Синът го закъсва здраво в училище? / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Робинята Изаура: Това, което изисквам в момента е, всичко да секне. Майка ми има лошия навик да говори за минали рани, да се връща във времето, когато баща ми я е наранил, тя не желае да продължи напред и да се пригоди за новите обстоятелства, което е много дразнещо лично за мен, тъй като от години наред осъзнавам, че тези хора се понасят единствено заради мен и брат ми, тъй като още не сме си уредили живота. Иска ми се да видя един силен човек, на който да може да се опра в трудния момент, който да осъзнава и собствените си грешки, а не само да мърмори за чуждите. Така, че най-важното като практика е да не се говори за това. Като държане ... не считам за нужно да има нещо по-различно, тъй като в един такъв момент човек се старае да опази от възможните граници начина, по който е живят. Един нов начин на държане, макар и по-мил, е нещо ново, т.е още един шок.
Иска ми се родителите ми поне да са приятели и ми се иска, поне в моя случай, при теб не може да се получи, да се съберем заедно на големите семейни празници. А ако имаше друг мъж и трябваше да го приема... Според мен той трябва да бъде себе си и да не прави неща, които не му идват отвътре. Например ... нанесъл се от две-три седмици и започва да раздава на децата задушаващи прегръдки и целувки и да ги пита за всичко, вадейки го с кука от дъното на душата им. Всичко трябва да става постепенно според мен и с времето дистанцията сама да се скъси, когато хората се научат да живеят заедно. Всяко пресилено действие има обратния ефект, на отблъскване, което може да доведе до непоносимост.
Възвръщането на емоционалния комфорт е строго индивидуално и всеки човек намира сам пътя към него. Смятам, че съвета на Тати беше добър. Погледни детето си в очите и виж как иска да бъде изразена подкрепата от която се нуждае. Лично аз съм любознателно и влюбено хлапе и отделям малко повече време на заниманията, свързани с знанието и любовта, хах, което ми дава твърда земя, един или повече аспекти на живота, върху които мога да се опра, за да възвърна силите си и да се боря за стабилност и в другите. Именно в това е и съвета ми към теб, към детето ти и към всички хора... в такива моменти е нужно човек да се закачи за нещо, макар и малко и да се постарае да пожъне успех в него, за да види, че не всичко около него се руши. Запиши хлапето на нещо, което му е интересно и му носи радост, подхвърли му някоя интересна книжка, подтикни го да се развива в някаква насока, за да утвърди себе си.
Полуидиотче,Интересно твърдение имаш. Ценност е, да, но изисква време човек да се съвземе от шока и от загубата, за да реши да продължи напред и да приеме напълно рационално идеята за чужд човек в семейството. Грешката не е във факта, че човек се стреми да създаде ново семейство и да вътвори отново щастие около себе си, но погледни нещата от този ъгъл ... надявам се примера да е достатъчно ясен. Чупиш любимата си ваза, което изключително много те натъжава и решаваш да я лепиш, защото смяташ, че тя е незаменима и няма друга като нея. Но подобна кърпена ваза стои много лошо на интериора на дома ти. Не е ли по-добре да я махнеш и когато си готов да купиш нова? Проблема е именно там - когато раната е прясна и дойде чужд човек във семейството, започват сравненията: "Той не прави еди кое си като татко, той не притежава еди кое си качество на татко... и т.н и т.н. Детето не може да възприеме, че това е нов човек и от него се изисква да заживее с него ... може би по-малко по различен начин. Така, де, много се отвеях. С две думи - чувството за притежание и значимост след развода и по-скоро нуждата от тяхното задоволяване се увеличават, изисква се време да спаднат в нормите си, когато това се случи, човек е готов да поеме по новата пътека, която живота му е начертал.