бележникът на сина ми / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Бял ден няма да види ли?

Ей, същите кухавелници бяха и мойте родители.Цялата фамилия била на ти с науката, интелигентни, уважавани хора.... и аз не трябва да правя изключение.

Само измъчваш хлапето-не му е основно задължение да въплотяваа мечтите ви за бележник пълен с 6 и да рецитира пред всичките ви познати уникални познания за дете.Тва са вашите идеали, но те не са най доброто за хлапето.Разрушавате му детството с тва натягане да е пълен отличник.Книгите от списъка за лятото ги мятайте някъде далеч и детето да играе по цял ден иначе заслужаваш да ти излея бирите във врата, пък колкото и непедагогично да е.

Навремето беше така-ниски оценки в малките класове, а уж реномирани учители, обучение по системи-резултатите ниски.Четирима човека непрекъснато следяха как ми вървят уроците, дали съм подготвен.Резултатие-отначало с тихо примирение слушах, четях... Впоследствие ми писна до немай къде.Четях но не запомнях, не исках да проумея уроците, отвратих се от всякаква наука, знания, дори и от четенето на развлекателни книжки.Умишлено не взимах участие в клас, въпреки че уроците с набиване с правата лопата, бяха влезли в малката ми кратуна.Започнаха се наказания, бои и в крайна сметка няколко години не съм излизал от вкъщи, морето беше табу за мен, а на село цитаделата за наблъскване на знания и разум работеше с пълна пара.Като връх на абсурда-криех всяка шестица, дори подправях дневник за да заличавам отлични оценки.Така и така репресиите бяха постоянни, реших да няма доволни.
Щом стигнахме до средно образование, акъла ми дойде и осъзнах че досега съм изтървал безгрижно детство и безброй бели.Като ответна реакция започнах да бягам от училище, двойките и тройките ме забавляваха... системата беше премахната, аз бях обявен за малоумен, криеха ме от роднини и семейни приятели, за да не разберат за резила...
Впоследствие си върнах интереса към хуманитарните науки, почнах да изкарвам 6 с някаква несвойствена и непозната лекота... досега бях свикнал че шестиците са плод на къртовски труд, пот и много мъка, че доста често и болка.По история набързо прочетох всичко което докопах, увличаше ме много и съответно години наред изкарвах шестици без да съм поглеждал учебник, само от обща култура.С другите хуманитарни науки положението беше същото.Литературата също ми беше интересна, нямах проблеми.
В крайна сметка, втори срок на 9 клас... майка ми отива на родителска среща, от доста време насам.Очаква да чуе грозната истина-двойкаджия, минаващ нагоре по милост, с хиляди отсъствия, никакви знания и ум и безобразно поведение.Вмество това учителката кротко заявява че съм награден с часовник от училището заради постоянство в добрите оценки, помощ на по слабите ученици и заради това че трети пореден срок съм стипендиант.Било практика за поощрение.
Майка ми не спомена нищо, а баща ми жестоко се обиди, защото разбра че на инат съм бил двойкаджия.Чак след като завърших училище и почнах работа отидох на море.Но цял живот няма да спра да съжалявам за изтърваното детство-та аз никога не съм си чупил крайник или глава, но за сметка на това от безкрайното писане китките ме болят от съвсем малко работа и имам голям диоптър от непрекъснатото четене, като в крайна сметка нищо от това не даде резултат.Резултат имаше чак когато аз го пожелах.

И така, извода е че не можеш да наблъскаш на детето главицата със знания, единствено ще му развалиш ваканцията и още повече-ще го отвратиш към ученето.Търси начин да му създадеш реален интерес към тези знания.Начини много, но ще ги кажа ако ме послушаш.

Елате повече!