На колко години си?

Благодаря ти, че ми отговаряш. Всъщност много се надявах някой от това поколение 15-16 да ми каже мнението си.

Ако майка ми, скоро след развод с баща ми, си вземе друг мъж, определено бих се изнесла и не бих й говорила за много дълго време ...

Можеш ли да ми кажеш защо така би направила, и какво те наранява в това, че майка ти се е събрала с друг мъж скоро след развода? Не те атакувам, и ако разбера това, ще ми е много полезно, сигурна съм и на други.. Може да се окаже ключово?

Смяташ ли, че твърде рано е прежалила баща ти, че не страда достатъчно по развода, или че си гледа себе си повече, а не тебе и вас двете примерно? Смяташ ли, че би отделяла повече внимание и време на дома и на тебе, ако беше останала сама без този мъж, и това повече внимание се дължи на тебе?

Простен ли би бил този дефицит на внимание, ако беше насочен към баща ти, но не е простен към друг мъж, който не ти е баща, но е мъж на майка ти?

Защото ако примерно, говорим само като пример, вашите или родителите са били в нормални отношения, които не биха довели до развод, те биха си отделяли доста повече внимание един на друг, отколкото в годините пред развода..

Много ще ти бъда задължена, ако ми отговориш как го чувстваш, ако искаш на бележка, ако се притесняваш от публични атаки. Наистина искам да ви разбера. Кажи защо би се разсърдила така на майка си?

Не zнам дали zнаеш колко многоп майки има, които си седят вкъщи и всичко им е дошло до гуша. Да не мислиш,че осигуряват някаква емоционална стабилност било то на момиче или момче.

Погледни само младите майки, не работят и само се чудят на коя баба да пробутат детето. А теzи, които работят, се чудят как да съчетаят семейният живот, отношенията с мъжа си и работата. И там не стига и отпред и отzад.


Така че една сама жена, която работи, детето е на градина или училище, има много повече време, нерви и въzможност да се грижи zа детето.

Сега си представям ако имах един мъж, леле......че аz трябва да готвя, да поддържам отношения, да ходим някъде само ние 2мата, беz дете, и то не в единичен случай, а това щеше да ми е в редовният план......

Да не говорим zа другото натоварване с него, било то емоциопнално или в някаква друга насока.


Така че теzи теории са доста остарели и пасващи в един свят, в който животът е бил по_прост, хората са живели не в такава съzнателна връzка и отношения както днес.

И това явно не е било толкова отдавна. Аz ако питам майка ми какви цели е имала във въzпитанието ми, тя не може да ми ги формулира. Или пък ще ми иzлеzе с номера *да стана добър човек* ама ако я питам какво е правила конкретно в насоката, едва ли ще ми каже някаква съzнателна дейност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почти си улучила поколението. На 17 съм и имам подобен като на сина ти проблем - разделени родители.
В общи линии това, което ме наранява е следното: Считам, че за всеки човек семейството е най-голямата ценност. Когато то се разпадне пред очите на човека, той става тъжен. В един такъв момент има нужда от подкрепа, за да преодолее загубата и да се научи да живее с нея. Има нужда дори да седнеш с човека, да го прегърнеш, да поплачете, а какво всъщност излиза? Майка ти си гледа кефа, хванала новото си гадже и го носи у вас. УЖАС!!! Излиза, че семейството, което ти си обичал никога не е значело много за майка ти, понеже видиш ли, доста бързо се е справила със загубата и особено не й дреме. Потъпкана е ценността на семейството и близостта между хората. Лично аз бих се разсърдила и на майка ми, и на баща ми ако скоро след раздялата си хванат ново гадже именно заради това - потъпкали са нещо едва ли не свещено ... или поне е било такова преди време. Няма да се учудя дори, ако синът ти го приема като изневяра, защото той ментално съзнава, че родителите му са разведени, ала не може да го приеме в сърцето си. Да, именно за внимание става въпрос и определено дефицита на внимание би бил простен, ако беше насочен към бащата. За него новият мъж е чужд човек, който се навира по долен и мръсен начин в неговото семейство, замествайки единия от най-близките му хора - единия му родител. Той е готов да дели с баща си вниманието, защото го обича, ала не и с чужд човек. Той определено не го харесва и трудно би се научил да живее с него. Много си прецакала сина си. Това, че даден човек е мъж на майката не го прави баща на детето. Синът ти е прекарал целия си живот с баща си, връзката им е близка ... в духовен и материален аспект и никой не може да го замести. Самата мисъл, че според теб някой може да го направи ... дефакто друг мъж (който ти си избарала за свой съпруг и глава на семейството) носи болка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съгласен. Това е един частен случай който не е толкова популярен на практика.

А какъв е популярния случай според теб? На децата да не им дреме ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, да си жива и здрава, мога само да се моля и надявам децата ми да са и да имат това, което си и имаш ти, поне каквото се чете тука през екрана.

Ако на 17 години така можеш да мислиш, да разбираш, да възприемаш, да се изразяваш и обосноваваш, светът е ваш. Можем да се пенсионираме спокойно и даже по-рано от планираното...

Много ти благодаря за писанието. Сигурна съм, публичното ми постване е много полезно не само за мен.

Можеш ли за ми кажеш още нещо? Има ли в така описаната ситуация от тебе нещо - поведение, отношение, ежедневна практика или обичай, нещо материално или духовно емоционално - което би омекотило болката от загубаното семейство, би възвърнало отчасти комфорта е вярата на детето или децата, би ги отчасти успокоило и приласкало, нещо, което въпреки житейската конфигурация - мама е с друг мъж у дома - би им дало отчасти нужното спокойствие и вяра, че да продължат нататък, след време и сами? Нещо от страна на майката, или от страна на мъжа й, или от страна на двамата, или от бащата, или от страна на родителите?

Представяш ли си нещо, което биха сторили или повторно да правят горните хора, което ще възвърне поне отчасти емоционалния комфорт на децата и увереността им? На теб например в подобна ситуация какво би ти донесло частична удовлетвореност, спокойствие, нова вяра в ценностите, въпреки развода и втория мъж на майка ти? Примерно особено внимание от нея, ежедневно време, прекарано заедно само двете, особено внимание от двамата разведени родители, специални неща за правене заедно в новото семейство, защото то си е факт, колкото е да сме в отрицание и да ни боли от нещата миналото. Разговори за нещата, майчино откровение? Специално внимание от новия член на семейството?

На мен много ми звучи познато това, което тя пише. Мислила съм точно в тези посоки, че децата всъщност могат и да разберат с разума си, но сърцето никога няма да приеме това, даже като са големи хора, пак разбират и приемат, но в сърцето си не прощава детската травма от загубата на мама и тате в брак.

Мислила съм именно, че на бащата биха простили отнемането на мачиното внимание, или на майката за бащата, но не и на вторите им мъже или жени. Живеенето с чужд човек, колкото и да им е приятен, и да внимава, да им се слага и да ги ухажва, не е приемано на тази възраст.

В нашия случай мъжа ми помага активно в ежедневните неща по децата, колите, къщата и т.н., като специално със сина ми много се харесват и се търсят (абсолютна, ала много щастлива за мен случайност), естествено като възрастен приятел и близък, но с щерката си има равност, напрежение, и съревнование за моето внимание и време. Не знам обаче, ако имаха избор дали да живеем сами въпреки битовите трудности, или с мъжа ми, какъв би бил истинския неприкрит избор..

Наистина какъв е популярния случай?

Редактирано от Poбинятa Изaypa на 22.12.08 12:21.

Само не ми е ясно защо искате да правите операция на сливиците през дупето с извинение. Нещата са толкова прости. Ако ти е счупен крака се ходи на ортопед а не да се чудиш 3 месеца кой зъб е болен и на какъв зъболекар да отидеш да те излекуват. Разбери, че и 100 пломби да си направиш това няма да реши проблема.
Така и не ми послуша съвета. Погледни в очите на детето си. Виж какво има там. Ако това успееш да направиш всичко друго изписано и коментирано тук ще бъде напълно безмисленно. Както и всичките анализи които се опитваш да направиш и чуждият опит който се опитваш да използваш.
Ако толкова ти е трудно с виждането в очите му започни с нещо просто - правете нещо заедно, но ПРАВЕТЕ нещо в което има правене. Не ядене на пица или гледане на филм. Каквото и дае стига да има правене. Дори копане на градина или боядисване на пейките в парка.
Снощи даваха хубав филм по ТВ2 за един мъж който си осинови момче на 10 години. Много хубав филм в който са засегнати много грациозно начините на общуване между родител-дете както и психологията на всяка от страните. Доста поуки могат да се извадят. Там има дори и за твоят случай.
Но все пак смятам, че първата и най важна стъпка е да видиш в очите му.

А що не помислиш, че точно защото семейството е ценност, човек се стреми след развода да създаде ново семейство? Така че не е потъпкана ценностната система изобщо, а само твоето чувство за притежание и значимост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тати", послушах ти съвета - беше много ценен и навременен. Има много в очите му. Предлагам му неща заедно да правим. И той вече предлага неща за правене заедно. Хубавото даже е, че заедното от него включва четиримата ни..

Жалко, че нашия си тати, така му казваме, не прозря това като тебе.

Благодаря ти от сърце. Ще ти пиша. Кой е филмът, ще го гледам?