това, с криенето на дрехите, още повече ще я озлоби срещу теб. Затова не прилагай този метод. И също ще сгрешиш, ако ти й намериш надомна работа. Остави я тя да направи сама това, не я улеснявай. Да, за джобните може да ги намалиш. Но, покажи й, че и ти също си й сърдита, като не разговаряш с нея, като се правиш, че не я забелязваш, като спреш да й готвиш за известно време. Дръж я на разстояние. Няма начин да не забележи промяната в теб и тогава ще се предаде. Но я накажи с мълчание и безразличие. Няма да й никак приятно. Трябва да издържиш и трябва да наложиш воля за това. Трябва да й покажеш, че си родител, и че родителите трябва да се уважават. Не си закъсняла с мълчанието. Демонстрирай го и ти.

Малко повече мисъл и малко по-малко гордост не вредят, особено що се отнася до отношение до дете в пубертета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kitten на 08.06.08 22:17.

Абе ние тук хубаво си приказваме, ама не познаваме дъщеря ти? Тя като какъв човек се проявява? Що за характер има - открита, потайна, чувствителна, упорита ли е - изобщо нещо повече за нея. Иначе може да се окаже, че сме ти дали доста неподходящи съвети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъщеря ми е голям инат. Каже ли "не", е като магаре на мост. Своенравна е, доста нервна в сравнение с мен. Иначе е упорита, гони си целите. Красива е, по думите й не страда от липса на внимание или както казват сега тийнейджърите "популярна е в училище". И е отличничка. Всъщност мога да кажа, че с изключение на този неприятен случай и още 2-3 по-малки инцидентни скандали, проблеми досега не ми е съзадавала.

Здравеи значи като чета това което пишеш си мисля че ти малко или много я оправдаваш. За това че не ти е създавала такива проблеми друк път и за това че е отличничка. Но не се залъгваи че това е нормално в пубертета. Нормално е да се инати да се показва като вече голяма и така на татък, но това че обижда теб дето я храниш , гледаш , даваш и образование, обличаш я обуваш я, мисля че тя просто не осъзнава какво правиш за нея още повече че го правиш само ти. Наистина смятам че това да и скриеш дрехите не е правилно, защото ще стае още по- зле. Понякога не трябва да се действа с наи -лошото. А това ще я озлоби много и няма да го приеме като наказание а като отмъщение, затова смятам че не трябва да го правиш така няма да я накараш да те уважава. За джобните и за работата те поткрепям изцяло. Но наистина и постави ултиматом тя да си намери работа ако иска да има пари през лятото и и кажи че ще и даваш джобни 2 лв още месец и нито ден повече. За да може да разбере значението на парите че не се изкарват ей така и че ти влагаш цялата си енергия и време за да ги изкарваш и да ги даваш за нея. И дори само за това тя трябва да те уважава. И все пак не и говори и бъди безразлична. Ако се налага да и отговаряш го прави само с да , не , незнам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поговори с нея.
Попитай я какво иска от теб, как би постъпила тя, ако тя се грижеше за теб. Попитй я чувства ли се доволна от това, че те е обидила. Просто постави картите на масата. Кажи й, че те е наранила и я попитай как си представя отношенията ви по-нататък. Колкото и да е ядосана и да се чувства победителка за момента много трудно се опонира в директен сблъсък - когато човекът срещу нея и казва директно в очите, че я обича, и че тя го е наранила. Но без преиграване и да не е много емоционално - колкото по-малко емоции, толкова по-добре.
Това за джобните е добра идея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде да се опитаме да погледнем от нейната камбанария, искаш ли? Ако правилно съм чела описанието, което й даваш, това е силна личност, момиче, което хем е умно, хем се труди ... и резултатите са налице. Казваш, че е отличничка и популярна. Тогава да те питам, защо не й повярва, че ще се справи с кандидатстването въпреки екскурзията? Знаеш ли как изглежда това в нейните очи? Всички я оценяват, само майка й - не ... На нейно място ти не би ли се обидила? Прибави сега към това разочарованието от факта, че й е отнета възможността за последен път да се позабавлява с хората, сред които явно се е чувствала добре и ценена. Ако все още не разбираш защо е гневна, значи просто се инатиш ...
Да, и аз не одобрявам грубите думи. Но протеста й разбирам. Виждам, че си доста властна, това е нормално, след като дълги години си била глава на семейство. Но това момиче, което сега живее в дома ти и яде хляба ти, след няколко години ще трябва да се справя самостоятелно с живота, да си води битките и да си прави грешките. И как ще се справя, ако е свикнало единствено да изпълнява безпрекословно нарежданията ти? Ти аргументира ли се пред нея защо не я пускаш, изслуша ли нейните аргументи? Или просто нареди ... На твое място бих се запитала дали не съм отвикнала да чувам какво ми говорят близките ми хора ... та само виж отношението към приятеля си - "той е млад и не разбира ... да кажат зрелите мъже". Да коментирам ли къде грешиш или и сама виждаш?
Знам, че си се борила и че ти е било трудно, знам, че си направила най-доброто, на което си била способна. Но според мен се е оказало недостатъчно и си допуснала грешки. Децата са невинни поне до един момент ... ние сме тези, които ги осакатяваме душевно.
Не знам какъв съвет да ти дам. Ако бяхме ние с дъщеря ми, досега щяхме да сме се сдобрили и извинили една на друга: аз - за екскурзията, тя - за обидата. Но вие сте си вие и имате да градите мостове, които се клатят сериозно в момента. Виждам, че и ти си разгневена, знам и защо. Майките, които отглеждат децата си сами, очакват от тях безгранична благодарност ... обаче всъщност нямат това право. Защото детето не е правило избор.
Чела ли си Горки? Помниш ли разказа за великия завоевател, който изтръгнал сърцето на майка си, като венец на всички злини, извършени от него преди това. Носейки го, се спънал и паднал, а сърцето попитало: "Синко, удари ли се?".
Това имам аз да ти кажа. Оттам нататък попитай своето сърце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде стига още малко и ще икараме че жената е някакъв звяр който не заслужава уважени от собственото си дете. Щом тя е преценила че не трябва да я пуска на екскурзия значе така е трябвало. Да всеки прави грещки но това е напълно нормално. А знаеш ли може и да е боло за добро да не ходи. И на мен са ми отказвали такива неща но не съм тръгнала да псувам, обиждам или нещо такова майка ми. а за това че децата се осакатяват дущевно от родителите си изобщо не мога да се съглася.( е има и изключения) и не смятам че тя е от тях. А я да се замислим какво ще стане ако майка и и откаже и друк път нещо какво следва. Да я набие или да я напсува с нещо още по гадно. Още повече че тя вече ще знае че един път и се е разминало, защо не пак да го направи. Може и да е ядосана и да я е яд на майка и но тябва да се съобразява как и ского говори. Защото ако го направи на улицата няма да и се размине така. Помислихте ли и за тази гледна точка.

Доверието си е е доверие, а дали ще влезе в желаната гимназия е въпрос на сериозна подготовка и концентрация. Не може да се рискува цяла година подготовка само заради една детска екскурзия. Дъщеря ми е само 7-ми клас. При мен интересното започна едва след осми. Не мисля, че съм я лишила от нещо "велико". Дори не мисля, че съм я лишила от нещо кой знае какво или пък нещо заслужаващо дори една псувня.

А и е време да получи един урок. Досега все съм казвала "да" на всяка прищявка, време е и на мен веднъж да ми кажат "да" на едно желание. Не искам много.

Не ме мислете за сурова. Интересните ексурзии предстоят, просто искам да са в елитна гимназия.

Мнението на Медея ми се вижда най-смислено. Наистина, замислете се над него. Тя е НАПЪЛНО права... Досега казвате все "аз, аз аз..."(дори в заглавието на темата разглеждате само себе си като "потърпевш" - нима страдате от чувство за непогрешимост?), опитайте се да погледнете и през нейните очи - зная, че сигурно Ви се вижда трудно, но повярвайте ми - от полза ще е и за Вас и за дъщеря Ви.

От горното Ви мнение, освен болни родителски амбиции, не личи нищо друго. Съжалявам, ако Ви обиждам, но това е горчивата истина. За вас една "детска ексурзия" и нищо "велико" - за дъщеря Ви начин да се сбогува с хора, с които е отраснала...с две думи нещо наистина ВАЖНО В НЕЙНИТЕ ОЧИ. Съжалявам, абсолютно не съм съгласен с позицията Ви изразена в горното мнение. Казвам го от гледната точка на родител, родител, който знае каква е истерията около това кандидатстване. Говорите за концентрация и сериозна подготовка, а мислите ли, че тя е мотивирана за това в момента, най-вече предвид обтегнатите ви отношения? Аз не мисля... Не мисля, че едно кандидатстване в гимназия е повод да си развалите отношенията - ами при кандидатстването в университет какво би станало? Сигурно ще се избиете вкъщи, задари екскурзията след бала (не се чудете - и такова "животно" има в днешно време), която би "провалила" една година подготовка?

Понятието "елитна гимназия"...хм за него тепърва ще научите, че в днешни дни, в България не значи почти нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите