Това е хулиганство и реве за прокурор ако извършителите са над 14, а ако не са - на органите за борба с протиобществените прояви на внепълнолетните. Не оставай нещата така, иди и ти се "пошегувай" с тях пред полицията.

Лошите влияния на средата се преодоляват изключително с помощ от най близките, т.е родителите.Едно дете е готово да сподели, дори и при най силните си смущения и притеснения всичко с най близките и обичани хора.За тинейджърите вече другояче седят нещата, но и те биха сподели само с най близкия човек.Но тук обсъждаме децата в предпурбететния им период.
Първо трябва с дипломатичност да се установи каква е точно средата и кое от нея впечатлява децата.Примерно, в училище им е много забавно, щото еди кой си върши лудории (а тези лудории може би съвсем не са безобидни-прояви на хулиганство и/или скандализиране чрез перверзност) и кое детето окачествява положително и кое отрицателно.Има два варианта-при единия отрицателната реакция на родителя, по отношение на положителните неща, автоматично го поставя в позицията на лошите.При другия, отрицателната реакция на родителя, води до преосмисляне на критериите за оценяване-бавно, но стабилно.Въпросът разбира се-какъв е подхода за втория вариант.
Ами това много зависи от детето и склонноста му да вниква и разбира същината.Колкото по малка е тази склонност, толкова по силни трябва да аргументите.Примерно-хлапето е много разсъдливо, следователно можете да му каже, това е лошо, защото така и така, прочее, прочее... Ако детето разбере това изложение, ще се съгласи и ще приеме.Но ако хлапето е по вятърничево, разсеяно, не обича да се замисля... тогава-ами това е адски тъпо, що-ами щото е гнусно.
Трябва да дам по конкретен пример:
Има в училище, тарикатче, което обича да рисува фалоси по дъската и учителката много се възмущава.Вашето отроче страшно му харесва, кефи се на тарикатчето и намира учителката за доста задръстена, щом се спича.
В едната крайност-обяснявате че рисуването на полови органи е проява на простотия, липса на възпитание, а учителката е възпитан и културен човек и затова се възмущава.Може би не е зле да се обясни и какво е култура и възпитание...
В другата крайност-просто се учудвате какво готино има в това да рисуваш пишки по дъската, че това е просто част от тялото като ръката, а явно този негов съученик е доста глупав, щом си мисли че това е нещо кой знае какво, въобще не е тарикатско, а на учителката и е писнало от тъпотии и очаква нещо по разумно от деца на тая възраст(железен аргумент-намека че би трябвало да вършат по сериозни неща за възраста си, в контекста на един сериозен разговор винаги води до преосмисляне)


Елате повече!

Надявах се, тук да получа съвет относно училище, където да запиша детето в първи клас.

Съжалявам че допринесох за отклоняване на вниманието, но всъщност дали не е по добре по темата да се пише нещо, макар и встрани от идеята и, вместо да си седи дни наред без отговор.
Така поне винаги има движение в нея и рано или късно някой, който знае отговора на въпроса ти ще я види лесно и ще отговори.


Елате повече!

За 38-мо ли става въпрос, защото и аз не записах там детето си?

Къде сте го записали? Някъде в квартала ли? Питам, понеже и аз търся училище за дъщеря си и ми се иска да не подискат твореца в нея /макар и зараждащ се/. izchervqvam se]Разбира се не говоря за свободия...

Здравейте,случайно преди няколко дни разговарях с моя позната която сподели ,че в класа на дъщеря и има такова дете.Моля да ми извините за някои неточности,но ще разкажа това което чух и ако има интерес от ваша страна ще попитам за училището.
моята позната разказа"детето е много интелигентно,по някои предмети се справя по-добре дори от нашите деца,не е агресивно,но си има някои особености.Детето има ресорен учител който работи с него,също така всеки ден или през ден се работи с психолог.Когато детето изключва ,просто иска да излезе от училище и да се поразходи в двора,върви в кръг и не контактува с никого,не е агресивно,но няма сила която да го върне обратно в клас.След като се поуспокои се връща само.С децата се разбира,те не са агресивни към него,не го закачат,учителката е обяснила,че той е по-специален и толкова.В началото родителите се притеснявали за децата,дори били готови да искат да го преместят при първо провинение.Сега децата са във втори клас.Приемането на това дете е станало по специална програма за интеграция на такива деца,директорката се е съгласила и е осигурила ресорен учител,който да работи с детето."Да си призная не разбрах в какво точно се състои работата на ресорния учител.Останах с впечатлението ,че той работи с детето по предмети при които то има по специални нужди.Може и да греша,слушах я внимателно ,но не предполагах ,че ще трябва да го разказвам в подробности.Разбрах,че директорката и учителките са подготвени за приема на такива деца.Не знам дали учителката има специално подготовка.
Ресорните учители са завършили специалност /Дефектология или нещо подобно/в СУ,били много подготвени за тази работа,в тяхното учили имало две такива учителки.
Според мен трябва да се провери ,дали директора е съгласен да приеме такова дете и разбира се да осигури подходящите хора които да работят с такива деца.Доколкото разбрах ,има специални привилегии за училища приели такива деца.
От това което чух,не е толкова страшно за самото дете ,по-скоро е страх и притеснение за родителите.Още нещо,искали да има родител или поне възрастен който да бъде на разположение по-всяко време,ако се наложи да дойде веднага.В началото бабата на детето стояла в стола,по настояване на една леличка ,която се страхувала.Според моята позната в началото родителите често идвали в училище,за да настояват леко и внимателно детето да бъде интегрирано,сега вече нещата се поуспокоили,просто всички свикнали със странностите на детето.
Дано да съм била полезна

Инцидента със "самоубииството" на синът ми се случи с деца на 16 год. Първата ми реакция беше да платя на някой да го набие. Следващата, да намеря телефона на майката и да й го върна. Съпругът ми е полицай, едва го удържах да не предприеме нещо....! На скоро разбрах, че големият ми син/22год/, е ходил един ден с приятели да причакат въпросния Васил но не го познали. Добре и какво щеше да се реши с "връщане на жеста"! Лошото е, че нито класната, нито директорката предприеха нещо. И ОЩЕ ПО-ЛОШОТО Е, че детето ми след като се прибра, просто каза "е, нищо не е станало"!Той не се оплака!!!!
Работя с деца от 23 год. Както писа вече някой, "жестокостта им е ИМАНЕНТНА"! НО.... въпросното "специално" детенце, заради което напуснах общинската градина сега е в подготвителен клас. Останалите деца се грижат за него. Той не проявява към тях агресия. Самите родители искат той да бъде с останалите и в І клас! ТОЕСТ- ние учителите сме успяли да обясним, че има "различни" деца, но те също носят СЪРЧИЦЕ!!!!!!!!!!Така, че търси учителката.Не го лишавай от социалния контакт. С възрастта ще се изолира повече. Организирай/ако можеш/по някакъв повод купони за съучениците му, канете деца от класа на гости. Детето трябва да свикне със света, но ТИ И УЧИТЕЛКАТА ще му помогнете!
уСПЕХ, МАЙЧИЦЕ!

Соня, моля те за подробности за училището - кой град, кой квартал, номер ако Може?

Благодаря много!

Градът е София,ще попитам за номерът на училището.Ако правилно съм разбрала моята позната каза,че това не е единствено училище,и че директорите се ограничават до едно дете на випуск ,а може и едно дете на клас,за последното не съм сигурна.Тя спомена,че родителите донесли документи /предполагам доказващи диагнозата,може би от психолог,а е възможно и някакви които да доказват ,че с вземането на такова детето училището ще има право на има специална субсидия/това според мен трябва да се провери,но не знам къде,не съм запозната,за да бъде прието детето.За повече подробности ще мога да пиша не по рано от другата седмица.
Мой съвет е да проверите как стоят нещата със субсидиите,да си подготвите необходимите документи и да проверявате в различните училища.Предполагам ,че сега много хора ще прочетат за това училище и може да се получи така ,че да няма място там за всички деца.Всъщност не ми се вярва да приемат по повече от едно дете в клас например . Ако не се лъжа е приет закон за социализацията на тези деца,които имат лека форма на различни заболявания.Борете се за правата си,предполагам че ще ви бъде трудно,но е факт че някои родители успяват.Желая ви успех