Мадарски конник в Памир / Религия и мистика / Езичество

не ви ли прави впечатление, че експедицията отива нарочно, за да потвърди едни книжни данни, каквито са достоверността на картите, по които П. Добрев е намерил разни Варну-та, Шуманай, Шипки, Хисар-и и др., съставянето на речниците за съответните редки езици на памирските планинци и етнографските книги за носиите им?! Никой не рови по-назад - в етногенезиса на тези планинци, в историята на земите им, през които са минали не една и две могъщи държави, в развитието на езиците им... Защото има и такива данни:

Проблемът на българските историци е че въобще не познават историята и археологията на Средна и Централна Азия, затова се стига до такива нелепости - ... че щом в Памир сега живее някакво население с което се търси родство, значи прародината е там. Изобщо не се отчита че памирците са късно население там, дошли едва селд арабското завладяване, а преди това предците им са обитавали Средноазианското междуречие. Например ягнобския език е пряко продължение на согдийския. Сред най-голямата памирска общност има по-малки племенни групи кушани, сайгани, хони (хугни), баджовист (пасиани, кангари), а ваханците в миналото се наричали вохони (валхони), пущуните се наричат от съседите си дарди, алханвари, връзка с алхоните и пр. Тези неща говорят много.
А за връзката на български си персийски, смятам че макар и да я има, тя не е основната. Източноиранските езици, доста се отличават от персийския. Трябва да търсят паралели най-вече с осетински и после с останалите памирски езици и пущунски. В крайна сметка прабългарите се формират окончателно в Кавказ. А с персийския трябва да се внимава, защото има и солиден османотюркски пласт, донесъл много персизми.

Задавам много въпроси с упорството на дете-идиотче и ще продължвам да ги задавам... Може би, защото не съм свикнала просто да вярвам на разни красиви тези, имащи лошия навик да търсят твърде прости доказателства сами в себе си.

Иначе сигурно и аз ако се постарая, мога да измисля някоя красива приказка за славно минало из далечна Азия, като например, че планините Саяни били нагънати като полите на женската дреха "сая" в народните носии, друг хребет - Тарбагатай (от Тара=Бог/Тангра при волжките българи и Багатур) е свещено място за древните ни воини, а пък Хангай е свещено място за погребване на номадски владетели (от "хан" и разни вайкания)... Еййй, ама то било лесно, бе!