|
Тема
|
 Стихии
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (търсеща) |
| Публикувано | 20.05.08 11:17 |
|
|
Езичници, страх ли ви е от природните стихии?
Мисля, че има малко по-хубави неща от лошото време.
Признавам, винаги съм обичала бурите - с всичките им прилежащи атрибути. И като дете винаги се опитвах да се измъкна от чадъра - изобщо не ме плашеха дъждът и вятърът. Преди години научих, че една буря е причина изобщо да ме има - спасила е значителна част от родата.
Звучи налудничево, но дори и от земетресенията имам странно положителни спомени - а съм преживяла няколко. Не се боя от природата - а силата й ми вдъхва по-скоро възторг (и респект разбира се) отколкото страх.
Вие как възприемате стихиите?
Редактирано от Kaлoмaин на 20.05.08 11:37.
|
|
|
|
|
I only happy when it rains..., както се пееше в една песен. Аз обожавам майските бури.
|
|
|
|
|
Аз ги обожавам по всяко време.
Дори градушките ми харесват. Въпреки, че съм наясно с проблемите, които създават.
|
|
|
|
|
споменавала съм в стари теми по др поводи, че обожавам природните стихии.
най-много обичам вятъра - за мен той е символ на волност, свобода ...красиво е когато видя бурята, във всичките й цветове, обичам светкавиците, тогава небето е повече от красиво, обичам гърмежите, защото са величествени. въобще обичам да се гърми - когато има заря на 3.03 ми е непростимо да я изпуснаИ аз споменах на мама, че ми се иска да усетя едно земетресение и тя ме изгледа страшно.
обичам и буйното море...абе всичко от природата обичам, обичливо съм
всички стихии са ми на сърцето, но ако трябва да се идентифицирам с някоя - това е вятърът!
айде ще се разкрия още малко:
Дъжд валеше в ноемврийската вечер,
бърз поглед зад малкия прозорец се прокрадва,
с очи присвити и пердето спуска бързо -
очи, които нищо не обичат и нищо не ги радва.
На светлина мъждива от уличната лампа
капки дъж гонят се стремглаво,
сливат се и чукат по асфалта,
пеят монотонна песен - знак
за господстващата есен.
Луната се не вижда - черен облак се над нея свежда,
дърветата в синхрон танцуват
на диригента вятър до земи се кланят,
вълци във нощта пируват
и на оркестъра злокобен тайнствено пригласят...
обичам всяко състояние на природата, защото олицетворява различни страни от моята същност, и й се отдавам с цялото си Аз - чувства, мисли, сетива....много е силно ...
Народе????
|
|
|
|
|
Кой е авторът?
Що се отнася до земетресенията - когато бях малка ставаха някак доста често - всяка година имаше повод да бягаме от къщи и с другите дечурлига спяхме по колите, докато възрастните навън коментираха и се смееха, чакайки новини по някой транзистор. Знам, че са нещо страшно и има много жертви, но може би от малка не са ме научили да се страхувам от тях.
Тогава една съседка - помакиня - казваше, че ако някой умира и тогава стане земетресение, значи е голям грешник. Мисля ,че нещо бъркаше, но така и не я попитах за подробности.
|
|
|
|
|
Обичам бурните жени
|
|
|
|
|
ако е това, което си мисля, че е, а съм 95% сигурна, че е именно това, мога да кажа "браво" и че няма нужда да търсиш на всякак цена рима. белите стихове също имат своята непосредственост и очарование...
|
|
|
|
|
не е лесно да се каже...
обичам дъжда - онзи, пролетния, кратък, топъл, със слънцето, блестящо след него в капките по тревите и листата на дърветата, в който обичам да вървя без качулка, да се радвам на искрящата зеленина и водата, даваща й живот. обичам, когато има дъга... а също и тъжния есенен дъжд сред пастелните тонове на шумата под натежало небе, навяващ понякога тъжни мисли или настроения в съзвучие с музиката от един дъждовен и мъглив европейски остров; есенния дъжд, дошъл да измие жълтите листа и паяжинките на циганското лято, да свали всички багри на земята и да подготви света наоколо за зимата...
обичам небето - но само когато е изразително - мрачно и диманично в бурите, ясносиньо по средата на пролетта, с пухкави бели облаци и свеж хладен вятър под топлите слънчеви лъчи, който те вика със себе си някъде на път. обичам да поря въздуха от прозореца на влак или кола, да подам ръка навън, за да уловя вятъра, движението, шемета на пътя... обичам наситените цветове на леко облачен залез над затихнали квартали с широко небе, обичам онова огромно небе, което покрива вечер природата извън града в бездънна звездна нощ...
обичам огъня - укротен, топъл и пръскащ искри от някоя камина, или светъл и ярък в сборния кръг на лагерен огън; или събран в една малка светлинка на пламъка на свещ, като тихия блясък на вечер за разказване на приказки като дете или дълги разговори след години... обичам и фойерверките, изгарящи в небето в пълния си блясък; и силата и красотата на сноповете лазерни лъчи на големи концерти.
обичам могъществото на земята - скалите стоящи като приказка за вечността; минералите, носещи едновременно твърдост и красота в своите жилки и кристали... силни земетресения не съм преживявала, вероятно ще се уплаша...
обичам морето - но не край тихото гъмжило от летовнически тела, а бурното могъщо море при вълнение, което припомня за силата си на невисокия бряг, на кейовете и вълноломите и всички тези неща, които сме направили, за да спрем устрема му... или винаги леко рошаво от вълни до крайпътен тревист бряг с малко пясък и скали, на който ми се иска да спра и да прекарам може би месец като един цял Джулай... или златножълто при залез с леки вълнички преди залез, постепенно притъмняващо сякаш от собствени настроения...
искам да видя северно сияние някъде сред природата...
ама иначе съм си абсолютен вятър, де. то това е състояние на въздуха, а като съм въздух и по зодия, и по асцендент, к'во да правя. (ааа, пинала съм някаъв астрологичен вирус май...) всичко се променя, въздухът най-бързо, прозрачен и неуловим, не стои на едно място... събира се в всички стихии - разпалва огъня, разбушува водата, изветря земята, макар че само тя може да го спре...
Редактирано от Roxy на 21.05.08 00:43.
|
|
|
|
|
много тежко и лирично го даде.
|
|
|
|
|
като мацката от андалуската снимка ли?!
|
|
|
|
|
като за клуб "Романтични души" направо...
|
|
|
|
|
то от романтични души клубчето се превърна в романтичен зверилник, покрай една весела тема.
|
|
|
|
|
Каква мацка!!
На един от вхдовете на Кордобската джамия( мескита)?!
Е не, тая не е ...
|
|
|
|
|
Да взема да те поздравя с любимата ми напоследък песен:
Превежда се като "в открито Море".......... там вятъра се силен...
И в припева се повтаря "junto a ti" -демек "близо до теб" или нещо от сорта
|
|
|
|
|
е то аз ви казах, че една от целите е всеки да си излее болките...
но мислех, че има някаква класификация на отговорите после според подреждането, но не се оказа така...
|
|
|
|
|
на Север
"Север, воля, надежда - страна без границ, Снег без грязи - как долгая жизнь без вранья"
|
|
|
|
|
ми там стоят двама млади... при едни градини май беше... не си ли ти до нея?!
|
|
|
|
|
Аз съм ноооо много е сложно за обяснение и не му е тук мястото.
|
|
|
|
|
градините с портокалите са на юг.
|
|
|
|
|
Не, никак не ме е страх.
Обичам бурите, сякаш след някакъв застой се откъртва нещо, за да стори път на новото. Когато синът ми беше малък, по време на лятна буря ходехме да джапаме из локвите, дъждът ни валеше, незабравимо изживяване си е.
Няма нещо по-грандиозно от морска буря, изобщо стихията, любимата ми, е водата.
|
|
|
|
|
Да ти пусна ли линка или вече я чу?
|
|
|
|
|
Метеоролозите обещаха днес хубаво време. Имам предвид бурно. Дано познаят.
|
|
|
|
|
а кат' ти вдига роклята ветреца.........и тогава ли си очарована, ммм?
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi
|
|
|
|
|
че метам гръмлявици.
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi
|
|
|
|
|
Ти да не би да си разочарован, ако ти се открие гледка.
Всъщност обикновено съм с дънки.
|
|
|
|
|
Значи ще стопиш няколко вакхански сърца.
|
|
|
|
|
И аз обожавам водата, мнооооого е гот , когато вали , за предпочитане придружено с буря....да плувам в морето през нощта.Много изисквания имам, но ми се е случвало. Преживяването е незабравимо, защото се чувстваш толкова малък и се оставяш на природата да решава съдбата ти в такъв момент.
Харесвам стихиите, защото ме настройват философски и тогава успявам да взема важни решения, които по принцип страхът е спирал.Тогава се отключва екстремната и авантюристична страна от характера ми.
|
|
|
|
|
най-готино е да плуваш в морето, докато вали топъл августовски дъжд.
Стихиите те карат да се вгледаш в природата и да осъзнаеш, че никой не е по-голям от нея. Въпреки развитието на цивилизациите, бурите си остават неизменни.
|
|
|
|
|
Ами ако си на открито и около теб се разрази гръмотевична буря и на всеки 2-3 минути на метри от теб шарят светкавици (каквото съм преживял), усещаш, че си едно много малко същество.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
|
|
|
|
|
Кеф, а!
|
|
|
|
|
И така става, но тогава ще е просто романтично, а не страшно.
Друго си е адреналинчето и предизвикателството, защото знаеш , че няма начин да пребориш природата, но поне се опитваш................за да се чувстваш жив.
|
|
|
|
|
Все едно си се изкачил на някой връх, а имаш агорафобия. Вие ми се свят, но никога не пропускам да погледна надолу.
|
|
|
|
|
като искаш адреналин - по-добре се изстреляй с бънджи.
|
|
|
|
|
Нали? Заставаш срещу себе си и току виж се себеоткриеш като достойна малка частичка от природата.
|
|
|
|
|
Не разбра замисъла! Искам да застана срещу нещо, което не мога да контролирам, а така ще съм вързана и ще знам какво ще се случи с мен след секунди, мне е интересно.
Ей това местенце е уютно, студено и красиво / като мен/
четири месеца мрак, температура под нулата и "Северно сияние"
|
|
|
|
|
Баси какъв дъжд пердаши в момента!
|
|
|
|
|
Завиждам ти.
При нас се очаква около полунощ. Ама толкова често ни подминава, че и сега няма да се изненадам ако не вали.
|
|
|
|
|
абе ти първо пробвай за какво иде реч, а после ми говори, че си знаела какво точно ще стане.
|
|
|
|
|
При нас така го е прихлупило, че ще има купон и танци из улиците, ако се изсипе преди да си тръгна от работа.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Редактирано от Kaлoмaин на 21.05.08 16:22.
|
|
|
|
|
Ето ти нещо
|
|
|
|
|
Взех да се повтарям с Петя Дубарова, но пък толкова ми харесва всичко , което е написала , че не се въздържах да те поздравя.
С ДЪЖДА
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
|
|
|
|
|
Ти къде живееш, ако не е тайна? Някъде на Юг ????
|
|
|
|
|
Близо до географския център на България.
|
|
|
|
|
да, харесват ми бурите - и на морето, и в планината.
някакси директно усещаш и виждаш, и чуваш истинска сила.
|
|
|
|
|
Благодаря, супер е!
Знаете ли какво? За момент си представих нашата езическа среща сред природата и как ни застига буря. Абе май да не гледаме кога е хубаво времето, а кога е лошо, за да я спретнем въпросната среща!
Чувствам се по различен начин и различни картини изникват в главата ми при различните състояния на природата - веднъж тичам сред поляните, зелените морета, крещя, друг път сядам на някоя скала, издадена над дълбока пропаст и си мисля разни неща*, друг път слушам музика, гледам небето, потапям си ръката във реката (през Севлиево минава река Росица и аз често сядам на един голям камък и си отпускам ръката във водата) и просто релаксирам....
*както е казал мечо Пух - понякога седя и си мисля, а понякога просто си седя
Народе????
|
|
|
|
|
Харесала съм и за другите по нещо, но още не мога да разделя един клип между двама от учасниците, или поне са харесам и още нещо. Страхотна дилема.
|
|
|
|
|
Недей съвсем никой няма да дойде, че няма и да може и до хижа да се доберем
|
|
|
|
|
но поне са мрачни.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
.
|
|
|
|
|
е, като започне да се сърди времето разпъваме палатките( или в случая те не са много уместни? не съм спала в палатки, не знам до колко са стабилни)
би било голям майтап
Народе????
|
|
|
|
|
и цветовете след бурята...
|
|
|
|
|
а после палатките станали парашути...
|
|
|
|
|
Зависи от палатката някой са по стабилни и от къща
|
|
|
|
|
Ти сериозно ли слушаш Аркана?
Тва парче не го знам., Сугурно е от Isabel-албум който нямам.
|
|
|
|
|
хех, на тях сигурно и цената им е стабилна. аз нямам палатка, но на една моя много близка приятелка баща й е планински спасител и има всякакво оборудване, така че ще се запася предполагам.
Народе????
|
|
|
|
|
Случва се. Имам няколко парчета, но като mp3.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
а ЕЛЕД( ELEND) чувала ли си?
|
|
|
|
|
Не бях ги чувала. Харесва ми. Много. И клипчето си го бива.
|
|
|
|
|
А ако знаете как хубаво се разваля времето сега при мен, не е истина - разкошни светкавици - ето как си говорим и времето реши да си покаже рогата ....красиво е, но изключвам компа, защото имахме много случаи с изгорели компютри и телевизори, пък майка ми е страхливичка
Народе????
|
|
|
|
|
Имаше филм на Норт Фейс за последната им дума на техниката палатка която издържа на ураган 4-5 степен е всичко зависи от това как си я закрепил и какво лети у въздуха
Поне на стенд не се носят трактори и крави у въздуха така че теоритично издържа на подобни условия
|
|
|
|
|
Благодаря :)
|
|
|
|
|
Дъжд да вали, сняг да сипе, само лошо време да няма!
|
|
|
|
|
А мен ме е страх от гръмотевици Ужасявам се, ако ме хване буря със светкавици и съм навън. Това ми е страх още от детството.
|
|
|
|
|
"За момент си представих нашата езическа среща сред природата и как ни застига буря."
Ауууу, недей, че веднага си представих как ще попадна в книгата на Гинес с рекорд по най-цветисто псуващия човек за дъъъълъг период от време, без да повтаря псувните. Освен това ще изпадна в ужас от светкавиците, а вие ще гледате шоу
|
|
|
|
|
"като започне да се сърди времето разпъваме палатките"
Аха, и ще си играем на "Магьосника от Оз" и ще теглим чоп кой ще се окаже в ролята на Дороти и ще прелети с палатката си най-дълго разстояние
|
|
|
|
|
"Зависи от палатката някой са по стабилни и от къща"
Да, моделът се казва "Котоошу" и върви заедно с него, за да лежи той и да я натиска да не литне
|
|
|
|
|
Тая шега не я схванах
|
|
|
|
|
един познат, стопаджийствал из голяма част от България, веднъж стигнал до Созопол и решил да спи на брега в спален чувал. Подслонил се под една скала, а наоколо валял силен летен дъжд, докато скалата била като навес над него...
|
|
|
|
|
а ти да знаеш как изглежда от София започваща буря на Витоша - докато над града е все още ясно или има малко облаци и леко се смрачава, там над платото докъм Копитото са се събрали натежали тъмни облаци, дочува се далечен тътен и се виждат светлите линии на светкавиците, докато над града е спокойно или вече се усеща наближаващата буря...
това съм го гледала, когато още имах изглед към Витоша, де...
|
|
|
|
|
но не ми допада демонстративното изпълнение на танц, който е ритуал, а не забавление за туристи.
|
|
|
|
|
да ти кажа - няма нищо по-впечатляващо от Рила, обгърната в подножието си от облаци, с прозиращите над тях все още заснежени върхове.
|
|
|
|
|
Мислех да ти пусна катарски ритми на Ера, но реших, че нещо родно е по-добре.
|
|
|
|
|
Това е за романтиците.
|
|
|
|
|
Във всеки случай изглежда прекрасно в една отсечка по жп линията в района на Костенец. Но не мога да отрия толкова хубава снимка в мрежата.
изобщо не могат да се мерят с оригинала.
|
|
|
|
|
е, трябва някой ден да нащракам, имам прекрасен изглед.
|
|
|
|
|
Ами не вярвам една палатка да е толкова здраво закрепена, че да не се "откачи" и да литне. Просто съм скептична и в случая не бих искала да съм в палатка по време на буря.
|
|
|
|
|
"трябва някой ден да нащракам, имам прекрасен изглед."
Към какво?
|
|
|
|
|
Май детството е определящо и за тези страхове. Аз бях сама - все по болници и санаториуми и нямах време да се науча кое е страшно.
Eто и твоят поздрав -
|
|
|
|
|
Ох, на "ти" съм със светкавиците, гръмотевиците, държодвното време .... обожавам ги. Особено е хубаво, че си имаме едно заслонче на задния вход в кйъщи и ога да си седя там (има и масичка!) и да си гледам светкавиците и да слушам дъжда. Вечер заспивам по-хубаво, ако ръми дъжд, а ако има светкавици, мога да стоя цяла вечер да ходя. Преживяла съм две земетресения ... ама и двете ги проспах, така че не знам как ми действат, но не ме плашат за момента по никакъв начин. Обичам природните бедствия. Особено киселите физиономии на уплашените хора При дъжд, например. И как се крият под чадърите - все едно са от захар, много тъпо.
Пхх, а градушките са много симпатични, въпреки, че създават доста проблеми. Баба ми вчера била на открито като заваля градушка и сега има няколко комбала на главата, защото беше доста едричка :)
Редактирано от ThunderGoddess на 22.05.08 22:04.
|
|
|
|
|
Днес изпращахме абитурентите - и точно докато се събираха заваля дъжд. Ама разкошен дъжд - едри капки, не нагъсто, и в същото време грееше слънце. Да върви човек под дъжда и да не му пука!
Смешно беше само как някои се чудят как да скатаят скъпите рокли под чадърите. Мисля, че това беше доста добро предзнаменование - да направя връзка с темата на Рокси - ще им върви по вода.
|
|
|
|
|
Ти да не мислиш че на еверес има само летни бризове
Палатките могат да се закрепят добре и да устояват на урагани ветрове
Проблема е че за разлика от полюсите или високите планини в които ветровете просто няма какво да вдигнат за да те отнесат с палатката то на по ниски места най малкия ти проблем ще е е че не си я закрепил добре
Зависи от бурята и къде си, на ниското при ураган 4-5 степен една клонка може да стане копие, тогава колкото и да си закрепил палатката това едва ли ще ти помогне
Така де палатките са за да пазят от времето не от летящи предмети
|
|
|
|
|
Благодаря! е един от любимите ми музиканти.
|
|
|
|
|
Ей, той бил "дева".
Много ми харесва. Този цикъл с елементите е много хубав. Просто съм нетърпелива за "Огън" и "Вятър".
|
|
|
|
|
Боя се, че повечето картини не са от български планини, но на моменти приближението е добро.
|
|
|
|
|
"Така де палатките са за да пазят от времето не от летящи предмети "
Страхът ми е именно палатката да не стане летящ предмет.
|
|
|
|
|
Мммм, благодаря ти-страхотно парче.
|
|
|
|
|
Вие как възприемате стихиите?
.. отвътре идват,
имам впредвид от човека... .. когато двата полюса на човека - мъжът и жената се сблъскат
.. ей сега, скоро с новата ти картинка двамата с Теб сме запланували една чудесна гръмотевична буря - като поздрав за рожденният ден на Рокси
|
|
|
|
|
С Мен?
Радвай й се - скоро ще я махна, а в момента наистина ми е бурно.
|
|
|
|
|
хахахха
колко сте ми смешни, женички разни
|
|
|
|
|
В такъв случай съм свършила едно добро дело и вчера - разсмях най-големият песимист и най-мрачен човек в клуба.
Дори и само заради това си струваха толкова спамове.
Редактирано от Kaлoмaин на 25.05.08 08:26.
|
|
|
|
|
.. а сега какво?! сняг ли очакваме?!
|
|
|
Тема
|
 и верно сте се постарали...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 25.05.08 17:14 |
|
|
щото такъв хубав дъжд се изля нас София, като тръгнхме за кръчмичката и докато се съберем пред нея (естествено, още от квартала ми поехме пеша 3 шматки под 2 чадъра), че буреносните ви заклинания несъмнено са свършили работа...
само се чудя - повечето останали години, през които на тоя ден вали - а тогава вали наистина често - дали са все ваша заслуга или има цяла магьосническа задруга по въпроса?!
|
|
|
Тема
|
 Re: и верно сте се постарали...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (търсеща) |
| Публикувано | 25.05.08 17:48 |
|
|
Не ти ли харесва?
Аз съм на принципа на царя от "Малкият принц". Заповядвам когато и без това нещата си стават. (Ако решиш, че това е нескопосан опит да отхвърля отговорността за дъжда - права си)
|
|
|
Тема
|
 Re: и верно сте се постарали...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 25.05.08 18:30 |
|
|
You can run, but you cannot hide...
|
|
|
Тема
|
Re: и верно сте се постарали...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (търсеща) |
| Публикувано | 25.05.08 19:18 |
|
|
Така е.
Понякога си мисля дали да не си сменя ника и да се направя на нова, но ми се струва, че няма начин да се скрия.
Добре де - поемаме с nonetheless отговорност за дъжда. Ама той беше за да ти върви по вода. Все пак не се хванах на предложението му за сняг.
Оказа се, че вчера е имала рожден ден и една моя приятелка. Познавам я само от около два месеца, но и тя ви прави чест на датата.
|
|
|
|
|
Не.
Просто пингвини. Т.е. нещо, на което не му е тук мястото.
|
|
|
|
|
Споко няма да ви преча да си мятате гюбеци и да пиете метилова ракийка и вино от емулгатори, мурагавелковци разни. Ще емигрирам на оня свят !!
|
|
|
|
|
Знаеш ли - това за гюбеците и емулгаторите - ами аз май за първи път се почувствах засегната. Не е честно. Никога не съм давала основание да смяташ, че ще се заплесна по такава музика и другите глупости, които ми приписваш.
Няма значение. Предавам се. Бъди толкова мрачен, колкото си искаш. Най-добре се прекръсти на онзи смърф, дето все мрази нещо. Май беше Гримли или нещо подобно.
|
|
|
|
|
Щом сматаш,че съм пингвин и мястото ми не е тук..ок не си първата
дет ми го казва
Тук верно си е Булгаристан и стига сте ми разправяли глупости за разни мразения депресии, и песимизъм РЕАЛИСТ СЪМ! , Просто вие бягате или се правите че бягате от действителността , което само показва че не ви пука или ви харесва .
|
|
|
|
|
И защо реши, че съм мислила за теб, като си слагам картинката в подписа!
Приказката ни с nonetheless се върти около подписите ми!
Бих се ядосала още повече, но мнителността ти си е достатъчно наказание!
|
|
|
Тема
|
Re: и верно сте се постарали...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
katiysha (lady in black) |
| Публикувано | 25.05.08 22:06 |
|
|
ще пробваме като си спретнем срещата да направим някое зеклинание. Вейдъра беше пускал тема - Магия за дъжд.
Народе????
|
|
|
|
|
Хубав е живота за тез дет могат да го живеят!
Да живей велик булгаристан со сичките язичници у него
|
|
|
|
|
ГАБИ ИМА БАЛ!!
наиш ква лудница е в Русе?!
Аз обаче имам злобни " депресарски" формули за неутраизиране на мангалията:
И снимка от центалния площад на родния им град"
|
|
|
|
|
и ще теглим чоп
ама и ти си вътре в играта!
Народе????
|
|
|
|
|
Мразя чадърииии!!!
Народе????
|
|
|
Тема
|
Re: ARCANA
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
katiysha (lady in black) |
| Публикувано | 26.05.08 17:18 |
|
|
Две вечери преди бала ми над Севлиево се изви страхотна буря - светкавица ударила една кола, която хвръкнала във въздуха, на половината град им изгоряли компютрите и телевизорите (моят жив и здрав ), навън стана тъмно и от един гръм лампите у нас взеха да примигват. И после пекна слънце - най-обичам слънцето след или по време на буря - навън мирише на дъжд, на зелено, на свежо, по пътя не можеш да стъпиш от охлюви, слънцето се отразява по сградите и дърветата, небето ясно - просто природата се очиства
Народе????
|
|
|
|
|
Гръм, тряс,
чудесно време е при нас.
Стихиите са на фона,
хайде на купона.
Без преструвки
събувайте обувки.
Небето се намуси,
не чакайте автобуси.
Кефите ли се на проливния дъжд, гръмотевиците, светкавиците, днес?
|
|
|
|
|
ДА!. Не погледнах за кое "днес" ставае въпрос, но аз винаги се кефя. Ако е за днешното днес, в Русе нямаше. Гадост .... а исках поне малко
|
|
(PRAEFECTUS URBI)