Стихии / Религия и мистика / Езичество

не е лесно да се каже...

обичам дъжда - онзи, пролетния, кратък, топъл, със слънцето, блестящо след него в капките по тревите и листата на дърветата, в който обичам да вървя без качулка, да се радвам на искрящата зеленина и водата, даваща й живот. обичам, когато има дъга... а също и тъжния есенен дъжд сред пастелните тонове на шумата под натежало небе, навяващ понякога тъжни мисли или настроения в съзвучие с музиката от един дъждовен и мъглив европейски остров; есенния дъжд, дошъл да измие жълтите листа и паяжинките на циганското лято, да свали всички багри на земята и да подготви света наоколо за зимата...

обичам небето - но само когато е изразително - мрачно и диманично в бурите, ясносиньо по средата на пролетта, с пухкави бели облаци и свеж хладен вятър под топлите слънчеви лъчи, който те вика със себе си някъде на път. обичам да поря въздуха от прозореца на влак или кола, да подам ръка навън, за да уловя вятъра, движението, шемета на пътя... обичам наситените цветове на леко облачен залез над затихнали квартали с широко небе, обичам онова огромно небе, което покрива вечер природата извън града в бездънна звездна нощ...

обичам огъня - укротен, топъл и пръскащ искри от някоя камина, или светъл и ярък в сборния кръг на лагерен огън; или събран в една малка светлинка на пламъка на свещ, като тихия блясък на вечер за разказване на приказки като дете или дълги разговори след години... обичам и фойерверките, изгарящи в небето в пълния си блясък; и силата и красотата на сноповете лазерни лъчи на големи концерти.

обичам могъществото на земята - скалите стоящи като приказка за вечността; минералите, носещи едновременно твърдост и красота в своите жилки и кристали... силни земетресения не съм преживявала, вероятно ще се уплаша...
обичам морето - но не край тихото гъмжило от летовнически тела, а бурното могъщо море при вълнение, което припомня за силата си на невисокия бряг, на кейовете и вълноломите и всички тези неща, които сме направили, за да спрем устрема му... или винаги леко рошаво от вълни до крайпътен тревист бряг с малко пясък и скали, на който ми се иска да спра и да прекарам може би месец като един цял Джулай... или златножълто при залез с леки вълнички преди залез, постепенно притъмняващо сякаш от собствени настроения...
искам да видя северно сияние някъде сред природата...

ама иначе съм си абсолютен вятър, де. то това е състояние на въздуха, а като съм въздух и по зодия, и по асцендент, к'во да правя. (ааа, пинала съм някаъв астрологичен вирус май...) всичко се променя, въздухът най-бързо, прозрачен и неуловим, не стои на едно място... събира се в всички стихии - разпалва огъня, разбушува водата, изветря земята, макар че само тя може да го спре...