Училище за проблемно дете / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

И проблем с говора ли има?Това допълнително обременява социализацията сред другите деца.
Първо:наистина не съм специалист, но сблъсъците който съм имал аз ме кара да се опитвам да помогна.
Второ:децата не са жестоки, защото не съзнават напълно какво извършват, каква е силата на думите и действията им.Те пресъздават света на възрастните, според това как им е представен и пресъздаването на истинската жестокост е по вина на родителите и учителите който го допускат.

Що се отнася до действителноста в нормалното училище... не е толкова страшна за нормално дете.То наистина трябва да влезе в тая среда да види, да подуши, да усети и съответно родителите да изградят правилната представа.Но за детето на Калена, не е подходящо там нещата се гледат откъм другата им крайност... достатъчно е една неприятна случка-скарване, сбиване, обиди, системни подигравки, за да се върнат назад.Аз отначало помислих че става дума за затворен характер, но характера се променя, както желязото се кове докато е горещо, но в случая не се касае за характер, а за различен начин на възприятие.Аз никога не бих го нарекъл ненормален, нито пък побъркан или с официалното "забавено умствено развитие".Написах го по горе-този различен начин на възприятия, затвореноста от света, развива изключително силно интелекта.Когато силния интелект е съчетан със силна памет, налице е човек който е способен да разсъждава бързо и правилно, да има страхотна логика и същевременно да помни данни, факти и детайли... сещате се за какъв човек говоря нали-гении.Много рядко се съчетават висок коефициент на интелигентност и феноменална памет.
Вътре в главичката на това дете хората не знаят какво става, защото пътя по който биха могли да го разберат е затворен.Но според мен вътре се развива един нормален човек, а това от което има нужда от помощ е за изграждане на характер.Когато започне да общува активно, характера ще го постави на мястото му в обществото.

Да се върнем обратно на въпроса.Действителността в училищата е много болезнена.Учителите си вършат работата, за която им се плаща, рядко някой от тях се ангажира.Сигурно сте забелязали че здравеопазването ни е чиста проба бизнес.Имаш пари и почваш да търсиш от кой доктор да си купиш здраве.Съответно търсиш съпричастен и нерядко попадаш на такъв който е външно съпричастен, а в последствие се оказва че играе роля, за да ви вземе парите.Мръсен, пошъл, гаден, мерзък бизнес по български и то не с друго-ами със здравето на хората, а и с тяхната вяра.Вярата че има кой да им помогне, когато са закъсали...
Е, същото е в училищата, макар и не с толкова ярък емоционален отзвук.Учителите преподават и оценяват, но реално не ги интересува децата учат ли се.Има изключения, но както и при докторите и тук има доста позьори, особенно когато става дума за платена форма.За децата с проблеми, направо ги избягват, за да не се товарят, да не се ангажират или дори за да не започнат да изпитват чувства към работата си.Пак казвам-има изключения.Всъщност предимно защото са учителки, а те са по съчувствени от учителите.
И в крайна сметка, моето мнение е че качеството на образование е ниско.Частните ученици имат свобода в програмата на обучение, тази гъвкавост зависи от интереса им.Според мен-единствено социалната среда в училище е полезна за децата, ако нямат посочените вече проблеми, защото е модел на реалната социална среда на възрастните и защото е лесно моделируема.

Елате повече!