няма да се разберете за джобните докато не дефинирате понятието :-)
на мойте им давах по 50лв месечно. нямаше как повече. това бяха парите им за всичко извън дома. жалко но повче нямаше. и въпреки това минаха разни периоди. само за ядене. за кафенца с мацки. за книги. мисля че бе добра идея да ги давам наведнъж.
а ти питаш колко двата сиреч сравняваш дашност на родители или питаш с колко и какк се оправят колегите деца?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по 5 лв на седмица давам. Младежът разполага и със стипендията си.

Да, знам че е малко, но пък... аз съм разполагала с еквивалента на тази сума на същата възраст и съм се оправяла някак си :)
Ако някой иска повече, да работи. Нямам нищо против да давам на хлапето дневната си надница, за да ме отменя в част от работата... понякога се навива, в повечето случаи му става досадно след 3-тия час.

И с милиони да разполагах, пак нямаше да му давам повече джобни. Просто за да се научи на елементрано домашно счетоводство - повечето от необходимите ти "екстри" можеш да ги намериш на изгодна цена, стига да не робуваш на марката :)

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Използването на компютър трудно може да бъде ограничено, а и не бива. Компютърът е твърде полезен и скоро всеки без компютърна грамотност ще може да се брои за неграмотен. Аз твърде дълго прекарвам пред монитора, но това определено не ми е навредило особено. Прочел съм много книги, ходил съм всеки ден в библиотеката, но да не забравяме, че тогава нямаше интернет. За да открия малкото нужни ми знания се налагаше да прочета цял куп безполезни книги. Сега информация има навсякъде и аз определено оценявам това. Без компютър нямаше да науча руски и английски. Освен това нямаше да прочета много книги, от които няма и един екземпляр в България. Най-важното - честотата на опресняване на монитора да е минимум 85 херца.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите