Тва дребното снощи ми събра очите. Знам си аз, че е хитруша, ама пък за има-няма 2 годишна, малко прекалено ми се вижда. Та каква е случката...
По принцип си имаме проблем - научила се е нещо като не и харесва и ми е ядосана да идва и да ме удря с ръчичка. Аз и се скарвам разбира се и и казвам, че така не е хубаво, понякога дори я плясвам по дупето, ако ми е под ръка (дупето де). Обаче снощи пак нещо се гевезеше и искаше да и дам още една топка, ама аз от де да я взема - тя ги е изпокрила всичките в миши дупки. Взех я на ръце за да и отвлека вниманието с нещо друго, но тя взе да се опъва и взе че ме плясна по лицето. Аз я свалих и се направих на безкрайно обидена(този път дори не и се скарах като хората). Тя обаче си врътна дупето и взе да се занимава мълчешком с друго. По едно време и доскуча и взе една тетрадка и химикал, дойде при мен и вика "мамо, пиши едно "мими". Аз обаче нали го играя обидена - казвам - "не, сърдя ти се не искам да ти рисувам мимита". Тя се повъртя малко, дойде при мен..ухили ми се хитрушата и мушна главичка в скута ми за да я гушна. Аз обаче - бетон - стоя като пън (нали съм сърдита де..) А тя ми взе ръката и ми я сложи върху главичката си, за да я помилвам...После се изправи, направи възможно най-милозливата си муцинка, започна да ме милва по лицето и да казва.."няма 'ечи... ади мамо, няма 'ечи..."
Аз не издържах ухилих се и я гушнах. Питам я "нали няма да ме удряш вече", а тя "да, нама, нама.........ади, пиши ино мими"...
Аааааххххх каква е хитруша. Изведнъж ми просветна не много веселата мисъл 'леле от сега ме врътка така, ами какво ще стане като стане на 13-14....'

И от де се пръкна таквоз - определено не е като мен, щото аз съм дето викат "права и проста" а туй малкото от сега е напипало тънката струна и усещам как отсега нататък ще играе по нея..а аз..омеквам като кашкавал...

Я ми кажете вашите дребосъци и по-големи дечица прилагат ли ви такива "омаломощяващи" методи, а вие успявате ли да останете твърди въпреки това? Знам, че за по-сериозни провинения не трябва да омекваме като сладолед на слънце...иначе..лошо ни се пише..:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят снощи (на 1г и 10м) го слагам на стола за хранене, но човечето нещо беше сърдито и започна да ме удря и рита и аз го взех на ръце за да се поуспокои и охлади страстите, пък то взе че ми врътна един истински шамар при което и аз без да му мисля пляс, шамар и на него, обаче не се разрева като друг път само ме погледна едно виновно и за секунди се нагласи да го целувам. Марти още не говори, но аз го разбирам с жестове и неговия редовен номер е като му се скарам да дойде при мен, да ми вземе ръката и да си я сложи на бузата или главата или пък другия му номер е като му се скарам да избяга при баща си и да се подмазва (или обратното).
Почвата за политиката се подготвя от сега у нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моя е биткаджия /2.8/ само да не е доволен и почва да ме бие, не помага нищо нито сърдене нито пляскане нито наказване. И като го питам ще ме биеш ли пак , вика "НЕ" и след малко пак се бие
Не се отказваме мв опитите да го отучим, но без особен успех.

Кофти, кофти ама гот!

ха-ха моя като го питам "ще ме биеш ли още" казва "да", а после като го питам "а ти бой, искаш ли" пак вика "да" и си показва обърната длан готова за шамар и си лепва един шамар на него си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тепърва ще се убедиш какви манипулаторчета отглеждаме!:-)
Аз изумях когато един ден в магазина, след като казах на Сиси да си избере 1 нещо/дотогава вървеше.../ тя си взе една вафла и почна да нарежда...и бони за Сашко, Милка за Аица, соче за Гойги...С две думи - не са за мене...ти ги купи обаче!
Във ситуацията която описваш - аз сърдита за нещо - обикновено търчи за салфетка, бърше ми лицето и нарежда ' не пачи, мамо, не пачи...касива си...бичам ного, ного...'. А върви и и се сърди!
За мой ужас започна и да послъгва...кой разля водата? - байо байо!Мечо!...добре, че играчките и не могат да говорят...

ги правят "Деди Симо" и "Уади" /Влади, който е приятел на тати и идва отвреме не време у нас./ Аз вдигам телефона веднага и се обаждам на този, който е набеден за "билята" и веднага се оказва, че всъщност я е направила "Баба" или "Тойчо" /друг приятел на тати/

Кофти, кофти ама гот!

Аз вярвам, че на децата ни наистина им е мъчно, когато ни наранят. А че са наранили най-точно усещат не когато им се караме, а когато се покажем наранени. Не знам, аз никога не съм го наричала манипулация. Мисля, че такива моменти са искрени. Разбира се, с възпитателна цел редовно отказвам нещата, за които съществува вероятност да се е извинила само за да ги получи. Свиква, че и другите имат право на настроения.



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!

хехехе, ама и твойта е една лисичка...:)))
Значи манипулирането с усмивчици и милувчици е вродена тактика на 2 годишните:)) Наистина съм забелязала, че като види, че е сгафила започва да се умилква, обаче това си беше чисто изнудване - милувчици и целувчици само и само да ме накара и и рисувам човечетата ..:)Определено са по-хитри отколкото си мислим де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ох, мен ме хапеше неуморно откакто стана на година и 3-4 м. Едва сега започна да се въздържа, но пък замени хапането с удряне, ..честно казано от опита ми с хапането съм установила, че каквото и да правя, нищо не помага...след време сама спира.
А това за подмазжането и при нас е така..Като не стане номера при мен, моментално прави обидената физиономия, нагласявасе да реви и виква "Таааатеееееее" :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и при нас нищо не помага. Винаги казва "няма 'ече" и след 5 минути пак...
А иначе е толкова убедителна, като казва, че няма...направо няма начин да не и повярваш :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите