да схване, че мама има некфи движения и човеци в живота си - и да се адаптира.

Некои деца се адаптират - некои не. По някакъв начин ти си получила сигнали, че твойто дете не се адаптира. Това е много добър знак - това значи, че дъщеря ти макар плахо - но те търси и има нужда от тебе и те признава за основна фигура в живота си.

Тръгни значи от това.


Аз направих разговор със сина ми - на 16 може да се говори за такива неща мисля. Не бях ноо обстоятелствена - аз моем да бъдем ноо остра и кратка и рязка и изразителна. Зависи как ше се намерите - но е по-добре да си мека, но категорична.


Обясних му, че в момента баща му си се забавлева и нема грижа за нас, а един човек, който с нищо не му е длъжен - му играе по свирката (тука да обесна, че третия ми съпруг е фантастичен баща на две дъщери и в момента е степфадър на доведен син).

Двамата наистина имат връзка - аз се погрижих да се разбират и да са близки. Това е страшно необходимо в едно семейство. Връзките да са здрави и да работят.


и той схвана. Аз ли обяснявах добре, или детето ми е умно - или съпруга ми е на место - а може би всичко наведнж - но детето схвана.

Так и му го обясних - каквото и да имаш с баща си - първия ми екс - то в момента е отложено и чака настрана. Този, който реално ти е баща в момента и реално се грижи за тебе - не заслужава такова отношение.


И така му казах - в момента нямаш друг баща - той е единствения ти баща. Оня, който ти се прави че ти е баща - де е. Нема го. Ерго кфо следва.

Тоест детето ти трябва да вижда и признава реалностите, а не фантазиите си.

Съгласна съм, че е жестоко. И аз съм изревала кофи сълзи за разводите си и грешките си. Така и трябва. Не бих избегнала отговорностите си и се намирам щаслива родителка на щасливо дете.


Но - илюзиите настрани. Реалността е да се живее, а не да се отрича.


ПС: имам смътни подозрения, че някакси се е случило да оставите у детето изюзии по въпроса и тя сега е тръгнала по тоя кренвирш.



Ако в детството й е имала някакви емоционални стресове - напълно е възможно сега да ги изкарва навън. Не я спирайте - дайте й пространство и начини да се изрази и да покаже какво я смущава. Трябва да сте положителни и безкомпромисно да й покажете, че не сте й врагове.

Ако направите грешката да я наказвате, преследвате и тормозите - то ше спрете емоционалното й развитие и ше я застопорите в точката, в която е проблема й.



Говорете. Комуникирайте. Изградете връзката си. Упражнявайте я. засилете я. Дайте и подкрепа и обич- повече от всякога.

децата дълго страдат след развод - никой не е виновен, но те си страдат - и това е.


Подкрепете я - е моята мисла. Тя ше намери как да се изрази - и един ден ше се стигне до изваждане на нещата наяве. Ако подтиснете процеса - ше създадете несъществуващ проблем и ше я разболеете емоционално.

Това просто не е необходимо - детето си е отлично ориентирано и иска да ви покаже нещо, просто не знае как. Реален проблем няма.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

С две думи казано - мислата ми беше - родителя се познава по грижата, която полага.

Дъщеря ти те е потърсила - ти самата го признаваш - за помощ.


Тя е постъпила правилно. Вий я обърквате - с колебаенето си как да реагирате. Тя затова се чуди защо не й връщате грижа и любов - и затова се крие от вас.

Трябва ЗАЕДНО да застанете пред нея - и ЗАЕДНО да й покажете безкомпромисна грижа и любов.


Допуснали сте колебания и мрънкяне в собственото си поведение. Тя е прихванала нещо от това и е отразила вашите емоционални проблеми.

Детето си е окей. Вий сте за бой.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.