моят дребният така се умилква около кака си, целува, гали, носи й чорапи от простора да ги обува /май е решил, че това е много мило, защото тя винаги се смее на този жест и му прощава, ама то си е наистина смешно като тръгне след нея с два различни чорапа, примерно на баща му и не се предава докато не спре да му ги вземе и да се направи, че ги обува/

Да сте здрави, щастливи и обичани!
Приятно изкарване на празника!

Габриела, карамфил и канела

Бейб, честит рожден ден на теб и на Моника. Да сте живи и здрави, винаги усмихнати и щастливи и да посрещнете още много рождени дни заедно.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

да - по този повод преди 2 седмици си спретнахме стахотна вечеря. Получих си аз шамарите /винаги поне по 2/ и след като баща му каза "ела се извини на мама" , а той отказа, му се каза да отива в спалнята и да се върне само ако се извини. 40 минути обиден оглушителен рев от спалнята със следните прекъсвания: идва при нас - стои прав пред мен и мълчи, баща му му казва "кажи на мама извинявай" обаче човека навежда главата и дума не обелва. "Ами добре тогава, отивай пак в спалнята" и с рев заминава. Изобщо не ми беше до "извинението" ама нали е принципен въпроса (УЖ)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Същия номер със стоенето и мълчането, както и зверския рев!! В периода на 2,5 до около 3 години. Седи, гледа те и мълчи. Даже някой път си обръща главата. Като я изпратиш в стаята, вика до небето. Ама й мина, поне така смятам засега, де. Не се е била, защото е момиче. Но ината има от кого да вземе. Най-болния ми въпрос - да я "пречупя" ли или да я оставя да вярва, че поне малко зависи от нея - и в каква насока? И къде е проклетата граница? Тя усеща ли някога, че е права или просто е инат? Искам да й оставя самочувствие, но не и наглост в излишък. Ужас е!

ее за това универсална рецепта няма. Мисля си, че при всяка връзка "дете-родител" тази граница е различна. Предполагам, че където е повече от едно дете, за всяко е различно. То и затова има "пък на кака/бате... едиси какво"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хитруши са големи. Рали /1г.6м./ спи през нощта в спално чувалче. Една вечер сме легнали да се приспиваме, но на нея нещо не и се заспива и започват едни пазарлъци - мамо маша митките /мамо махни чувалчето с мишките. Викам как ще те махам от чувалчето, нали сега ще спим, при което тя казва мамо,акото,дупито,мише/т.е. напълнила е памперса и той мирише/ Няма да я извадя от чувала ли? А естествено памперса не беше пълен. А когато съм и сърдита по същия начин по който разказвате идва и почва да ме гали и вика о,о мамо не пачи, мама убава Всички вещи у нас според нея са на мама, само пликчето с боклука е на тате.