моето дете беше в първи клас тази година и в свидетелството му пишеше "много добър."Класната подари отлични оценки на тези, които и на нея и подариха я касетофон, я цифров фотоапарат, я екскурзия до Гърция, я златно колие. Ние освен букет цветя - нищо. Така че, оценките в днешно време наистина са субективни и аз го обясних на детето, за да свиква още от сега. Умно детенце - всичко разбра...

Стига бе, чак такива подаръци, не мога да повярвам! Къде е това нещо?

Като майка на гимназист-калпазанин те съветвам да се занимаваш сега повече с него, за да не се налага да го правиш по-късно. Ние като родители имаме право да знаем за дереджето на децата си в училище към всеки един момент. Така че не се притеснявай да притесняваш класната и да питаш. Защото тя едва ли ще предприеме инициативата да те потърси, освен чрез писмените забележки, които са общо взето нищо. А и детето е твърде малко за да осъзнае за какво става дума. Моят син в началото на втори клас ми каза, че госпожата казала на другия ден да носят едно тефтерче или нещо такова. /в първи клас имаха наистина тефтерче, в което пишехме и ние, и учителите, и така осъществявахме контакт./ На въпроса ми дали не им е искала бележник, той каза :"Да, май бележник беше!". И как да очакваме да осъзнават на 8-9 години колко е важно какво има в този бележник. Макар че аз предпочитам да има повече в главата му, отколкото в бележника. Винаги съм го насърчавала да учи за знания, а не за оценки, не съм била майка-бележкарка. Но сега си понасям последиците от това.

Само ще кажа, че когато дъщера ми беше втори клас, моята майка постъпи в болница и се наложи няколко дни да отсъствам от вкъщи. Малката беше само с баща си. За тези дни успя да се разхайти и да не си пише домашните, плюс това беше извършила някаква беля, не помня вече какво беше. Още в деня, когато отидох на работа след болницата, госпожата лично ми се обади по телефона дали е удобно да мине, за да говорим за дъщеря ми. Дойде жената, обсъдихме проблемите. като се има предвид, че е ходила при още 3 деца от класа. Значи има разлика от учител до учител. Съответно аз съм информирана и съм взела мерки във връзка с възпитанието и обучението на детето. Така че ако учителят не го е еня, ние сме длъжни да се интересуваме.

Все по-често чувам от другите родители това, което и Атинянката казва - "на времето с мен никой не се е занимавал, а бях отличничка".
Една от причините, според мен, е лошата дисциплина в час.
Напр. аз почти всичко запомнях още в час. Да не мислите, че собоено ми се е слушало, моля? Ни най-малко. Обаче изобщо не ни даваха да шавнем и щеш, не щеш - слушаш. А сега момиче в 5кл. се учудва защо г-жата му се скарала, след като то и показало среден пръст!

Друго. Сигурно ви се е случвало да говорите с децата си по тел. през междучасията им. Нищо не се чува, нали? Зверилник! Крясъци, викове. Скосявам си нервите, докато се чуем и разберем, а представяте ли си тези деца колко агресия акумулират, дори и да са божи кравички и самите те да не участват в крясъците. Е, пак ще направя съпоставка с "едно време", колкото и тъпо да звучи. Тогава имаше дежурни учители, които НАИСТИНА дежуреха и дебнеха да не се крещи и тича по коридорите.

Атинянке, за съжаление малко са децата (по мои скромни наблюдения), които оставени сами и то в ранните класове, се справят добре. Все трябва да им стои човек на главата. Може би сега има повече изкушения, знам ли. Обаче без надзор и проверка не става.
И не знам. Понякога в различна последователност ме е яд на учителите, понякога на мен, понякога на дъщеря ми. А може би проблемът е, че не действаме в екип.

Не се ядосвай сега за бележника. Станалото-станало. Оценките вече няма как да се оправят. Радвай се, че това е станало във втори клас. За догодина ще си знаеш - повече контрол и наглеждане. За хубаво е станало. Не си прави харакири, пий хапчетата на д-р Тошков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бял ден няма да види ли?

Ей, същите кухавелници бяха и мойте родители.Цялата фамилия била на ти с науката, интелигентни, уважавани хора.... и аз не трябва да правя изключение.

Само измъчваш хлапето-не му е основно задължение да въплотяваа мечтите ви за бележник пълен с 6 и да рецитира пред всичките ви познати уникални познания за дете.Тва са вашите идеали, но те не са най доброто за хлапето.Разрушавате му детството с тва натягане да е пълен отличник.Книгите от списъка за лятото ги мятайте някъде далеч и детето да играе по цял ден иначе заслужаваш да ти излея бирите във врата, пък колкото и непедагогично да е.

Навремето беше така-ниски оценки в малките класове, а уж реномирани учители, обучение по системи-резултатите ниски.Четирима човека непрекъснато следяха как ми вървят уроците, дали съм подготвен.Резултатие-отначало с тихо примирение слушах, четях... Впоследствие ми писна до немай къде.Четях но не запомнях, не исках да проумея уроците, отвратих се от всякаква наука, знания, дори и от четенето на развлекателни книжки.Умишлено не взимах участие в клас, въпреки че уроците с набиване с правата лопата, бяха влезли в малката ми кратуна.Започнаха се наказания, бои и в крайна сметка няколко години не съм излизал от вкъщи, морето беше табу за мен, а на село цитаделата за наблъскване на знания и разум работеше с пълна пара.Като връх на абсурда-криех всяка шестица, дори подправях дневник за да заличавам отлични оценки.Така и така репресиите бяха постоянни, реших да няма доволни.
Щом стигнахме до средно образование, акъла ми дойде и осъзнах че досега съм изтървал безгрижно детство и безброй бели.Като ответна реакция започнах да бягам от училище, двойките и тройките ме забавляваха... системата беше премахната, аз бях обявен за малоумен, криеха ме от роднини и семейни приятели, за да не разберат за резила...
Впоследствие си върнах интереса към хуманитарните науки, почнах да изкарвам 6 с някаква несвойствена и непозната лекота... досега бях свикнал че шестиците са плод на къртовски труд, пот и много мъка, че доста често и болка.По история набързо прочетох всичко което докопах, увличаше ме много и съответно години наред изкарвах шестици без да съм поглеждал учебник, само от обща култура.С другите хуманитарни науки положението беше същото.Литературата също ми беше интересна, нямах проблеми.
В крайна сметка, втори срок на 9 клас... майка ми отива на родителска среща, от доста време насам.Очаква да чуе грозната истина-двойкаджия, минаващ нагоре по милост, с хиляди отсъствия, никакви знания и ум и безобразно поведение.Вмество това учителката кротко заявява че съм награден с часовник от училището заради постоянство в добрите оценки, помощ на по слабите ученици и заради това че трети пореден срок съм стипендиант.Било практика за поощрение.
Майка ми не спомена нищо, а баща ми жестоко се обиди, защото разбра че на инат съм бил двойкаджия.Чак след като завърших училище и почнах работа отидох на море.Но цял живот няма да спра да съжалявам за изтърваното детство-та аз никога не съм си чупил крайник или глава, но за сметка на това от безкрайното писане китките ме болят от съвсем малко работа и имам голям диоптър от непрекъснатото четене, като в крайна сметка нищо от това не даде резултат.Резултат имаше чак когато аз го пожелах.

И така, извода е че не можеш да наблъскаш на детето главицата със знания, единствено ще му развалиш ваканцията и още повече-ще го отвратиш към ученето.Търси начин да му създадеш реален интерес към тези знания.Начини много, но ще ги кажа ако ме послушаш.


Елате повече!

Причината за по-ниския успех е не че детето е тъпо , а по-скоро незаинтересовано. Тъй като и ти си го оставила по течението и също не си заинтересована, той е сметнал че това е отношение е нормално. Не те упреквам, и аз направих същата грешка, която доведе до същите резултати.
Догодина просто вземи повече участие в учебния процес, бъди в течение на материала и от време на време го препитвай. Разбрах, че е много важно и да се появяваш в училище и да разговаряш с учителите, това създава у тях впечатлението, че всички гледате много сериозно на учебния процес.
Децата на досадните родители, които се мъкнат в училище и се разправят с учителите, винаги са с по-висок успех от децата на интелигентни родители, които смятат че учебния процес не е тяхна работа. Явно интереса, дори симулиран, води до по-високи оценки. Това е положението.

Кефиш ме, пич! Сериозно. И аз бях бунтарка, но моите хора са много демократични. Доста глупости натворих, надявам се моите деца да са по-кротки. За сега са такива. Смятам, че с тях сме приятели, надявам се винаги да е така.

Хей, сладур!
Когато си имаш дечица, остави ги само да играят, не им досаждай с такива простотии като ученето. Очаквай и се надявай един ден да им дойде акълът в главите, ама без да са положени някакви основи. После върви да си вземеш Нобеловата награда и ела пак тук, за да ни заявиш победоносно "Казах ли ви аз"! Тогава ще си посипя главата с пепел и ще напиша писмено извинение на клетото си детенце, че така съм го "тормозила" да учи.

Сега да не се вържеш и да решиш наистина да го изпробваш на дечицата си. Само се шегувах!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е най-доброто за детето-без проявен интерес от страна на родителя не става!