Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:06 26.05.24 
Непрофесионални
   >> Родители и деца
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема Re: Това е много интереснонови [re: ПOЛУидиoтчeтo]  
Автор Poбинятa Изaypa (на живо)
Публикувано23.12.08 10:51



Мила, тя е на 17 години, толкова много мисли има в главата й, и какъв изказ.. Освен това тя отговори на моя въпрос именно какво я е наранило в душата и сърцето, и го описа прекрасно.

Възхитих й се. В известен смисъл е гръмбогиня... поне в моето прозрение за това поколение..

Иначе свръхточната контратеза я споделям напълно като разум, и съм сигурна, ще й даде нови поводи за мислене, ако и дано него възприеме като атака да се защитава... Тя само отвърна много точно на мой конкретен въпрос, което се прави рядко из нета.. Пиша това, за да опитам да я защитя от емотивна реакция да почне да се защитава и да съжали, че е била откровена, не е това целта..

Аз бих страшно се гордяла с такава дъщеря..



Тема Re: Това е много интереснонови [re: Poбинятa Изaypa]  
Автор ThunderGoddess (Sacer)
Публикувано26.12.08 19:23



Робинята Изаура: Това, което изисквам в момента е, всичко да секне. Майка ми има лошия навик да говори за минали рани, да се връща във времето, когато баща ми я е наранил, тя не желае да продължи напред и да се пригоди за новите обстоятелства, което е много дразнещо лично за мен, тъй като от години наред осъзнавам, че тези хора се понасят единствено заради мен и брат ми, тъй като още не сме си уредили живота. Иска ми се да видя един силен човек, на който да може да се опра в трудния момент, който да осъзнава и собствените си грешки, а не само да мърмори за чуждите. Така, че най-важното като практика е да не се говори за това. Като държане ... не считам за нужно да има нещо по-различно, тъй като в един такъв момент човек се старае да опази от възможните граници начина, по който е живят. Един нов начин на държане, макар и по-мил, е нещо ново, т.е още един шок.
Иска ми се родителите ми поне да са приятели и ми се иска, поне в моя случай, при теб не може да се получи, да се съберем заедно на големите семейни празници. А ако имаше друг мъж и трябваше да го приема... Според мен той трябва да бъде себе си и да не прави неща, които не му идват отвътре. Например ... нанесъл се от две-три седмици и започва да раздава на децата задушаващи прегръдки и целувки и да ги пита за всичко, вадейки го с кука от дъното на душата им. Всичко трябва да става постепенно според мен и с времето дистанцията сама да се скъси, когато хората се научат да живеят заедно. Всяко пресилено действие има обратния ефект, на отблъскване, което може да доведе до непоносимост.
Възвръщането на емоционалния комфорт е строго индивидуално и всеки човек намира сам пътя към него. Смятам, че съвета на Тати беше добър. Погледни детето си в очите и виж как иска да бъде изразена подкрепата от която се нуждае. Лично аз съм любознателно и влюбено хлапе и отделям малко повече време на заниманията, свързани с знанието и любовта, хах, което ми дава твърда земя, един или повече аспекти на живота, върху които мога да се опра, за да възвърна силите си и да се боря за стабилност и в другите. Именно в това е и съвета ми към теб, към детето ти и към всички хора... в такива моменти е нужно човек да се закачи за нещо, макар и малко и да се постарае да пожъне успех в него, за да види, че не всичко около него се руши. Запиши хлапето на нещо, което му е интересно и му носи радост, подхвърли му някоя интересна книжка, подтикни го да се развива в някаква насока, за да утвърди себе си.
Полуидиотче,Интересно твърдение имаш. Ценност е, да, но изисква време човек да се съвземе от шока и от загубата, за да реши да продължи напред и да приеме напълно рационално идеята за чужд човек в семейството. Грешката не е във факта, че човек се стреми да създаде ново семейство и да вътвори отново щастие около себе си, но погледни нещата от този ъгъл ... надявам се примера да е достатъчно ясен. Чупиш любимата си ваза, което изключително много те натъжава и решаваш да я лепиш, защото смяташ, че тя е незаменима и няма друга като нея. Но подобна кърпена ваза стои много лошо на интериора на дома ти. Не е ли по-добре да я махнеш и когато си готов да купиш нова? Проблема е именно там - когато раната е прясна и дойде чужд човек във семейството, започват сравненията: "Той не прави еди кое си като татко, той не притежава еди кое си качество на татко... и т.н и т.н. Детето не може да възприеме, че това е нов човек и от него се изисква да заживее с него ... може би по-малко по различен начин. Така, де, много се отвеях. С две думи - чувството за притежание и значимост след развода и по-скоро нуждата от тяхното задоволяване се увеличават, изисква се време да спаднат в нормите си, когато това се случи, човек е готов да поеме по новата пътека, която живота му е начертал.



Тема Мила,нови [re: ThunderGoddess]  
Автор Poбинятa Изaypa (на живо)
Публикувано29.12.08 15:35



Много ми е трудно да продължавам да вярвам, че си само на 17... Тази лексика богата, наистина ли се постига тогава?

Пак да ти благодаря много. Много полезни и силни погледи върху нещата.
Иска ми се да видя един силен човек, на който да може да се опра в трудния момент, който да осъзнава и собствените си грешки, а не само да мърмори за чуждите. това за мен е ключово, и съвсем наскоро си позволих да си признавам грешките пред децата ми. Стъписват се, и им прави силно впечатление, надявам се положително..

Нека ти потвърдя, че подобни на твоя съмети дават и доценти психолози, ето горе към описала съвета за нужната постоянност, стабилност и емоционално спокойствие - без много тълпи, гости, повече промени, празници, да сме насаме, и именно всичко да се стабилизира, както си е, и да утихва.
Е, не е това начина, по който е живял човек, но този начин е именно безвъзвратно в миналото, добър или лош. Така че установяването на новия бит би трябвало да стабилизира основата, за да се върне пак увереността на всички. В крайна сметка ние, родителите, ще останем без вас след пълнолетието ви, и вероятно ще ви е много по-спокойно и добре, ако знаете че не сме сами и споделяме живота с някой обичан, дори и да не е другия родител. Аз поне бих бих се чувствала така относно моята майка, която е вдовица. Нашите не се разведоха навремето, въпреки че майка ми ме натовари с вината за това, че си "налягат парцалите заради мен", бързо осъзнах, че не е точно заради мен, защото останаха съвместно доста след моето пълнолетие... Може би ако се бях развели дружески и културно, тя нямаше сега да е сама...

Примерът ти с вазата е прекрасен. Само да добавя, че понякога новата любима ваза я мерваш на някоя витрина скоро след счупването, и въпреки че не може да замени напълно предната, напълно осъзнаваш, че ако не се протегнеш, няма да имаш изобщо любима ваза..

Изобщо, не е просто. Дано вие сте по-добри родители от нас...



Тема Re: Мила,нови [re: Poбинятa Изaypa]  
Автор ThunderGoddess (Sacer)
Публикувано29.12.08 20:20



Благодаря ти за милите думи, които изричаш за пореден път. Пожелавам ти децата ти да могат да постигнат същото, че и повече. Богатия речик го сформирах от многото книги, а в училище си имам една прекрасен преподавател по литература, който с годините е изчистил речника ми от неуместните и неправилните изрази.
Да признаваш грешките си пред децата си. Би било интересно ако са на 16-17 и нагоре и имат поглед към нещата. Според мен прибързваш и по този начин сама си оронваш авторитета. По-добре просто покажи, че си осъзнала къде си сбъркала и продължи напред без да допускаш същите проблеми отново.
Е, не е това начина, по който е живял човек, но този начин е именно безвъзвратно в миналото, добър или лош
Така е, не оспорвам, но е въпрос на време човек да осъзнае, че нещата се намират безвъзвратно в миналото. Всеки един от нас отначало рита недоволно и се опитва да кърпи старото, за да продължи с него. Развода в едно привидно добро семейство не е нещото, за което децата са психически подготвени. При мен беше различно. Години наред се караха, баща ми не се връщаше у нас, майка ми плачеше и т.н - пределно ясно ми беше какво ще се случи и че е само въпрос на време.
Дано да сме по-добри родители, а тези след нас още по-добри ... но това са относителни работи.



Тема Re: Синът го закъсва здраво в училище?нови [re: Poбинятa Изaypa]  
Автор NadG ()
Публикувано19.01.09 19:06



Ако искаш да поговориш с един сериозен психолог, който може би може да помогне, пиши на лични )не съм аз този психолог де

, да не прозвучи като самореклама).



Тема Re: Синът го закъсва здраво в училище?нови [re: Poбинятa Изaypa]  
Автор sachko (непознат)
Публикувано20.01.09 15:23



Моите синове са на 14 и 15 години. Малкия имаше проблеми с у-щето в 5-ти клас. Случайно ги заведохме през лятната ваканция на конната база и той така се влюби, че стана състезател, но училищните проблеми си останаха. Тогава поговорих с треньорката и тя така направи, че завърши само с 2 петици. Записахме го на уроци в читалището, а той ходеше на базата. Накрая влезе от раз в реномирано учебно заведение. И продължава с този тежък, но красив спорт.
Моят съвет- спорт за повече хъс, а няма да има време да мисли за глупости.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.