Как пък за нула време влезе в семейството и и във всичко, та разбра, че тя е виновна, мамка и, че детето е жертва и...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами как се показва на един мъж на 12 години, че е единственото нещо, ценно за мен? Имам и дъщеря на 10, както и много държа на връзката с мъжа ми. Ами, примерно, говориш си с него колкото може по-често, като не само го питаш за негови неща, ами споделяш и твои проблеми. Водиш го някъде, където знаеш, че обича да ходи, ама само ти и евентуално щерката, без новия мъж, ей така, за да разбере, че това време си го отделила само за него. Готвиш му нещо вкусно, което знаеш, че много обича като му намекваш, че е специално за него. Такива разни неща можеш да правиш, ама не кампанийно, а непрекъснато. Е, и успоредно с това му намираш някой учител, за да навакса с уроците.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Е колко мъжа е сменила. Доколкото разбирам само един. И то си му е било е ред да си върви. Не виждам да отчита каквото и да е участие на бащата в проблема. Очевидно не му пука и си гледа неговия си пубертет.

и тази перспектива.

Може и да си прав/а не дай боже..

С баща му имахме 20 годишна връзка и 14 години брак. Разделихме се навреме и културно, останахме приятели и той редовно е с децата. Поне това.

С втория мъж сме от повече от година. Наистина случи се така, че той влезе в живота ми много по-бързо от очакванията ми.

Други мъже няма, не знам какво имаш предвид гонейки поредния мъж, като носна кърпичка.

Може ли по-подробно относно огромния проблем на детето - какъв е той? Ако не го разбирам, ще ми помогне да го разбера. Звучи като да не е просто мама и тати се разведоха, мама има втори мъж, това е гадно..

За какво биха ми отнели правата в Америка, затова че имам втори мъж след правен развод ли?

Абе, все тая колко е сменила. Само тя си знае на какво дередже е. Просто ми е писнало от писания на озлобени бивши и бъдещи бивши съпрузи.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

и човекът сам да е патил от това като такова дете.

Много би ми бил полезен опита му, ако има силата да го сподели. То мойто дередже мани го, проблемът е с момчето и как да му се даде нужната увереност.

Естествено, че му обръщам внимание и го прегръщам и му казвам колко го обичам и на какво съм готова за него, но в същото време го притискам с уроци и срокове, защото в крайна сметка аз съм отговорната..

Преди година четох едно есе на момиче, което сега ще потърся... но момче е по-друго..

Аз си мисля, че правя всичко това, но ще обърна повече внимание на насърчението.

Казвали са ми, че с някои настоявания и тонове повече обезсърчавам, отколкото насърчавам. Ще се старая повече, наистина искам..

Нашите родители не им беше толкова лесен и достъпен развода, дори и да са искали. И аз не съм била поставяна в такава ситуация, но никак не ми беше приятно да ми се вменява, че си " налягат парцалите" заради мен. Тоест нямат нищо общо вече помежду си, но остават заедно заради мен. Към 15-16 години все исках да им кажа кой ви кара да оставате заедно в тези отношения, аз не със сигурност, като не се траете, разведете се.. Интересното, което все съм се чудила, е защо подобни аргументи (налягаме си парцалите заради детето) остават в сила и след пълнолетието на въпросните деца, когота от подобно никой няма нужда... Нашите останаха в брак до смъртта на баща ми доста след пълнолетието ми..

Друго беше преди 20 години социото. Може би и затова не сме били поставяни в такава критична ситуация. Въпроса е сега как да насърчим нашите деца в нея.

Значи ли това, че ако не съм могла да избегна развода, е трябвало да остана сама докато се стабилизират децата? Ако е така, докога е това..

не е така. И баща му напати и изстрада. Особено по децата много страда.

Участва и той, както и колкото може, но в неговото време или от време на време. Не може като не живее с него да участва пълнокръвно. Не мога все да звъня и да го моля да му говори.

По скоро мъжа ми помага доста и го насърчава и защитава, добри приятели са.

ами какво да ти кажа... преживяла съм като тийнейджър по-кофти комбинация, на мен не ми се торази на училището на сестра ми се отрази... значително
тя е по-малката1 но и времената бяха други
затова мисля че е до дете
защо не пробваш да му поговориш че трябва да се бори за себе си, че не е важно ти какаво искаш или не искаш а той да има основа да стане мъж, да стане независим и да си вземе живота и свободата в ръце от него зависи независимостта му един ден... че му трябва успех заради самия него, че с ниска диплома забравя за университет и че ако иска да разполага със себе си и с живота си ако иска хубав живот, когато той ще си решава сам, трябва сега да мисли само за себе си и да оправи тъпия успех..
много лошо че става точно сега, заради кандидатстването

Редактирано от fascinating oceanid на 17.11.08 09:34.

Можеш ли да споделиш какво е било и най-вече как се е чувствала сестра ти?

И до дете е, но това не ми помага много.. Аз самата по едно време както писах горе, ми се искаше да кажа на нашите "стиге сте се тормозили и мен включитебно, аз нямам нужда от това да сте заедно във война, скандали или ледено мълчание, вината няма да я нося, разделете си се, разведете се" - и това докато не осъзнах, че аз, детето де, съм само предтекст и оправдание, те самите нямат сили или воля да се развеждат... ИНаче защо една двойки би стояла заедно е слад пълнолетието?! Те си останаха неразведени и неразделени до смъртта на баща ми, когато бах на 24 години.. така че пределно ясно е, че детето не е било причината "да си налягат парцалите"..

Да, до човек и до дете е, затова събирам опит от какво точно страдат тези деца и как да се върне мотивациято и увереността им..

Казала съм му, че вреди най-много на себе си така, че дори и моя да е амбицията за успех и що-годе добро училище и да ме наказва, като не ми я удовлетворява, аз няма да съм около него след 6 години и всичкото това ще се отрази на неговия живот и професия. Нещо като че не може да го осъзнае.. Тъпо било този предмет не го интересувал, тъп бил, защо трябвало да има рисуване или музика..